Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/03.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието
на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15169 по описа за 2018 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК № ***със седалище *** за
приемане за установено по отношение на
Г.Д.В., ЕГН ********** дължимостта на следните суми:
Сумата
от 78,18 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. по Допълнително споразумение № ********* от 04.12.2012г. и сумата
от 20,56 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на споразумението;
Сумата
от 15,15 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. по Допълнително споразумение № ********* от 25.04.2014г. и сумата
от 69,58 лв. , представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на споразумението;
Сумата
от 19,39 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. ответника по Договор за мобилни услуги № 60896231 от 24.11.2013г.
и сумата от 20,56 лв. представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на споразумението;
Сумата
от 0,14 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода 10.07.2015г. до
09.11.2015г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2013г. и сумата
от 200,14 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на споразумението;
Сумата
от 49,20 лв., представляваща
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат ***., начислени за периода от м.
07.2015 г. до м. 10.2015 г. по Договор за лизинг от 25.04.2014г. и сумата от 61,50 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за периода от м. 11.2015 г. до м. 03.2016 г.
Сумата
от 185,64 лева представляваща
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат ***(R),
начислени за периода от м. 07.2015 г. до м. 10.2015 г. по Договор за лизинг от
24.11.2013г.
за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№5486/2018г. на ВРС, 31- ви състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.
422, ал.1 ГПК.
Исковете са основани на твърдения, че страните са
обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и допълните
споразумения към тях и два броя договори за лизинг.
Твърди се, че ответникът
не е заплатил свои изискуеми задължения за мобилни услуги в претендираните
размери, както и задължения за лизингови вноски. Твърди се, че договорите за
мобилни услуги са били предсрочно прекратени по вина на потребителя. С оглед
това прекратяване ищецът е издал фактура
№ **********/10.12.2015 г., която включва задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги
чрез номера **********, **********,
**********, ********** в общ размер на 310,70 лв., както и за предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство *** в общ размер на 61,50 лв. с вкл. ДДС.
Условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на
размера им за номера **********, **********, **********, са уредени в т. 2.3 от
приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + №
********* от 22.12.2013г., а за номер ********** са уредени в раздел IV, т. 6
от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 25.04.2014г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично
съдържание, в случай на предсрочно (за номера **********, **********,
********** - преди 22.12.2015 г., а за номер ********** - преди 14.06.2016
г.) при прекратяване на договорите
номера по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни такси, поотделно за всеки
номер, от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения му срок на действие, като за номера, предназначени за пренос на
данни (какъвто е номер **********), неустойката е в предварително определен
размер на 200,00 лв.
Поддържа се, че обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Предсрочно изискуемият остатък
от лизингови вноски за мобилен апарат *** е в размер на 61,50 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на пет
неначислени лизингови вноски.
Поддържа се, че изискуемостта на вземанията настъпва с изтичане на
15 дневен срок от издаване на съответната фактура.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал писмен отговор, с който не се оспорва, че страните са във
валидни облигационни отношения по договори за мобилни услуги и лизингови
споразумения. Оспорва процесните договори да са развалени, доколкото ищецът не
отправил съответно изявление до потребителя. Ето защо се оспорва в полза на
ищеца да е възникнало вземане за неустойка за развалян и такси за спиране на
номер. Поддържа се възражение за нищожност на договорните клаузи за неустойка
за разваляне, считайки че начинът по който е договорена неустойката противоречи
на добрите нрави. Оспорва се реалното предоставяне на услугите. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С нарочна молба
поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от особен
представител- адв. Н.С., който поддържа направените
оспорвания.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За
да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; ищецът в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на ответника,
като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и
съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите
размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията; изправността си по договора
за лизинг, т.е предоставил е държането
на вещта.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на между
страните са сключени договори за мобилни услуги, както следва: договор от 02.02.2011г. с предпочетен номер **********, допълнено със
споразумение по програма заедно от 4.12.2012г., с който е приет нов план;
договор от 14.06.2012г. с предпочетен номер **********, a по-късно
изменен с допълнително споразумение от 25.04.2014г., с което е приет нов план;
договор от 24.11.2013г. с предпочитан номер **********; договор за мобилни
услуги от 22.12.2013г. с предпочитан номер **********. Между страните е сключен
сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от 22.12.2013г. за
тел номера **********, **********, **********.
В
споразуменията е уредено, че всички цени за мобилни услуги са посочени в цените
приложения, а при липса на такива в актуалната ценова листа на оператора.
Във
всички споразумения е предвидена идентична договорна разпоредба, предвиждаща,
че до изтичане срока на съответният договор потребителя не може да прекратява
същия. При прекратяване на договорната
връзка по причина, дължаща се на поведението на потребителя, същият дължи неустойка
в размер на сумата по стандартните за съответната програма месечни абонаменти,
дължима до края на срока на споразумението.
По
делото е представен договор за лизинг от 24.11.2013г.с предмет на лизинговата
вещ- устройство марка Sony, модел Xperia
Z1 Black. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати предвидената лизингова цена на 23 месечни вноски, всяка в
размер на 38,68 лева без ДДС или 46,41 лева с ДДС. С чл. 1, ал. 2 е уговорена
възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най- малко
3 дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на
предвидените за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не
бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане
на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора.
По
делото е представен договор за лизинг от 25.04.2014г. с предмет на лизинговата
вещ- устройство марка Sony, модел Xperia
L Black. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да го
ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати предвидената лизингова цена на 23 месечни вноски, всяка в
размер на 12.3 лева с ДДС. С чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най- малко 10 дни преди
изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените за това
условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане на вещта в едномесечен
срок от изтичане срока на договора.
Подписвайки
двата договора за лизинг лизингополучателят се е
съгласил и с ОУ към споразуменията.В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано
правото на лизингодателя при неизпълнение на
задължение от страна на лизингополучателя с писмено
уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните вноски
и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
По
делото са приобщени като писмени доказателства пет броя фактури, остойностяващи задълженията на ответника по
процесните договор за мобилни услуги и за лизинг, както и ОУ на мобилния
оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.
При
така установените факти, в тежест на ищеца е било да докаже, че реално е
предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем, дължимостта
на неустойката и лизинговите вноски.
Както
се посочи, спор между страните, че са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги и ползването
на лизинговата вещ, не е имало. Договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. В настоящия случай от ищцовото
дружество са представени пет фактури, от
които се установяват осъществените от двамата номера вътрешни разговори към различни мобилни
оператори. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната
система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална
доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са
определени в сключения с ответницата потребителски договор и по същество се
свеждат до това операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по
негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез
потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че
мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е
задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за
тях. Доколкото начислените суми по
фактурите са по- големи от претендираните, претенцията
за цена за предоставените мобилни услуги се явява основателна за сумата от
78,18 лева -възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от
10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. по Допълнително споразумение № ********* от
04.12.2012г, сумата от 15,15 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени за периода от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. по
Допълнително споразумение № ********* от 25.04.2014г., сумата от 19,39 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г.
ответника по Договор за мобилни услуги № 60896231 от 24.11.2013г., за сумата от
0,14 лв., представляваща възнаграждение за предоставени мобилни услуги за
периода 10.07.2015г. до 09.11.2015г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2013г.
Възражението за изтекла погасителна давност е
направено в срока по чл. 131 ГПК, но същото се явява неоснователно. Задълженията за цена за предоставени мобилни услуги
безспорно имат характер на периодични плащания и същите се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата, на която са станали изискуеми- чл. 111
б.“в“ от ЗЗД. Давността по правилото на чл. 114, ал.1 от ГПК тече от
изискуемостта на задължението. В случая предвид датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК –17.04.2018г. (от когато се счита предявен иска
по чл. 422, ал.1 от ГПК), изсрочено по давност биха
били вземания, които са станали изискуеми пред 16.04.2015г. Такова обаче не са
предявени, поради което следва да се приема възражението за неоснователно.
На следващо място, предмет на претенцията е
неустойка за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните,
чиято дължимост е уговорена между страните и която
клауза гласи, че при прекратяване на ползване на услугите по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти дължими до края на споразумението. Конкретното
задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост
на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на
потребителя- ответник на дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи
предоставени и потребени мобилни услуги. Това е дало
основание на оператора да начисли еднократно неустойка, дължима поради
предсрочното прекратяване на допълнително споразумение от 04.12.2012г.,
допълнително споразумение от 25.04.2014г., договор за мобилни услуги от
24.11.2013г. и договор за мобилни услуги от 22.12.2013г. В казуса неустойката е
начислена в размер на остатък от дължимите месечни вноски по четирите договора
мобилни услуги за период до съответния краен
срок на действие на договора.
Характерът на неустоечната
клауза е гаранционно обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да
определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на
неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани.
Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително
страните са уговорили неустоечна клауза за забава и
нейния размер. От представения по делото писмени доказателства безспорно се
установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за
предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ,
че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но
е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото
едностранно прекратяване.
Безспорно, ответникът притежава
качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Макар и да няма
възражения в този смисъл от страна на ответника, то за действителността на тази
клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно
т. 3 от посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва
към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/, размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се
изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Същевременно, процесните договори
и допълнителни споразумения са сключени при предварително определени общи
условия от страна на ищеца, като липсват данни посочените общи условия да
са одобрени от ответника. Клаузите са
били предварително изготвени. Т.е, ответникът е била лишен от възможност да
влияе върху съдържанието на договора и уговорките в него. Според чл. 3 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ
бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Допълнителен аргумент е и
обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече
трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на
Административен съд- София- град по адм. д. №
6627/2013г.
Съобразявайки изложеното и в заключение, съдът намира,
че по начина, по който е уговорена, неустоечната
клауза създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага
от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни
права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и
създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице- потребител, който е икономически по- слабата страна. Ето защо
следва да се отхвърлят претенциите за неустойка по Допълнително споразумение №
********* от 04.12.2012г. за сумата от 20,56 лв., по Допълнително споразумение
№ ********* от 25.04.2014г. за сумата от 69,58 лв., по Договор за мобилни
услуги № 60896231 от 24.11.2013г. за сумата от 20,56 лв., по Договор за мобилни
услуги № ********* от 22.12.2013г. за сумата от 200,14 лв.
Предмет на претенцията са и суми
представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 24.11.2013г.с
предмет на лизинговата вещ- устройство марка Sony,
модел Xperia Z1
Black и договор за лизинг от 24.11.2013г.с предмет на лизинговата вещ-
устройство марка Sony, модел Xperia
Z1 Black. Съгласно чл. 4 от договораите
за лизинг, с подписването му, лизингополучателят е
декларирал получаването на вещта, поради което и предвид на липса на оспорване,
съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си
задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя
да плаща дължимата цена за това ползване. Наличието
на финансово- кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност.
В случая по делото ищецът
претендира реално изпълнение, поради което и доколкото е настъпил съответния
падеж на лизинговите вноски, вземането за лизинговата цена се явява надлежно
удостоверено за сумата от
49,20 лв., представляваща лизингови вноски за мобилен телефонен
апарат ***., начислени за периода от м. 07.2015 г. до м. 10.2015 г. по Договор
за лизинг от 25.04.2014г. и за сумата от 185,64 лева представляваща лизингови
вноски за мобилен телефонен апарат ***(R), начислени за периода от м. 07.2015
г. до м. 10.2015 г. по Договор за лизинг от 24.11.2013г. Този извод следва да
се направи и по отношение на сумата от 61,50 лева, тъй като дори и предсрочно
изискуем, понастоящем е настъпил редовния падеж на задължението.
По изложените
по-горе съображения относно давността за вземанията за мобилни услуги, следва
да се прецени, че вземанията за лизингови вноски също не са изсрочени
по давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. При
уважен материален интерес от 409,2
лева и общо и признати разноски
за държавна такса (475 лева), възнаграждение за особен представител ( 300 лева)
и адв. възнаграждение (360 лева) съобразно списък по
чл. 80 от ГПК, обективиран в молба от 03.12.2019г. се
присъждат 645,02 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г.
на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е
настоящия случай. По делото следва да се
присъдят сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията,
които са приети за установени в настоящото производство. Предвид установения
размер на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 218,69
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***съществува вземане против ответника Г.Д.В., ЕГН ********** за сумата от 78,18 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. по Допълнително споразумение № ********* от 04.12.2012г., за сумата
от 15,15 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. по Допълнително споразумение № ********* от 25.04.2014г., за
сумата от 19,39 лв., представляваща
възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. ответника по Договор за мобилни услуги № 60896231 от
24.11.2013г., за сумата от 0,14 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени мобилни услуги за периода
10.07.2015г. до 09.11.2015г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
22.12.2013г., за сумата от 49,20 лв.,
представляваща лизингови вноски за мобилен телефонен апарат ***., начислени за
периода от м. 07.2015 г. до м. 10.2015 г. по Договор за лизинг от 25.04.2014г. ,
за сумата от 61,50 лв., представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за периода от м. 11.2015 г. до
м. 03.2016 г. за,сумата от 185,64 лева
представляваща лизингови вноски за мобилен телефонен апарат ***(R), начислени за периода от м. 07.2015
г. до м. 10.2015 г. по Договор за лизинг от 24.11.2013г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5486/2018г. на ВРС, 31- ви
състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.04.2018 г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн.
чл. 422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** 4, ***за приемане за установено по отношение на ответника Г.Д.В., ЕГН ********** за съществува вземане за неустойка за предсрочното прекратяване по Допълнително споразумение № ********* от
04.12.2012г. за сумата от 20,56 лв.;
за неустойка за
предсрочното прекратяване
по
Допълнително споразумение № ********* от 25.04.2014г. за сумата от 69,58 лв.; за неустойка за предсрочното прекратяване по Договор за мобилни услуги № 60896231 от
24.11.2013г. за сумата от 20,56 лв.;
за неустойка за
предсрочното прекратяване по Договор за
мобилни услуги № ********* от 22.12.2013г. за сумата от 200,14 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** 4, ***сумата от 645,02 лева представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция съразмерно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** 4, ***сумата от 218,69 лева, представляваща направени
в производството
по ч.гр.д. №5486/2018г. по описа на ВРС съразмерно предявената в исковото
производство част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: