Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 21.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесет и пети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1025 по описа за 2017 година на Провадийския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Д.Л.С., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
адрес за съобщения: гр. П., ул. *** За срещу М.М.Р., ЕГН **********, постоянен адрес ***.
Ищцата твърди, че на 14.06.2004 год. сключила граждански брак с
ответника М.М.Р., ЕГН **********. От брака си страните имали едно малолетно
дете - М. М. Р., ЕГН **********, роден на *** год.
С Решение № 45/10.10.2012 г. по бр.д. № 29 по описа на Провадийски
районен съд бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, като на
ищцата били предоставени родителските права върху детето М. М. Р., ЕГН **********.
Бащата М.М.Р., ЕГН ********** бил осъден да му заплаща, чрез неговата майка и
законен представител ежемесечна издръжка в размер на 80 лв.
По силата на декларация № 3950, заверена на 15.07.2009 г. от
Нотариус Зоя Аврамова, с per. № 333 на Нотариалната
камара, бащата М.М.Р. дал съгласие синът им да пътува с майка си в чужбина, но
тя не се възползвала от тази възможност. По време на бракоразводното дело с
декларация per. № 2899 от 18.07.2012 г.
заверена от от Нотариус Зоя Аврамова с per. № 333 на Нотариалната камара, бащата М.М.Р. оттеглил дадените на
ищцата правомощия да пътува в чужбина с детето.
След развода ищцата започнала работа в Г.. Омъжила се повторно
там, имала второ дете, което било на една година.
При заминаването й за Г. синът й М. М. Р., останал при бащата М.М.Р.,
като и понастоящем живеел при него.
При идванията й в България ищцата установила, че за сина й не се
полагат необходимите грижи. Бащата нямал постоянна работа и установени доходи.
Работил епизодично и за кратки периоди от време. Детето не е хранено и облечено
добре. Бащата биле постоянно в нетрезво състояние, при което ставал агресивен
към детето.
Ищцата твърди, че изплащала всеки месец на детето по 150 евро, за
да си купува храна и да има лични пари, но спряла да изпраща пари, тъй като
бащата ги вземал.
Твърди, че при
нея в Г. са налице всички условия М. Р. да се чувства
и развива добре. Вторият й съпруг е съгласен и желае М. да живее при тях. В Г.
живеели в самостоятелно жилище в гр. Б.,
по този начин ще можела да осъществява предоставените й от съда
родителски права към детето.
Иска се да бъде изменено местоживеенето на детето М. М. Р., ЕГН **********,
от адреса постановен с Решение № 45/10.10.2012 год. на Провадийския Районен съд
по гр. дело № 29/2012 год. в гр. П., ул. ***, на настоящия адрес на майката Д.Л.С.,
ЕГН ********** - в Г., населено място: 27809 Л., улица ***; иска се съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата М.М.Р., ЕГН **********,
детето М. М. Р., ЕГН ********** да напуска пределите на Р.България и да пътува
в чужбина - Г. и страните от Европейския съюз, придружавано от неговата майка,
както и за даване на разрешение заместващо съгласието на бащата М.М.Р., ЕГН **********,
за издаване на паспорт на детето М. М. Р., ЕГН ********** за да пътува в
чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор. В него се излага, че предявения иск
е допустим, но неоснователен. Излага се, че фактическата раздяла между страните
била настъпил около 2-3 години преди прекратяването на брака им, като още от фактическата
раздяла детето живеело при баща си, подпомагам от майка си в отглеждането му.
От раздялата майката живеела и работела
в различни държави. Тя не използвала декларацията за съгласие на бащата за
пътуване на детето М. Р. придружавано от нея. Твърди, че не отговаря на
истината твърдението, че бащата нямал постоянна работа, че злоупотребявал с
алкохол. Не ставало ясно на кого ищцата изпращала пари, защо сега се е
разтревожила за сина си и че от идването на детето да живее в Г. ищцата искала
облаги за себе си и за семейството си. Моли се за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил насрещен иск.
В
иска се твърди, че по силата на решението за прекратяване на брака между
страните родителските права спрямо детето М. Р. били предоставени на майката,
като бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева,
ползването на семейното жилище в гр.П. било предоставено съвместно на двамата
съпрузи. Твърди се, че от около м.10.2009г. детето живеело при баща си и той
единствено подпомаган от майка си полагал грижи за него. През тези около 7
години детето имало редки контакти с майка си. Грижите полагани за детето били
адекватни, било му осигурено всичко, от което има нужда. Иска се да бъде изменено Решение № 45/10.10.2012 год. на
Провадийския Районен съд по гр. дело № 29/2012 год. относно лицето, което
упражнява родителски права спрямо детето М. М. Р., ЕГН **********,***, като
това бъде бащата, като на майката се определи режим на личен контакт – всяка
първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 18 ч. в неделя с
преспиване, през година на рождения ден на детето и 1 месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск; да се измени решението относно лицето,
което е осъдено да заплаща издръжка на детето, като майката бъде осъдена да
заплаща по 200 лева месечна издръжка на
детето от влизане в сила на решението; иска се майката да бъде осъдена да
заплати издръжка в размер на 200 лева месечно
за период от 1 година преди предявяване на насрещния иск; иска се да
бъде изменено решението относно ползването на смейното жилище, находящо се в
гр.П., ул***, като същото се предостави за ползване изцяло на бащата.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил отговор по
насрещния иск.
