О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София,
01.02.2021г.
Софийският градски съд, I гражданско отделение – 22 състав, в
закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Милена Богданова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10325
по описа за 2019г и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на К.Г.С. ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес *** офис 101 срещу С.Д.Х.
ЕГН ********** с адрес *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 696,17лв., заплатена от
ищеца в качеството му на солидарен длъжник в прекратеното на 07.02.2019г.
изп.д.№20117900402091, ведно с мораторната лихва по всяко плащане за погасяване
на задължението и законовата лихва от момента на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответника Х. е сключила
договор за кредит за текущо потребление с Банка ДСК ЕАД София, обезпечен с
неговото поръчителство. Още от самото начало тя не изпълнявала задълженията си
към Банката. В резултат последната у обявила кредита за предсрочно изискуем,
като било образувано по реда на чл.417 ГПК гр.д.№35204/2010г. по описа на СРС,
като била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Било
образувано изп.д.№ 20117900402091 при ЧСИ Р.М.. Ищецът и
ответницата следвало да заплатят солидарно сумата от 14 169,16лв.
главница, 2 575,13лв. лихва за забава от 06.02.2010г. до 15.07.2010г. и
законна лихва от 16.07.2010г. до изплащане на вземането. Поради неплащане от
страна на основния длъжник – ответника Х., ищецът твърди, че му наложили запор
върху трудовото му възнаграждение. Твърди, че по този начин по изпълнителното
дело били постъпили суми в размер на 33 696,17лв.
Препис от исковата молба е връчен на
назначения от съда особен представител на ответника адв.Е.С. - В., който е упражнил
правото си на писмен отговор.
Оспорва предявения иск като излага доводи за
неговата недопустимост, респ. неоснователност. Сочи, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като той с извършеното плащане на
дълга на главния длъжник се е суброгирал в правата на взискателя. Издаденият в
полза на първоначалния взискател изпълнителен лист, представлява такъв и в
негова полза, в случай че удостовери пред съдебния изпълнител плащането на
задължението на главния длъжник.
Оспорва иска и като неоснователен , прави
възражение за изтекла погасителна давност по реда на чл.111 б.в. ЗЗД.
Настоящият състав на съда споделя изложените възражения от страна на особения
процесуален представител на ответника адв. В., като приема, че в случая за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска и производството по делото
ще бъде прекратено.
Разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК, регламентира субективни
предели на изпълнителния лист. Поставя изискване приемството в изпълнителния
лист да се установи с писмени доказателства /Тълкувателно решение №59 от
3.06.1974 г. на ОСГК на ВС дава разрешение относно наличието на правен интерес
от провеждане на исков процес за реализиране на вземането при приемство в изпълнителния
лист.
Правоприемството по чл.429 ГПК винаги следва
издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е органът,
оправомощен да го установи. Законът овластява съдебният изпълнител да проведе
държавната принуда по неудовлетвореното гражданско притезание (на дълга по
изпълнителния лист), но изключва неговата компетентност да проверява
материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес
(съществуването на дълга/ на изпълняемото право). Проверката за съществуването
на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по
снабдяване с изпълнително основание (изпълнителен титул), в производството по
издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК,
чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по
конкретно изпълнително дело /исковете по чл.439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл.
242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК/. В този см. Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр.
д. № 2576/2018 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, докладчик с-я Г. М. В мотивите на
цитираното решение постановено в производство по чл. 290- 293 ГПК, касационния
състав е приел, че нормата на чл.429
ал.1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния му обхват, да поискат
заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на
кредитора по изпълнителния лист. Следователно, съдебният изпълнител е длъжен да
приеме, че платилият поръчител е заместил кредитора в дълга по изпълнителния
лист.
В същия смисъл е и актуалната практика на
Върховния съд - решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС –
" Чл. 429, ал. 1 ГПК предвижда правоприемство в правото на принудително
изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. То следва изпълнителния лист и
настъпва по силата на закона на основание
чл. 429, ал. 1 ГПК. Съдебният изпълнител е органът, който е длъжен да го
установи. Следователно същите лица разполагат и с жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да го зачете.
По изложените съображения настоящото дело ще
бъде прекратено и на осн.чл.130 ГПК исковата молба ще бъде върната на ищеца.
На основание изложеното и на основание чл.130
ал.1 ГПК Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба на К.Г.С. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен
адрес *** офис 101 поради недопустимост на иска.
СЪДИЯ: