М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 1993 / 2016 год. по описа на ВРС,
постановена на 22. 11.
2016 год.
Подс. Т.Ж.Ж.,
ЕГН : **********,***, български гражданин, основно образование, работи, неженен,
осъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл.
130, ал. 2,
вр. чл.
20, ал. 2 от НК, затова, че на 11. 10. 2014
год. в гр. Варна, в съучастие
с И.С.С., като съизвършител,
причинил лека телесна повреда на П.Д.Й., изразяваща се в кръвонасядания по шията, травматичен
оток в дясната лицева половина, ожулване по шията,
които в своята съвкупност са обусловили
чувство на болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Представителят
на ВРП поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Моли съда да му наложи наказание,
ориентирано над минималния размер.
Като частен
обвинител в производството участва П.Д.Й.. Страната изразява становище подсъдимия
да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение, като относно
наказанието се присъединява към становището на държавното обвинение.
Защитата намира,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като не е налице
осъществяване от обективна и субективна страна на състава. Моли съда да признае
подзащитния й за невиновен.
Подсъдимият
не се признава за виновен по възведеното му обвинение, като моли да бъде
оправдан.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 11. 10.
2014 год. свид. П.Д.Й., свид.
Ж.В.Д. и свид. С.Б.М. били в района на магазин „Пикадили“, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „В. *“. По същото време и на същото място в моторно превозно
средство били подс. Т.Ж.Ж.,
И.С.С. и Р.А.Д., които отправили към момичетата подсвирквания и реплики. И.С.С.
слязъл от моторното превозно средство и нанесъл удар с ръка в областта на
лицето на свид. П.Д.Й.. Последният му отвърнал и
двамата започнали да си разменят удари с ръце и крака в различни области на
телата. Подс. Т.Ж.Ж. също
слязъл от моторното превозно средство и се присъединил към разменящите си удари
лица, като от своя страна нанесъл на свид. П.Д.Й. удар
с крак в областта на лицето. Веднага след този удар свидетелят се опитал да се
отдалечи, но бил застигнат от двамата биещи го, които продължили да му нанасят
удари с юмруци в областта на лицето и с крака в областта на тялото. Инцидента
бил прекратен след намесата на свид. Р.Н.Н. и Р.А.Д..
Свид. П.Д.Й. уведомил за случилото се свид. Д.П.Й. –
негов родител, който отишъл на мястото. В непосредствена близост забелязали подс. Т.Ж.Ж. и И.С.С., които сина посочил на баща си като преки извършители на
побоя над него. Свид. Д.П.Й. се приближил към лицата
и им поискал обяснения за случилото се. Към тях се присъединил и свид. С.В.И.. Подс. Т.Ж.Ж. и И.С.С. поднесли извинения за
сбиването.
За случая
били уведомени органите на реда, като било образувано досъдебно производство.
Заключение
на съдебно – медицинска експертиза : от представената медицинска документация и
показанията на свидетелите се установи, че на 11. 10. 2014 год. П.Д.Й. е
получил кръвонасядания по шията, травматичен оток в
дясната лицева половина – резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, ожулване
по шията – резултат на удар с или върху предмет с подчертан ръб. Описаните
травматични увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време и начин,
респективно при нанасяне на удари с ръце и юмруци по главата и шията. В своята
съвкупност са обусловили чувство на болка и стразание.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : обясненията на подс. Т.Ж.Ж., показанията на свид. П.Д.Й., свид. Ж.В.Д., свид. С.Б.М., свид. Р.Н.Н., свид. Д.П.Й., свид. С.В.И., съдебно – медицинска експертиза, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, писмени материали, приети и приобщени към доказателствения материал.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. Т.Ж.Ж. относно това, че не е нанасял какъвто и да е удар на свид. П.Д.Й..
В обясненията си подсъдимият е категоричен, че не е нанасял
удар / удари на частния обвинител. Тази теза се оборва от показанията на свид. П.Д.Й., свид. Ж.В.Д., свид. С.Б.М., свид. Р.Н.Н., свид. Д.П.Й., свид. С.В.И., съдебно – медицинска експертиза, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, от които се доказва по безспорен и категоричен
начин, че именно подс. Т.Ж.Ж. е нанесъл удар с крак в областта на лицето, удари с
юмруци в областта на лицето, удари с крака в областта на тялото, на свид. П.Д.Й., вследствие на което същия е получил травматични
увреждания. В този
смисъл съдът приема заявеното за защитна версия,
целяща да прикрие извършените от това лице действия и настъпилите от
това последици.
Съдът кредитира
показанията на свид. П.Д.Й., свид.
Ж.В.Д., свид. С.Б.М., свид.
Р.Н.Н., свид. Д.П.Й., свид. С.В.И., доколкото същите са безпристрастни, логични и
вътрешно непротиворечиви. За коректност следва да бъде отбелязано, че
първоначално в съдебно заседание част от свидетелите допуснаха противоречия с
показанията си на досъдебното производство, но след прочитането им, същите
потвърдиха прочетеното. В този смисъл съдът кредитира заявеното от тях на
досъдебното производство и потвърдено в съдебно заседание, като допуснатото
противоречие отдава на изминалия сравнително дълъг период от време от момента
на деянието – 11. 10. 2014 год., до този на явяването им в съдебна зала – 22.
11. 2016 год.
Преки
очевидци на случилото се са били свид. П.Д.Й., свид. Ж.В.Д., свид. С.Б.М., свид. Р.Н.Н.. Именно техните
показания разкриват напълно авторството и механизма на причиняване на телесното
увреждане. Действително свид.
П.Д.Й. е страна по делото, а свид. Ж.В.Д., свид. С.Б.М., свид. Р.Н.Н. негови познати, но показанията им са с характер на
реално преживяно и са наситени с емоционален пълнеж, като се подкрепят по безпротиворечив начин от показанията на свид.
Д.П.Й., свид. С.В.И., съдебно – медицинска
експертиза, протоколи за разпознаване на лица и предмети. Показанията
на свид. Д.П.Й., свид. С.В.И.,
които не са били преки очевидци на случая, също имат пряка насоченост относно
авторство и механизъм на причиняване на телесното увреждане, доколкото тези
свидетели са възприели пряко и непосредствено становището на подс. Т.Ж.Ж. и И.С.С. непосредствено след случилото се. Същевременно
изложеното от тях напълно подкрепя непосредствените последици за пострадалия.
Изготвената
и приета по делото съдебно – медицинска експертиза съдът счита за обективно и компетентно дадена. В. л. Д.А.Д. е категорично,
че за да
настъпят кръвонасядания по шията,
травматичен оток в дясната лицева половина, ожулвания по шията, е необходимо да
са налице удари в тези области. Следва да акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет
с които се ползва вещото лице, както и да бъде отбелязано, че заключението му е в унисон с показанията на свид.
П.Д.Й., свид. Ж.В.Д., свид.
С.Б.М., свид. Р.Н.Н., свид. Д.П.Й., свид. С.В.И., именно които дават с необходимата достатъчност данни относно
авторство и механизъм.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства
съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са
относими към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
За да се
осъществи от обективна и субективна страна чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК е необходимо наказателно - отговорно лице, в съучастие, да причини
по хулигански мотиви лека телесна повреда.
От обективна
страна безспорно се установи, че на 11. 10. 2014 год. в гр.
Варна, подс. Т.Ж.Ж. е
причинил на свид. П.Д.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по шията, травматичен оток в дясната лицева половина, ожулване по шията,
които в своята съвкупност са обусловили
чувство на болка и страдание. Това е станало
чрез
нанасяне от негова страна на множество удари с ръце и крака, в областта на лицето
и тялото. Съдът намира за безспорно установено
авторството на деянието на подсъдимия по така
възведеното обвинение. Установени по безспорен начин са и квалифициращите обстоятелства, обусловили конкретното обвинение.
Деянието следва да се квалифицира
като извършено по хулигански подбуди,
доколкото не се установи подсъдимият да е действал по лични подбуди,
т. е. да е бил мотивиран от стари
взаимоотношения с пострадалия или същия да го е предизвикал в момента по
някакъв начин. Налице
е и съучастие във форма съизвършителство по смисъла на
чл. 20, ал.
2 от НК, тъй като подс. Т.Ж.Ж.
и И.С.С. са участвали в самото
изпълнително деяние, т. е. налице е съвместна
дейност, обединяване на усилия за
извършване на престъплението, които се допълват взаимно. Горното съдът прие въз
основа на кредитирания по делото доказателствен
материал.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер
на деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът прие въз основа на
неговото поведение, обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването на
подсъдимия с установения в страната правов ред, в частност незачитане на
телесната неприкосновеност на всяко физическо лице.
Относно вида и размера на наложеното :
За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до една година
или „Пробация“. За да бъде индивидуализирано
наказанието, следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете млада възраст, установени трудови навици, като
отегчаващи такива – резонанса в обществена и лична сфера с оглед естеството на
престъплението и възрастта на пострадалия, изключителни дързост и арогантност
при извършване на деянието, предходна съдимост, невлияща
на квалификацията, като подбуди – неспазване на установения в страната правов
ред, в частност незачитане на телесната неприкосновеност на всяко физическо
лице. В обобщение на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително висока
степен на обществена опасност при деец и деяние.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да му наложи наказание при относителен превес на отегчаващи
вината обстоятелства, респективно не при изключителни или многобройни
смекчаващи такива. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи
наказание при приложение на чл. 54, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода“,
ориентирано над минималния размер - за срок от шест месеца, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от три години, като прие, че по – голяма
снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но и наказанието не би
съответствало на извършеното.
Така наложеното дава
възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него. Съдът
прецени, че наказание в този размер би се оказало достатъчно за постигането на
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретните деяние и
деец. Съдът намира, че същото ще принуди подсъдимия да преосмисли отношението
си към обществените отношения в областта на телесната неприкосновеност, грубо
нарушени в конкретния случай.
За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения съдът счита, че не е
наложително наложеното да се търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса
за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът
следва да се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да
прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на
този институт. Може да се приеме, че извършеното има инцидентен характер, като
е налице желание от страна на подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в
обществото.
Подсъдимият
беше осъден да заплати в полза на частния обвинител сумата от 800. 00 лв., в
полза на ОД – МВР – Варна сумата от 30. 59 лв., в полза на ВРС сумата от 40. 00
лв., всички представляващи направени по делото разноски.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :