РЕШЕНИЕ
№. 1101
гр. Пловдив, 14.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П. Д. и участието на прокурора С. П., като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 815 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ – Пловдив, чрез своя директор, срещу Решение № 2251/01.12.2022 г., постановено
по а.н.д № 3390 по описа за 2022 г., на Районен съд
Пловдив, IX - наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление
№ 5 от 14.03.2022г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Пловдив, с което на „СТАРХО СО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление – област Пловдив, община Родопи, с. *****на основание
чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за
нарушение на чл.166, т.3 и чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на
околната среда, във връзка с чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната
среда.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
извода на районния съд, че санкционираните административни нарушения не са
извършени, тъй като е налице пропуск в процедурата по съобщаване на издаденото
от контролните органи предписание. Твърди се, че не е налице и вторият сочено
от районният съд порок при налагане на административното наказание, тъй като в
случая е установено само едно административно нарушение. В тази връзка се прави
препратка към Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017г. на ВАС. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – „СТАРХО СО“ ЕООД, поддържа становище за неоснователността
на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна
процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „СТАРХО СО“ ЕООД срещу НП № 5 от 14.03.2022г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 85 от 22.12.2021 г., съставен от инж.
В.Х.– на длъжност главен специалист в РИОСВ – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 29.10.2021г. длъжностно лице при РИОСВ – Пловдив извършило проверка на обект –
винарска изба „Вила Винифера“, находяща
се в с.Брестовица, община Родопи, стопанисвана от „СТАРХО СО“ ЕООД. При
проверката било установено, че отпадъчни води от измиването на площадката се
стичали през улицата, имало следи от замърсяване. В присъствието на служител на
дружеството - М.С.(отчетник), контролният орган съставили и връчил Констативен
протокол № 00011133 от 29.10.2021г., в който дал следните предписания: 1. Да
представи в РИОСВ – Пловдив договор или друг документ от община Родопи, от
който да е видно, че отпадъчните води от винарската изба са включени в новоизградения колектор на село Брестовица и при какви
условия е разрешено включването – в срок до 05.11.2022г.; 2. Да се преустанови
изливането на отпадъчни води извън границите на площадката и да се почисти
замърсения терен с отложени утайки.
До 05.11.2022г. в РИОСВ
– Пловдив не били представени договор или друг документ от община Родопи, от
който да е видно, че отпадъчните води от винарската изба са включени в новоизградения колектор на село Брестовица и при какви
условия е разрешено включването.
На 22.11.2021г. е
извършена повторна проверка на същия обект, при която било установила, че
отпадъчни води от площадката на обекта се стичат на уличното платно. За
резултата от контрола бил съставен Констативен протокол № 00011168 от
22.11.2021г., който отново бил връчен на служител на дружеството – М. С.. Горното
било квалифицирано като нарушение на чл.166, т.3 от Закона за опазване на
околната среда.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който посочил, че и двете дадени при проверката предписания не са изпълнени, с
което поведение „СТАРХО СО“ ЕООД два пъти е осъществило
състава на чл. 166, ал. 3 и чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС във връзка с чл.
156, т. 2 от ЗООС, за което наложил на нарушителя имуществена санкция в размер
на 3000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че са
налице две самостоятелни основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление –липса на доказателства за редовно връчване на предписанията и
противоречие на наложеното наказание с правилото на чл. 18 от ЗАНН.
ІV. От правна страна:
9. Страните не
спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното
решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да
бъдат повторно възпроизвеждани.
Не могат да
бъдат споделени изводите на районния съд, че дадените с Констативен протокол №
00011133 от 29.10.2021г. предписания не са редовно връчени на адресата на
задълженията. По аргумент от чл. 155 ЗООС дейността на контролните органи, при
която дават задължителни за изпълнения предписания, има административен
характер. Тоест за издадените в това административно производство актове се
прилагат правилата за съобщаване, предвидени в АПК. По аргумент от чл. 61, ал.
1 вр. чл. 18а АПК и чл. 144 АПК вр.
чл. 50 ГПК, за да е редовно съобщаването на административния акт, когато
неговият адресат е юридическо лице или търговец, е достатъчно процесуалното
действие да бъде извършено по адреса и седалището на субекта и спрямо всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на
връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. В случая тези изисквания са удовлетворени, поради което за адресата
на предписанието е възникнало и задължение да го изпълни.
Правилни
и законосъобразни се явяват изводите на районния съд по отношение приложението
на чл. 18 ЗАНН. Посочената разпоредба поставя императивно изискване, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
В случая пред
адресата на предписанието е поставено изискване да изпълни две самостоятелни
действия: да представи в РИОСВ – Пловдив
договор или друг документ, нужни за провеждане на проверката; 2. да преустанови
изливането на отпадъчни води извън границите на площадката и да почисти
замърсения терен с отложени утайки. И двете предписания съдържат условие за
конкретно поведение чрез извършване на действия и въздържане от действия.
Действието като форма на изпълнителното деяние, за разлика от бездействието, не
създава трайно противоправно състояние, а нарушението се счита за довършено със
самото осъществяване на деянието, като при всяко предприето ново действие от
същия вид се извършва отделно нарушение, за което на основание чл. 18 от ЗАНН
се носи самостоятелна отговорност. Бездействието създава трайно
противоправно състояние, а нарушението се счита за довършено в целия период на
неизпълнение. При неизпълнение на няколко поставени от закона или контролния
орган задължения, без оглед формата на изпълнителното деяние, деецът реализира
отделни нарушения, за които на основание чл. 18 от ЗАНН се носи самостоятелна
отговорност.
Наказващия орган
е приел, че задълженото лице не е изпълнило и двете дадени му при проверката
предписания. Без съмнение като е продължил действията по нерегламентирано
отвеждане на отпадъчни води адресатът на предписанието е реализирал
противоправно поведение, което се явява в противоречие с даденото му под т. 2
предписание, с което се реализира и съставът на чл. 166, т. 3 ЗООС. Това
нарушение включва в състава си и неизпълнението на задължението да се почисти
замърсяването, доколкото последното би имало самостоятелно значение само при
преустановяване на самото замърсяване. От друг страна непредставянето на
документи, без фактически констатации за обективното им съществуване, не
реализира състав на административно нарушение. Изискването за документална
обосновка в случая няма отношение към вече констатираното изливане на отпадъчни
води извън границите на площадката. Тези документи са издирвани за нуждите на
констатацията има ли обектът осигурена връзка за отпадни води с колектор на
населеното място. Отделно от горното наказващият орган е посочил, че при проверката
на 22.11.2021г. отново е установено нерегламентирано изливане на отпадни води.
След като
наказващият орган е приел, че задълженото лице е осъществило два пъти състава
на чл. 166, т. 3 ЗООС, остава неясно дали задълженото лице не е изпълнило два пъти
едно и също предписание или не е удовлетворило двете отделни предписания. Това
съдържание на повдигнатото обвинение и наложеното едно административно
наказание преграждат възможността да се установи еднозначно за кое точно деяние
е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. В случай,
че контролните органи са установили две административни нарушения, както е
възприето изрично и в наказателното постановление, то наказващият орган при
спазване на императива по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е следвало да посочи всяко изпълнителното
деяние, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. След което, съобразно
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е следвало да наложи отделни наказания. В
процесния случай може само да се предполага в какво се изразяват заявените две нарушения по чл. 166, т. 3 ЗООС и за кое точно
от тях е наложено наказанието. Това води до съществено процесуално нарушение,
тъй като засяга правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съдебния
контрол. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да се реализира
въз основа на предположения.
Сочената от
оспорващия съдебна практика е неотносима към предмета
на настоящото съдебно производство, тъй като порокът в издаденото наказателно
постановление не е свързан с тълкуване на правен режим, а изхожда от
неизпълнение на императивни процесуални правила за форма и съдържание на акта.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222,
ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се
явява основателна. Същите се доказват в размера на 500 лева за адвокатска
защита пред касационната инстанция. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2251/01.12.2022 г., постановено
по а.н.д № 3390 по описа за 2022 г., на Районен съд Пловдив, IX - наказателен
състав.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ – Пловдив да заплати на „СТАРХО СО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление – област Пловдив, община Родопи, с. *****сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.