№ 54
гр. гр. Димитровград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101452 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника М. АНГ. СТ. за установяване съществуването на вземането си по
отношение на нея, посочено в издадена по ч.гр.д.№924/2021г. по описа на РС-Димитровград
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Посочва, че предявява
исковата си претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с
прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между
„БТК“ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне далекосъобщителни услуги
с клиентски №16774075001 от 18.12.2017г., с допълнително споразумение от 18.12.2017г. и
окончателно от 28.03.2018г., с което били подновени условията за ползване на мобилен
номер **********, по избран тарифен план i-Traffic ХL+, с месечен абонамент в размер на
26,99 лева за срок от 24 месеца. Въз основа на така сключените договори, от „БТК“ЕАД
били издадени 4бр.фактури на 22.04.2018г., 22.05.2018г., на 22.06.2018г. и 22.07.2018г. за
потребените от ответника електронни съобщителни услуги за период на потребление от
22.03.2018г. до 21.07.2018г. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. Датата на деактивация на процесния абонамент била
31.07.2018г. След едностранното прекратяване на едностранните договори на ответника,
мобилния оператор издал по кл.№16774075001 крайна фактура №**********/22.08.2018г. за
периода от 22.07.2018г. до 21.08.2018г., платима в срок до 08.09.2018г. с начислена обща
1
сума за плащане. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, от която дружеството-ищец имало правен
интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 67,47 лева. Твърди, че абонатът бил
в неизпълнение на договорите си, като не спазил крайния срок за ползване на абонамента i-
Traffic ХL+ за мобилен №********** до 28.03.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги
от 28.03.2018г. Претендираната сума в размер на 67,47 лева била формирана като сбор от
три месечни абонаментни такси без ДДС, по така избрания тарифен план към ползваната
електронна съобщителна услуга.
Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника,
последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба
уведомление.
Доколкото ответника не изпълнила задълженията си по горепосочения договор, на
11.06.2021г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1360/2021г., по което на 15.06.2021г.
съдът издал Заповед №235 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на
ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 67,47 лева-неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
18.12.2017г., сключен между „БТК“ЕАД и М. АНГ. СТ., държавна такса в размер на 25 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Тази заповед била връчена на ответника,
която в законоустановения срок депозирала възражение, че не дължи изпълнение на
задължението по нея. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че М. АНГ. СТ. дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата
от 67,47 лева, представляваща главница- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2017г., сключен с „БТК“ЕАД, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№235/15.06.2021г. по ч.гр.д.№924/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът М. АНГ. СТ., чрез пълномощника си по делото депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа ,че оспорва исковата претенция по основание и размер.
Оспорва сключения между ответника и „БТК“ЕАД, който е в основата на претенциите на
ищеца. Отрича ответника да е сключвала въпросния договор и да е подписвала същия.
Твърди, че са ползвани нейни лични данни, като от нейно име е постигната договорка по
договора. Отрича подписа под договора да е неин. Твърди, че е диагностицирана още от
раждането си с умствена изостаналост, като многократно била настанявана в различни
психиатрични болници за овладяване на състоянието й. Не разбирала свойството и
значението на елементарни действия от ежедневието, като почти не познавала буквите и на
практика било невъзможно да разбере значението на сключения договор. Не можела да
пише и да се подписва. При това положение нейния пълномощник счита ,че договора и
анекса към него са нищожни, като прави възражение против клаузата за неустойка. Оспорва
2
и извършеното прехвърляне на вземания, тъй като ответника била в невъзможност да
разбере какво е извършено, защо и на кого дължи сумата. Прави искане за присъждане на
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца препис от Заявление/Договор за предоставяне за
ползване на мобилна услуга от 18.12.2017г. „БТК“ЕАД се е задължила да предостави на М.
АНГ. СТ. мобилни услуги за мобилен №********* при условията на тарифен план
VIVACOM i-Traffic ХL с месечен абонамент в размер на 27,99 лева за срок от 24 месеца. В
Декларация, представляваща първа страница от горепосочения Договор, ответникът
декларирала, че е запозната с това ,че доколкото договора е сключен на 18.12.2017г.
фактурата за задълженията й ще се издава на 22-то число на месеца, като срока за плащане
на задължението по нея е 18 дни от датата на издаването й.
Отново на 18.12.2017г. ответникът подписала с „БТК“ЕАД Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, съгласно което й били
предоставени телевизионна услуга и мобилна услуга за данни. Срокът на това споразумение
бил за 24 месеца.
На 28.03.2018г. М.А. С. сключила с „БТК“ЕАД второ Допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги, съгласно което за мобилен №*********
бил предоставен тарифен план VIVACOM i-Traffic ХL+ , с месечен абонамент от 26,99 лева,
за срок от 24 месеца, считано до 28.03.2020г.
Съгласно приетата като доказателство по делото Месечна сметка
№**********/22.04.2018г., за предоставени мобилни услуги, ответника дължи на
„БТК“ЕАД сумата от 24,26 лева, корекции, дарения и услуги от партньори- 80,44 лева, както
и задължение от предходни периоди от 25,92 лева, като плащането следвало да се извърши
до 09.05.2018г.
С Месечна сметка №**********/22.05.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника
било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни услуги в размер на 26,99
лева, корекции, дарения и услуги от партньори- 140 лева, както и баланс от предходни
периоди 90,62 лева. Общата сума от 257,61 лева била дължима до 08.06.2018г.
На 22.06.2018г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Месечна сметка
№**********, съгласно която тя трябвало да заплати за предоставени й мобилни услуги
сумата от 26,99 лева, лихва за забавено плащане 1,15 лева, както и баланс от предходни
периоди 217,61 лева. Общата сума от 245,75 лева била дължима до 09.07.2018г.
С Месечна сметка №**********/22.07.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника
било начислено за плащане задължение за предоставени й мобилни услуги в размер на 26,99
лева, лихва за забавено плащане- 1,59 лева и баланс от предходни периоди 205,75 лева.
Общата сума от 234,33 лева трябвало да бъде пратена до 08.08.2018г.
Съгласно Кредитна сметка №**********/22.08.2018г., издадена от „БТК“ЕАД ,
3
ответникът трябвало да заплати лихва за забавено плащане 1,66 лева, корекции, дарения и
услуги от партньори 274,14 лева и баланс от предходни периоди 234,33 лева. В сумата от
274,14 лева били включени неустойка за тарифен план i-Traffic ХL+ от 67,47 лева, неустойка
за отстъпка от мобилни гласови услуги за №********* – 0,18 лева и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за устройство *********- 206,49 лева. Общата сума от
487,50 лева била дължима до 08.09.2018г.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.
С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило
„С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по договора.
Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99
ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на М. АНГ. СТ. в
размер на 67,47 лева, като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е
упълномощен да го уведоми ца цесията.
На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията,
които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора,
„С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и
да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за
собствена сметка.
Видно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си
на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
01.10.2019г. уведомява М. АНГ. СТ., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на
Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД
задължението й към първото дружество по договори за мобилни услуги в размер на 67,47
лева е прехвърлено към „С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД
уведомява ответника, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е
прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител
на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На М.С. е указано, че следва да плати задължението си, ведно
с всички направени съдебни разноски на „ЮБЦ“ЕООД.
Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 27.08.2021г. от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от
4
01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към М. АНГ. СТ., произтичащо
от договор за мобилни услуги, подписан преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и
в размер на 67,47 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер
това дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.
Тъй като ответникът по делото не заплатила на ищцовото дружество задълженията
си по процесния договор, на 11.06.2021г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на М. АНГ. СТ..
Образувано било ч.гр.д.№924/2021г., по което на 15.06.2021г. съдът издал Заповед №235 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на М.С. да
заплати в полза на заявителя сумата 67,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2017г., сключен между
„БТК“ЕАД и ответника, вземането по който било прехвърлено в полза на ищеца с Договор
за цесия от 01.10.2019г., ведно с направените деловодни разноски от 205 лева. В
законоустановения срок длъжникът депозирала възражение по чл.414 от ГПК, в което
заявила, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в заповедта. Поради това, за
заявителя възникнал правен интерес да предяви против нея настоящия иск за установяване
на своето вземане.
От представеното с отговора на исковата молба Експертно решение №2480 от
17.11.2011г., издадено от ТЕЛК за психични заболявания при „Център за психично здраве-
Стара Загора“ЕООД се установява, че М. АНГ. СТ. страда от лека умствена изостаналост,
като й е определена 75% неработоспособност. Посочено е, че същата е контактна, но с беден
речник. Дезориентирана за време и емоционално незряла.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№235/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№924/2021г.
Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника М. АНГ. СТ. са
възникнали договорни отношения във връзка с подписан между страните договор за
предоставяне на мобилни услуги и допълнителни споразумения към него, като срока по тях
изтичал на 28.03.2020г. Няма спор и относно това ,че „БТК“ЕАД е издало горепосочените
Месечни сметки и Кредитна сметка, съгласно които на ответника са били начислени
задължения за плащане на предоставени й мобилни услуги. Не се твърди от страна на М.С.,
че задълженията по тези месечни сметки са били платени в указания й срок. Безспорно
установено по делото е, че ответника е била уведомена за извършеното прехвърляне на
вземането към нея с получаване на уведомлението, изпратено й с исковата молба и
приложенията към него.
Спорно по делото е възникнало ли е за „БТК“ЕАД, респ. за придобилия вземането по
отношение на ответника, право да претендира плащане на неустойка за предсрочно
5
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2017г.,
сключен между „БТК“ЕАД и ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
Във всеки от процесните Заявление/Договор за предоставяне за ползване на мобилна
услуга от 18.12.2017г., Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 18.12.2017г. и Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 28.03.2018г., сключени между „БТК“ЕАД и ответника се
съдържа клауза, съгласно която при прекратяване на споразумението преди изтичане на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока , но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
В настоящия случай ищецът претендира, че ответника му дължи неустойка, тъй като
е в неизпълнение на договорите си и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента i-
Traffic ХL+ за мобилен №********** до 28.03.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги
от 28.03.2018г. Претендираната неустойка е в размер на 67,47 лева и е формирана като сбор
от три месечни абонаментни такси, без ДДС, по избрания тарифен план към ползваната
електронна съобщителна услуга.
За да бъде уважена исковата претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва извода, че не е
възникнало в полза на „БТК“ЕАД правото да начислява претендираната неустойка. От
събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните
правоотношения на мобилния оператор с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на
чл.50.6 б.“в“ от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на
договора от оператора при неплащане в срок или системно закъснение в плащанията на
дължимите суми. Изрично е предвидено обаче, че това може да стане единствено след 30-
6
дневно писмено предизвестие. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на писмено
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая по делото не се
твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие за
прекратяване на договора му, поради неизпълнение на задължение за плащане на дължими
суми за предоставени мобилни услуги. Дори ищецът да е изпращал кратки текстови
съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни суми това не може да замести
изричното изявление за прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не
може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на
прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не
може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея е получен
реално от ответника, но едва след като е бил изтекъл срокът на договорите. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът не установи в хода на производството по делото, че
преди да прехвърли процесното вземане за неустойка мобилния оператор е уведомил
ответника за едностранното прекратяване на договорните правоотношения с него поради
неизпълнение на задължения на абоната, поради което липсва основание за възникване на
неустоечното вземане.
Предвид изложеното, съдът намира, че „БТК“ЕАД не е упражнило надлежно правото
си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му и не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да начисли неустойка за плащане от страна на
абоната.
Доколкото за мобилния оператор не е възникнало право на вземане за неустойка по
отношение на М. АНГ. СТ., то прехвърлянето на това вземане в полза на „С.Г.Груп“ООД, а
в последствие и в полза на ищеца по делото не е породило действие за последния.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от „ЮБЦ“ЕООД иск за
признаване за установено, че М.С. му дължи сумата в размер на 67,47 лева, представляваща
неустойка по договор сключен между ответника и „БТК“ЕАД, за което е издадена Заповед
№235/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№924/2021г. по описа на РС-Димитровград, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021г. М.С. е упълномощила по делото
адв.З.Д., като същата я е представлявала безплатно, предвид това, че тя е социално слаба,
няма доходи и не е в състояние да заплати услугата за правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по
7
делото да заплати в полза на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300 лева, за осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
против М. АНГ. СТ., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“*************, иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. АНГ. СТ., че
дължи на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 67,47 лева /шестдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2017г., сключен между
„БТК“ЕАД и М. АНГ. СТ., за която сума е издадена Заповед №235/15.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№924/2021г. по описа на РС-
Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на
адв.З.Д., пълномощник на ответника М. АНГ. СТ., сумата в размер на 300 лева /триста
лева/– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8