Решение по дело №2312/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 671
Дата: 11 май 2016 г. (в сила от 27 май 2016 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20162120202312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№671                                        11.05.2016 година                         град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                      ХХІ-ви наказателен състав

На единадесети май                                     две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     СЪДИЯ: ПЛАМЕНА СЪБЕВА

Секретар: М.М.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Събева

наказателно от административен характер дело № 2312 по описа за 2016 година

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия С.Н.Т., с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, семеен, неосъждан, със средно образование, за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2015 г., около 19.10 ч., в гр. Бургас, в ж.к „Зорница”, по хулигански подбуди причинил на Д.М.Ш. с ЕГН ********** от гр. Бургас, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с разкъсно-контузна рана на ляв горен клепач, ожулвания и кръвонасядания в лявата лицева половина и носа, счупване на 23 зъб и откършечно счупване на 24 зъб, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като хвърлил по него камък, с който го ударил в лицето, поради което и на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ВРЪЩА веществените доказателства, приложени по делото - 1 брой тениска и 1 брой панталон на собственика Д.М.Ш., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия С.Н.Т., с ЕГН **********, със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство, в размер на 269.76 лева в полза на бюджета на ОД на МВР-гр.Бургас по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас, както и 10 /десет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                               СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 671 от 11.05.2016 г. по НAХД № 2312/2016г. по описа на БРС, XXI състав

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия С.Н.Т., с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, семеен, неосъждан, със средно образование за това, че на 20.09.2015 г., около 19.10 ч., в гр. Б., в ж.к „З.”, по хулигански подбуди причинил на Д. М. Ш. с ЕГН ********** от гр. Б., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с разкъсно-контузна рана на ляв горен клепач, ожулвания и кръвонасядания в лявата лицева половина и носа, счупване на 23 зъб и откършечно счупване на 24 зъб, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като хвърлил по него камък, с който го ударил в лицето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК.

Представителят на БРП прокурор Колев поддържа внесеното предложение. Счита за безспорно установено от събраните доказателства извършеното от обвиняемия деяние. Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като счита, че с това наказание ще бъдат постигнати предвидените в чл. 36 от НК цели.

Обвиняемият, редовно уведомен, явява се лично. Признава вината си за извършеното деяние и не оспорва изложените в постановлението обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Обвиняемият С.Н.Т., с ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, семеен, неосъждан, със средно образование. Видно от приложена по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На 20.09.2015 г. в гр. Б. свидетелят Д. М. Ш. заедно с двете си деца на 7 и 12 години се прибирали от детска площадка в ж.к. „И.” към ж.к. „З.”. Предприели пресичане на ул. „Н. П.” на пешеходна пътека между магазин „П.” и бл. … и бл. … в ж.к. „З.”, като свидетелят Ш. бутал с ръце велосипеда на малкия си син, който се държал за дясната страна на велосипеда. Малко по-назад вървял и по-големият син на свидетеля Ш., който бутал с ръце своя велосипед. Пресекли пътното платно от страната на ж.к. „И.” и достигнали намиращо се между платната т. нар. „островче”. В момента, в който застанали на пешеходната пътека от страната на ж.к. „З.” бял микробус спрял движението си, за да им предостави възможност да пресекат. Свидетелят Шопов и двете му деца предприели пресичане на пешеходната пътека в тази част на платното. След като пресекли почти до средата на платното, свидетелят Ш. забелязал, че от дясната им страна се приближава лек автомобил марка „Рено 19”, с рег. № ..., който се движил с висока скорост и от движението на който, свидетелят Ш. установил, че автомобилът няма да спре, за да им направи път да минат. След като свидетелят Ш. усетил заплахата от приближаващия автомобил инстинктивно хвърлил пластмасово шише от минерална вода 500 мл., което ударило управлявания от свидетелката П. Терзиева автомобил „Рено 19”, с рег. № ... Свидетелката Т. след като възприела пресичащите пешеходци не предприела спиране на автомобила, а ги заобиколила и продължила движението си, след което спряла малко по-надолу по пътя. Свидетелят Ш. заедно с двете си деца пресекли пътното платно и продължили към дома си в ж.к. „З.”. В същото време от управлявания от свидетелката Т. лек автомобил слязъл обвиняемият Т. неин съпруг, който бил в нетрезво състояние след употреба на алкохол. Обвиняемият вървял в посока срещу свидетеля Ш. и децата му и раздразнен от хвърлената срещу автомобила бутилка започнал да ги обижда и заплашва. В следващия момент обвиняемият взел един камък и го хвърлил в посока свидетеля Ш., като камъкът попаднал в лявата половина на лицето на свидетеля Ш., като разкъсал и контузил левия горен клепач, ожулил лявата му лицева половина и носа, както и причинил счупване на 23 зъб и откършечно счупване на 24 зъб. От устата на свидетеля Ш. текнала кръв и той усетил, че му е счупен зъб, който изплюл на земята. След като видял, че от устата на свидетеля Ш. тече кръв, обвиняемият се върнал към управлявания от съпругата му – свидетелката Т. лек автомобил. Свидетелят Ш. успял да стигне до автомобила преди да потегли и застанал отпред, като казал на обвиняемия да остане на място и да изчака да дойдат полицейските служители и позвънил на тел 112. Обвиняемият успял да избута свидетеля Ш. от автомобила и свидетелката Т. потеглила. Обвиняемият тръгнал в посока към подлеза, като междувременно свидетелят Ш. го последвал и разговарял с оператор на тел. 112, на който давал сведение за движението на обвиняемия. Обвиняемият успял да се скрие от погледа на свидетеля Ш., който по указания на оператор от тел. 112 изчакал идването на полицейски служители и на линейка на спирка до магазин „В.” в ж.к. „И.”. На пристигналите на място полицейски служители свидетелят Ш. описал обвиняемия и автомобила, в който пътувал, след което бил отведен за оказване на медицинска помощ в МБАЛ - Б. Полицаите установили, че автомобилът е собственост на свидетелката Ф. А. – сестра на свидетелката Т. и посетили адреса на А., за да установят кой е управлявал автомобила. Свидетелката А. позвънила на свидетелката Т. и й обяснила, че е била посетена от полицейски служители, след което свидетелката Т. и обвиняемият се явили в Пето РУ. На свидетелката Т. бил съставен АУАН за това, че е отнела предимство на пресичащи пешеходци на пешеходна пътека и е създала предпоставка за ПТП, както и за това, че не е имало за управлявания от нея автомобил сключен договор за „Гражданска отговорност”.

От изготвена съдебно-медицинска експертиза се установява, че свидетелят Д. М. Ш. в резултат от съприкосновение с твърд тъпоръбест предмет е получил контузия на лицето с разкъсно-контузна рана на ляв горен клепач, ожулвания и кръвонасядания в лявата лицева половина и носа, счупване на 23 зъб и откършечно счупване на 24 зъб, състояние представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От изготвена на досъдебно производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към момента на деянието обвиняемият е бил в състояние на силно раздразнение – физиологичен афект, което обаче състояние не е било пречка обвиняемият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. 

 

 

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна от приобщените по реда на НПК писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, както следва: протоколи от разпити на свидетелите В. Г. М., Ф. А., Д. М. Ш., Н. Н. К., Г. К., Я. Н. Д., Т. С. С., П. Т., протокол за оглед на веществени доказателства от 22.02.2016 г., протокол за изготвяне на веществени доказателства от 22.02.2016 г., протокол за доброволно предаване от 23.09.2015 г., лист за преглед на пациент в спешно отделение, АУАН, съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, справка за съдимост.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. Допуснатите на досъдебно производство експертизи са компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените задачи, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В съдебно заседание обвиняемият признава за извършеното престъпление и изразява съжаление за стореното.

 

От правна страна:

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК.

От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на 20.09.2015 г., около 19.10 ч., в гр. Б., в ж.к „З.”, обвиняемият е хвърлил камък срещу свидетеля Д. Ш., с което си действие му причинил наранявания, изразяващи се в контузия на лицето с разкъсно-контузна рана на ляв горен клепач, ожулвания и кръвонасядания в лявата лицева половина и носа, счупване на 23 зъб и откършечно счупване на 24 зъб. От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че уврежданията, които е получил свидетелят Ш. се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице нараняванията на свидетеля Ш. са в резултат на съприкосновение с твърд тъпоръбест предмет и могат да се получат от описания от свидетеля Ш. механизъм, а именно в следствие на захвърлен камък от разстояние. От така изложеното заключение следва извод за наличие на причинно – следствена връзка между получените от свидетеля Шопов увреждания на здравето и извършеното от обвиняемия деяние, изразяващо се в хвърляне на камък срещу свидетеля Ш., което се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Видно от изготвената на досъдебно-производство съдебно-психиатрична експертиза обвиняемият е действал в състояние на силно раздразнение, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Раздразнението на обвиняемия е било провокирано от хвърлената срещу автомобила от свидетеля Ш. бутилка от минерална вода 500 мл., като за това психично състояние на обвиняемия е допринесло и изпитото от него количество алкохол преди извършване на деянието. С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът счита, че поведението на свидетеля Ш. изразяващо се в хвърляне на бутилка срещу управлявания от свидетелката Т. лек автомобил, не променя правната квалификация на извършеното от обвиняемия престъпление в по-лека. Свидетелят Ш. заедно с двете си деца е предприел пресичане на пътното платно на обозначеното за това място – пешеходна пътека, като правилно е съобразил поведението си с това на другите участници, като е възприел за безопасно пресичането, тъй като водач на движещо се превозно средство е спрял и е направил път на пешеходците да преминат. В същото време по средата на платното на пешеходната пътека свидетелят Ш. е забелязал наближаващият лек автомобил, управляван от свидетелката Т., като свидетелят установява, че свидетелката Т. няма намерение да спре, за да пропусне пресичащите пешеходци и усетил заплахата за себе си и двете си деца от приближаващия автомобил, свидетелят Ш. е хвърлил бутилката от минерална вода срещу автомобила. Независимо от това свидетелката Т. не е спряла, а е заобиколила пешеходците и е продължила движението си. При така установените по делото за осъществили се факти поведението на свидетеля Шопов не може да се определи като противоправно, от което са настъпили или биха могли да настъпят тежки последици за обвиняемия или неговите близки, пътуващи в автомобила. Хвърлената от свидетеля Ш. бутилка е сравнително малка и от лек материал – пластмаса, както и не е била пълна с вода, тъй като децата на свидетеля Ш. са пили преди това.   

    

От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Хвърляйки камък срещу свидетеля Ш., обвиняемият ясно е съзнавал и е имал реална представа, че в резултат на съприкосновение със свидетеля, камъкът би причинил телесни увреждания на здравето като тези, настъпили в конкретната хипотеза. С поведението си обвиняемият е целял да нарани свидетеля Ш.

На следващо място от субективна страна се установява, че процесното деяние е извършено от обвиняемия по хулигански подбуди. С поведението си изразяващо се в хвърляне на камък срещу свидетеля Ш. обвиняемият грубо е нарушил  установения в държавата ред и обществено спокойствие, т.е. установените в държавата обществени отношения, основани на морала и определящи поведението на хората в обществения живот. Това са условията за спокойно съществуване на гражданите, изразени в обществените отношения, съобразени с морала. Грубото нарушение на обществения ред отразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси и нормите на нравствеността, създава тревожност и внася смут в обществото. Обвиняемият е демонстрирал пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност, като е нарушил основни принципи за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и достойнство.

 

По изложените съображения съдът призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. 

 

По вида и размера на наказанието:

При приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII от Общата част на НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”.

Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

При индивидуализацията на размера на наказанието съдът взе предвид направеното от обвиняемия в съдебно производство самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.

Съдът като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в изложението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК определи размера на административното наказание „глоба” в предвидения минимум, а именно 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.

 

По веществените доказателства:

Съдът постанови връщане на приложените по делото веществени доказателства - 1 брой тениска и 1 брой панталон на собственика Д. М. Ш.  

 

По разноските:

С оглед признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 269.76 лева.

 

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

                                                                               

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала:

Райна Жекова