№ 1376
гр. Варна, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500637 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“
ЕАД, гр. София против Определение № 701 от 19.01.2022 г. по гр.дело № 5901/2021 г. по
описа на ВРС, 40 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 53487/23.12.2021 г. с
правно основание чл. 248 от ГПК на ЕАД за изменение на Решение № 1965/08.12.2021 г. в
частта за разноските.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като липсвала предпоставка за това, а именно
ответниците с поведението си да не са дали повод за завеждане на делото. Излага се, че е
налице само признание на иска от страна на Х.и, направено с отговора на исковата молба, но
същите при покупката на лекия автомобил са го регистрирали в КАТ и са се легитимирали
пред трети лица и държавни органи като негови собственици. Твърди се, че съобразно
разпоредбата на чл. 113 от НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като
веществени доказателства, които подлежат на разглеждане по ГПК, те се пазят докато
решението на гражданския съд не влезе в законна сила. Отправя се искане за отмяна на
горното определение и присъждане в полза на жалбоподателя на сумата от 996 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 5901/2021 г. по описа на ВРС, 40
състав
Ответниците Д. Н. ХР. и М. К. ХР. не депозират отговор по жалбата в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 5901/2021 г. по описа на ВРС, 40 състав е образувано по
иск на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, гр. София против Д. Н. ХР. и М. К. ХР. с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ЕАД е
собственик на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с ДК № В 7049 ВА. С отговора
на исковата молба Х.и признават изцяло предявения срещу тях иск.
1
С Решение № 1965/08.12.2021 г. се признава за установено, че настоящият
жалбоподател е собственик на процесното МПС, като решението е постановено при
признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като първоинстанционния съд прилага
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като разноските се възлагат в тежест на ищеца така,
както са направени.
С молба от 23.12.2021 г. „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, гр. София отправя искане с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на горното решение в частта за разноските,
като му се присъди такива в размер на 996 лева. С определение № 701/19.01.2022 г. на ВРС е
оставена без уважение молба с вх. № 53487/23.12.2021 г. с правно основание чл. 248 от ГПК
на ЕАД за изменение на Решение № 1965/08.12.2021 г. в частта за разноските.
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно
право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на
делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК въвежда
изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. Неоснователно е
оплакването в частната жалба, че посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК не са
кумулативно осъществени, за да е налице фактическия състав на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответниците по иска не само, че са направили признание на установителния иск за
собственост, но и с поведението си не са станали причина за завеждане на делото. Същите
не са били наясно с претенциите на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, гр. София към
процесния автомобил, нито основанията за това. Х.и се явяват последни приобретатели на
МПС, придобивайки го през 2015 г. след поредица от сделки, първата от която е през 2005 г.
По повод на една от предходните разпоредителни сделки с процесния лек автомобил е
образувано ДП № 88/2017 г. по описа на ОСЛО- ОП – Варна за престъпление по чл. 316, вр.
с чл. 309, ал. 1 от НК за съзнателно използване на неистински документи, а именно: договор
за продажба на МПС и пълномощно. С Протокол от 11.11.2015 г. МПС е предадено за
отговорно пазене на ответницата Х., а с Протокол от 01.07.2016 г. същият е иззет от нея по
реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. Видно е от Постановление за спиране на наказателно
производство от 14.05.2019 г., че няма данни обследваните договор за продажба и
пълномощно да са неавтентични, което да изключва по несъмнен начин правата на ответната
страна.
От друга страна не са ангажирани доказателства ответниците да са претендирали
връщане на автомобила, нито по отношение на него да е установено извършено
престъпление. Жалбоподателят не представя доказателства, а и не са наведени твърдения в
тази насока, да е отправял покана до Х.и да предадат МПС или да се откажат от правата си
върху него по реда на чл. 99 от ЗС.
С оглед изложеното обжалваното Определение № 701 от 19.01.2022 г. по гр.дело №
5901/2021 г. по описа на ВРС, 40 състав се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 701 от 19.01.2022 г. по гр.дело № 5901/2021 г. по
описа на ВРС, 40 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
2
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3