Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 04.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 2596 по описа за 2015 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
Ищцата Х.Д.М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. И.Й. е предявила иск против З. „Б.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане настъпило при ПТП на 18.04.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди в исковата молба, че е пострадала като
пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф“ с рег. № ******** – К.М.К., който управлявайки процесното МПС по ул. „********“
в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда промила,
загубил управление над автомобила при преминаване на десен завой, навлязъл в
лентата за насрещно движение и я блъснал като пешеходка, стояща пред дома си, с
което и причинил телесни увреждания. Твърди, че вината на водача е установена с
влязла в сила Присъда от 25.09.2014 г. на Разградски районен съд по НОХД №
513/2014 г., а самият автомобил е бил застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД по
валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска по
основание и по размер. Оспорва настъпилите увреждания и търпените от ищцата
болки и страдания. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка на всички
травматични увреждания с процесното ПТП, пред вид наличие на предходни
заболявания – стара фрактура. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед на причинената вреда. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата се е
движела по пътното платно, а не по тротоара, като по този начин сама се е
поставила в опасност. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан
и претендира разноски по делото.
По делото е привлечено като трето лице – помагач на
страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК – К.М.К., който в законноустановеният
срок не е депозирал отговор по исковата претенция. В съдебно заседание чрез процесуалните
си представители оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.
По делото е приет за съвместно разглеждане в условията на
евентуалност от З. „Б.И.“ АД обратен иск срещу К.М.К. с правно основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за сума от 40 000 лв., обезщетението, което
застрахователят евентуално би платил на
ищцата по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ведно със
присъдените лихви върху нея. Регресното право се обосновава от ищеца по
обратния иск с установената с присъдата по наказателното дело употреба на
алкохол (2,17 промила) от водача К.К., поради което счита, че дружеството има
право да получи платените от него като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ суми. В тази връзка моли съда, в случай, че уважи претенцията по
първоначалния иск, да уважи претенцията по обратния иск.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Протокол за оглед на ПТП и скица
на мястото на ПТП се установява, че на 18.04.2014 г. в гр. ********, по ул. „********“
е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег. № ******** – К.М.К. е ударил пешеходката Х.Д.М. – ищца по делото.
От представената влязла в сила присъда от 25.09.2014 г.
по НОХД № 513/2014 г. на Разградски районен съд /потвърдена с Решение № 91 от
15.12.2014 г. на Разградски окръжен съд по ВНОХД № 340/2014 г./ се установява,
че водачът К.М.К. е признат за виновен, в това че на 18.04.2014 г. в гр. ********,
по ул. ********, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ******** в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта
2,17 на хиляда, установено по надлежния ред, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците....”; чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: “На водача на пътно
превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл. 20, ал. 1
от З.вП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора”, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Д.М., изразяваща се в
контузия на таза със счупване на двете рамена на лявата срамна кост, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б.
„б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
От представената справка от Гаранционен фонд се
установява, че за процесния автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********
– е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗД
„Б.И.” АД, по застрахователна полица № 02113002109648, валидна от 23.08.2013 г.
до 22.08.2014 г., т.е. валидна към датата на процесното ПТП.
За изясняване на спорните факти, на които ответникът
основава възражението си за съпричиняване, по делото е изслушана и приета
авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. В заключението на експертизата
е описан следният механизъм на ПТП, въз основа на материалите по наказателното
производство – същото е настъпило на 18.04.2014г., в гр. ********, по бул. „********“,
като водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ при управлението му в
пияно състояние, след употреба на значително количество алкохол загубил управление
върху автомобила, при преминаване на десен завой, след което същият се е занесъл
на ляво и при опита си да го овладее чрез разнопосочно завъртане на кормилния
кръг, водачът окончателно загубил контрол върху автомобила, при което е
навлязъл в лентата за насрещно движение и започнал да се върти около
вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. Вследствие на
това автомобилът се насочил към втория ъгъл на кръстовището между ул. „********“
и пътното отклонение за Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. ********,
където се намирала пострадалата Х.М., която през това време се движела като
пешеходец в посока обратна на автомобила. Относно предотвратимостта на удара е
прието, че ако пешеходката се е движела по тротоара, ударът не би настъпил.
Относно пътната обстановка е посочено, че по време на ПТП е валял дъжд, а от
снимковия материал се установява, че тротоарът е бил затревен и по същия не
можи да си движат пешеходци.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че точното
разположение на пешеходеца към момента на удара не може да се установи. Следите
от занасяне на автомобила започват от лентата за насрещно движение, като в десния
завой водачът губи частично контрол и автомобилът се насочва към десния
тротоар, след което водачът е реагирал рязко и в този момент автомобилът е
направил завъртане.
По делото е представена
епикриза № 9645 от 18.04.2014 г. както и цялата медицИ.ка документация,
издадена от МБАЛ „Р.” АД, във връзка с проведеното лечение и изследвания на
ищцата Х.М., които са от значение за заключението на вещите лица.
По делото е изслушана и приета съдебно – медицИ.ка
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е
оспорено от страните по делото. От същото се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на
горното и долно рамо на лява срамна кост, което й е причинило трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Ищцата е била хоспитализирана по спешност в МБАЛ „Р.“, където по повод на това
счупване е било извършено наместване под местна анестезия и рентгенов контрол -
мека имобилизация. Назначен е бил постелен режим за общо 30 дни, както и обезболяващи.
Постепенно е била вертикализирана с помощни средства, без натоварване на ляв
долен крайник. Съгласно експертизата уврежданията на ищцата са били свързани с
болки, затруднение в придвижването и ползване на две помощни средства,
затруднение в самообслужването, спазване на постелен режим – 30 дни, с последващо
постепенно раздвижване. Възстановителният период при ищцата е бил 2.5 - 3
месеца. Съгласно експертния извод, оздравителният период е приключил и липсват
данни за невъзстановени увреждания. Според експертното мнение, за в бъдеще при
интензивно натоварване и промени във времето ищцата може да се оплаква от болка
и дискомфорт в местата на увредите.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че счупването е
било на горно и долно рамо на срамната кост от ляво, която е част от тазовия
пръстен на костите образуващи таза. Съгласно експертното мнение счупването на
тазова кост е съпроводено с доста голяма болка, но в случая разместването не е
било толкова голямо, до който извод вещото лице е достигнал пред вид факта, че
е преминато само към консервативно лечение, при което е направено наместване, а
не към оперативно лечение, което се налага когато е налице значително
разместване.Посочва, че при постелния режим пострадалата е ставала само до
тоалетна с патерици за период от около 30 дни, след това се пристъпва към
активна рехабилитация.
От показанията на разпитания свидетел по делото М. М.
/брат на ищцата по делото/ се установява, че е видял сестра си за първи път
след процесното ПТП след изписването й от болницата. Тя е била на легло в къщи,
не е могла да става, тъй като е имала счупен таз. Свидетелят заявява, че сестра
му не е могла да се обслужва сама, винаги е имало човек при нея и това
състояние е продължило около 2 месеца. След това е започнала да се движи с патерици около месец и
половина, от които две седмици само в стаята, а след това и извън нея.
Свидетелят е стоял при сестра си около 10 дни в къщи, тъй като живее в С.. Твърди,
че към настоящия момент тя се движи, но при дълго стоене права изпитва болка.
След травмата се е отдръпнала, станала е затворена, към момента на процесното
ПТП е била сервитьорка, но след това не се е върнала на работа. Посочва, че към
момента сестра му работи във фабрика за селскостопанска продукция по поточна
линия за плодове и зеленчуци. Преди ПТП е тичала на стадиона и е спортувала
любителски, но сега, когато се движи повече изпитва болка. Заявява, че сестра
му не е имала предишни травми или контузии, както и че си правила безкръвна
операция, но тъй като по това време е бил в чужбина не е наясно за какво е била
тази операция.
По делото е разпитан и свидетеля А.А., който е седял на
предна дясна седалка до шофьора на автомобила при настъпване на процесното ПТП.
От показанията му се установява, че те са се движели по посока гр. Вятово,
пътното платно е било с две ленти за движение – по една за всяко посока.
Твърди, че пешеходката се е движела срещу тях в насрещното платно за движение, с
лице към тях, но не е пресичала. Свидетелят заявява, че както са се движели,
колата се е завъртяла, тъй като е валяло сняг, завили са в ляво, тъй като в
противен случай са щели да я ударят челно. Шофьорът е предприел маневра „ляв
завой“ и колата се е завъртяла, като поради рязкото завиване е ударила със
задната си част пешеходката. Свидетелят заявява, че на мястото на ПТП е имало
тротоари, както и че пешеходката се е движела близко до тротоара, на около
метър от него, но не знае в какво състояние са били те. Ударът е настъпил след
остър десен завой, като на самия завой е нямало завъртане, същото е настъпило след
като автомобилът е излязъл от завоя. Свидетелят твърди, че ударът не е бил
толкова силен, тъй като автомобилът се е движел с не повече от 50-60 км./ч. Пътното
платно е било мокро и е валяло в този момент. Свидетелят сочи също така, че е виждал
пострадалата около два месеца след ПТП-то, тя е била в добро състояние, движела
се е и е изглеждала добре. Посочва, че в момента, доколкото знае тя е в
чужбина.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно
тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. За да се приеме, че е налице
непозволено увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл.
226, ал. 1 от КЗ следва да се установи и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на увреждането.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин, че на 18.04.2014 г. в гр. ********, по ул. „********“
при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********,
водачът К.М.К. е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.
5, ал. 3, т. 1 от З.вП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Х.Д.М., изразяваща се в контузия на таза със счупване
на двете рамена на лявата срамна кост, като деянието е извършено в пияно
състояние - със съдържание на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда. Извършването на
противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са
установени с влязла в сила Присъда от 25.09.2014 г. на Разградски районен съд
по нохд № 513/2014г., която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На
това основание, съдът приема за установени със сила на пресъдено нещо следните
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
деяние, виновно извършено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“.
Съдът намира, че по делото са установени и останалите
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за ищцата по
делото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесните увреждания, които
са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Посредством
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
уврежданията при ищцата, лечението и възстановителният период, както и
остатъчните последици от тях са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и са установени по категоричен начин.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от
правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се по делото и наличието на договорно
правоотношение с ответното застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ ******** по застрахователна полица № 02113002109648, валидна от 23.08.2013 г.
до 22.08.2014 г., т.е. с период на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното
ПТП. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да
отговаря по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45
от ЗЗД, като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на
отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата на вредоносния резултат поради това, че същата се е
движела по пътното платно, а не по тротоара, като по този начин сама се е
поставила в опасност.
Съдът намира, че по делото не се установи твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат. Безспорно от доказателствата
по делото, анализирани в тяхната съвкупност се установи, че пострадалата,
участвала в движението като пешеходец към момента на удара се е намирала на
пътното платно. В описания в авто-техническата експертиза механизъм на ПТП е
посочено, че при навлизането на автомобила в десен завой водачът е загубил
контрол върху автомобила и при опита си да го овладее чрез разнопосочно
завъртане на кормилния кръг, водачът му губи окончателно контрол върху него,
същият навлиза в лентата за насрещно движение и започва да се върти в посока
обратна на часовниковата стрелка, вследствие на което се насочва към втория
ъгъл на кръстовището между бул. „********“ и пътното отклонение за ЦСРИ, където
се е намирала ищцата, която по това време се е движела като пешеходец в посока
обратна на автомобила. Този факт се подкрепя и от свидетелските показания на
разпитания свидетел по делото, който заявява, че пешеходката се е движела срещу
тях по платно за движение. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно,
но съгласно чл. 108, ал. 2 от З.вП е предвидено изключение от общото правило,
въведено с ал. 1 на същия член, че пешеходците могат да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, само в случаите, когато няма тротоар или банкет,
или е невъзможно същите да бъдат използвани и само при условие,че движението по
пътното платно се осъществява противоположно на посоката на движение на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Безспорно
посредством приетата авто-техническа експертиза по делото, както и от
приложената към нея снимка на местопроизшествието се установи, че на мястото на
произшествието е имало тротоар, но същият е бил затревен и по него е било
невъзможно придвижването на пешеходци, още повече, че по време на процесното
ПТП е валял дъжд, което още повече подкрепя този експертен извод. Следователно
предвид установената по делото невъзможност да се ползва тротоарът,
обстоятелството, че пешеходката се е движела по пътното платно не обосновава
само по себе си нарушение на правилата за движение от нейна страна, доколкото
същата не е нарушила правилата, предвидени в чл. 108, ал. 2, т. 1 от З.вП, а
именно – да се движи в противоположна на движението на лекия автомобил посока и
максимално близо до лявата му граница. От експертизата по делото се установи,
че пешеходката се е движела в посока обратна на автомобила. Този факт се
подкрепя и от свидетелските показания на разпитания свидетел, който заявява, че
пешеходката се е движела с лице към тях по платното за движение. Следователно
съдът намира, че същата се е движела в съответствие с изискванията на чл. 108,
ал. 1, т. 2 от З.вП по платното за движение, противоположно на посоката на
движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, т.е. съобразно изискването на
закона. На следващо място, по делото не е доказано от ответната страна, в чиято
тежест е установяването на този факт, че при движението си същата не е спазила
и другото изискване на посочената разпоредба, а именно да бъде възможно
най-близо до лявата му граница, още повече, че разпитания свидетел по делото
заявява, че на мястото на ПТП е имало тротоари, както и че пешеходката се е
движела близко до тротоара, на около метър от него. Във връзка с изложеното
съдът намира, че по делото не се установи пострадалата да е извършила нарушение
на правилата за движение по пътищата, в резултат на което да е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
в тежест на ответника е да докаже това възражение, като съдът намира, че такова
доказване по настоящото дело не е проведено.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид характера и тежката степен на уврежданията,
интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, проявлението
им във времето, настъпили в хода на лечението усложнения, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване и др.
Съдът намира, че по делото се установи, че полученото
счупване на горното и долното рамо на лява срамна кост е довело на ищцата
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, като същата е била на
постелен режим за 30 дни, в резултат на което е била в невъзможност да води обичайния
си начин на живот и е имала редица неудобства, свързани с битовите и
ежедневните си нужди. През този период е изпитвала и по-интензивни болки и
страдания, а след това, когато е започнало раЗ.вижването на ищцата е имала
затруднение в придвижването като е ползвала две помощни средства, което също е
довело до неудобства на пострадалата. Съдът отчита и обстоятелството, че общият възстановителен период при ищцата е
продължил около 3 месеца, както и че не са налице данни за настъпили усложнения
при нея вследствие на получените травматични увреждания, като състоянието й към
момента е стабилизирано напълно. Следва да се има пред вид и фактът, че съгласно
експертния извод счупването на тазова кост е съпроводено с доста голяма болка,
но в случая разместването не е било толкова голямо, пред вид факта, че е било предприето
само наместване и консервативно лечение и следователно при ищцата не се е
наложило оперативно лечение. Съгласно заключението от експертизата, за в бъдеще
при интензивно натоварване и промени във времето са възможни оплаквания при ищцата
от болка и дискомфорт в местата на увредите, но същите няма да са с интензивен и
траен характер. Същевременно, съдът намира, че по делото не се доказаха
възраженията на ответника, че липсва причинно-следствена връзка на всички травматични
увреждания с процесното ПТП, пред вид наличие на предходни заболявания – стара
фрактура.
Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че
искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 15 000 лв., като намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалата – 23 г.
към датата на процесното ПТП, търпените от нея болки и страдания, мъките
преживени в периода на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта
и социално-икономическите условия на живот в страната. Над уважения размер до
претендирания такъв от 40 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Пред вид основателността на исковата претенция основателна
е и претенцията за лихва, поради което върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди и законна лихва. Същата е дължима от датата на
деликта – 18.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на деликвента, който отговаря на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗ. от датата на деликта.
По предявения
обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен обратен иск от застрахователя ЗД „Б.И.“ АД срещу прекия
причинител на вредите, който е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Предвид обстоятелството, че се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск – уважаване на
главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. За успешно провеждане на иска е необходимо да се установи
наличието на действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "гражданска отговорност"; суброгиране на
застрахователя в правата на пострадалото лице и наличие на обстоятелството,
предвидено в нормата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, а именно – управление
на автомобила от деликвента след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото безспорно се установи, че с влязла в сила
присъда от 25.09.2014 г. на Разградски районен съд по НОХД № 513/2014 г. е
установено, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********
е управлявал в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2,17 ‰. Този
квалифициращ признак е част от състава на транспортното престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 1 от НК и е обхванат от задължителното за гражданския съд
действие на присъдата относно противоправното деяние по управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно
след като ответникът по обратния иск е шофирал при наличие на алкохол в кръвта
над 0.5‰, той дължи на застрахователя по гражданската отговорност платеното от
последния застрахователно обезщетение.
Уважаването на главния иск, предявен от пострадалия срещу
застрахователя е предпоставка за уважаване на евентуалния, като се съЗ.ава
условно изпълнително основание – то възниква при условие, че ищецът по обратния
иск изпълни задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза на 15 000 лв., то предявеният обратен
иск следва да се уважи в същия размер за сумата от 15 000 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. като
неоснователен.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.И.“ следва да заплати на ищцата разноски по делото в
размер на 980 лв. - адвокатски хонорар, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лв. - държавна такса и сумата от 75
лв. депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направени от него разноски в размер на: сумата от 1280 лв.
за адвокатско възнаграждение и 125 лв. – за платен депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния
иск К.К. следва да заплати на ищеца по иска – З. „Б.И.“ АД сумата от 600 лв. - държавна
такса по обратния иск, а тъй като от негова страна не са представени
доказателства за разноски за процесуално представителство по обратния иск, то
такива не следва да му се присъждат.
На следващо място, ответникът по обратния иск, видно от
списъка за разноски по чл. 80 от ГПК претендира разноски за процесуално
представителство за два адвокатски хонорара, всеки един от тях на стойност от
по 1500 лв., като същевременно е представил два договора за правна защита и
съдействие, а също се претендира и присъждане на разноски размер на 153.50 лв.
пътни разходи на адвокатите. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските са направените от страните разходи по
водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни
такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК ответникът има право да му
бъде заплатено възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв в
производството и то съразмерно с уважената част от иска. Следователно и като
съобрази изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
по обратния иск З. „Б.И.“ АД следва да заплати на ответника по него разноски в
размер на 937.50 лв. за адвокатски хонорар.Съответно по отношение на
претенцията на същия за присъждане на разноски в размер на 153.50 лв. пътни
разходи на адвокатите, съдът намира, че същата не следва да се уважава, тъй
като нормите на чл. 78 във вр. с чл.75 от ГПК, предвиждащи присъждане на
разноски, нямат предвид направени пътни разноски от страна по делото или от
адвоката й, а се отнасят само за възнаграждение за адвоката.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, с
адрес: *** да заплати на Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Й.,***
на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗ. сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпили при ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането - на 18.04.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на
Х.Д.М., ЕГН ********** на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 980 лв. - адвокатски
хонорар, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 600 лв. и сумата от 75 лв. депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1280 лв.
- адвокатско възнаграждение, както и 125 лв. съдебно-деловодни разноски по
делото.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, с адрес: *** на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ сума в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ - изплатено от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* на Х.Д.М.,
ЕГН ********** по иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 18.04.2014 г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за разликата над 15 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 600 лв. – разноски по обратния иск за платена държавна
такса по него.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ
в полза на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* срещу К.М.К., ЕГН ********** да се издаде след влизане
на решението по обратния иск в сила и ПРИ
УСЛОВИЕ, че се представят доказателства, че сумата, за която е уважен
обратният иск е изплатена от ЗД „Б.И.“ АД на Х.Д.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, с
адрес: *** да заплати на К.М.К., ЕГН ********** /ответник по обратния иск/ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 937.50 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника ЗД „Б.И.“ АД - К.М.К., ЕГН ********** по предявения
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: