КЪМ ПРИСЪДА № 31 / 23.01.2024 Г. ПО НОХД № 198/2020
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия С.Й.С.,
с ЕГН: ********** ***, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с
висше образование, женен, Изпълнителен директор на „Зърнени храни 99” АД – гр.
Видин, неосъждан , в това, че на 29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „Зърнени
храни 99" АД -гр.Видин в качеството му на длъжностно лице - „ръководител
на малко производствено предприятие" и управител на „Зърнени храни
99" АД -гр.Видин при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като
съизвършител с Н.В.П. с ЕГН: ********** ***, чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници, причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А. *** - „Управител транспорт” в ЕТ
„Лизи - Б.А."*** при и по повод изпълнение на службата му средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо
се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК и против подсъдимия Н.В.П., с ЕГН: ********** ***, роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен,
„Организатор транспорт” в „Зърнени храни 99” АД – гр. Видин, неосъждан, в това,
че на 29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „Зърнени храни 99" АД -гр.Видин
в съучастие като съизвършител със С.Й.С. с ЕГН: ********** ***, чрез нанасяне
на удари с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А. *** -
„Управител транспорт” в ЕТ „Лизи-Б.А."*** при и по повод изпълнение на
службата му средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на
движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро
в лявата гръдна половина- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
129, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Предявен е граждански иск за съвместно
разглеждане в наказателния процес от частния обвинител и граждански ищец Б.Ф.А.
против подсъдимите С.Й.С. и Н.В.П., за
сумата в размер на 50 000 лева,представляващи обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Представителите на РП-Видин заявиха в с.з.,
че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият С.Й.С. лично и чрез
защитника си заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение моли да бъде оправдан.
Подсъдимият С.Й.С. лично и чрез
защитника си заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Н.В.П. лично и чрез
защитника си заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение моли да бъде оправдан.
Частният обвинител и граждански ищец Б.Ф.А.
лично и чрез повереника си поддържа обвинителния акт редом с представителя на
държавното обвинение и моли да се уважи предявения за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск по основание и размер така, както е предявен.
Съдът, след като изслуша и обсъди
събраните доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 29.10.2014 г. подсъдимите С.С. -
ръководител на малко производствено предприятие и управител на „Зърнени храни
99“ АД – гр. Видин, подсъдимият Н.П. – охранител в „Зърнени храни 99“ АД – гр.
Видин, както и частният обвинител и
граждански ищец А. - управител транспорт в ЕТ „Лизи – Б.А.“***, се намирали в
двора на „Зърнени храни 99“ АД – гр. Видин, като между тях възникнал спор
относно тютюнопушене в забранена пожароопасна зона. С. и А. се познавали
отдавна и си контактували помежду си във връзка с изпълнение на служебните си
задължения. Подсъдимият С. му казал, че пушенето в базата е забранено, а А. му
е отвърнал, че е пушило друго лице. При което, видно от показанията на частния
обвинител и граждански ищец в качеството му на свидетел, С. му нанесъл удар, и
после двамата подсъдими С. и П. му нанесли удари, с които му били счупили
четири ребра, удряли го отзад, ударили го с юмрук един път, С. го държал, а П.
го ударил, бил ударен само веднъж отзад, паднал на земята, не се бил удрял на
пейка при падането си, мисли, че не е имало ритници, както е прието в
обвинителния акт, имало удари с лакът, нямало ритници с крака, като го били
държали, имало трето лице, което подсъдимите обвинили, че е ударил А..
Последният твърди, че му били сложили якето върху главата. От своя страна в
обясненията си подсъдимите С. и П. не отричат за възникналия скандал относно
тютюнопушенето, но отричат да са удряли частния обвинител и граждански ищец.
А. извикал полиция и на място пристигнали
служители на РУ - Видин- разпитаните свидетели Н.Н. и К.Ц. -дежурни тогава като
автопатрул в района на гр. Видин. А. се обадил и на съпругата си – свидетеля А.К..
Подсъдимите С. и П. твърдят, че е възникнал
конфликт на инкриминираните дата и място между тях и частния обвинител и граждански
ищец А., като отричат да са удряли частния обвинител и граждански ищец.
В
показанията си свидетелят А.К. – съпруга на частния обвиител и граждански ищец А.
и служител в Окръжна прокуратура – Видин, твърди, че че съпругът и Б.А. на
29.10.2014г. и се обадил по телефона и ѝ казал, че са го били в двора на
„Зърнени храни“. Същата помолила свидетеля Е.М. – прокурор в Районна
прокуратура – Видин да я закара до там с личния си автомобил, което той сторил.
