Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр.Бяла Слатина, 27.01.2021 год.

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ на 27 януари, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАТЯ   ГЕРДОВА

 

като разгледа искова молба вх.№ 262119/18.12.2020г. постъпила в РС-Бяла Слатина, въз основа на която е образувано гр.д.№ 1401 по описа на РС-Б.Слатина за 2020 год.и за да се произнесе взе предвид следното:

След като се запозна с и.м. и приложените към нея писмени доказателства,  съдът на основание чл.312 от ГПК

Р А З П О Р Е Д И :

 

1/ Исковата молба  е редовна и отговаря на изискванията визирани в чл.127 и чл.128 от ГПК.

2/ Предявеният иск е подаден от надлежна страна и е процесуално допустим.

3/ Правната квалификация на иска предявен от ищеца по чл.144 от СК.

4/ НАСРОЧВА делото в открито с.з. за 12.02.2021г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

5/СЪОБЩАВА на страните ПИСМЕНИЯТ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от Ц.И.Ц. ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, чрез пълномощника си адв. М.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.”Димитър Благоев” № 82  против С.Р. Илиева с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** - „ДЦ за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства“ , с правно основание чл.144 от СК вр.чл.310,т.6 от ГПК, с която е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплаща месечната издръжка в размер на 300.00 лв. за периода от 15 септември до 31 юни, включително за всяка учебна година редовно обучение във ВТУ“Св.Св.Кирил и Методий“, филиал гр.Враца, начиная от датата на завеждане на исковата молба-18.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.

6/ В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника С.Р. Илиева, чрез пълномощника си адв. Иван Иванов от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.”Димитър Благоев” № 83  е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която оспорва иска на ищеца на основание и размер по изложените в него съображения.

Представила е служебна бележка за доходите си и 2 бр.у-ния за раждане на малолетните си деца Валентин и Цветослав Димитрови Цветанови и двамата родени на ***г.

Поискала е да се задължи ищеца да представи у-ние за размера на наследствата си пенсия.

На основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е поискала съдът да спре настоящето производство до решаване на спора за родителски права по гр.д.№ 1402/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.

7/ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА и УКАЗВА на страните, че могат да разрешат възникналият правен спор чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

8/ДОПУСКА представените с и.м. писмени доказателства в процеса, като допустими, относими и необходими и писменият отговор на особеният представител на ответницата, с приложените писмени доказаелства.

9/ДОПУСКА при режим на довеждане двама свидетели на ищеца, които ще установят фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.  

10/ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА да представи у-ние за размера на наследствата си пенсия, както и да представи актуално уверение от ВТУ“Св.Св.Кирил и Методий“, филиал гр.Враца, че е редовен студент за учебната 2020/2021г., а при невъзможност да представи студентската си книжка в оригинал за констатация на съда, в едноседмичен срок от уведомяването.

11/Относно искането на ответницата за спиране настоящето производство на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до решаване на спора за родителски права по гр.д.№ 1402/2020г. по описа на РС-Б.Слатина, съдът намира следното:

Съгласно чл. 229, т.4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – спира се исковото производство, когато съществуването на материалното субективно право предмет на делото е обусловено от съществуването или не на друго материално субективно право.

В чл. 127, ал.2 СК и чл. 143, ал.1 СК са уредени производства, в които съдът се произнася относно упражняване на родителските права и личните контакти с детето, когато родителите не могат да постигнат съгласие за това. Мерките относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения се определят от съда с акт за спорна администрация. Като постановява тези мерки съдът не правораздава – не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Иска по чл.144 от СК е исково производство и съдът се произнася с решение имащо СПН.

В случая въпреки, че С.Р. Илиева е ответницата и по двете горецитирани граждански дела, но ищците са различни, както и предмета на спора.

Тя като майка и законен представител на малолетните си деца дължи безусловна издръжка, докато на пълнолетното дете тази издръжка не е безусловна.  

Ето защо, по претенциите за постановяване на мерки предвиденото в чл. 229, ал.1,т.4 ГПК съотношение на преюдициалност е невъзможно. По всяка претенция съдът следва де се произнесе според съществуващото фактическо положение, като съобрази доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искането на ответницата С.Р. Илиева за спиране на  настоящето производство до решаване на спора за родителски права по гр.д.№ 1402/2020г. по описа на РС-Б.Слатина е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложените мотиви,

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата С.Р. Илиева за спиране на  настоящето производство до решаване на спора за родителски права по гр.д.№ 1402/2020г. по описа на РС-Б.Слатина, като неоснователно.

12/ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя между страните по делото според техните твърдения и доводи: в тежест на ищеца е да докаже твърденията си в исковата молба, а именно, че ответницата е негов родител, ищеца се нуждае от ежемесечна издръжка в претендирания размер от по 300.00 лева (за релевирания период в исковата молба),  ищеца не може да се издържа от доходите си, възможността на ответницата да я да заплаща без особени затруднения в полза на ищеца и то в претендирания размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства

 В тежест на ответницата е да установи и докаже размера на издръжката, който би могла да заплаща в полза на пълнолетното си дете, както и възраженията си, че размерът на издръжката, която се претендира от нея считано от предявяване на исковата молба занапред е несъобразен с възможностите й, наличието на задължение за издръжка към други малолетни/непълнолетни деца, да установи и докаже, всички евентуални други правопогасяващи, правоизключващи и или правоотлагащи възражения, с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

13/ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят НОВИ доказателства(по смисъла на чл.147 от ГПК)  в подкрепа на твърденията си до първото по делото с.з.

14/Препис от писменият отговор на ответницата, с приложените писмени доказателства да се изпрати на ищеца  за сведение.

15/Препис от Разпореждането с писменият доклад да се изпрати на страните за сведение и изпълнение, като им указва, че в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат съответни процесуални действия.

Ако в срока не изпълнят указанията на съда, страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

                                                                  

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: