Р Е Ш Е Н И Е
№ 2886
09.07.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12434 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против А.М.И. е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.2 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.*** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис” ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 176.18 лв., от която 160.47 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от 01.08.2016г. – 30.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.10.2016г. до 22.02.2018г., в размер на 15.71 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 3005 по описа на ПРС за 2018г. заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на А.М.И., че същият дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 127.48 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. – 30.04.2017г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.10.2016г. до 22.02.2018г., в размер на 15.71 лв., законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.02.2018г., както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че не са представени доказателства, че ответникът е собственик на имот в процесната сграда, в която ищецът е доставял топлинна енергия, поради което недоказан бил фактът за съществуването на валидни облигационни отношения между страните. Предявените искове били недоказани и по размер, както и погасени по давност. Направено е искане за тяхното отхвърляне.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 3005 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед № 2311 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2018г., с която е разпоредено длъжникът А.М.И. да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 160.47 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.08.2016г. – 30.04.2017г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от 02.10.2016г. до 22.02.2018г. в размер на 15.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.02.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото – 25 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена справка-извлечение от сметка на клиент с клиентски номер ***, за обект на потребление: ***, за дължима главница в размер на 160.47 лв. за период от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. и лихва в размер на 15.71 лв., за период от 02.10.2016г. до 22.02.2018г.
Представено е и актуализирано препис – извлечение от сметка, след извършено след издаване на заповедта за изпълнение частично плащане на дължимите суми, според което дължимата остатъчна главница е 127.48 лв., а лихвата – 15.71 лв.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребители в гр.Пловдив, ведно с доказателства за публикуването им в един местен и един централен ежедневник.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3005 по описа на ПРС за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № 2311 от 07.03.2018г. е връчена на длъжника, при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г., за закупен от А.М.И. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.***
Съдът намира обаче, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения. Видно от молба от 31.05.2019г. от ищцовото дружество, както и от изявлението на пълномощника на страната в проведеното по делото открито съдебно заседание, с плащане от 22.01.2019г. и 22.04.2019г. /след предявяване на иска – 23.02.2018г./ е изплатено изцяло задължението по делото за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Останали са незаплатени само направените от дружеството разноски в производството по чл.410 ГПК в общ размер от 175 лв. и разноските по исковото производство в общ размер от 525 лв., от които 75 лв. ДТ, 300 лв. депозит за особен представител и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Следователно установява се, че процесните суми са платени в хода на процеса, като предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Доколкото процесните суми са заплатени след образуване на делото – 23.02.2018г., тоест ответникът е дал повод за завеждане на делото, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер на 175 лв., както и сумите от 75 лв. ДТ, 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по исковото производство, или разноски в общ размер от 475 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 против А.М.И., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че последният дължи сумите от 127.48 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2016г. – 30.04.2017г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от 02.10.2016г. до 22.02.2018г. в размер на 15.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.02.2018г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 2311 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 3005 по описа на ПРС за 2018г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет
лева/ разноски по заповедното производство, както и сумата от 475 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/ разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ДГ