Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,31.01.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К.
като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2261 по описа за 2016
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу В.Й.Р. с ЕГН ********** ***
ищецът „Райфайзенбанк България“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров“№55, представлявано от
изпълнителния директор Ани Василева
Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков твърди, че с договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта Visa
Classic MasterCard Standart №0806060242641532 от 06.06.2008г. е отпуснал на ответника кредитен лимит в
размер на 10 000 евро. Срокът на договора е три годишен. При определени
предпоставки договорът се подновява за нови три години. При подновяване на
договора между страните е подписан нов такъв , а именно Рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic MasterCard Standart №0806060242641532
от 21.10.2011г. Твърди се, че към датата на
изтичане на договора от 2011г. кредитополучателят е бил в просрочие и
договорът не е подновен . Краен срок за погасяване на кредитния лимит съгласно чл.147 от договора от 2011г е
21.10.2014г. Твърди се, че кредитния лимит се предоставя от Банката и може да
бъде използван само посредством картата като в рамките на един отчетен
период могат да се ползват средства до
размера на одобрения от банката кредитен лимит. От посочената формулировка
ставало ясно , че кредитът е револвиращ, тоест това е кредит, позволяващ на
кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на договора, като
заплаща лихви , такси върху използваната от нея част / вноските включват
плащане по главница и възнаградителна лихва. Кредитният лимит възстановява
размера си в процеса на неговото погасяване като по този начин, като по този
начин погасената част от главницата отново може да бъде използвана. Твърди се,
че договорът за банков кредит е лихвоносен съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ. В чл.32
от договора от 2011г. се установява уговорената между страните лихва като възнаграждение за ползването на
предоставения кредитен лимит. Лихвата се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния
период до пълното погашение и се събира служебно от Банката от кредитния лимит
или за сметка на неговото надвишение. Твърди се, че страните отнапред са
определили размера на обезщетението за неизпълнение / неустойка/ при пълно или частично неплащане на
минималната погасителна вноска в
посочения в договора срок. Банката начислява обезщетение за забава съгласно
тарифата върху забавената дължима от кредитодържателя сума. Твърди се, че
Банката е изпълнила всички свои задължения
по договора. Твърди се, че
основното задължение на заемателя съгласно чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума
в уговорения срок. Твърди си, че на 21.10.2014г. е настъпила изискуемостта на
всички вземания на банката по договора от 2011г. Задължението на ответника е
било да върне на банката сумата по кредита и да заплати уговорената по договора
лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния
договорен срок е парично, носимо и
срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430 , ал.1
от ТЗ. Срокът кани длъжника и при неизпълнение от негова страна , той е
изпаднал в забава и дължи обезщетение.
Извънсъдебна или съдебна покана за плащане не се изисква и няма нужда от
известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като деня на изпълнението е точно определен като
календарен ден- чл.84, ал.1 изр.първо от ЗЗД. Поради липса на изпълнение ищецът
счита, че в негова полза са възникнали
процесните вземания. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава
в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето
на неустойка/ обезщетение за забава/ страните отнапред са определили размера на
обезщетението и вредите не следва да бъдат доказвани. Твърди се, че Банката е
предприела действия за принудително събиране на вземанията си като е подала
през април 2016г заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№1403/2016г по описа на
ПРС и е издадена заповед за изпълнение,
по силата на която ответника е осъдена да заплати на ищеца сумата от
12 222.33 евро , от която сума изискуема главница в размер на 10 000
евро, , изискуема наказателна лихва в размер на 2 222.33 евро за периода
от 01.01.2014г до 24.04.2016г, , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че срещу заповедта
за изпълнение е подадено възражение от длъжника и това обуславя правния интерес
на банката да предяви настоящия иск.Моли съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено спрямо ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 10 000 евро главница,
сумата от 2 222.33 евро наказателна лихва за периода от 01.01.2014г до
24.04.2016г., Претендират се разноски в настоящото и в заповедното
производство. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника и, е постъпил писмен отговор,
с който се оспорва допустимостта и
основателността на иска. Излагат се доводи, че искът е недопустим, тъй като
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена на основание договор за
издаване на международна кредитна карта от 06.06.2008г , а в настоящото
производство се релевират доводи за дължимост на сумите на основание Рамков
договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 21.10.2011г.
Основанието, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и
основанието, заявено в настоящото установително производство са различни, което
обуславя недопустимост на претенцията. По същество искът се оспорва по
основание и размер. Поддържа се ,че не
става ясно върху каква сума е начислявана редовната лихва и за какъв период.
Тази начислена и заплатена от картодържателя лихва е включена в общия размер на
претенцията , като част от претендираната главница от 10 000 евро.
Ответникът счита, че твърденията за дължима главница в размер на 10 000
евро е неоснователно, не отговаря на действителната сума,която се държи от
картодържателя като главница по кредитния лимит с оглед размера на усвоените от
него суми и направените погасителни
вноски. В претендираната главница са включени и дължимите лихви. Твърди, че не
дължи сумата от 2 222.33 евро, претендирана от ищеца като наказателна
лихва, начислена след периода на изтичане на договора , а именно 21.10.2014г до
17.05.2016г. Това е така, тъй като Банката обосновавала изискуемостта на
вземанията си не на основание предсрочна изискуемост на кредита , а с изтичане
на срока на договора. След изтичане на срока на договора настъпва падеж,
респективно изискуемост на всички задължения и от този момент насетне
картодържателят би дължал евентуално лихва за забава по чл.86 от ЗЗД каквато претенция не е
формулирана, а не обезщетение на договорно основание. Твърди се, че страните не
са уговорили дължима неустойка и/ или
обезщетение за периода след изтичане на срока на да договора за издаване и ползване на международна
кредитна карта. Твърди, че за периода от 18.11.2014г до 17.05.2016г не дължи
нито редовна лихва , нито наказателна лихва. Правят се доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуални си представител поддържа
предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода
на устните снъстезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1403/2016г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 26.04.2016г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В т.9 от заявлението заявителят е посочил изрично, че претендира
главница в размер на 10 000 евро и наказателна лихва в размер на
2 222.33 евро за периода от 01.01.2014г до 24.04.2016г на основание
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic MasterCard
Standart №0806060242641532 от 06.06.2008г., сключен между заявителя и длъжникът по
заявлението и Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта от 21.10.2011г. В точка 12 от
заявлението са конкретизирани обстоятелствата от които произтича вземането като
е посочено, че на 06.06.2008 Банката е отпуснала на В.Р. кредитен лимит в
размер на 10 000 евро . Изложени са твърдения , че договорът е подновен
след изтичане на срока му като това е станало с подписване на нов Рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта от 21.10.2011г.
с нов тригодишен срок на договора, който срок е изтекъл на 21.10.2014г.
Заявителя и цитирал подробно конкретни
клаузи от рамковия договор от 21.10.2011г, регламентиращи постигнати между страните уговорки за
възнаграждение за отпуснатия лимит, представляващи редовна лихва – начина на
формирането и и условията за погасяването и. В т.12 от заявлението са изложени
обстоятелства и за претенцията за наказателна лихва.Издадена е заповед
№719/27.04.2016г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК . за претендираните със заявлението суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В.Р. на 09.05.2016г и в срока по
чл.414 от ГПК същата е подала възражение
срещу заповедта. С разпореждане №4609 от 12.05.2016г заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на банката- заявител на 25.05.2016г и
в едномесечния преклузивен срок Банката е предявила настоящия иск.
От
ангажираните с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
06.06.2008г между ищцовата банка в качеството на кредитор и ответника В.Р. в качеството на картодържател е сключен
договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa Classic MasterCard Standart №0806060242641532.
Съгласно чл.3 от този договор Банката е отпуснала на Р. кредитен лимит в размер
на 10 000 евро. В чл.4 от договор е уговорено , че кредитния лимит може да
бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период
могат да се използват средства до размера на одобрения кредитен лимит. Съгласно
договора картодържателят може да извършва следните операции- плащания чрез
терминални устройства POS,теглене на пари
в брой от терминални устройства АТМ, извършване на безналични плащания на стоки
и услуги в интернет и т.н. Съгласно чл.42
от договора същият е сключен за срок от три години с възможност за
подновяване за с нов тригодишен срок при
определени предпоставки. Подновяването е извършено с подписването на
21.10.2011г на Рамков договор № 0806060242641532 за издаване и ползване на
международна кредита карта Visa
Classic MasterCard Standart. С този договор е
уговорено нов краен срок за погасяване на кредитния лимит , а именно-
21.10.2014г, тъй като съгласно чл.147 от същия срокът на действие на договора е
три години . Съгласно чл.31 от Рамковия
договор кредитния лимит се използва само посредством картата, а съгласно чл.32
от него за ползвания кредитен лимит или част от него картодържателя заплаща на
банката годишна лихва в размер на 17.8 % за стандартна карта, 17.8% за теглена
на пари в брой. Според чл.33 от договора лихвата по чл.32 се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от
края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от банката от
кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. Според чл.28 от договора
в края на отчетния период / който
отчетен период според чл.41 приключва на 15 то число всеки месец/, Банката
изготвя месечно извлечение и го
представя на хартиен носител , изпратено
на адреса за кореспонденция , посочен от картодържателя или чрез
Райфайзен електронни извлечения. Всяко извлечение по чл.28 съдържа информация
ца : извършени операции през предходния отчетен период, начислени лихви и
такси, дължима минимална погасителна вноска / МПВ/, срок за внасяне на МПС,
неизползвана част от кредитния лимит. Съгласно уговореното в чл.38 от договора
всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползване на кредитния
лимит се събират служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишаване. Видно от чл.43 и чл.44 от договора картодържателят дължи
месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната
погасителна вноска, която е в размер на 5% от общо дължимата сума/ усвоен
кредитен лимит с добавени лихви , такси и комисионни, но не по-малко от 5 евро.Срокът
на плащане на минималната погасителна вноска е последния ден от месеца. При
изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения срок банката начислява
обезщетение за забава съгласно Тарифа върху забавената, дължима от
картодържателя. Съгласно чл.51 от договора месечната погасителна вноска
погасява вземанията на Банката към картодържателя в последователност както
следва: лихви, такси, теглене на пари в брой/ покупки/ плащане на стоки и
услуги. В раздел VIII от Рамковия договор са разписани правата и задълженията на
картодържателя , а именно – да заплаща сумата на операциите, дължимите такси,
лихви и друг и разходи на Банката, свързани с ползването на картата съгласно
Тарифата на Банката и правилата на Visa Master Card като дава неотменимо съгласие да бъдат събирани
служебно за сметка на кредитния лимит или за сметка на неговото надвишаване. Раздел XIV от договора съдържа извадка от
тарифата на Банката , в която са
посочени лихвените проценти при покупка / плащане / годишно/, лихвен процент
при теглене в брой, различни видове такси / месечни, годишни за обслужване на
картата, такси за теглене пари в брой , за плащане на стоки и услуги, такси за
други операции като генериране на ПИН,
блокиране, активиране на картата , за надвишаване на кредитен лимит и
т.н.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чиито основно и допълнително заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че във връзка с отпуснатата на ответника сума от
10 000 евро банката служебно е разкрила банкова сметка . ***ршвала
погасяване на дължими по кредитния лимит суми като последното плащане е
извършено на 26.11.2013г. като с банков превод са постъпили по обслужващата
кредитния лимит банкова сметка ***.99 евро и с тях е погасена усвоена главница
в същия размер. Вещото лице е установило, че към 26.04.2016г / датата на
подаване на заявлението/ неплатените задължения , отразени в банковите
операционни и счетоводни регистри възлиза общо на сумата от 12 191.60
евро, от които 10 000 евро главница, в т.ч.7 935.35 евро усвоена главница
до 26.10.2013г./датата на последното плащане на дълга/ след която дата
неусвоената част от кредитния лимит в размер на 2 064.65 евро е била
използвана за служебно погасяване на начисляваната ежемесечна редовна /
договорна лихва/, наказателна лихва , застрахователни премии и месечни такси за
обслужване на кредитната карта. Вещото лице установява, че тази неусвоена лично
от картодържателя част от кредитния лимит се е изчерпила окончателно на
17.02.2015г., когато са погасени част от начислените към 16.02.2015г
наказателни лихви в размер на 93.27 евро. Вещото лице е установило, че за
периода от 16.01.2015г до 25.04.2016г банката е начислила наказателна лихва в
размер на 2 191.60 евро. Експертизата установява, че начислените редовни лихви
за периода от 17.09.2013г до 14.01.2015г / датата до която е начислявана
редовна лихва върху усвоената част от главницата/ са погасяване служебно от
свободните средства по неусвоения към онзи момент кредитен лимит. Установява
също така, че начислените застрахователни премии до 15.04.2014г и месечни такси
за обслужване на кредитната карта, начислени до 19.04.2014г. са погасявани
служебно от свободните средства по неусвоената към онзи момент част от
кредитния лимит. Експертизата заключава, че към 21.10.2014г. датата на изтичане
на срока на договора дължимите суми за текущо начислени лихви, , падежиралите
задължения по процесния договор са възлизали общо на 9 456.56 евро , от
които 9424.64 евро главница / усвоен
кредитен лимит, 24.60 евро редовна/ договорна лихва/ и 7.32 евро наказателна лихва. Според експертизата към 26.04.2016г. / датата
на подаване на заявлението / в операционните и счетоводните регистри на банката по процесния договор за отразени като дължими следните суми
10 000 евро главница и 2 191.60 евро наказателна лихва за периода от
16.01.2015г до 25.04.2016г. В табличен вид в т.6 от констативната част на
заключението вещото лице е посочило
конкретните данни за текущо начисляваната наказателна лихва към съответните
дати/ обхванати от периода 16.01.2015г. до 25.04.2016г/, съответно размера на
главницата върху който е начислявана наказателната лихва процента на
наказателната лихва, а именно 26.80% , дните в просрочие. Видно от колона две
на таблицата главницата , върху която се начислява наказателната лихва е в
различен размер като към 16.02.2015г е 6 615.67 евро. Всеки следващ месец
се променя като размер , като към 15.04.2016г е в размер на 7 031.01 евро.
В последната колона от таблицата е
отразен размера на наказателната лихва помесечно / за горния период/ като общия размер на наказателната лихва
възлиза на сумата от 2191.60 евро. В основното заключение вещото лице е
посочило, че към 21.10.2014г са били просрочени общо 10 месечни погасителни
вноски.Експертизата установява, че след
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК няма извършени плащания на
дължими суми по процесния договор от 2011г. Във връзка с основното заключение
вещото лице е дало разяснения в съдебно заседание, в което уточнява, към
31.12.2013г кредитната карта е блокирана с неусвоен лимит от 2 064.65 евро
и банката служебно е използвала този неусвоен лимит за погасяване на договорна,
наказателна лихва , застрахователни премии и такси и този лимит се е изчерпил
на 17.02.2015г.Според вещото лице за периода от 17.09.2013г до 14.01.2015г. от
свободните средства от кредитния лимит са погасявани служебно начислени
договорни лихви, включващ периода от 21.10.2014г до 14.01.2015г. Уточнява, че
считано от 14.01.2015г договорна лихва не е начислявана. След 21.10.2014 няма
начислени и събрани застрахователни премии и месечни такси. Начислените
застрахователни премии до 15.04.2014г и месечни такси за обслужване на
кредитната карта, начислени до 19.04.2014г са погасявани служебно от свободните
средства по неусвоения към този момент
кредитен лимит. На въпрос на пълномощника на ответника как е формирана всяка от
главниците, върху които е начислявана наказателната лихва вещото лице отговори,
че обработката на кредитните карти ставало по софтуер на банката. Системата
начислява наказателна лихва върху две величини – размера на усвоената от
клиента сума с процента , който е по редовната главница – 16.80% за дните и
наказателна надбавка 10%, която е договорена , за да се формира общо 26.80%
равен на 16.80% договорната лихва плюс 10% наказателна надбавка, като
наказателната надбавка системата начислявала върху целия размер на главницата,
която включва погасените договорни и
наказателни лихви с 10% само за 14 дни. В съдебно заседание вещото лице обясни,
че след блокирането на картата за периода от 16.02.2015г до
15.04.2016г ответницата не е могла нито да усвоява , нито да погасява лимита,
но не може да отговори по какъв начин е формиран размера на всяка една от
главниците като база върху , която се е начислявала наказателната лихва .
По
делото е изслушано и допълнително заключение. Вещото лице в табличен вид е отразило всички извършени плащания и
погашения по процесната кредитна карта за периода от 22.06.2008г до
15.04.2016г. Обобщава, че за целия период на действие на договора за издаване и
ползване на кредитна карта е прилаган един и същ метод за погасяване на
текущите задължения за месечна такса за кредитна карта, начислени редовни и
наказателни лихви, застрахователни премии и главница, а именно: начислените
текущи задължения за изминалия 30 дневен
период са погасяване служебно на 15 то число за сметка на неусвоената част от
разрешения кредитен лимит като след постъпване на вноска от картодържателя
неусвоения кредитен лимит се е увеличавал/ възстановява/ с размера на постъпилата
сума. Видно от таблицата на 17.11.2014г е начислена редовна лихва от 122.95
евро., на 15.12.2015г е начислена редовна лихва в размер на 104.32 евро и на 15.01.2015г е начислена редовна лихва в
размер на 115.50 евро, които лихви и тази начисления банката служебно е погасила от неусвоената
част от кредитния лимит.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415 от ГПК , във вр.с чл.430
и сл. от ТЗ.