Като пристигнали на място К. видяла съпруга си, който куцал и се превивал от
болки. Там се намирали подсъдимите С. и П.. По искане на А.К. и М. го закарали
в болницата в гр. Видин в ЦСМП. Двамата подсъдими отишли в болницата и се
опитали да разговарят с А., но той не искал. След преглед от специалист –
хирург се установило, че на А. са му счупени 8-мо, 9-то и 10-то ребра
вляво. К. и А. след това отишли в
полицията, но там били в обедна почивка и А. не подал жалба, а се върнал в
„Зърнени храни“, където се намирал подсъдимият С., като А. разказал на К. и М.,
че са го били подсъдимият С. и охранителя. След това отишли отново до РУ –
Видин.
От разпита на свидетеля Е.М. – прокурор в
Районна прокуратура – Видин, е видно, че същият видял, че свидетелят А.К.
тревожно разговаряла по телефона, попитал я какво става и тя му казала, че мъжа
и са го били и че трябва да вземе такси. Той я закарал с личния си автомобил и
пристигнали в двора на „Зърнени храни“ в гр. Видин. Оттам двамата закарали до болницата
А. и по пътя последният им казал, че са
го били и унизили и явно изпитвал силна болка. Свидетелят М. не си спомня да е
имало кръв.
Свидетелят И.И., който към инкриминираната
дата работил при Б.А. като шофьор твърди, че в този ден товарили зърно в
„Зърнени храни“. И. бил на портала и запалил цигара. Подсъдимият С. дошъл при
него и му направил забележка. И. след това си тръгнал.
Свидетелят С.М. твърди, че е работил в
„Зърнени храни“ като общ работник. Чул Б. да вика и да крещи, като двамата
подсъдими говорели нещо и М. бил далече от тях.
Свидетелят М.М. сочи, че не познава Б. лично.
Познавам двамата подсъдими. Работил е „Зърнени храни“ като шофьор. Товарил
камион с фадрома и не е ставал свидетел на спорове, като не е видял друг на
камиона , освен Б..
Свидетелят Дафин К. твърди, че е бил на
достатъчно разстояние от страните по делото и е имал добра видимост. Бил е през
цялото време там. Не е видял някой да има разкъсани дрехи и контузии и някой да
накуцва. С. му е бил работодател, но от 6-7 месеца не работи там.
От разпита на свидетеля Петър Петров личи, че
на 29.10.2014 г. не е виждал физическа саморазправа, като подсъдимите С. и П.
нещо се карали с А. и след това си тръгнали.
Свидетелят Валери Петров твърди, че на
29.10.2014г. не е присъствал на физическа разправа между подсъдимите и
пострадалия. Намирал се на около 50 метра от тях и чул, че Б. викал.Неу е видял
някой да е бил с раздърпани дрехи и яке на главата.
В разпита си свидетелят Н.Н. към
29.10.2014г. работил като старши полицай в РУ - Видин твърди, че на посочената
дата , като водач на патрулен автомобил бил изпратен заедно с колегата си Ц. в
„Зърнени храни“ по сигнал за възникнал бой. Пристигнали на място, вратата била
заключена и нищо не установили. Отишли в болницата в гр. Видин в ЦСМП, където
разговарял с лице, което не може да си спомни дали е пострадалия А., което им
казало че е бил бит.
Свидетелят К.Ц. твърди, че на 29.10.2014г.,
в качеството си на старши полицай към РУ – Видин с колегата си Н. получили
сигнал за побой, като не са били свидетели на побоя, няма спомени да са виждали
пострадалия, който не е бил на място.Съгласно заключението на вещото лице д-р А.П.И.,
изготвила заключенията назначената по
делото съдебно - медицинска експертиза, на частния обвинител и граждански ищец
е причинено трайно затруднение на движението на снагата.
Видно от разпита на д-р А.П.И. в с.з.,
която е присъствала при събирането на доказателства в хода на съдебното
следствие, е възможно да се счупят посочените в заключението ѝ 8-мо, 9-то
и 10-то ребра при падане, ако падането е със сила и тъй като пострадалият
съобщава, че е имало само един удар с юмрук, не е възможно да се счупят три
ребра. Първоначално било доказано, че са счупени 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво.
А. след това е представил рентгенова снимка от 03.11.2014г., на която е
отразено, че е счупено и 10 – то ребро. В крайна сметка, след консултация със
специалисти се установило, че има счупване на
7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво, без да проникват в гръдната кухина и без
да нараняват вътрешни органи.
Съгласно заключението на вещото
лице д-р И.И.К. – ортопед, изготвил назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза и повторна съдебно - медицинска експертиза, на частния обвинител и
граждански ищец е причинено трайно затруднение на движението на снагата, както
и болки и страдания.
Видно от разпита на д-р И.И.К. –
ортопед в .с.з., не може да се направи снимка само на едно ребро. Снимка се
прави когато има съмнения за кръвоизливи и други травми. Направена е повторна
снимка от 21.09.2023г. при направения преглед на лицето. Наличието на това 10 -
то ребро се вмества напълно в първата снимка. Има три ребра които са увредени,
а не са четири. Счупените са 9 - то, 10 – то и 11 - то ребро. В първоначалната
си експертиза твърди, че са счупени 7-мо, 8-мо, 9-то и 10 – то ребра. В
заключението по повторната съдебно – медицинска експертиза твърди, че не е от
съществено значение за определяне на вида и характера на телесната повреда кои
ребра са счупени.
Изложената фактическа обстановка съдът
възприе от показанията на свидетелите, посочени по- горе, както и от
заключенията на вещите лица, посочени по-горе, по назначените и извършени по
делото съдебно - медицински експертизи, включително и от другите писмени
доказателства, приобщени към делото.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимите С. и П., които освен, като тяхна защитна теза следва да се ценят и
като доказателства във връзка с останалите събрани в хода на производството
такива, с които те изцяло кореспондират.
Съдът не дава вяра на показанията на
частния обвинител и граждански ищец А., дадени в качеството му на свидетел, че
именно подсъдимите С. и П. са му нанесли удари с юмрук на инкриминираната дата,
тъй като тези твърдения са изолирани и
неподкрепени от останалите гласни доказателства по делото. Противоречие е
налице и по отношение на начина на
извършеното деяние, тъй като в показанията си частният обвинител и
граждански ищец сочи, че са ме нанесени удари с юмрук, а не и с ритници, като в
обвинителния акт е прието, че са му нанесени и ритници. Същото е във връзка с
разпита на вещото лице д-р А.П.И. – съдебен лекар, която твърди, че не може с
един удар с юмрук да се счупят три ребра.
Подсъдимите
С. и П. не са осъждани, видно от справките за съдимост, и липсват данни да са
криминално проявени.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обект
на престъплението по обвинителния акт са обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност на здравето на лице, а пострадало от същото може да
бъде всяко физическо лице, на което са причинени телесни увреждания в някоя от
хипотезите на чл. 129, ал. 2 от НК, законодателят е квалифицирал тези състояния
като нарушена телесна неприкосновеност, изразена в причинена средна телесна повреда.
От обективна страна, за да е налице
въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на
пострадалия, което да попада в някоя от хипотезите на чл.129, ал. 2 от НК.
Съставомерно по чл.129, ал. 2, хипотеза 2, във вр. ал. 1 от НК е всяко
причиняване на „трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или
врата“. В този смисъл е и
Постановление №3/1979год. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и до днес.
В настоящия случай се установи от представените по делото доказателства, че са
били установени болки и страдания, както и трайно затруднение на движението на
снагата на частния обвинител и граждански ищец.
Субект на престъплението по чл. 129, ал.
2, във вр. с ал.1, може да бъде всяко физическо лице, като в конкретния случай
е налице особено качество на този субект, възведено с квалифицирания състав на
чл. 131, ал.1, т. 1 от НК за П. и по т. 1 и т. 2 за С.. Частният обвинител и
граждански ищец А. към 29.10.2014 г. е работил като управител транспорт в ЕТ
„Лизи – Б.А.“*** и е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК. Подсъдимият С. към 29.10.2014 г. е работил като ръководител на малко
производствено предприятие и управител на „Зърнени храни 99“ АД – гр. Видин и е
бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК..От събраните по
делото доказателства не се установи по безспорен начин лицата, на които е
повдигнато настоящото обвинение – подсъдимите С. и П., да са извършители на
соченото в обвинителния акт престъпление. Разпитаните в хода на делото
свидетели – Е.М. ***, и А. К. - съпруга
на А., не са очевидци на деянията, като сочат възприети от тях факти от частния
тъжител и граждански ищец.
От субективна страна деянието е наказуемо
само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение е формата на
умисъла, пряк или евентуален е същият. В настоящия случай, предвид
обстоятелството, че не се доказа по един несъмнен начин, че именно подсъдимите С.
и П. са извършили конкретното престъпление, се явява безпредметно да бъде
разглеждан въпросът за вината му.
При така установената в хода на съдебното
производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението срещу
подсъдимите С. и П. не е безспорно и категорично доказано. Събраните
доказателства по никакъв начин не доказват обвинението и не формират вътрешно
убеждение в настоящия състав, че подсъдимите С. и П. са извършили описаното в
обвинителния акт престъпление. По делото не се потвърди обвинението за
противоправно поведение на подсъдимите С. и П. спрямо частният тъжител и
граждански ищец, именно това, че са му нанесени удари с юмрук в областта на
ребрата, като са му причинили сочените увреждания, представляващи средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът дава вяра на изложеното в
обвинителния акт досежно случилото се в частта, с която пострадалото лице
описва присъствието си в двора на „Зърнени храни 99“ към инкриминираната дата и
получените наранявания, както и присъствието на двамата подсъдими на посоченото
място и време, както и на комуникацията между тях. Остават недоказани
твърденията за нанесен на частния тъжител и граждански ищец побой от
подсъдимите и причинена именно в
резултат на тези удари средна телесна повреда.
По силата на чл. 102, т. 1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. Тежестта на доказване по дела, образувани по
обвинителен акт на прокуратурата, лежи върху прокурора, съгласно чл.103, ал.1,
пр. първо от НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.103,
ал.2 от НПК/. В хода на производството не бе събрано нито едно пряко или
косвено доказателство, че подсъдимите С. и П. са нанесъл телесна повреда на
инкриминираната дата. Представителите на РП- Видин в пледоариите си се
позовават на показанията на свидетелите А.К. и Е.М.. Нито един от двамата свидетели
не заявява по категоричен начин да е видял как подсъдимите С. и П. да нанасят
удари на пострадалия А. и да са причинили описаните наранявания, като същите са
възприели единствено твърденията на частния тъжител и граждански ищец и по
същество ги преразказват по делото. В този смисъл авторството относно
причиняването на тези телесни увреждания категорично не се свързва с личността
на подсъдимите С. и П., поради което за тях те не следва да носят наказателна
отговорност.
Съдът не поставя под съмнение твърденията
на частния тъжител и граждански ищец Б.Ф.А. за причинените му телесни
увреждания, но намира, че не е безспорно установен техния произход – конкретен
начин и точно време на причиняването им. По никакъв начин не се установи
авторството на деянието.
Съдът приема, че не е налице нито едно
пряко или косвено доказателство, от което да се установява по категоричен начин
или какъвто и да било друг начин, къде, как и колко пъти подсъдимите са ударили
частния обвинител и граждански ищец, като именно от тези удари последният да е
получила телесните наранявания. В обвинителния акт е прието, че на А. са несени
удари с юмруци и ритници, вследствие на което са причинени на Б.А. описаните в
делото телесни увреждания, като А. в свидетелските си показания пред съда
твърди, че не е имало ритници.
Освен това, по делото не се доказа да е
налице причинно - следствена връзка между нанесени на частния тъжител и
граждански ищец удари и то именно от страна на подсъдимите С. и П., и
настъпилата средна телесна повреда.
Видно от разпоредбата на чл. 301, ал. 1,
т. 1 от НПК, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава има ли
извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно.
Съгласно чл. 303, ал.2 от НПК, присъдата
не може да почива на предположения – съдът признава подсъдимия за виновен, само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Според разпоредбата на чл. 304 от НПК,
съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление.
Относно предявения за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск от частния обвинител и граждански ищец Б.Ф.А.
против подсъдимите С.Й.С. и Н.В.П., за
сумата в размер на 50 000 лева, която следва да му заплатят солидарно, за
причинени неимуществени вреди от престъплението, съдът съобрази императивната
разпоредба на чл. 307 от НПК, и тъй като по делото не се установи подсъдимите С.
и П. да са извършили престъпното деяние, от което да са произлезли
неимуществени вреди и предвид това приема, че не следва да се ангажират за
такива вреди гражданската им отговорност, поради което следва да се отхвърли
гражданският иск изцяло като неоснователен.
Въз
основа на така изложеното и на основание чл. 304 от НПК, следва да се признае
подсъдимият С.Й.С., с ЕГН: ********** ***, роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, с висше образование, женен, Изпълнителен директор на
„Зърнени храни 99” АД – гр. Видин, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на
29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „Зърнени храни 99" АД -гр.Видин в
качеството му на длъжностно лице - „ръководител на малко производствено
предприятие" и управител на „Зърнени храни 99" АД -гр.Видин при и по
повод изпълнение на службата му в съучастие като съизвършител с Н.В.П. с ЕГН: **********
***, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници, причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А.
*** - „Управител транспорт” в ЕТ „Лизи - Б.А."*** при и по повод
изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8,
9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, като го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 304 и във вр. с чл.
301, ал.1, т.1 от НПК.
Следва
да се признае подсъдимият Н.В.П., с ЕГН: ********** ***, роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, „Организатор
транспорт” в „Зърнени храни 99” АД – гр. Видин, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че
на 29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „Зърнени храни 99" АД -гр.Видин в
съучастие като съизвършител със С.Й.С. с ЕГН: ********** ***, чрез нанасяне на
удари с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А. *** - „Управител
транспорт” в ЕТ „Лизи-Б.А."*** при и по повод изпълнение на службата му
средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движението на
снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата
гръдна половина, като го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК във вр. с чл. 304 и във вр. с чл. 301, ал.1, т.1 от НПК.
Следва да се отхвърли изцяло предявения от Б.Ф.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** срещу подсъдимите С.Й.С. и Н.В.П., със снета
по делото самоличност граждански иск за сумата от 50 000.00 /петдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането
- 29.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото
разноски, като неоснователен.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :