РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110106066 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и К. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „*" *,
представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт В. Я.
срещу Н. СЛ. СЛ., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: от 594.01
лева, представляваща дължима главница за периода от 20.10.2016 г. до
26.02.2018 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
№ *, за които са издадени фактури за периода от 23.11.2016 г. до 26.02.2018
г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. "*, *; сумата от 165.93 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.12.2016
г. до 30.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 3.6.2020 г. до окончателното
изплащане на задължениетоза което вземане по ч. гр. д. № 5735 по описа на
ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 2409/ 05.06.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и К. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 14724/2020 г. на Варненски
1
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 261692/17.11.2020 год.
Ответникът – Н. С. С., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, в който изразява съображения за неоснователност на
претенциите, като се позовава на погасяване по давност процесните на
вземания, а в евентуалност – на тези с падеж до 24.07.2017 г.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 5735 / 2020г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане
на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на
задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и
нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се
уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват
към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва,
че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на
Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен
договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който
е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и
2
ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения
между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, липсна спор, а и се установява от данните по
делото (справка за недобора на частен абонат, писмо от Община Варна – л.
91) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото
дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект
към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на
валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от
приложения карнетен лист за обекта е определен абонатен № *, чийто
титуляр е ответника. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ
на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест
на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК
услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден
за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
подписала. С подписа, положен на карнетния лист, абонатът не само
удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количество ВиК
услуги за последния месец, но е и съгласен и начислените до този момент
конкретни количества услуги в предходния период
В конкретния случай, независимо от дадените по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК указания, доказателства в подкрепа на твърденията за доставка на ВиК
услугите не са ангажирани. Не е представен карнетен лист или друг документ,
касаещ фактурираното количества, съдържащ подпис на титуляра на
3
партидата или на друго лице, намерено в обекта и съгласно да се подпише
след отчета. Представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа
информация за количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но
като частен и изгоден за съставилата го страна, документът не е в състояние
да установи реалната консумация. Приобщената справка за недобора на
частен абонат не съдържа подпис на ответника, поради което и не го
обвързва. Не са ангажирани и каквито и да е доказателства за осъществяван
отчет на СТИ, чрез вписване на данните от същия в карнет (хартиен или
електронен). Същевременно, следва да се отбележи, че приобщената съдебно
– счетоводно експертиза е относима единствено към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса на възникнало задължение на
ответника за заплащане на ВиК услугите, на стойност 594.01 лв., начислени за
периода 20.10.2016 год. до 26.02.2018 год.
Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде
отбелязано, че частично основателно е възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност. Този извод се налага, до колкото
заплащането на стойността на доставените на абоната ВиК услуги съставлява
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД (в този смисъл ТР №
3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3/ 2011 год. на ОСГК на ВКС), като вземането се
погасява с тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен от
датата на депозиране на заявлението – 03.06.2020 год., поради което и всички
вземания с настъпил падеж преди 03.06.2017 год. Ето защо следва да се
приеме, че вземанията по фактурите, издадени в периода 23.11.2016 год. -
25.04.2017 год., на обща стойност 292.56 лв.- главница и 98.61 лв. –
обезщетение за забава, са погасени по давност.
По изложените две групи съображения, се налага извод за
неоснователност на претенцията за дължимост на главницата, изцяло, поради
което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата
претенция за установяване на вземане в размер на 165.93 лв., съставляващо
обезщетение за забава върху главниците по фактурите, за периода 23.12.2016
г. – 30.05.2020 г., поради което и следва да бъде отхвърлена.
Разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. *" *, представлявано от управителя В. В.
срещу Н. СЛ. СЛ., ЕГН: **********, с адрес гр. В., * иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите от: 594.01 лв. (петстотин деветдесет и четири лева и една
стотинки), представляваща дължима главница за периода от 20.10.2016 г. до
4
26.02.2018 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
№ *, за които са издадени фактури за периода от 23.11.2016 г. до 26.02.2018
г., за обект – имот, находящ се в * и 165.93 лв. (сто шестдесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.12.2016 г. до 30.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 3.6.2020 г. до окончателното изплащане на задължениетоза което
вземане по ч. гр. д. № 5735 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед
№ 2409/ 05.06.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5