По
допустимостта на иска:
За допустимостта на иска следва да са налице в кумулативна наличност
следните предпоставки: развило се заповедно производство с предмет, идентичен с
предмета на исковото производство, подадено в срок възражение срещу заповедта
за изпълнение и упражнено в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК процесуално право на иск. Съдът
счита, че всички предпоставки са налице. Искът е предявен от легитимирана
страна- заявителя в заповедното производство , след подадено в срок от длъжника
В.Р. възражение.Развилото се заповедно
производство е с предмет , идентичен с предмета на настоящото исково
производство. В тази връзка съдът по-горе в мотивите си подробно обсъди
подаденото пред заповедния съд заявление и конкретно изложените в т.9 и т.12 от същото обстоятелства, индивидуализиращи спорния
предмет , които са тъждествени с тези заявени, в обстоятелствената част на
исковата молба. В контекста на
изложеното съдът намира, че предявеният срещу ответника иск по чл.422, ал.1 от ГПК е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
По
съществото на спора съдът намира следното:
Безспорно
се установи, а и тези релевантни факти не бяха спорни между страните между банката –ищец от една
страна в качеството на кредитор и отт друга страна ответника в качеството на
картодържател на 06.06.2008г е сключен
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта. По силата на
така създадената облигационна връзка,която черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.430 и сл.от ТЗ, банката е
отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 10 000 евро, като няма
спор, а и кредитираното експертно заключение установи, че тази сума е била
преведена по нарочно открита на името на ответника банкова сметка *** Р. в
тригодишния срок на договора, е
усвоявала кредитния лимит, извършвайки различни операции, които самият кредитен
продукт, наречен револвищащ кредит с оглед спецификата си е давал възможност, а именно- теглене пари в
брой от АТМ, терминални устройства ПОС и т.н. Оттук следва правния извод, че банката е
изправна страна по договора, като е изпълнила задължението се да предостави за
временно и възмездно ползване уговорената парична сума на кредитополучателя.
Установи се,
че сключвайки на 21.10.2011г. т.нар.
рамков договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта банката и ответника са подновили действието
на договора от 06.06.2008г.а за нов тригодишен срок, който срок е изтекъл на
21.10.2014г.Установи се, че в този нов тригодишен срок ответницата е продължила
да усвоява кредитния лимит, извършвайки различни операции посредством
предоставената и карта, като подробно по
дати всяка една конкретна операция е
онагледена в таблица към допълнителното заключение на вещото лице.
Установи се, че страните са постигнали уговорка, тоест ответницата се е
съгласила във връзка с
предоставения и кредитен продукт
банката да начислява съответните такси-
месечна такса за обслужване на кредитната карта, , такса превалутиране, такса
за теглене в брой от АТМ/ПОС в страната и в чужбина, които такси са подробно разписани в Тарифата на банката,
представляваща неразделна част от процесния договор, която тарифа е сведена до знанието на
ответницата и същата се е съгласила с тези условия, подписвайки тарифата/ факт,
който не бе спорен по делото/. Установи се, че съконтрахентите по процесния
договор/ видно от чл.32 и чл.33 от договора/ са
постигнали съгласие за ползвания
кредитен лимит картодържателя да заплаща на банката лихва в размер на 17.8 %.
Установи се също така от заключението на вещото лице, че съблюдавайки
постигната в чл.38 от рамковия договор
уговорка ежемесечно всички дължими лихви, такси във връзка с ползването на
кредитния лимит банката е събирала служебно от неусвоената част от кредитния
лимит. Установи се, че през действие на
договора ответницата е извършвала погасявания/ вноски/ по кредита, които
подробно по дати и по суми/ които суми са различни/ са описани в таблицата към
допълнителното заключение на вещото лице. С тези суми кредитният лимит е възстановявал размера си в
процеса на неговото плащане и по този начин погасената част от главницата
отново се е използвала от ответницата. Установи се от анализа на доказателствените
средства, че последното плащане от ответницата по процесния кредит е извършено
на 26.11.2013 г., когато с банков превод са постъпили по обслужващата кредитния
лимит разплащателна сметка сума в размер на 861.99 евро и с тях е погасена усвоена главница в същия
размер. Установи се, че към този момент усвоената от ответницата главница е била в размер на
7 935.35 евро. Кредитната карта е блокирана/ факт, който се установи от вещото лице, но не бе и спорен/. Тук е
момента на се отбележи , че тази възможност е изрично предвидена в чл.78 договора, където са разписани условията за това. Установи се неусвоената към този момент главница от
2 064.65 евро, банката е използвала за погасяване на начисляваната
ежемесечно договорна лихва, застрахователни премии и месечни такси за
обслужване на кредита.
Установи
се от кредитираното с пълно доверие заключение на вещото лице, че към
релевантия момент- 21.10.2014г – датата на изтичане на срока на договора усвоената
от ответницата главница по кредитния
лимит, но невъзстановена възлиза на сумата от 9 424.64 евро.
При това
положение съдът счита, че претенцията за
главница се явява частично основателна и следва да се уважи до размера на
9 424.64 евро като за разликата до претендираните 10 000 евро искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За
претендираните наказателни лихви в размер на 2 222.33 евро за периода от
01.01.2014г до 24.04.2016г. съдът намира следното:
От
анализа на доказателствената съвкупност / писмени доказателства,
заключения на вещото лице/ се установи
единствено, че за периода от 16.02.2015г. до 25.04.2016г/ датата на подаване на
заявлението/ банката е начислявала
ежемесечно наказателни лихви в размер на 26.80 % върху различни главници
вариращи като размер от 6 615.67 евро до 7031.01 евро. , които наказателни
лихви възлизат в общ размер от 2 191.60 евро. / при исков размер - 2 223.33 евро/. Не се
установи наказателна лихва да е
дефинирана в процесния договор като
основание за дължимостта и, като начин
на формирането и и като
величина – 26.80 %. Такива
договорки страните не са постигнали. Ищецът не успя да установи и как е
формирана базата на всяка една от главниците върху които е начислявана наказателна лихва от 26.80%. Не
доказа и претенцията си за наказателна лихва
по период / 01.01.2014г до 24.04.2016г./.Ето защо поради недоказаност на
тази претенция за наказателни лихви в размер на 2 222.33 евро за периода
от 01.01.2014г до 24.04.2016г. същата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответница, че за
ищеца съществува вземане по Заповед№ 719/27.04.2016г, издадена по
ч.гр.д.№1403/2016г по описа на ПРС за
сумата от 9 424.64 евро., представляваща главница по Рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa
Classic MasterCard Standart №0806060242641532 от 21.10.2011г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
27.04.2016г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от
9 424.64 евро до претендираната главница от 10 000 евро , както и за
сумата от 2 222.33 евро наказателна лихва за периода от 01.01.2014г до
24.04.2016г искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът е направил искане за разноски. Такива
му се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед уважената част от иска.
Искът е частично уважен при това положение следва да се редуцират разноските в заповедното
производство , които са 1 366.10 лв. В заповедното производство са
направени разноски за ДТ в размер на 478.10 лв. и е претендирано юрисконсултско
възнаграждение в размер на 888 лв. Тук е момента да се посочи, че понастоящем са в сила измененията в чл.78,
ал.8 от ГПК/ ЗИДГПК ДВ бр.8/24.01.2017г./, според който текст в полза на юридическите
лица и еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата е препращаща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима в настоящия случай. Съгласно чл.25 ,ал.1 и 2 от тази Наредба възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес/
какъвто е настоящия случай/ е в размер
от 100 до 300 лв., който размер може да
се увеличи до 50 на сто ако материалния интерес
е над 10 000 лв. При това положение възнаграждението за юрисконсулт в заповедното
производство е 450 лв. Такъв е размера на възнаграждението за юрисконсулт и в
исковото производство. Ето защо и с оглед уважената част от иска ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 715.65 лв. разноски в заповедното производство.
В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1 278.08лв./
от които ДТ -478.08 лв., за вещо лице 350 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв./ с оглед уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 985.53 лв.разноски в исковото производство.
Предвид
изхода на делото ответникът също има право на разноски, но такива не следва да
му се присъждат, тъй като не е направил искане в тази насока.
Така
мотивиран Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на В.Й.Р.
с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
на Райфайзенбанк България“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров“№55, представлявано от
изпълнителния директор Ани Василева
Ангелова и прокуриста Михаил Танев по Заповед № 719/27.04.2016г, издадена по
ч.гр.д.№1403/2016г по описа на ПРС за
сумата от 9 424.64 евро, представляваща главница по
Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic MasterCard
Standart №0806060242641532 от 21.10.2011г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.04.2016г до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 9 424.64 евро до
претендираната главница от 10 000 евро
и за сумата от 2 222.33 евро
наказателна лихва за периода от 01.01.2014г до 24.04.2016г ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА В.Й.Р.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Райфайзенбанк България“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец,
бул.“Н.Вапцаров“№55, представлявано от изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил сумата
от 715.65 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 985.53 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :