Решение по дело №2568/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 819
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330102568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

№819/20.11.2019 г.                                          20.11.2019 година                         град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ямболският районен съд,                                       ХV - ти граждански състав

На 19.11                                                                                                2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Ж.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 2568  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството по делото е образувано по искова молба предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против А.А.К., с която се иска съдът да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от 350  лв. – главница, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

              В исковата молба се твърди, че между праводателя на ищеца и ответника  е бил сключен договор за кредит  от 06.05.2015 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни  с падежна дата 05.06.2015 год., като сумата била получена  от ответника чрез Изипей на 06.05.2015 год. На 01.06.2015 год. ответникът подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 240 лв. Сумата била отпусната отново посредством Изипей, като падежната дата останала непроменена. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита до 05.07.2015 год. В посочения срок ответникът отново подава заявка за отпускане на кредит в размер на 160 лв., като сумата била отпусната на 11.06.2015 год. чрез системата Изипей . Кредитополучателят се задължил да върне общата сума от 350 лв., като между страните не било уговорено начисляването на лихва.

На 01.02.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца по силата на изрично пълномощно.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба заявява становище за основателност на иска и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен , не се явява.

          По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79  от ЗЗД.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между праводателя на ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно  правоотношение , по силата на което на последния е предадена твърдяната парична сума. Към датата на депозиране на исковата молба е настъпил крайния падеж на договора. Освен това са налице доказателства, че ищецът е придобил вземането срещу ответника, като извършената цесия му е надлежно съобщена, съгласно чл. 99 от ЗЗД . Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства за извършено плащане. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

          По разноските:

  Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

           Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********  да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от 350 лв. – незаплатена главница по договор за кредит №***, в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.07.2019  год. до окончателното изплащане.

 

            ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********  да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от  200  лв.– разноски за настоящата инстанция.                                                                                                                                   

Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                    

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: