Решение по дело №4588/2019 на Районен съд - Перник

 

 

РЕШЕНИЕ

  № 1026 / 30.7.2020г.      

30.07.2020 година    

 Град Перник   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пернишкият районен съд, 6-ти гр.състав, на 30.07.                                                                              2020 година в публично заседание в следния състав:

 

Районен съдия: Д. МАТЕЕВА

Секретар :Р Ризова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4588 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства,

И.И.С.  ЕГН ********** и чрез адв.пълн.С.Д. ***

ПРОТИВ

Д.М.Т. ***

 И чрез адв.В.К. ПАК

Е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на ЕКСЦЕС от причинена  от ответника телесна повреда,

изразяваща се в: побеляване на зрително поле на увредено от 04.07.2018г. ляво око, проведена на 09.04.2019г. оперативна интервенция – поставяне на изкуствен имплант

резултат на извършените от ответника неправомерни действия,съставляващи престъпление,

за което ответникът е осъден с Присъда № 178 / 22.03.2018г. по нохдело № 1616/2017г.ПРС

както и

сумата 3200лв. – имуществени вреди от гореописаното,

ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на ИМ-02.08.2019г. до окончателното й заплащане,

както и направените по делото разноски.

 

По искане на ищеца е поискано обезпечение на иск по реда на чл. 389 ГПК- за налагане възбрана на недв.имот, собственост на ответника

Съдът е дал указания за внасяне на гаранция от ищеца 10 % върху данъчната оценка, като са били издадени съд.удостоверения, но такава не е внесена / съобщение получено 06.03.2020г. от адв.Д./, поради което обезпечението не е наложено.

Делото е било пренасрочено с оглед настъпване на извънредно положение по повод КОВИД -19 и съотв. актове на ВСС и Предс ПРС.

 

Ответникът  с отговора на исковата молба е оспорил предявения  иск  по основание и по размер.

Направил е възражение за  завишаване размера на претенцията, като неотговаряща на чл.52 ЗЗД принципа на справедливост

Както и възражение за ЛИПСА на ЕКСЦЕС – ново страдание породено от старото такова, цитира съд.практика.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства по реда на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК , приема за установено и доказано следното:

С Присъда № 178 / 22.03.2018г. по нох.дело № 1616/2017г.ПРС, изменена с решение № 37 от 04.07.2018г. по вт.н о х дело № 89 / 2018г. ПОС влязла в сила на 04.07.2018г., ответникът Д.М.Т. е признат за виновен и осъден за извършено спрямо ищеца престъпление по чл.129 НК на 10 месеца лишаване от свобода, като зитърпяването е отложено на осн. чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, считано от вл. в сила на присъдата.

Установено е БЕЗСПОРНО, че на 12.02.2017г. в гр.Перник ответникът нанася на ищеца СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, изразяваща се в ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО – чрез удар с юмрук в областта на лявото око.

С присъдата ответникът е осъден да му заплати сумата 9000лв. за нанесени неимуществени вреди от същото престъпление, със законната лихва считано от 12.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

От м. 08.2018г. се наблюдава ВЛОШАВАНЕ на здравословното състояние на ищеца, като последица от нанесената травма – побеляване на зрителното поле на увреденото ляво око.

През м.01.2019г. ищецът отива на преглед и консултация в Очна болница „Пентаграм“ гр.София, където е констатирана катаракта на окото, вследствие увреждането и последвалата операция за спасяване на зрението.

Наложителна е била последваща оперативна намеса – като на 09.04.2019г. в същото лечебно заведение не извършена такава, при която е отстранена вътрешноочната леща и е заменена с изкуствен имплант.

След операцията ищецът е бил за три дни с превръзка на окото, последвало е възстановяване, за 20 дни болничен отпуск, за 6 месеца –забрана за извършване на тежък физически труд и внимание при навеждане, за 3 месеца забрана за намокряне на окото, както и за целия период- медикаменти на капки.

Ищецът е заплатил сумата 3200лв. за закупуване на имплант.

 

От заключението на съдебно-медицинските експертизи  с в.л. Д-рилка С. се установява,че:

- в резултат на увреждането ищецът е претърпял оперативна интервенция на 20.02.2017г., описана подробно от в.л., след която в много случаи се получава катаракта / перде/, поради което според експерта ИМА ПРИЧИННА ВРЪЗКА между нанесената травма и настъпилото усложнение.

-единственото лечение е хирургично- премахване на катаракта и поставяне на изкуствен имплант.

-симптомите не могат да се отстранят по др.начин, например чрез очила или контактни лещи или медикаменти.

-лечението и възстановяването в следоперативния период и конкретно в случая е от 3 до 6 месеца , вкл. с медикаментозно лечение с локално приложение и щадящ режим на физически натоварвания.

-теоретично прогнозата за бъдеще е добра, но не може да се изключи бъдещо влошаване на зрението на травмираното око.

-самата операция се поема от НЗОК, но закупуването на имплант става от самия пациент и варира от 100 до 4000лв.

-операцията е реално извършена, поставен е имплантът.

-Ищецът за в бъдеще не трябва да вдига тежести, да се претоварва на компютър, само с предпазни очила, на де вдига уреди във фитнес и т.н.

 

 

 

  Непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, предполага наличието на три основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищцеца , а именно:

1)   противоправно действие на определено лице,

2)   настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на него и

3)   причинна връзка между горните две ,

като не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия състав, а именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

В случая  това е доказано, както и с доказва по БЕЗСПОРЕН НАЧИН, че вследствие на същоот е настъпило ВЛОШАВАНЕ на здравословното състояние, което е водело до оперативна интервенция и поставяне на имплант.

           Съгласно съд.практика по ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено,неговата противоправност и виновността на дееца.

Силата на присъденото нещо на присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително действие - влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1) извършено ли е деянието;

2) виновен ли е деецът;

3) наказуемо ли е деянието.

         От това следва, че силата на присъденото нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието.

        Всички останали постановки в присъдата извън посочените не се обхващат от установителното действие на силата на присъденото нещо и следователно  в настоящия казус не следва да се обсъждат.

Такива изводи могат да бъдат направени досежно:

1) размера на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди, но само ако не са елемент от престъпния състав.

2) съпричиняването на общественоопасните последици от пострадалия, освен ако то не е елемент от състава на престъплението

е елемент от престъпния състав и има задължителна сила.

В тези случаи съпричиняването е включено като елемент в привилегированите състави на тези престъпления, поради което има и сила на пресъдено нещо за гражданския съд;

3) обществената опасност на подсъдимия и неговата личност, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.В този смисъл е Решение №53 от 02.11.1981г. по н.д.№41/81г. на ОСНК/

 

 С влязлата в сила присъда на съда  се установи наличие на противоправно действие на ответника и настъпили вследствие на него вреди.

Доказано е, че тези вреди са причинени от ответника

Тези факти са установени с присъда  по наказателно  дело, което съгласно ГПК е задължителна за гражданския съд и той не може да пререшава въпросите относно настъпването на увреждането,неговата протовоправност и вината за него.

Това, заедно с настъпилите вреди, е достатъчно за да се приеме наличието на увреждане, тъй като едно престъпление, включително и непредпазливо винаги представлява деликт, при наличието на вреди  ,които са довели до причиняване на страдание,  което е увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД,  поради което и винаги предстваляват граждански деликт.

Налице са четирите  елемента на хипотезата на чл. 45 ЗЗД, поради което и предявените искове  за неимуществени вреди се явяват  доказани по основание, но завишени  по размер.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

 

Последното не е абстрактно понятие, а е свързано с редица обстоятелства, които подлежат на преценка, като характерът на деянието, степента на увреждането и на вината, настъпилите от деянието последици, както и други обстоятелства имащи връзка с разглеждания случай.

Уврежданията на ищеца са средно-тежки , поради което и са  причинили  болки и страдания,като понасянето им е представлявало значително затруднение.

Следва да се вземе предвид,че ищецът   е търпял продължителен период от време последиците от увреждането.

Взимайки предвид всичко това, както и факта че увреждането е настъпило  през 2017 година, а последващото влошаване е довело до нова оперативна намеса 2019г. и към настоящия момент – завеждане на делото 2020г. ищецът продължава да търпи неблагоприятни последици от влошаване състоянието на лявото око,съобразявайки се с горните обстоятелства съдът намира, че обезщетението в  претендирания размер  справедливо ще обезщети ищеца  за претърпените от него  болки и страдания.

 

Тъй като ищецът претендира законната лихва от момента на ИМ-02.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, то съдът следва да я присъди от този момент.

 

По иска за имуществени вреди:

Доказа се по безспорен начин, че и този иск е основателен и доказан – поради същата фактическа обстановка, както и че операцията реално е извършена със закупен от ищеца имплант, в диапазона на ценовата листа, спомената от вещото лице.Т.е. не може да се оспори факта на вредата за ищеца, на посочената стойност, именно при и по повод настъпилото усложнение от деликта.

Съдът присъжда главницата 3200лв. ведно със законната лихва от датата на ИМ-02.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

Разноски:

Ответникът дължи разноски на ищеца-200лв. за вещо лице и 1700лв. адв.хонорар

 

Ответникът  следва да заплати по сметка на ПРС :

сумата 400 лева държавна такса, по иска за неимуществени вреди

сумата 128лв. държавна такса по иска за имуществени вреди

 

По изложените съображения районният съд

РЕШИ:

          ОСЪЖДА Д.М.Т. *** и чрез адв.В.К. ПАК  ДА ЗАПЛАТИ НА И.И.С.  ЕГН ********** ***  и чрез адв.пълн.С.Д. ***   сумата 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на ЕКСЦЕС от причинена  от ответника телесна повреда, изразяваща се в: побеляване на зрително поле на увредено от 04.07.2018г. ляво око, проведена на 09.04.2019г. оперативна интервенция – поставяне на изкуствен имплант резултат на извършените от ответника неправомерни действия,съставляващи престъпление, за което ответникът е осъден с Присъда № 178 / 22.03.2018г. по нохдело № 1616/2017г.ПРС както и сумата 3200лв. – имуществени вреди от гореописаното усложнение, ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на ИМ-02.08.2019г. до окончателното й заплащане,  както и направените по делото разноски: сумата 200лв. за вещо лице и сумата 1700лв. адв.хонорар.

        ОСЪЖДА Д.М.Т. ***  И чрез адв.В.К. ПАК да заплати по сметка на ПРС : сумата 400 лева държавна такса, по иска за неимуществени вреди, както и сумата 128лв. държавна такса по иска за имуществени вреди, ведно с лихвата за държавни вземания,считано от влизане на решението в сила.                

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок  от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: