Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЙОАНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 11410 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от
30.04.2019г., постановено по гр.д. №77037/2018г. по описа на СРС, 156 състав,
са отхвърлени предявените искове от „И.Т.“ ЕООД срещу „А.9.С.“ ЕООД с правно
основание чл.367 от ТЗ във вр. с чл.7, ал.1, б. „а“
Конвенция CMR във вр.
с чл.6, ал.1, б. „з“ Конвенция CMR за заплащане
на сумата от 4010 лева, представляваща сбор от заплатени парични глоби в
Република Гърция във връзка с Акт за установяване на нарушение по чл.4 от Закон
3446/2006г. от 08.10.2018г. и Наказателно постановление №441/2018г. за
установено от гръцките власти претоварване на товарен автомобил рег. №******/******,
марка „Фиат“, както следва: сумата от 1536 евро за „К.В“ ЕООД и в размер на
сумата от 512 евро за З.И.С., които суми „И.Т.“ ЕООД е възстановило на З.И.С.,
които парични задължения са възникнали във връзка с изпълнението на заявка за
превоз на 2700 килограма тревен чим. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК
„И.Т.“ ЕООД да заплати на „А.9.С.“ ЕООД сумата от 510,70 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „И.Т.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. М.Й.. В жалбата се излагат
оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и поради необоснованост. Въззивникът поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че ответникът не е материалноправно
легитимиран по иска, тъй като нямал качеството на изпращач по договора за
превоз. Посочва, че приложима в отношенията между страните е Конвенцията CMR, както е приел и първоинстанционният
съд. Поддържа, че последователността при възлагането на конкретния превоз е,
както следва: първоначално възложител и изпращач е гръцко дружество, което
възлага превоза на ответника по делото – „А.9.С.“ ЕООД, което от своя страна
възлага превоза на ищцовото дружество, което също превъзлага превоза на последващ
превозвач „К.– В“ ЕООД. Поради това счита, че възложител, респективно превозвач
и товародател за ищцовото дружество е ответникът „А.9.С.“
ЕООД, който е възложил превоз на 2700 кг тревен чим. Навежда доводи, че
съгласно чл.7 от Конвенцията CMR изпращачът
отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие
неточността или недостатъчността: а) на данните, посочени в чл.6, параграф 1,
„б“, „г“, „е“, „ж“, „з“. Излага доводи, че по делото е доказано, че вместо 2700
кг изпращачът неправомерно е натоварил/допуснал да се натовари с 860 кг повече
и именно поради тази причина е наложена и платена глоба от наетия от ищцовото дружество превозвач. Поддържа, че в нормата на
чл.8, т.3 от КЧМР е регламентирано право, а не задължение на превозвача и ако
не е наличе някакво видимо разминаване в състоянието
и опаковката на стоката с отразеното в товарителницата, за него не възниква
задължението да проверява теглото на стоката. Посочва, че в случая в
товарителницата било записано бруто тегло на стоката в размер на 2700 кг и
количество на стоката – 3 палета, като на товарната композиция имало три
палета. Поради това, след като превозвачът е проверил броя на палетата, за него
отпадало задължението да иска проверка на теглото на стоката. Излага съображения,
че в поредицата възложител – превозвач всеки от възложителите е длъжен да
заплати обезщетение на наетия от него превозвач за заплатената от последния
глоба, защото за превозвача именно неговия възложител, с когото има договор за
превоз е отговорен за нанесената му щета или за заплатените разноски по време
на този превоз. Поради тази причина ищецът заплатил на наетия от него превозвач
наложената му от гръцките власти глоба и търси обезщетение от своя възложител
по подписания между тях договор за превоз. Неправилен бил извода на съда, че
след като по делото не било установено наличието на причинно – следствена
връзка между разминаването на данните, обявени в товарителницата за теглото на
товара и действителното тегло на товара от една страна и налагането на глобата
от друга, което да се дължи на поведението на ответника, това правело иска
неоснователен. Въззивникът поддържа, че по делото е
установено, че товарната композиция е била претоварена с 860 кг, макар в самата
товарителница да е описано, че теглото на стоката е 2700 кг, а налагането на
глобата било именно поради претоварването на товарната композиция. Излага
доводи, че след изплащане на обезщетението на ищцовото
дружество, ответникът има право да го претендира от своя възложител, тъй като
именно той е натоварил повече стока от записаното в товарителницата. С оглед
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „А.9.С.“
ЕООД, чрез пълномощника адв. С.Б.. Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е изпращач на
стоката, поради което липсва пасивна легитимация да отговаря по предявения иск,
е правилен. Поддържа, че ответното дружество не е страна по смисъла на чл.5 от
Конвенцията CMR и не носи отговорност за
натоварването на стоката, нито за попълване или несъответствия в ЧМР. Излага
доводи, че възложител е получателя на стоката ДЗЗД „Органик
сълюшънс“ и дружеството няма никакви отношения с
изпращача на стоката. Поддържа, че ищцовото дружество
не е положило дължимата грижа на добрия търговец да провери точността на
данните в товарителницата и незабавно да уведоми ответника за евентуалното
несъответствие. Излага доводи, че превозвачът е следвало да откаже да изпълни
превоз на товар над поръчания обем и като не е направил това е поел риска да
извърши превоз с превишение в товара без нареждане на
ответника. Освен това били налице видими признаци, че стоката тежи повече а
именно връщане на шофьора до гръцкото дружество, за да му дадат товарителница
за 2700 кг без да свалят стока от товара. Поради това поддържа, че превозвачът
е действал небрежно и в разрез с правилата на добрия търговец. Излага също така
и съображения, че на ответното дружество не било известно собственото тегло на
превозното средство, като съобразно офертата бил заявен превоз със стандартно
превозно средство. Поддържа, че глобата е наложена поради това, че общият тонаж
на превозното средство е надхвърлил допустимите такива, съгласно свидетелството
му за регистрация, като счита, че превозвачът е следвало да откаже превоз над
допустимите за превозното средство килограми. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния
съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството,
че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново приетите по делото доказателства.
За да отхвърли така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като няма качеството на изпращач по
договора, а е действал като спедитор. Приел е също така, че не е установено при
условията на пълно и главно доказване наличието на причинно – следствена връзка
между разминаването на данните, обявени в товарителницата за теглото на товара
и действителното тегло на товара и налагането на глобата, които да се дължат на
поведението на ответника. Приел е, че липсват доказателства, че ответникът е
изисквал да се натовари по-голямо количество от стоката, респ. че е контролирал
по някакъв начин процеса по товарене на стоката или съставяне на CMR товарителницата. На следващо място е приел, че ищецът
и третото лице – „К.В“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по чл.8 от
конвенцията CMR.
Установено е по делото, че страните са се намирали в
търговско правоотношение по силата на сключен договор за международен превоз на
стоки от 08.10.2018г. от Гърция за България. Представена е международна товарителница CMR от 08.10.2018г. с превозвач „К.В“ ЕООД за превоз на 3
палета стоки с тегло 2700 кг, а като изпращач е отразено гръцко дружество – П.С.,
дан. рег. №EL*********. Досежно констатираното тегло над посоченото в
товарителницата не е спорно и се установява от приетите по делото документи, че на 08.10.2018г.
автомобилът, с който е извършен транспортът – товарен автомобил с рег. №******/******,
марка Фиат, е бил управляван от водача Захари Стоилов, като при замерването му
от гръцките власти той е бил с тегло над позволеното, а превишението
е било с 860 кг. Поради това както водачът на автомобила, така и
превозвачът – третото за спора лице „К.В“ ЕООД, били санционирани
с глоба съответно в размер на 512 € и 1536 €. Не е
оспорено обстоятелството, че посочените суми били заплатени от водача на
автомобила Захари Стоилов, като впоследствие ищцовото
дружество възстановило на Захари Стоилов сумата от 4010 лева с посочено в
платежното нареждане основание „възстановяване на глоби, наложени в Гърция на
08.10.2018г.“ Тези именно суми са предмет и на настоящия иск.
Съгласно чл. 7, §1, б."а" от CMR, изпращачът
отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвача вследствие
неточността или недостатъчността на данните, посочени в чл. 6, § 1, б. "з"
(брутното тегло или изразеното
по друг начин количество на стоката). Претендираното
от ищеца право на обезщетение за вреди от неизпълнение на договора се обуславя
от наличието на следните предпоставки: неизпълнение на изпращача по договора за
превоз, изразяващо се в неправилно попълнена от него товарителница, противоправност, вина, която се предполага, настъпването
вреди от вида на претърпяна загуба и причинна връзка между вредите и
неизпълнението на изпращача, като същите да са закономерна, необходима и
естествена последица от неизпълнението. Въззивният
съд намира, че процесният случай не попада в
посочените хипотези. Действително се установява от данните по делото, че е
налице претоварване, но възражението на ответника, че същият няма качеството на
изпращач в процесното превозно правоотношение с ищеца
е основателно. Видно от представената товарителница като изпращач е вписано
гръцко дружество П.С., поради което ответникът не отговаря за имуществените
вреди, претърпени от ищеца. За тези вреди отговаря изпращачът, съгласно
разпоредбата на чл. 7 б"а"от Конвенцията, и в тази връзка
неоснователни са изложените във въззивната жалба
съображения, че в поредицата възложител – превозвач, всеки от възложителите е
длъжен да заплати обезщетение на наетия от него превозвач за заплатената от
последния глоба.
Отделно от това по време на товаренето
превозвачът е бил длъжен, съгласно чл. 8,
§1, б. „б“ от Конвенция СМR да провери видимото състояние на товара и
опаковката му, съответно да съобрази, с оглед размерите, как и коя част от
стоката къде да бъде натоварена, а в случай, че е имал съмнения досежно теглото, е следвало, приемайки товара, да впише в
товарителницата възраженията си своевременно – още при товаренето,
съгласно чл. 8, §2 и чл. 10 от Конвенция СМR.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени своевременно претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 924 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.04.2019г., постановено по гр.д. №77037/2018г. по описа на
СРС, 156 състав.
ОСЪЖДА „И.Т.“
ЕООД да заплати на „А.9.С.“ ЕООД разноски за въззивното
производство в размер на 924 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.