№ 9140
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110144321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/
срещу Н. Г. И. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 1000.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за потребителски креди № 470052/19.11.2020 г,
сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
ищеца съгласно договор за цесия от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 170.10 лева – договорна лихва
за периода 03.12.2020г. – 09.09.2021 г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 370.00 лева – мораторна лихва
за периода 04.12.2020г. – 31.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора
по силата на договор за цесия от 26.08.2021 г., за която цесия длъжникът бил уведомен.
Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата от
1000.00 лева със задължение да я върне на 21 равни месечни вноски с падеж на всяко 9-
1
то число на месеца, с последна погасителна вноска на 09.09.2021 г. Обосновава правен
интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17261/2022г.
на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства и
прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор.
Оспорва претенции по основание и размер първо като недопустими с довод, че
кредиторът предоставя кредит, без да има лиценз за това, а също и като неоснователни.
Неоснователността е обоснова с твърдения, че не е уведомен за извършената цесия, че
това уведомяване не може да стана с връчване на препис от исковата молба. Възразява
срещу действителността на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12 и т. 20
ЗПК. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи с оглед прекомерно
високия ГЛП и ГПР. Оспорва като нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави клаузата за неустойка. Възразява, че вземането е платено на два пъти –
на 19.11.2020г. и на 22.12.2020г. Представя доказателства.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит 470052/19.11.2020г., от
който се установява, че „Сити Кеш“ ООД и Н. Г. И. са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на
ответника парична сума в размер на 1000.00 лева срещу насрещното му задължение да
върне същата на двадесет и една месечни вноски, считано от 03.12.2020г., както и да
заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 201.26 лева. Предвидено било,
че ако в срок до три дни след подписване на договора /чл.8 от договора/,
заемополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение /според чл. 6
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция/ дължи неустойка в изначално определен размер от
1108.74 лева, платима разсрочено на двадесет и една равни вноски и на падежа на
вноската за погасяване на главницата и договорната лихва.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
26.08.2021г. и извлечение от Приложение № 1 към него от 20.09.2021г., по силата на
който „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен
заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Осъщественото прехвърляне
на вземанията по приложението е потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е
издал и пълномощно на цесионера, по силата на което последният имал право да
уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно
правоприемство.
Приложено е уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до Н. Г. И.
2
за извършената цесия, като няма данни същото да е било връчено на адресата преди
завеждане на производството, но същото е част от книжата по делото като приложение
към исковата молба, връчено на насрещната страна лично.
Спорен е размера на дълга с оглед възражението на ответната страна, че същият е
изцяло погасен с извършените от ответницата плащания по договора и възражението,
че същият и отделни негови клаузи се явяват нищожни, в частност клаузата за
неустойка за обезпечаване на заема.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
заемната сума в размер на 1000.00 лева е била получена от заемополучателя при
подписването на договора на 19.11.2020г.;
заемателката е извършвала плащания по договора в общ размер от 225.00 лева,
както следва: 110.00 лева на 19.11.2020г., 115.00 лева на 23.12.2020г.;
така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения
по следните пера: неустойка по първа, втора и част от трета вноска в общ размер
на погашението от 193.84 лева, договорна лихва по първа и втора вноска в общ
размер на погашението от 31.16 лева;
непогасен остатък от заема възлиза на 1000.00 лева главница и 170.10 лева
договорна лихва, като е посочено, че сумата от 914.90 лева остатък от неустойка
не се претендира;
изчислено е обезщетението за забава за периода 04.12.2020г.-10.11.2022г. върху
главницата в размер на 164.95 лева;
ГПР по договора възлиза на 49.65%, а при включен в него разход по договора под
формата на неустойка ГПР би бил 711.707%;
при отнасяне на постъпилите плащания към неустойката вземането възлиза на
1000.00 лева главница и 170.10 лева договорна лихва;
при неотнасяне на постъпилите плащания към неустойката, вземанията възлизат
на 866.19 лева главница и 110.07 лева лихва;
ако възнаградителната лихва се изчислява в размера на законната, то би възлизала
на сумата от 50.22 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Н. Г. И. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на
3
неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на
заема. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски
договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната
сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства
/така чл. 3 ЗКИ/, поради което релевираното възражение за недопустимост на иска се
явява неоснователно. Лиценз за банкова дейност не е необходим, защото заемодателят
е финансова институция, а не банкова. При все това, заемодателят е вписан в
публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер
от 225.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената
договорна лихва, още повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по
утвърдения погасителен план при допуснати продължителни по време просрочия,
поради което неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава,
т.е. част от заплатената сума покрива закъснителни лихви.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на
подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца.
Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което
е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно
непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество
актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно
която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като
практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай
(така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е.
цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. По
изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за
издължаване на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
4
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада
си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че
служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 19.11.2020г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 26.02.2019
г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо
дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното
заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18
на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14
– вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
5
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира,
че в ГПР не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено
обезпечение. Въз основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е
уговорена между страните. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че
неговото сключване и получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано
с очакване от страна на кредитора, че изискването за предоставяне от
кредитополучателя на обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител/банкова
гаранция няма да бъде изпълнено предвид краткия срок /само 3 дни/ и поставените
изисквания към поръчителя, като тези очаквания са намерили израз в обстоятелството,
че е изготвен погасителен план в един вариант, изначално включващ в погасителната
вноска по кредита и неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчител/банкова гаранция. Изложеното дава основание да се приеме, че
предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора, че наред с
уговорената възнаградителна лихва той ще получи и неустойката по чл. 8 от договора,
респ. последната има значението на "скрита възнаградителна лихва", която обаче не е
включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Установява се от
заключението по ССчЕ, че при включването на неустойката в годишния процент на
разходите е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че не може да надхвърля 50 % от взетата сума по
кредита. В настоящия случай привидно годишният процент на разходите по договора е
в рамките на максимално допустимия размер, но при съпоставка между размера на
отпуснатия кредит и размера на възнаградителната лихва и неустойката по чл. 8 е
очевидно, че годишният процент на разходите надхвърля 50 % от главницата.
Следователно в случая е нарушено изискването в годишния процент на разходите по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
неустойката /отразена в погасителния план като падежно вземане по самия договор за
6
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на
годишния процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил
сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от обстоятелството, че включването на такива клаузи е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и нищожността на
посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на целия договор
поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница
– за сумата от 775.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2022г., до окончателното плащане. За разликата
над тази сума до пълния искан размер на главница от 1000.00 лева, както и за сумата
170.10 лева – договорна лихва за периода 03.12.2020г. – 09.09.2021 г., предявените
искове следва да се отхвърлят.
Основателността на главния иск за главница прави основателна и претенцията по
чл. 86 ЗЗД, но само за сумата от 62.20 лева и за периода 11.03.2021г.-31.03.2022г.
Дължимата сума съдът изчисли с помощта на лихвен калкулатор и съобразявайки
постъпилите доброволни плащания от ответника, които са отнесени за погасяване на
главницата /в случая от 1ва до 7ма вноска изцяло и част от 8ма вноска/, поради което
обезщетение се дължи от този момент – падежа на 8ма вноска.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
7
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените
от него разходи по водене на делото са в общ размер от 700.00 лева, от които 80.81
лева в заповедното производство и 619.19 лева по настоящото дело – 119.19 лева
държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 400.00 лева депозит за
вещо лице. От тях в тежест на ответника се възлага сумата от 380.41 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция, от които 43.91 лева по ч.гр.д.№ 17261/2022г. на
СРС, 55 състав, и 336.50 лева – в настоящото производство.
Право на разноски има също ответника. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
възнаграждението се дължи на адвоката и възлиза в размер на 207.29 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и съобразно отхвърлената част от иска. Възнаграждение се дължи
и за заповедното производство, което следва да се определи в същия размер.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Карнеги“ № 7, ет. 1, ап. 4, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, ет. 2, офис 4, за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 11789/26.04.2022г. по ч.гр.д. № 17261/2022г. по описа на СРС,
55 състав:
на основание чл. 422 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 775.00 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № 470052/19.11.2020г., сключен със „Сити
Кеш“ ООД, вземането по който е било прехвърлено на заявителя по договор за
цесия на 26.08.2021г. и приложение към него № 1 от 20.09.2021г., ведно със
законната лихва от 31.03.2022г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния търсен
размер на главница от 1000.00 лева;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 62.20
лева – мораторна лихва върху главницата за периода 11.03.2021г.-31.03.2022г.,
като ОХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния искан размер на
мораторна лихва от 370.00 лева – мораторна лихва и за периода 04.12.2020г. –
10.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4, срещу Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
8
София, ул. „Карнеги“ № 7, ет. 1, ап. 4, иск по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 170.10 лева –
договорна лихва за периода 03.12.2020г. – 09.09.2021 г., за която сума е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 11789/26.04.2022г. по ч.гр.д. №
17261/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Г. И., ЕГН **********, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 380.41 лева -
разноски по делото, от които 43.91 лева по ч.гр.д.№ 17261/2012г. на СРС, 55 състав, и
336.50 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В. П. К., АК-Благоевград, личен №
**********, с адрес гр. София, ул. „Тунджа“ № 33, вх. А, ап. 3, сумата от 414.58 лева –
разноски в заповедното и исковото производство за представителство, осъществено по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ответника по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е
обезсилена частично заповедта за изпълнение - в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9