В него се твърди, че предявеният насрещен иск е
недопустим, тъй като ищецът не е обосновал надлежно правния си интерес за
неговото предявяване. Отделно от това е неоснователен. Твърди се, че бащата М. Р.
няма необходимите възможности и желание да отглежда и възпитава детето. Излага
се, че продължително време, всеки месец майката е изпращала на детето по 150
евро, за да си купува храна и да има лични пари, но е престанала да изпраща
директно на него пари, тъй като бащата ги вземал. След това майката изпращала
пари чрез свои близки, а детето ги взимало от тях. За детето не били полагани
адекватни грижи, детето започнало да бяга от часовете в училище.
От друга страна при майката в Г. имало всички
предпоставки М. да расте при добри условия и семейна страна. Майката в момента
била в отпуск по майчинство за второто й дете и можела да отделя достатъчно
време, грижи и внимание за М.. Битовите условия в дома й били много добри и
детето ще имало самостоятелна своя стая. Детето можело да продължи
образованието си в Г. след преминаване на кратък обучителен курс по немски
език.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуланият си представител и лично поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени, ответникът чрез процесуалния си
представител и лично моли за отхвърляне на предявените искове и за уважаване на
предявените насрещни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от Удостоверение за
раждане на М. М. Р., изд.въз основа на акт за раждане № 0303/04.10.2004 г.,
изд.от Община П.; Решение № 45/10.10.2012 г. по бр.д. № 29/2012 г. по описа на
РС П. се установява, че Д.С. и М.Р. били
съпрузи по силата на сключен граждански брак на 14.06.2004г.. От бракът си
имали родени едно дете М. М. Р. роден на ***г.. Бракът между С. и Р. бил
прекратен с Решение № 45/10.10.2012г. на РС гр.П., с което е одобрено
постигнато между страните споразумение по чл.51 СК. По силата на него родителските
права по отношение на детето Р. били предоставени на майката С., местоживеенето
на детето било определено при майката в гр.П.. Определен бил режим на лични
отношения между бащата и детето.
От Декларация от М.М.Р.
от 15.07.2009 г. рег. № 3950 на Нотариус Зоя Аврамова; Декларация от М.М.Р. от
18.07.2012 г.рег. № 2899 на Нотариус Зоя Аврамова се установява, че бащата Р. на 15.07.2009г. е дал съгласие детето М.
да пътува в чужбина придружен от майка си. На 18.07.2012г. бащата е оттеглил
декларацията съгласие.
От Договор за наем в
превод от немски език между АДМ Грундбезитц, ***, 27753 Делменхорст и Ц. С.и и Д.Л.
С.и; Потвърждение за регистрация от 01.06.2016 г. в превод от немски език; Meldebestatigung от 01.06.2016 г. се
установява, че ищцата е сключила на
25.05.2016г. безсрочен договор за наем за жилище с площ 62 кв.м., находящо се в
гр.Л., ФРГ, ул. „***. Ищцата е адресно регистрирана на 01.06.2016г. в гр.Л., ФРГ, ул. ***.
От характеристика на М. М. Р. от
СОУ“Димитър Благоев“ се установява, че детето има адекватна самооценка в
обучението си, не участва активно в училищни дейности, проявява активност,
неконфликтност, самокритичност.
От характеристика на М.М.Р. от 06.11.2017 г. и
удостоверение за раждане на М.М.Р., изд. въз основа на акт за раждане № 2144/26.10.1990
г., справка с вх. №
497/29.01.2018 г. от ТД на НАП Варна се установява, че ответникът е роден на ***г. от родители И.И. Х.
и М. Х. се установява, че към 24.01.2018г., ответникът няма регистрирани
действащи трудови договори. Ответникът е работил във „Вида строй“ ООД за
периода м.04.2015г. – м.09.2017г. като работник подови облицовки и настилки. Брутното
му трудово възнаграждение за този период е в размер на общо 16 500 лева.
Работодателят на ответника е доволен от престирания труд, Р. подобрявал
качеството на полагания труд, разбирал се добре в колектива, указва помощ на колегите
си при нужда. Изпращан е да работи в Испания за периода от м.02.2012г. –
м.04.2015г., за 6 месеца в Англия и Г., за 2 месеца в Швейцария. Трудовата
характеристика е издадена на 06.11.2017г.
От Нареждане разписка от 01.02.2013 г. за
сумата от 982 лв.; Нареждане разписка от 06.03.2013 г. за сумата от 586 лв.;
Извлечение от банкова сметка ***.12.2012 г.; Извлечение от банкова сметка ***.03.2013
г. – 20.03.2013 г; Нареждане разписка от 19.09.2012 г. за сумата от 494 лв.;
Нареждане разписка от 27.09.2012 г. за сумата от 883 лв.; Нареждане разписка от
24.11.2011 г. за сумата от 678 лв.; Нареждане разписка от 09.02.2011 г. за
сумата от 480 лв.; Извлечение от банкова сметка ***.01.2011 г. до 09.02.2011
г.; Нареждане разписка от 25.02.2011 г. за сумата от 580 лв.; Нареждане
разписка от 10.03.2011 г. за сумата от 389 лв.; Нареждане разписка от
25.03.2011 г. за сумата от 770 лв.; Извлечение от банкова сметка ***.03.2011 г.
до 10.03.2011 г.; Нареждане разписка от 08.04.2011 г. за сумата от 490 лв.;
Нареждане разписка от 11.05.2011 г. за сумата от 580 лв.; Нареждане разписка от
06.06.2011 г. за сумата от 678 лв.; Получаване на превод от 20.06.2014 г.;
Получаване на превод от 02.04.2015 г.; Получаване на превод от 25.08.2014 г.;
Получаване на превод от 11.07.2014 г.; Получаване на превод от 27.11.2014 г.;
Получаване на превод от 24.09.2014 г.; Получаване на превод от 17.02.2015 г.;
Получаване на превод от 16.01.2015 г.; Получаване на превод от 07.05.2015 г.;
Получаване на превод от 23.05.2014 г.; Получаване на превод от 04.06.2015 г. се установява, че: на 01.02.2013
г. майката на ответника е изтеглила сума в размер на 982 лв., на 06.03.2013 г.
сума в размер от 586 лв., на 19.09.2012
г. сумата от 494 лв., на 27.09.2012 г. сумата от 883 лв., на 24.11.2011 г.
сумата от 678 лв., на 09.02.2011 г. сумата от 480 лв. , на 25.02.2011 г. - 580
лв., на 10.03.2011 г. 389 лв.; на
25.03.2011 г. 770 лв., на 08.04.2011 г. 490 лв., на 11.05.2011 г. 580 лв., на
06.06.2011 г. 678 лв.. На 21.12.2012г. майката на ответника е получила превод
от него по банковата си сметка в размер на 570 евро, на 20.03.2013г. в размер на
150 евро, на 08.02.2011г. 250 евро, на 09.03.2011г. 200 евро. На 20.06.2014 г.
майката на ответника е получила от него превод за 60 евро, на 02.04.2015г. за
350 евро, на 25.08.2014 г. за 300 евро, на 11.07.2014 г. за 150 евро, на
27.11.2014 г. за 350 евро, на 24.09.2014 г. за 400 евро, на 17.02.2015 г. за
100 евро, на 16.01.2015 г.за 100 евро, на 07.05.2015 г. за 400 евро, на 23.05.2014 г. за 300 евро, на 04.06.2015г. за
480 евро.
От
Разписка за сумата от 150
евро от 30.11.2011 г.; Разписка за сумата от 300 лв. от 30.12.2011 г.; Разписка
за сумата от 150 евро от 01.02.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
26.05.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 05.03.2012 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 26.03.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
27.04.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 16.05.2012 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 03.08.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
15.11.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 27.09.2012 г.; Разписка за
сумата от 290 лв. от 27.08.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
30.10.2012 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 08.01.2013 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 02.12.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
05.02.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 25.02.2013 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 04.04.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 14.05.2013
г.; Разписка за сумата от 150 евро от 04.06.2013 г.; Разписка за сумата от 150
евро от 11.07.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 10.09.2013 г.;
Разписка за сумата от 150 евро от 18.10.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро
от 19.12.2013 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 27.01.2014 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 28.02.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
26.03.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 25.04.2014 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 01.07.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
08.08.2014 г.; Разписка за сумата от 100 евро от 17.10.2014 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 14.11.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
12.12.2014 г.; Разписка за сумата от 150 евро от 22.01.2015 г.; Разписка за
сумата от 150 евро от 06.03.2015 г.; Разписка за сумата от 150 евро от
06.04.2015 г. се установява, че
ищцата е заплащала издръжка за сина си в размер на: 150 евро за м.11.2011 г.,
на 300 лв. за м.12.2011 г.; за 150 евро за м.01.2012 г., 150 евро за м.04.2014 г., 150 евро за
м.02.2012 г., 150 евро за м.02.2012 г.; 150 евро за м.04.2012 г.; 150 евро за
м.05.2012 г.; 150 евро за м.08.2012 г.; 150 евро за м.09.2012 г.; 290 лв. за м.08.2012
г.; 150 евро от за м.08.2012 г.; 150 евро за м.01.2013 г.; 150 евро за м.11.2013
г.; 150 евро за периода м.02.2013 г. до м.07.2013г. и по 150 евро за
м.09.2013г., за м.10.2013г. и за
м.12.2013г.. За периода м.01.2014г. – м.04.2014г. по 150 евро. За м.06.2014г. и
м.07 2014г. по 150 евро. За периода м.10.2014г. – м.12.2014г. по 150 евро. За
периода м.01.2015г. – м.03.2015г. по 150 евро. Издръжката е получавана от
майката на ответника.
От социален доклад от
Дирекция “СП” – П. се установява, че от датата на прекратяване на брака между
ищцата и ответника за детето М. основни грижи полагат баща му подкрепен от майка
си. Бащата е упражнявал физическо насилие спрямо сина си, поради това то е
изведено от дома му и е настанено със заповед на директора на ДСП П. в дома на
прабаба си по майчина линия. Детето е в добро здравословно състояние. Записано
е през учебната 2017/2018г. в СУ ‚Димитър Благоев“ гр.П.. Детето контактува с
роднини и близки от страната и на двамата си родители. Хигиенно битовите
условия в дома на бащата са добри. Ответникът заедно с майка си и детето спят
на едно легло. Жилището, в което е настанен М. е с добри условия. Детето има
изграден приятелски кръг. М. е добър ученик. Баща му не е посещавал училището
му, не е присъствал на родителски срещи, не е осъществявал контакт с класния
ръководител на М.. На родителските срещи рядко е присъствала майката на М..
Ищцата редовно се обаждала на класната ръководителка на детето и се информирала
за успеха му, отсъствията и поведението му. Детето има изградена по-силна
емоционална връзка с майка си и роднините си от страна на майка си. М. е
неспокоен и напрегнат от случващото се между родителите му, често е бил обект
на физически и психически тормоз от страна на бащата, тъй като е защитавал
майка си.
От
доклада на МСС се установи, че майката живее в гр.Л., ФРГ, ул. *** в
тристаен апартамент. За М. имало отредена самостоятелна стая. Хигиенно битовите
условия са отлични. М. бил в добри отношения с майка си, втория й съпруг и брат
си. Ищцата и М. разговаряли чрез видео разговори всеки ден. Ищцата е започнала
процедура по записване на М. в средното училище в гр.Л., ФРГ. За
интеграцията на детето може да разчита на помощта на съседа Алака. Майката е интегрирана
добре във ФРГ. Няма опасност относно преместването на М. в семейството на майка
му.
От изготвената по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че детето е с поведенчески
показатели изразяващи се в активно и социално насочено поведение и интереси.
Вербална и невербална нормално развита за възрастта комуникация. Психо-емоционалното
състояние е с наличие на тревожност и емоционална активност, характерна за
възрастта. Календарната и физиологичната възраст са съотносими една към друга.
Концентрацията на вниманието е устойчива и е обвързана изцяло с моментния
интерес, импулс. Детето умее да се самоконтролира. По отношение на привързаност
и емоционална принадлежност детето има изградени връзки както с майка си, така
и със своя баща. По-силна е връзката на детето с майка, като тя е основният
значим „възрастен“ за детето. Притежава логична и последователна мисъл.
Бащата
е тревожна, впечатлителна, емоционално реагираща, предразположена към стрес,
склонна към психо-соматични прояви личност. Като цяло се очертава емоционално
лабилна личност. Бащата се придържа към авторитарния тип родители - изисква
детето да следва указания, да уважава работата и усилията. Поставят се
ограничения и се упражнява контрол. Често идеите на детето не се приемат, ако
не съвпаднат с тези на родителя. Авторитарността не предразполага към уважение.
По този начин се отнема възможността детето да има свои собствени действия. От
друга страна такива родители са всеотдайни, дори “свръхгрижовни”, но искат това
да се знае от детето и да му се подчертава.
Съобразно
получените резултати от СПЕ за ответника се оформя склонност към даването на
социално желани отговори. Също така е налице изразено желание за доминантност и
подчиняване на другите към собствените желания. Бащата е необщителен, липсва му
опит в междуличностните отношения и отрицателните затруднения обуславят у него
по-малка предприемчивост и умение да намери правилната линия на поведение. Бащата
е хистеричната личност, която се стреми да бъде в центъра на вниманието, търси
признание и поддръжка и се стреми към тях с настойчиви действия. Проявява
склонност да фантазира, егоцентризъм, незрялост и повърхностност на контактите.
Бащата е конвенционална личност, с добро ниво на идентификация със своя
социален статус, наличие на тенденция към запазване на постоянните си интереси,
нагласи и цели. При Бащата се забелязва предразположеност към възникване на
тревожни реакции, а отстраняването на тази тревога се постига по пътя на
формиране на ограничено поведение. Типични прояви са: чувствителност, страх, тревога,
немотивирани опасения, неувереност в себе си и в своята компетентност, ниска
самооценка, мания. Бащата е шизоидна личност, при която незначителна фрустрация
води до възникване на силни и продължителни отрицателни емоции, а компенсацията
се постига по пътя на бягство от обкръжаващата среда към вътрешния свят.
Майката
е впечатлителна, емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към
психо-соматични прояви личност, емоционално лабилна личност. При майката се
наблюдава разширен диапазон за емоционални преживявания - предимно в негативния
емоционален регистър, като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен. При
майката се наблюдават добри комуникативни възможности, с добри умения за
общуване в непосредствено обкръжение. Майката е благоразумен, доброжелателен,
общителен човек и има широк кръгозор. Резултатите от проведените изследвания на
майката говорят за добросъвестна личност, с точно и стриктно придържане към
действителността. При майката не се проявява излишна строгост към детето в
семейството, тя има изявен стремеж да се избягват конфликтите, скалата на
раздразнителност е в ниските стойности. Има ниско изразена готовност да се
потиска волята на детето, но същевременно високи стойностите по скалата
потискане на агресията у детето, майката се притеснява и е загрижена да не
обиди детето, стремежът да се ускори развитието му също е с висока изразеност.
Отношение на майката към детето - оптимален емоционален контакт. По отношение
поведението спрямо детето - майката се придържа към авторитетния тип родителско
поведение с черти на либералния -
окуражава детето към самостоятелност, без това да означава, че се снемат
ограниченията и контрола върху поведението на детето. Ограниченията са
придружени с подробни обяснения - отнася се толерантно към мненията и желанията
на детето, не се стреми да го подчини, проявява емоционална топлота,
привързаност и отзивчивост. Опитва се да създаде на детето извънучилищна
ангажираност. Майката има добър родителски капацитет, съобразява се с
емоционалните потребности на детето и полага усилия да ги задоволява.
При
детето М. няма данни за синдром на родителско отчуждаване. Способностите на
детето да отграничава и анализира поведението и на двамата си родители го
поставят в ситуация на съпротиви. Детето започва да възприема „личните чувства
и отношения” на майка си спрямо неговия баща и съответно „личните чувства и
отношения на бащата, спрямо майката”, което го поставя в конфликт. При М. се
наблюдава блокиране на автентичното емоционално преживяване и детето се стреми
да се предпази от грешно поведение от това неговия баща „да не разбере”, че
предпочита майка си. М. има страхови очаквания от баща си, като не скрива своя
страх от него. Детето е споделило пред вещото лице, че неговият баща е употребявал
физическа сила спрямо него, използвал е обидни и нецензурни думи спрямо него и
неговата майка.
От
обясненията на детето М. Р., които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че детето е настанено
да живее при прабаба си, защото баща му упражнявал психическо и физическо
насилие над него. Злоупотребявал с алкохол, обиждал майка му, дразнел се с него.
Детето живеело при баща си след като майка му заминала. В къщата на баща си
спели на едно легло, тъй като нямало достатъчно стаи. Баба му и баща му не му
обръщали достатъчно внимание, не се интересували как е в училище, майка му
звъняла на класната му учителка. Докато детето живеело при баща си не се
справяло добре в училище, тъй като баща му постоянно пиел и не го оставял да си
направи уроците. Детето се страхува от баща си. Детето общувало с майка си
всеки ден по телефона, майка му искала да го вземе при нея. Майка му изпращала
пари, но те не достигали до детето. Майка му работила във ФРГ. М. се е запознал
с втория съпруг на майка си, разбират се добре с него както и с по-малкия си
брат.
От
обясненията на ищцата които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че докато била в Г., М. й се
обадил и й казал, че баща му и баба му го оставяли без пари и да ходи със
скъсани дрехи и обувки. Баща му се напивал и започвал да обижда майката и да
говори против нея, биел го, удрял го с юмруци в корема, блъскал го в леглото.
Ищцата е в Г. от 2012г., връщала се на всеки 3-4 месеца и тогава М. бил с нея.
Детето я молело да я вземе при нея. Ищцата не взела сина си със себе си, защото
баща му не й давал съгласие. Ищцата живее в Г. заедно с втория си съпруг и
детето, което има от него. М. се разбира добре с втория й съпруг и с брат си.
Към момента на даване на обясненията ищцата не работи, тъй като полага грижи за
малкото си дете.
От
обясненията на ответника, които съдът кредитира в една част като кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че през 2012г.
ищцата го напуснала. Ответникът работил в чужбина, но продължавал да се грижи
за сина си и за майка си. Ищецът по насрещния иск се е карал на сина си, защото
не учел. След извеждане на детето от дома на баща му те продължават да се
виждат всяка седмица, нот о не остава да приспива при него. Съдът не кредитира
обясненията в частта, че майката не се е интересувала от детето си след напускането
на дома, че детето е манипулирано от майка си, че не е бил сина си, че не
злоупотребява с алкохол, тъй като в тази част обясненията не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, със СПЕ.
От
показанията на св.М. и св.В., които съдът кредитира като обективни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
след раздялата на родителите М. е живял при баба си по бащина линия и при баща
си. Те са живели в една стая, бащата му говорел грубо, обиждал го и го биел след
като злоупотребил с алкохол. Майката искала да вземе детето си, но бащата не
давал съгласието си за пътуването в чужбина, а тя искала да се разберат по
между си. Майката много се притеснявала за сина си. В случаите, когато майката
била в България детето М. живеело с нея. Майката плащала за издръжка на сина си
по 150 евро всеки месец от момента на раздялата между страните, с изключение на
времето, когато е била в България и детето е живяло при нея, подготвяла го за
училище, купувала му дрехи и обувки, всеки ден се чували по телефона. С парите
за издръжката бабата на М. по бащина линия заплащала сметките, купувала храна и
понякога се случвало да не му дава пари за училище.Случвало се М. да ходи с
износени обувки и дрехи. В жилището, в което живее ищцата в Г. условията били
много добри, за М. имало отредена и
обзаведена стая. Майката поддържала контакт с класната учителка на М., която не
познавала баща му. Бащата злоупотребявал с алкохол. Майката работела във ФРГ
преди да се роди малкия й син.
От
показанията на св.Ч. и св.Х. се установява, че след раздялата между страните М.
живеел при баща си заедно с баба си от бащина страна. Според св.Ч. и св.Х.
бабата и бащата на М. са се грижили добре за него. Св.Ч. е виждал М. винаги с
нови дрехи, свидетелите не са чували караници от дома на М., не са виждали по М.
следи от побой и не са виждали баща му да злоупотребява с алкохол. Жилището, в
което живеел М. при баща си било чисто и подредено, детето редовно ходело на
училище. От лятото на 2017г. след като бил при майка си според показанията на
св.Х.М. се променил, започнал да отговаря на баба си, успеха му в училище се
понижил. Бащата работил в чужбина, към
момента на даване на свидетелските показания работел в гр.Варна.
От правна страна:
Предявен е главен иск с
правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на
Решение № 45/10.10.2012 год. относно местоживеенето на детето М. Р. като се иска то да бъде определено на адреса на майката
във ФРГ гр.Л. 27809, улица ***.
Иск по чл.127а, ал.2 СК
за даване на разрешение заместващо съгласието на
бащата М.М.Р., ЕГН **********, детето М. М. Р., ЕГН ********** да напуска
пределите на Р.България и да пътува в чужбина - Г. и страните от Европейския
съюз, придружавано от неговата майка, както и за даване на разрешение
заместващо съгласието на бащата М.М.Р., ЕГН **********, за издаване на паспорт
на детето М. М. Р., ЕГН ********** за да пътува в чужбина.
Предявен е насрещен иск с
правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на
Решение № 45/10.10.2012 год. относно лицето,
което да упражнява родителските права спрямо М. Р. като се претендира те да
бъдат предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено при
бащата, лицето което е осъдено да заплаща издръжка на детето, като се иска
майката да бъде осъдена да заплаща по 200 лева
месечна издръжка на сина си от датата на предявяване на насрещния иск,
относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П..
Предявен е насрещен иск с
правно основание чл.149 СК с искане майката да бъде
осъдена да заплати издръжка на сина си в размер на 200 лева месечно за период от 1 година преди предявяване на
насрещния иск.
В тежест на ищеца по главния иск е да
докаже, че бракът му с ответника е прекратен с утвърдено от съда споразумение
по чл.51 от СК, че от брака има родено дете М. Р., че местоживеенето му е
определено при майка му в гр.П. и на нея са предоставени упражняването на
родителските права спрямо детето, че детето се отглежда от баща си, че
обстоятелства са променени – за детето не се полагат адекватни грижи и
продължаването на пребиваването при баща му е вредно за него, което налага
изменение на местоживеенето на детето при майка му в Г., липсата на съгласие от
страна да бащата за пътуване на детето в чужбина.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че бракът му с ответницата
е прекратен с утвърдено от съда споразумение по чл.51 от СК, че от брака има
родено дете М. Р., че местоживеенето му е определено при майка му в гр.П. и на
нея са предоставени упражняването на родителските права спрямо детето, че
детето се отглежда от баща си от 2009г., че обстоятелства са променени –
майката не упражнява, предоставените й родителки права спрямо детето и почти
няма личен контакт, което налага изменение на лицето което упражнява
родителките права, осъждане на майката да заплаща издръжка, следва да докаже
възможността на майката да заплаща претендираната издръжка и че бащата
единствено полага грижи и издържа детето.
От събраните по делото доказателства
се установи, че са налице изменение на обстоятелствата от одобряване от съда на
споразумението между страните по чл.51 СК. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че страните са във фактическа раздяла от 2012г.,
въпреки, че страните са сключили споразумение за прекратяване на брака си, в
което са уговорили, че родителките права по отношение на детето М. се предоставят
за упражняване на майката, местоживеенето му се определя при нея в гр.П., то
фактически до извеждане на детето от дома на баща му през 2018г. бабата на
детето по бащина линия и бащата са били тези, при които е живяло детето, които
са полагали основаната грижа за него. След раздялата на страните ищцата е
заминала за Г., където се е установила трайно, създала е ново семейство,
регистрирала се е адресно, наела е жилище, в което живее. Бащата междувременно
през периода след раздялата на страните видно от издадената му служебна бележка
е работил в Испания за периода от м.02.2012г. –
м.04.2015г., за 6 месеца в Англия и Г., за 2 месеца в Швейцария. През тези
периоди бабата на детето по бащина линия се е грижела за него. След раздялата
на страните и двамата му родители са изпращали пари за издръжката му. Майката е
изпращала по 150 евро месечно, с изключение на периодите, през които е била в
България и сина й е живеел с нея. Майката е била тази, която се е интересувала
повече от детето, провеждала е телефонни разговори с него всеки ден, когато се
е връщала в България детето е живеело при нея. От обясненията на детето, на
ищцата и на ищцовите свидетели, СПЕ които съдът кредитира се установи, че
бащата злоупотребява алкохол, като след това става агресивен, упражнява
физическо и психическо насилие над сина си, пречи му да се подготви за училище,
детето се страхува от баща си. Парите, които майката е изпращала за сина си не
винаги са достигали до него и се е случвало детето да носи захабени дрехи и
обувки. От доказателствата по делото се установи, че майката е тази, която се
интересува от образованието на сина си, която е позната в училище. Бащата на М.
не е посещавал родителски срещи, класния му ръководител не го познава, баба му
по бащина линия, също рядко посещава родителски срещи. В дома на баща си детето
живее в една нездравословна обстановка, баща му и баба му не проявяват
достатъчна ангажираност относно потребностите му. Отношението на бащата към
сина му е пагубно за неговото психическо развитие. Видно от СПЕ детето
преживява дълбок личностен конфликт, изпитвайки страх и същевременно уважение
към баща си и дълбока обич и привързаност към майка си, към която бащата
изпитва изключително само негативни емоции, които се опитва да насади и на сина
си. Всичко това поставя М. в риск за неговото психическо и физическо здраве и
развитие в случай, че детето продължи да живее в дома на баща си.
От изготвената по делото СПЕ се установи, че
майката е родителя с по-добър родителски капацитет, тъй като метода й на
възпитание позволява детето да се оформи свободно като личност, да изразява
мнението си, което майката уважава, да зачита интересите му, да се грижи за
неговото развитие. Майката е общителна, отворена, открита, което й позволява да
изгради една по-пълноценна и основана на взаимно доверие, уважение и обич връзка
със сина си. Обратно методите на възпитание на бащата са авторитарни, той не
зачита мнението на сина си, налага своето, не е общителен, склонен е да дава
социално желателни отговори, връзката която е изградил със сина си се основава
на страх, подчинение и уважение.
От изготвените по делото социални доклади и от
гласните доказателства се установи, че условията в дома на бащата за отглеждане
на М. не са добри, не е приемливо дете на почти 14 годишна възраст да спи в
едно легло заедно с баща си и баба си. От друга страна условията в дома на
майката в Г. са отлични, за М. има предвидена самостоятелна стая, детето се
познава с втория съпруг на майка си с малкия си брат, те са в добри отношения и
с помощта на майка си ще изградят една пълноценна връзка. М. има училище, в
което да продължи образованието си във ФРГ, за което майката е направила
съответните постъпки. Условията, които е създала майката доказват, че тя очаква
сина си, че му е осигурила среда изпълнена с подкрепа и любов.
Съдът не толерира поведението на двамата родители,
които след раздялата си са оставили сина си основно на грижите на баба му и
основно поведението на майката, на която са предоставени упражняването на
родителските права, на която детето е споделяло, че е малтретирано от баща си
продължително време и тя не е предприела
своевременни действия за осигуряване на сина си на нормална среда на живот.
Въпреки това й поведение предвид условията на живот на детето в дома на баща му
и гореизложените мотиви, съдът намира, че майката е тази, която следа да
продължи да упражнява родителските права спрямо детето, тъй като в дома на баща
си детето е поставено в риск. Предвид трайното установяване на майката във ФРГ
– същата е създала ново семейство там, има малко дете, адресна регистрация в гр.Л. 27809, улица
„Реткампплац" № 24, наела е жилище
там, според гласните доказателства по делото работи там, предвид факта, че
майката е тази която упражнява родителските права спрямо детето съдът намира,
че местоживеенето на детето следва да бъде изменено и да се определи на новия
адрес на майката, а именно: гр.Л. 27809, улица ***. Това е изцяло в
интерес на М..
По отношение на иска по чл.127 а СК от
събраните по делото доказателства се установи, че липсва съгласие от страна на
бащата детето да пътува в чужбина заедно с майка си. Предвид факта, че
родителските права спрямо М. са предоставени на майката, че местоживеенето на
детето съдът определя при нея във ФРГ, гр.Л. 27809,
улица *** изяло в интерес на детето е, а и е необходимо с цел изпълнение
на настоящото решение съдът да даде заместващо съгласие на бащата детето да
напуска пределите на Р.България и да пътува в чужбина
- ФРГ и страните от Европейския съюз, придружавано от неговата майка, както и
за даване на разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт
на детето за да пътува в чужбина.
Предвид гореизложените
мотиви предявените главни искове следва да бъдат уважени, а предявените
насрещни искове отхвърлени. Мотив за отхвърляне на иска по чл.149 СК е, че и от
събраните по делото доказателства се установи, че майката е заплащала на сина
си издръжка в размер на 150 евро месечно, които надхвърлят претендираните 200
лева месечно, когато грижите за него са полагани от баща му, а когато тя ги е
полагала не дължи заплащане на издръжка чрез бащата.
Страните
са направили искане за присъждане на разноски. Предвид
изхода на спора разноски следва да се присъдят на ищцата С.. Съдът намира, че
правилата на чл.78 ГПК намират приложение и по делата за спорна съдебна администрация,
каквото е и настоящото, тъй като за този вид дела не са предвидени специални
правила, каквито са предвидени например по делата за делба и за прекратяване на
брак поради разстройство на брака по вина на един от съпрузите. Волята на
законодателя, а е и справедливо разноски по дела по спорна съдебна администрация
да се уреждат от общото правило на чл.78 ГПК. Страните по тези дела също правят
разноски, свързани с доказване на твърденията си подобно на страните в исковия
процес, поради това и законодателя не прави разлика между страните по спорната
администрация и по исков процес по отношение на разноските. Разноските сторени
от ищцата по делото предвид списъка по чл.80 ГПК и доказателствата по делото са
следните: 25 лева – държавна такса,
480 лева – възнаграждение за изготвяне на международен социален доклад, 500
лева – адвокатско възнаграждение. На ищцата следа да се присъдят разноски в общ
размер на 1005 лева.
Предвид изхода на делото
на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното и на
основание чл.51, ал.4 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.51, ал.4 от СК определеното между Д.Л.С., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
и М.М.Р., ЕГН **********, постоянен адрес *** в сключеното по между им споразумение на
основание чл.51 СК одобрено с Решение № 45/10.10.2012г. по гр.д. № 29/2012
г. по описа на ПРС местоживеене на детето М. М. Р.,
ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. М. Р., ЕГН ********** при майка му Д.Л.С.,
ЕГН ********** във Федерална
Република Г., гр.Л. 27809, улица ***.
ПОСТАНОВЯВА детето М. М.
Р., ЕГН ********** да пътува неограничен брой пъти до Федерална Република Г. и други
страни от Европейския съюз придружаван от майка си Д.Л.С., ЕГН **********, до навършване на осемнадесет годишна
възраст, на основание чл.127а, ал.2 СК.
РАЗРЕШАВА
да бъдат издадени
лични документи - задгранични паспорти на детето М. М.
Р., ЕГН **********, с родители: Д.Л.С., ЕГН ********** и М.М.Р., ЕГН **********, което
разрешение замества съгласието на бащата
М.М.Р.,
ЕГН **********, на
основание чл.127а, ал.2 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес *** в лично качество и в качеството му на баща на М. М. Р.,
ЕГН ********** срещу Д.Л.С., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, осъдителни искове с правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на Решение № 45/10.10.2012 год. относно: лицето, което да упражнява родителските права спрямо М. М. Р.,
ЕГН **********, местоживеенето на М. М. Р.,
осъждане на Д.Л.С. да заплаща
издръжка на М. М. Р. чрез неговия баща в размер на 200 лева месечно, относно ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.П.; както и насрещния иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на Д.Л.С. да заплати на М. М. Р., ЕГН ********** чрез неговия баща М.М.Р., ЕГН ********** издръжка за минал период от
1 година преди завеждане на насрещния иск.
ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на Д.Л.С., ЕГН **********, постоянен адрес *** сума в
размер на 1005 лева – разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………