РЕШЕНИЕ
№ 260185 11.08.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с. Моллова-
Белчева
гр.д.№ 280 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образуван по повод исковата молба
на М.Г.С., ЕГН **********,***, против „С.“ ООД, ЕИК ........, представлявано от
А.Б.. Твърди се, че с трудов договор от 24.04.2018 г. ищцата била назначена в
ответното дружество на длъжност „готвач“ в снек бар, хотел „К.“, КК „Слънчев
бряг“. Сочи се, че на 18.09.2018 г., в 10.22 ч., по време на работа, С. се
подхлъзнала и паднала на пода на лявата си страна, при което счупила долния
край на лъчевата кост на лявата ръка. Поставен й бил гипс, като на 19.09.2018
г. претърпяла операция. Злополуката се твърди, че е декларирана от работодателя
като трудова на 28.09.2018 г., като с разпореждане на НОИ била приета за
такава. Сочи се, че вследствие на злополуката, ищцата била временно
нетрудоспособна, като била в болничен за периода от 19.09.2018 г. до 17.03.2019
г. След операцията С. била на физиотерапия поради болки в ръката и ограничени
движения на същата, които продължавали и понастоящем. Била повторно
хоспитализирана, постъпила и на рехабилитация. Предвид на това, че ищцата не се
чувствала добре, имала болки, ограничено движение на ръката, вследствие на
което не може да реализира доходи, извън пенсията си, се моли да бъде осъдено
ответното дружество да й заплати сумата от 30 000 лв.- неимуществени
вреди, както и сумата от 1721 лв.- имуществени вреди, съставляващи заплатени
разходи по операция, престой в болнично заведение и рехабилитация, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането.
В срокът по чл.131 ГПК постъпи отговор от ответното
дружество, с който се счита размера на претенцията за прекомерно завишен и
несправедлив. Твърди се съпричиняване от страна на ищцата поради проявена груба
небрежност, изразяваща се в намокряне на равния под.
Съдът,
като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства е предявен трудов спор по
смисъла на чл.357 от КТ във връзка с чл.200 от Кодекса на труда. Съгласно
последната норма, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. По делото няма спор, че М.Г.С. към датата
на настъпване на събитието е била в трудово правоотношение с ответното
дружество, както и че настъпилата злополука е трудова. Последното се
потвърждава и от приложеното по делото разпореждане от 05.10.2018 г. на ТП на
НОИ- Бургас.
Не е
спорно, а и от представената по делото медицинска документация, се установява,
че вследствие на злополуката С. е получила счупване на долен край на лъчевата
кост на горен ляв крайник. На същата е било извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, радиус и УЛНА. Приета е била в МБАЛ- Бургасмед на
19.09.2018 г. и изписана на 22.09.2018 г. Издадени са били болнични листи за
общо 60 дни. Приложена е и епикриза, съгласно която С. е приета за лечение в
СБР- Бургаски минерални бани за 7 дни.
Основният
спор по делото е в какъв размер следва да бъде реализирана отговорността на
ответника и дали от страна на починалото лице е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съгласно
константната практика на ВКС размерът на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е
настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса от настъпилото увреждане, отношенията в семейството
на пострадалия, грижите, които той е
полагал за семейството си, страданията на неговите близки. В хода на съдебното производство бе разпитан свидетеля С.- син на
ищцата. Същият заяви, че работните задължения на майка му са били да замества
тесто, да гарнира и изпича пици. От нея разбрал, че при забърсването на
работния й плот, тя се подхлъзнала и паднала. На земята видяла обелки от
краставици, които, според свидетеля, не можело да бъдат от нейната работа, тъй
като тя не се занимавала със зеленчуци. Св. С., който също работел в този
обект, посочи, че в кухнята нямало определен човек, който да чисти и всеки
следвало да си почиства отпадъка от дейността му. Свидетелят заяви, че
първоначално ищцата изпитвала силни болки, особено при наместването на ръката. След
оперативната намеса С. продължила да изпитва болки, не можела да извършва
движения с ръката, имала нужда от допълнителна помощ. За период от около 2-3
месеца ищцата не можела да се обслужва сама и се наложило свидетеля и съпругата
му да й помагат. И понастоящем С. имала слабост в пръстите на лявата ръка, с
която не можела да осъществи пълен захват, както и да вдига тежко. Ищцата била
разстроена от факта, че не можела да работи и да се подпомага финансово.
Разпитан
бе и свидетелят Д., който е оказал първа помощ на С., откарвайки я до здравно
заведение. Същият работел заедно с ищцата и познавал мястото на настъпилата
злополука- равно, без препятствия. На него ищцата обяснила, че при тръгването
към турист, който искал храна, усукала краката си, загубила равновесие и
паднала, като не споменала на пода да е имало нещо. Според свидетеля пода бил с
матирани, нехлъзгащи се плочки. Д. заяви, че е гледал запис от камера, записала
самия инцидент, и същия видял как ищцата била до мивката, като извъртайки се с
единия си крак, усукала другия и паднала на ръката си.
С
оглед на така изложеното, съдът намира, че сумата от 10 000 лв. се явява
справедлив размер за понесените от ищцата неимуществени вреди вследствие
трудовата злополука. До този извод настоящата инстанция стига вземайки предвид интензитет
на физическите страдания, особено силни през първите месеци; вида на
травматичното увреждане; продължителността на лечебния процес и
възстановителния период от няколко месеца; приложената гипсова имобилизация, която
е възпрепятствала възможността за самообслужване; здравословното състояние на
пострадалата и понастоящем, с оглед невъзвръщане в пълнота на захвата на ръката;
промените, които са настъпили в живота й; възрастта на пострадалата- същата е
пенсионерка.
По
отношение на наведеното възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на С., съдът намира следното:
Грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на
вредите при трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не
представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация,
какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и
на пострадалия. Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година,
постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., при
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността е
неполагане на дължимата грижа според поведението на определена категория лица
(добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването
й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение
към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност- липса на елементарно старание, внимание, и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. В случая не се ангажираха доказателства, от които да се следва
извода, че от страна на ищцата са извършени действия, представляващи груба
небрежност по посочения по- горе смисъл. Същата е изпълнявала служебните си
задължения, като няма данни да е нарушила правилата за безопасни условия на
труд. Не се доказа по делото въпросните обелки от зеленчуци, които св. С.
заяви, че вероятно са причината за подхлъзването на майка му, да са оставени от
нея и именно тя да е имало задължението да ги почисти. Не се ангажираха
доказателства от страна на ответника, чиято тежест бе, подът да е бил мокър
именно вследствие действия на ищцата. Видно от изложението в писмения отговор
на работодателя, ищцата е била с предоставените й от последния ортопедични чехли.
В този смисъл в тежест на ответника бе да докаже твърденията си във връзка с
наведеното възражение за съпричиняване, което не бе сторено. Следва да се
посочи, че задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни
условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или
служителите, не се изчерпва само с осигуряване на облекло и чехли, а включва и
задължението му да осъществява ежедневен контрол за изпълнението на трудовите
задължения на всички работници или служители, свързани с осигуряването на
безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на нарушения
/например паднали обелки на земята или мокър под/ да предприеме мерки,
включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато
работодателят не предприеме такива мерки, при настъпила вследствие на това
трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201,
ал. 2 от КТ. В този смисъл Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2020 г., IV г.о., Решение № 977/14.01.2010 година, постановено по гр. д. №
298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № 157/24.06.2014 година,
постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ето
защо съдът намира, че в случая не следва да се приема, че от страна на ищцата е
налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, водещ до основание за
редуциране на дължимото й обезщетение, репариращо нанесените й неимуществени
вреди вследствие настъпилата трудова злополука. В този смисъл настоящата инстанция
намира за справедлива сумата от 10 000 лв., която в достатъчна степен ще
обезщети С. за претърпените от нея болки и страдания в резултат на
осъществената трудова злополука. Това налага извода за частична основателност
на предявената претенция до сочения размер, като за разликата до претендираните
30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на искането за присъждане на сумата от 1721 лв.- имуществени вреди,
същото следва да бъде уважено в цялост. От цитираните по- горе медицински
документи, включително и епикризи, се установява, че на ищцата е била извършена
операция, което е наложило болничен престой, както и последваща рехабилитация.
Представените фактури доказват извършеният разход за търсената сума, поради
което и същите следва да бъдат възстановени на ищцата от работодателя й.
Следва
да бъде уважена и предявената акцесорна претенция за заплащане на законната
лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането- 18.09.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на С.,
съдът намира, че на същата не следва да се присъждат такива. Видно от
приложеният договор за правна помощ, ищцата реално не е заплатила адвокатско
възнаграждение, като е посочено, че й е предоставена безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата. Такава безплатна
помощ, обаче, е допустима само за ограничен кръг лица, измежду които по делото
няма доказателства ищцата да е. Не става ясно поради каква причина адвокати К.
и Бояджиева са решили да предоставят безплатно услугите си, нито пък е посочено
в коя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗА е сторено това, още по- малко са
представени доказателства, обосноваващи наличието на предпоставките на
цитираната норма. В тази връзка съдът намира, че няма основание да присъди
адвокатско възнаграждение, което да възложи в тежест на ответника.
С
оглед частичната основателност на предявеният иск за нанесени неимуществени
вреди, и предвид изричното искане в тази насока, на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 240 лв., изчислена съобразно неуважената част на
претенцията за неимуществени вреди, вземайки предвид и полагащата се част от заплатеното адвокатско
възнаграждение за този иск.
Предвид
на това, че се касае за трудов спор, при който ищцата е освободена от заплащане
на дължимата държавна такса, следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 469 лв., съобразно уважените искове.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ........,
представлявано от А.Б., да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 10 000
лв. /десет хиляди лева/, представляващи нанесени на последната
неимуществени вреди вследствие настъпилата трудова злополука на 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането-
18.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до претендираните 30 000
лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 18.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ........,
представлявано от А.Б., да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 1721
лв., представляващи заплатени разходи от ищцата по оперативно лечение,
болничен престой и рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на увреждането- 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „С.“ ООД, ЕИК ........, представлявано от А.Б., сумата от 240
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение върху отхвърлената
част.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ........,
представлявано от А.Б., да
заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 469
лв., представляващи държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: