Решение по дело №5938/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 5938/2022 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 322/2021г. по описа на Шесто РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А
от НК спрямо обвиняемата С. В. П. – роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***,
българско гражданство, неженен, висше образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН ********** за престъпление чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 от НК – за това, че на 17.03.2022 г. в гр. Пловдив, в качеството си на
длъжностно лице – ***, по повод изпълнение на функциите му, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на П. И. М., ЕГН **********, от
***,, изразяващо се в контузия на главата и лицето, болезненост в окосмената
част на главата, кръвонасядане на лявата скула и левия глезен, болезненост в
дясното рамо и десния горен крайник, изразяващи се в болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като сочи, че
фактическата обстановка е установена такава, каквато е описана в
постановлението и доколкото по отношение на П. са налице основанията на
чл. 78 от НК, предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален
размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемият П. – адвокат Х. сочи, че се солидаризира
със становището на представителя на РП – Пловдив, както и че в хода на
досъдебното производство П. е обяснил и е съдействал за изясняване на
самата фактическа обстановка и тя съответства на описаното в
обстоятелствената част на постановлението, с което е предложено от
наблюдаващия прокурор да бъде освободен от наказателна отговорност.
Предлага в този смисъл да бъде наложена минимално определеното от
законодателя наказание глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемият П. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си, но не
следва да се счита за хулигански подбуди това, че се е защитавал.
В последната си дума заявява, че няма какво друго да каже.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С. В. П. е роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***,
българско гражданство, неженен, висше образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че свидетелката П. М. живеела в *** със
семейството си. Съседите в жилищния вход били наели фирма „*** БГ“. Те
от своя страна били упълномощили обв. П.. Последният бил *** и в
задълженията му било да *** от живущите на адреса.
1

На 17.03.2021 г. в гр. Пловдив, обв. П. решил да събира месечни такси
от живущите. Обв. П. обиколил апартаментите, които обслужвал,
включително и жилището на св. М.. Между обв. П. и св. М. възникнал спор
относно дължимата от нея сума пари. Обвиняемият бил изчислил, че
пострадалата следвала да му даде определена сума, а М. твърдяла, че няма да
я заплати, тъй като според нея сумата била повече. В свое оправдание тя
изтъквала, че двамата с мъжа ѝ отсъствали от града. Обв. П. си тръгнал, без да
събере дължимата такса.
Малко по-късно същия ден – 17.03.2021 г., Св. М. отишла до магазина,
находящ се в непосредствена близост до жилищния блок на пострадалата. На
улицата пред блока същата видяла обв. П.. Помежду им отново възникнал
спор. При скандала обв. П. ударил няколко пъти св. М. в областта на лицето
/главата/ и по тялото. На случилото се станали свидетели Г. Б. и Ц. Ц., които
се намесили и разтървали св. М. и обв. П..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а именно – П. И.
М., Г. Р. Б., Ц. Н. Ц., М. Е. Р. и В. Е. М., които описват действията на
обвиняемия П., включително – факта и начина на нанасяне ударите на
пострадалата.
Съдът намира показанията на свидетелите П. И. М., Г. Р. Б., Ц. Н. Ц., М.
Е. Р. и В. Е. М. за логични, последователни, непротиворечиви и добре
кореспондиращи помежду си, поради което и кредитира същите.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно – длъжностна характеристика /л.70- 71/, от
която се установява качеството на длъжностно лице на обвиняемия П..
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска
експертиза, съгласно което, на пострадалата М. било причинено наранявания
на телесния интегритет, изразяващо се в контузия на главата и лицето,
болезненост в окосмената част на главата, кръвонасядане на лявата скула и
левия глезен, болезненост в дясното рамо и десния горен крайник, изразяващи
се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
Съдът възприема заключението на горната експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, обстойно мотивирано и съответстващ на останалите събрани по
делото доказателства. От същото се установяват вида и характера на
нанесените на пострадалия телесни увреждания на свидетелката М..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият С. В. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 17.03.2022 г. в гр. Пловдив, в качеството си на
2

длъжностно лице – ***, по повод изпълнение на функциите му, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на П. И. М., ЕГН **********, от
***,, изразяващо се в контузия на главата и лицето, болезненост в окосмената
част на главата, кръвонасядане на лявата скула и левия глезен, болезненост в
дясното рамо и десния горен крайник, изразяващи се в болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Установи се още, че гореописаните действия на П. са причинили на
пострадалата М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и
лицето, болезненост в окосмената част на главата, кръвонасядане на лявата
скула и левия глезен, болезненост в дясното рамо и десния горен крайник,
изразяващи се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна още е установено, че обвиняемият П. е осъществил
същото в качеството си на длъжностно лице – ***, по повод изпълнение на
функциите му, който именно е и повода за конфликта му с М..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият П. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавала противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвала, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският
мотив, като обвиняемият П. е целял да покаже, че не се смята за обвързан от
съществуващите социални норми за поведение. Действително, в случая се
установява повод за действията на П., а именно – неразбирателство с М.
относно плащания на същата. Въпреки това следва да се посочи, че при всяко
деяние, насочено против личността на друго лице, дори и при това,
извършено по хулигански подбуди, дееца винаги има някакъв повод да
насочи действията си към едно лице, а не към друго. Последното обаче по
никакъв начин не променя заключението, че в случая определящ действията
на обвиняемия П. е не някакъв личен конфликт с пострадалата или др.
подобни, а стремежа и да демонстрира своето превъзходство спрямо М.,
както и спрямо съществуващите социални норми за поведение и отношение.
Ето защо съдът призна обвиняемия С. В. П. – роден на *** г. в ***,
живущ в ***, ***, българско гражданство, неженен, висше образование,
работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на
17.03.2022 г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – ***, по
повод изпълнение на функциите му, по хулигански подбуди причинил лека
телесна повреда на П. И. М., ЕГН **********, от ***,, изразяващо се в
контузия на главата и лицето, болезненост в окосмената част на главата,
кръвонасядане на лявата скула и левия глезен, болезненост в дясното рамо и
десния горен крайник, изразяващи се в болка и страдание, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от
НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
3

Установява се още, че обвиняемия С. В. П. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12
вр. чл. 130, ал. 2 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.
При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни
имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемият П. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, както следва – обвиняемият П. е пълнолетен, предвиденото
наказание за деянието по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК е
лишаване от свобода до една година или пробация, обвиняемият П. не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това
обвиняемият П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, за когото няма
данни да е лице с висока степен на обществена опасност, в този смисъл – не
са установени други противообществени прояви, налице да добри
характеристично данни, което позволява да се заключи, че по-скоро се касае
за инцидентна проява.
Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно
действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане
целите на същото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия С. В. П. за виновенен в извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК съдът счете,
че на основание чл.189, ал.3 от НПК същият следва да бъде осъдена да
заплати направените разноски по досъдебното в размер на 195 лева, по сметка
на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза в хода на досъдебното производство, заключението на която е
послужило за изясняване на обективната страна на деянието, по което
обвиняемият бе признат за виновен, а именно – вида и характера на телесните
увреждания, приложени са и постановления за определяне възнаграждение на
4

вещото лице /л.63/.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	2126
Дата:	15 ноември 2022 г. (в сила от 1 декември 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20225330205938
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 октомври 2022 г.

Решение по дело №5938/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите