№ 422
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102628 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба ИВ. Н. Д. с
ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул.„А.Д.", блок 24, ет.5, ап.10, действаща
чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Р.Т. Д. от АК Варна и
съдебен адрес: гр.Варна, ул. "Ген. Радко Димитриев" № 53, вх.Г, Партер
ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул."Св. св. Кирил и Методий" № 17-19, с
правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 75 340,30 лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че е собственик на Апартамент №
10, находящ се на адрес: гр. Варна, ул."А.Д." № 31, блок 24, ет.5, ап. 10,
състоящ се от кухня, хол, спалня и баня - тоалет и малко коридорче, с обща
площ от 63 кв.м; заедно с принадлежащото му таванско складово помещение
с площ от 35,56 кв.м и изба № 10 с площ от 4,50 кв.м; заедно с 10,96 %
идеални части от общите части на сградата, понастоящем се индивидуализира
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1506.814.1.10, с
предназначение: жилище, апартамент, съгласно Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на началника на СГКК.
Ищцата твръди, че е придобила собствеността на процесния
1
апартамент, чрез непрекъснато, владение необезпокоявана от никого от 1995
година с намерение за своене.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да
постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото ИВ. Н. Д. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул.„А.Д.", блок 24, ет.5,
ап.10 и ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, че ищца ИВ. Н. Д. е собственик на
следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 10135.1506.814.1.10, съгласно Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на началника на СГКК, представа Апартамент № 10, с
административен адрес: гр. Варна, ул."А.Д." № 31, блок 24, ет.5, ап. 10,
състоящ се от кухня, хол, спалня и баня - тоалет и малко коридорче, с обща
площ от 63 кв.м; заедно с принадлежащото му таванско складово помещение
с площ от 35,56 кв.м и изба № 10 с площ от 4,50 кв.м; ведно с 10,96 %
идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж
10135.1506.814..1.9, под обекта 10135.1506.814.1.8 и над обекта-няма,
придобила собствеността, чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
владение, като недобросъвестен владелец от 1995 година, до настоящия
момент.
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебнозаседание ищцата редовно призована, явава селично и се
представлява отпроцесуалния сипредставител по пълномощие, който
поддържа иска. Моли съда да го унажи изцяло, като присъди и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпли отговор на исковата молба от
държавата, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
В отговора са въведени твърдения, че ищцата никога не е владяла
имота, а е била негов държател.
Моли съда да отхвърли иска.
С отговора са представени писмени доказателства. Претенидра
2
направените разноски.
В съдебно заседание ответника редонто призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли
съда да отхвърли предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Решение от 31.05.1988 год. по бракоразводно гр. д. № 632/1988 г. на
ВРС-13 състав е предстовено на ищцата И.Н. В.а, /след развода Д./ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „В.В."бл.405, вх.10, ет.1
ап.27.
Със Заповед № 1065/08.11.1991 год. год. на Генералния Директор на
Кораборемонтен завод „Одесос“ –Варна,/ където е работел бившия й съпруг/
ищцата е настанена в апартамент в центъра на Варна на ул."А.Д." № 31, бл.24
ет.5 ап.10., като е извършена замяна на двете жилища, като КРЗ „Одесос" гр.
Варна е придобил си процесния апартамент на ул. „Ал. Д.“.
Със Заповед № 1066/08.11.1991 год. на Генералния Директор на
Кораборемонтен завод „Одесос“ –Варна, в апартамента на ул. „А.Д." е
включен във ведомствения жилищен фонд.
Според твръденията на ищцата до 1995 год. коректно си е плащала
наемните вноски.
С писмо изх. № IV-5919/16.11.1995 год. та Управителя на КРЗ“Одесос“
във връзка с Наредбата за държавни имоти е дадевно разрешение на ишцата
да закупи предоставенот й ведомствено жилище
По делото е представен акт за държавна собственост № 11532 съставен
на 05.05.1972 год. за държавен жилищен блок на четири етажа, от 12
апартамента, застроена площ 116 кв.м..
С Акт за преустройство № 11/01.04.1994 год. е узаконено преустройство
на тавански етаж в жилище № 9, което е собственост на Варненска
корабостроителница“ АД, съгласно решение на ВОС от 01.07.1992 год. за
правопроиемство.
Договор за покупко продажба не е сключен.
Безспорно е, че от 1995 год., ищцата живее в имота. Никой не й пречи
да живее в него.
3
Със Заявление с Вх. № РИ-21-9400-5/03.02.2021 год, подадено в
Областна администрация Варна от ищцата И.Д. съдържа отправено искане за
закупуване на процесния имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. "А.Д." №31, бл. 24, ет. 5, ап. 10, което е дописала ръчно на
заявлението, изразявайки желание да купи апартамента
По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите
Д.В.Я., Я.К.П. и С.Н.К., безпротиворечиво се установявана, че от 1992 год.
ищцага живее в процесния апартамент. Първоначално живеела с дъщеря си,
която последстиве се е омъжила и ищцата останала да живее сама.
Безпротиворечиви са показанията на свидетелите, че ищцата е искала да
закупи апартамента и е ходила да пита в корабостроителния и в
кораборемонтния завод от кого ще го купи и на каква цена. Безпротиворечиви
са показцанията на свидетелите и по отношение на факта, че от 1995-96 год.
до настоящия момент ищцата живее в процесния имот.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск, който съдът намира за
допустим, тъй е обусловен от наличието на правен интерес.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя.
За да е налице основание за придобиване на един имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно.
Ищцата е въвела фактически твръдения, като твърдения за истиност, че
е установила владение върху целия имот, с намерение да го свои и го владяла
непрекъснато,несъмнено, спокойно и явно от 1995 год. и вледее и сега, като
по този начин е придобила собствеността му по давност.
Безспорно по делото е че първоначално ищцата е била държател на
4
имота по силата на договора на наем. Съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по т.д. № 1/2012 год. на ОСГК,
касаещо отношенията между съсобствениците, което важии в настоящия
случай, при положение че ищцата се позовава на придобивна давност за
чуждата вещо, тя трябва да докаже при спор за собственост, че е извършила
действия, с които е обективирала спрямо собствениците намерението си да
владее имота за себе си.
В конкретния случай, ищцата, която твърди, че придобила
собствеността на имота, чрез недобросъвестно владение, следва да установи,
че е извършила действия, с които е обективирал спрямо действителния
съсобственик намерението си да свои имота.
Владението като придобивен способ върху чужд имот, съдържа в себе
си елементи от обективна страна и от субективна страна. От обективна страна
това е – упражняване на фактическа власт върху имота, за срок от 10 години,
което да е явно, спокойто, непрекъснато и субективен елемент - да
осъществява фактическа власт с намерение за своене, като по недвусмислен
начин владеца трябва да демонстрира намерението за своене, да отблъска
всякакви мешателства по отношение на владението.
В тежест на ищцата е да установи, че е извършила действия, с които е
престанала да е държател на имота и е започнала да ги владее с намерение за
своене, като тези нейни едностранни действия са доведени до знанието на
действителните собственици т.е промяната от държател към владелец следва
да се манифистира пред действителния собственик на имота.
Събраните по делото доказателствата опровергават твърдението, че през
1995 год. ищцата от държател /наемател/ е завладяла имота, който владее и до
настоящия момент като в тази връзка е изразеното и пред свидетелите
намерение имотът да бъде закупен. При така безсповно установеното не е
налице субективния елемент на владението, като придобивен способ.
Горното налага извод, за недоказаност на демонстрирано от ищцата
преминаване от държане към владение, като осонвание за придобиване на
правото на собственост, като недобросъвесттен владелец, поради и което
искът е недоказан, поради което следва да се отхвърли като такъв.
По искането за разноски.
5
С оглед изхода на спора, съдът следва да присъди в тежест на ищцата да
заплати в полза на ответника юрстиконсулско възнаграждение.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при защита по иска с цена на иска
75 340,30 лева, дължимото възнаграждение е в размер на 2 790 лева.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от
ИВ. Н. Д. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул.„А.Д.", блок 24, ет.5, ап.10
против ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, с който се иска съдът да признае за
установено в отношенията между страните по делото, че ищцата ИВ. Н. Д. е
собственик на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 10135.1506.814.1.10, съгласно Заповед
№ РД-18- 98/10.11.2008 г. на началника на СГКК, представа Апартамент №
10, с административен адрес: гр. Варна, ул."А.Д." № 31, блок 24, ет.5, ап. 10,
състоящ се от кухня, хол, спалня и баня - тоалет и малко коридорче, с обща
площ от 63 кв.м; заедно с принадлежащото му таванско складово помещение
с площ от 35,56 кв.м и изба № 10 с площ от 4,50 кв.м; ведно с 10,96 %
идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж
10135.1506.814..1.9, под обекта 10135.1506.814.1.8 и над обекта-няма, на
основание чл.79 от ЗС, чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
владение, като недобросъвестен владелец от 1995 година, до настоящия
момент.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, разноски по
делото представляващи дължимо юристконсулско възнаграждение за
осъществена защита от страрши юристконсул СВ. Г. В., в размер на 2790,20
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните, чрез Окръжен съд гр.Варна пред
Апелативен съд гр.Варна.
6
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7