Решение по дело №1259/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 469
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20195610101259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.11.2019г., Димитровград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Районен съд- Димитровград на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

  СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ                                                               

                                                Съдебни заседатели: 

 

Секретаря: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1259 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД- за заплащане на неизпълнено задължение по договор за заем.

Ищецът „**“ЕООД твърди в искова молба, че на 09.05.2015г. между „**“ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“ и ответника С.П.С. бил сключен Договор за кредит №***по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбата на чл.3 вр.чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора била подробно описана в Общите условия на „**“ЕООД. Поддържа, че на 09.05.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответника заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 300 лева, като заявява и ползването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 08.06.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей на 09.05.2015г. Към датата на падежа С.С. следвало да плати сума в общ размер на 357 лева, от които 300 лева-главница, 46,90 лева- такса експресно разглеждане и 10,10 лева- договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Посочва, че на 11.05.2015г. ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лева, ведно с нова слуга за експресно разглеждане. Въпросната сума била отпусната на С.С. на същата дата отново чрез паричен превод посредством Изипей. На 23.05.2015г. ответникът подал нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Тази сума също била преведена на 23.05.2015г. на заявителя чрез паричен превод посредством Изипей. По този начин ответникът се задължил да върне на кредитора до 08.06.2015г. сумата от 587 лева, от която 500 лева –главница, 73,28 лева- такси за експресно разглеждане и 14,34 лева- договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване падежа по договора кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, „**“ЕООД започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10,01%, към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. На посочения от ответника адрес кредитора изпратил 3бр.напомнителни писма. Всяко от тези писма се таксувало по 10 лева, които били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил задълженията си. На 01.02.2018г. „**“ЕООД сключило с ищеца „**“ЕООД Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлил вземанията си по процесния договор в общ размер на 1295,92 лева, от които 500 лева-главница, 678,30 лева- наказателна лихва, 14,34 лева- договорна лихва, 73,28 лева- такса експресно разглеждане и отписани такси за събиране- 30 лева. За извършената цесия ищецът изпратил на ответника уведомление чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсено“. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди С.П.С. да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща главница по Договор за кредит №***/09.05.2015г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски.     

Ответникът С.П.С. не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

         При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г. и Приложение №1 към него, Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., 3бр.Договори за кредит от 09.05.2015г., 11.05.2015г. и 23.05.2015г., 3бр.преводни нареждания от 09.05.2015г., 11.05.2015г. и 23.05.2015г.,Пълномощно за уведомяване за цесия, Уведомление за цесия, известие за доставяне на писмова пратка от „Български пощи“ЕАД.

            Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца иск.

            С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело –50 лева- държавна такса за предявения иск и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.

            Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от управителя ***, по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за кредит №***/2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 11.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането,  както и направените в настоящото производство разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

 

            Горепосочените суми могат да бъдат заплатени от С.П.С. по банкова сметка *** „Банка ДСК“ЕАД, IBAN ***, BIC: ***.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              СЪДИЯ: