№ 29
гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Н. Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251500600101 по описа за 2025 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия А. В. Т., ЕГН
**********, от с. Дж., община Д. срещу Присъда № 260002/28.11.2024 г. на
ДнРС, постановена по НЧХД № 170/2021 г. по описа на съда, с която е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК,
освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание “глоба“ в размер на 1000 лв., както и е частично уважен
гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението за сумата от
1500 лв., като за разликата над 1500 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е
отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати
разноските на тъжителя в размер на 600 лв. и д.т. съразмерно уважения
граждански иск по сметка на ДнРС в размер на 60 лв.
Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на присъдата, изразяващи се във
възприемане от съда на фактическа обстановка по делото, която не намира
подкрепа в събраните доказателства и възприемане версията на пострадалия и
посочените от него свидетели, както и неправилно тълкуване заключението на
СМЕ относно механизма на причинените увреждания. Елиминирани са от
1
съда показанията на св. В.С. относно състоянието на пострадалия и е даден
неоснователно приоритет на доказателствата, подкрепящи обвинителната
теза, както и съдебното следствие е необективно и присъдата е постановена
при непълнота на доказателства, се сочи в жалбата. Моли се за отмяна на
присъдата като неправилна и незаконосъобразна и за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно се моли за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, както и за изменение на присъдата в частта относно
наказанието до предвидения минимум и намаляване размера на уважения
граждански иск, който се счита за завишен и некореспондиращ с принципите
на справедливостта. Доказателствени искания в жалбата и допълнението към
нея не са направени.
Повереникът на тъжителя адв.З. В. в о.с.з. изрази становище за правилност
на присъдата като резултат, но посочи неин съществен пропуск – че
подсъдимия е признат за виновен в извършване на престъпление на дата,
която не е посочена в частното обвинение и който пропуск няма как да се
отстрани,което налага връщане на делото за ново разглеждане на ДнРС.
Защитникът на подсъдимия адв. А. Р. в о.с.з. пледира за отмяна на
атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна поради признаване
на подсъдимия за виновен за престъпление на 27.10.2020 г., а повдигнатото
обвинение е за дата 27.09.2020 г., на която дата сочат и събраните писмени
доказателства.С оглед на това моли за постановяване на решение, с което да се
отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на ДнРС.
Подсъдимият Т. поиска като последна дума да се отмени присъдата.
КнОС, след запознаване с доводите на страните и с проверявания съдебен
акт, в рамките на визираните му от чл.313 и сл НПК процесуални
правомощия, намери постановената присъда за постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, което формира абсолютното
отменително основание на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда на подсъдимия А. В. Т., ЕГН **********, от с. Дж.,
община Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130
ал.1 НК – за това, че на 27.10.2020 г. като първоначално чрез блъскане с двете
2
ръце в областта на гърдите, а впоследствие чрез нанасяне на удар с юмрук с
дясната ръка по лицето на Н. И. Т., след което Т. паднал на земята и
подсъдимият, притискайки го с дясно коляно в областта на гърдите, му е
причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв., както и е частично
уважен гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението за
сумата от 1500 лв., като за разликата над 1500 лв. до претендираните 10 000
лв. иска е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да
заплати разноските на тъжителя в размер на 600 лв. и д.т. съразмерно
уважения граждански иск по сметка на ДнРС в размер на 60 лв.
В повдигнатото с тъжбата обвинение като дата на деянието е посочена
27.09.2020 г.
В мотивите на присъдата при излагане на фактическата обстановка съдът е
приел като дата на извършване на деянието посочената дата в тъжбата –
27.09.2020 г. В обсъждане съставомерността на обвинението обаче в частта
„От правна страна“, на ред 3, е посочена като дата на извършване на деянието
тази от диспозитива на присъдата – 27.10.2020 г. По-нататък в мотивите при
обсъждане основателността на гражданския иск е посочено, че законната
лихва се дължи от датата на увреждането – 27.09.2020 г., докато в диспозитива
на присъдата в гражданската част е записано, че законната лихва се дължи от
датата на деянието – 27.10.2020 г.
Така допуснатите противоречия относно датата на деянието в диспозитива и
мотивите на присъдата, дори да се дължи на чисто техническа грешка,
обуславят една неяснота на волята на съда коя дата е приел за извършване на
деянието, респ. за дължимостта на законната лихва по гражданския иск. Оттук
възниква и неяснота за подсъдимия да разбере кога е извършил деянието, за
което е признат за виновен, респ. откога дължи законната лихва върху
уважения граждански иск. Защото с диспозитива на присъдата е признат за
виновен в извършване на деяние на дата, за която не е повдигнато обвинение,
а в мотивите се обсъжда както тази грешно посочена в диспозитива дата, така
и датата на деянието, посочена в тъжбата. Констатираното противоречие
представлява съществено процесуално нарушение и формира отменителното
основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК, като то не може да се отстрани от въззивния
3
съд.
Констатираното противоречие между диспозитив и мотиви в
проверяваната присъда от друга страна е абсолютна пречка за въззивния съд
да провери правилността й поради неясната воля на съда относно това каква
дата е приел за извършване на деянието. Затова съдът е лишен от
възможността да се произнесе по същество по доводите във въззивната жалба
и по законосъобразността на обжалваната присъда.
Предвид гореизложеното за въззивния съд е приложима хипотезата на
чл.335 ал.2 НПК, тъй като констатираното съществено процесуално
нарушение е отстранимо от първоинстанционния съд. С настоящото решение
ще се отмени присъдата на ДнРС и делото ще се върне за ново разглеждане от
друг състав на І-инстанционния съд поради допуснатите с нея отстраними
съществени процесуални нарушения.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260002/28.11.2024 г. на ДнРС, постановена по
НЧХД № 170/2021 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4