Р Е Ш Е Н И Е
№174/09.12.2019 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АЛЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение
На 21 октомври 2019 година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦОЛОВА
ПЕПА ЧИЛИКОВА
Секретар :Пенка Шивачева
Прокурор:Жанет Красимирова
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П. Чиликова
ВЧНД № 215 по описа за 2019 год.
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред АС-Бургас е образувано по въззивна жалба на О. В. П. от гр. С.,обл. Бургас, депозирана чрез процесуалния му представител - адвокат Б. от АК-Бургас, против Определение № 270/13.09.2019 г, постановано по ЧНД № 458/2019 г. по описа на ОС-Бургас.
С атакуваното определение е оставена беиз увжение, като неоснователна, молбата на О. П. за допускане на съдебна реабилитиция на осъжданията му по НОХД № 588/96 г. на Районен съд- Бургас, НОХД № 101/1999 г. на РС-Бургас, НОХД № 171/2000 г. на Военен съд- Сливен ,НОХД № 418/2002 г. на РС-Бургас, НОХД № 276/2001 г. на РС-Бургас, НОХД № 276/2001 г. на РС-Бургас, НОХД № 29/2004 г.на РС-Бургас, НОХД № 436/2006 г. на РС-Бургас, НОХД № 3356/2005 г. на РС-Варна, НОХД № 64/2008 г. на РС-Сливен, НОХД № 1068/2008 г. на РС-Казанлък, НОХД № 831/2012 г. на ОС-Бургас и НОХД № 2575/2012 г. на РС-Русе. Със същото атакувано определение на ОС-Бургас е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на О. П. за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК , в частта и досежно Присъд а№ 334/17.04.1998 г. по НОХД № 158/1998 г. по описа на РС-Бургас, предвид настъпилата пълна реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК С атакуваното определение е постановено настъпилата реабилитация по право на осн. чл. 88а от НК да се отрази в съдебния картон на О. П.
Във въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, с аргументи, че са налице предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК. По отношение на невъзстановените, според първоинстанционния ссъдебен акт, вреди по НОХД № 171/2000 г. на Военен съд-Сливен, мотивирали ОС-Бургас да посатнови отказ за допускане на съдебна реабилитация, се твърди, че липсва информация дали спорните вреди са възстановени или не, което обстоятелство се възприем аза логично, предвид изминалия период от 18 години от влизането в сила на присъдата. Твърди се във въззивната жалба, че липсата на информация по делото и на пердоставена такава от страна на Военен съд-Сливен, не води до единствено възможен извод за неплатени щети от престъплението. Твърди се, че молителят П. е изчерпал всички правни възможности да докаже налично възстановяване на вредите по това дело. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново такова от страна на Апелативен съд-Бургас, с което да се допусне търсената съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.
В съдебно заседание пред АС-Бургас, въззивникът О. П. , редовно уведомен , не се явявачаства в производството чрез процесуалния си представител адвокат С. от БАК- преупълномощен от адв. Б. . Пледира се за уважаване на въззивната жалба като се възразява касателно позоваването в атакувания съдебен акт на едно единстевно решение на ВКС , което решение няма задължителна сила за инстанционните съдилища.
В съдебно заседание представителят на А. та п. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да се потвърди като законосъобразно и обосновано атакуванато определение на ОС-Бургас. Твърди, че по делото липсват доказателства да са възстановени вредите по постановената преди 18 г. присъда на Военен съд- Сливен, няма и доказателства за налични уважителни причини защо не са овъзмездени, поради което и не са налице предпоставките по чл. 87, ал.2 от НК за постановяване на съдебна реабилитация. Изразява се становище в подкрепа на аргументите на решаващия съд, че при постановяване на съдебна реабитация се преценява цялостния юридически статус на лицето и не може да се постанови реабилитаця само по едно или по няколко от осъжданията му.
Апелативнияат съд, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на О. П. , взе предвид доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.436, ал.2 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
При правилно изяснена и установена фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от проверяващата инстанция.
Видно от приложената по делото справка за съдимост са налице общо 15 влезли в сила присъди и определения , постановени за осъществени от въззивника П. престъпления от общ характер.
С Определение № 191/2013 г., вл. в сила на 10.09.2013 г. по ЧНД № 808/2013 г. на ОС-Бургас е постановено условно предсрочно освобождаване на П. от остатъка на обпределеното му общо наказание /след кумулация/ по НОХД № 2575/12г. на РС-Русе, НОХД № 41068/08 г. на РС-Казанлък и по НОХД № 831/2012 г.ва ОС-Бургас като му е опредеилен 6-месечен изпитатален срок. Към датата на депозиране на искането за постановяване на съдебна реабилитация в ОС-Бургас са изминали повече от три години, из-броени от 10.03.2014 г., когато изтича опрделеният от ОС-Бургас 6-месечен изпитателен срок. В този смисъл е законосъобразен и правилен, изводът на решаващият съд в контролирания съдебен акт, за наличие на формалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 87, ал.1 от НПК за постановване на търсената съдебна реабилитация, но едновременно с това не е налице кумулативно възведеното законово изискване да са репарирани всички вреди /щети / от перстъпните деяния , предмет на преценка при постановяване на реабилитацията.
На първо място, правилно и законосъобразно, решаващият съд е преценил, че липсват предпоставките за настъпване на реабилитация по право касателно осъждането на въззивника О. П. с Присъда № 334/17.04.98 г.,постановена по НОХД № 588/96 г. по описа на РС-Бургас. Това е така ,т. к. всякога щом в срока по чл.88а, ал.1 вр. с чл.82,ал.1,т.4 от НК, който изтича в конкретния казус на 03.01.2005 г., е осъществено друго умишлено престъпление от общ характер, за което е наложено наказание „лишаване от свобода”,препятства възможността за настъпване на реабилитация по право , а спрямо П. в този срок са постановени два влезли в сила съдебни акта, с които е признат за виновен и осъден за осъществени общо 11 престъпления от общ характер.
На следващо място като законосъобразен и парвилен се преценява правният звод на контролирания съд досежно осъждането на молителя П. по НОХД №101/99г. по описа на РС-Бургас. Законосъобразни са наведените аргументи за наличие на пречка за реабилитация по реда на чл.88а от НК досежно това осъждане- престъпното деяние, предмет на обсъждане и решаване по НОХД № 158/99 г. по описа на РС-Бургас е осъществено на 13.09.2003 г.,т.е. не покрива изискванията в хипотезата на чл.88а от НК за реабилитация по право. Реабилитация по този текст е настъпила единствено и само за осъждането на П. с ПРисъда № 334/17.04.1998 г.,постановена по НОХД № 158/1998 г. по описа на РС-Бургас, т. к. до 17.05.2003 г. не е осъществено друго престъпление. Правилно и законосъобразно е постановено в контролирания акт, служебно да се извърши отбелязване в бюлетина за съдимост на О. П. , за настъпилата реабилитация по право на осн. чл.88а от НК, касателно наказанието по НОХД № 158/99 г. на РС-Бургас.
Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че по отношение на всички останали осъждания на О. П. / 14 на брой/, не са налице предпоставките по смисъла на чл.88а от НК за реабилитация по право.
Видно от справката за съдимост на О. П. и съпътстващите я бюлетини за съдимост, по 3 от процесните 15 на брой влезли в сила присъди и определения, спрямо П. има наложени наказания „Глоба” – по НОХД № 276/01 г. и НОХД № 29/2004 г., двете на РС-Бургас и по НОХД № 3356/2005 г.на РС-Варна. И по трите дела са налице частични плащания / видно от движението по изпълнителното дело/. Прилагайки възведените в ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС правила , то обикновената давност за изпълнение на тези наказания изтича две години след последните плащания- съответно на 13.03.2009 г. зао двете дела по описа на РС-Бургас, и на 22.01.2009 г. за делото на РС-Варна. Периодът от три години, изискуем в нормата на чл. 87, ал.1 от НК е изтекъл съответно на 13.03.2012 г. и на 22.01.2012 г. Принудитгелното събиране ва сумите по наложените три наказания „глоба” е било прекратено. Правилен и обоснован в този смисъл е изводът на решаващия съд,че към момента на депожзшлони на молбта за реабилитация няма налични подлежащи на принудително събиране суми във връзка с наложени на П. наказания „глоба”. Платена е изцяло и наложената на П. по НОХД № 2575/19 г. по описа на РС-Русе глоба.
Анализът на приложените по делото писмени доказателства- удостоверение №2210/06.03.2019 г. на ОП-Бургас, трудови договори, справки от НОИ, сочат в съвкупност, че спрямо О. П. към м. март 2019 г. няма висящи наказателни производства и повдигнати обвинения, а той е трудово ангажиран и е регистриран по съответния ред за социално осигуряване и развива стопанска дейност на територията на гр. Х., Германия.
Доколкото и само по наличните осъждания не е настъпила реабилитация по право, едва тогава се пристъпва към анлиз на необходимите, лимитативно изброжени в закона предпоставки, за допускане и постановяване на съдебна реабилитация на осъжданото лице. В този смисъл, обосновано и законосъобразно, решаващият съд е приел, че едно от ккумулативно предвидените условия за опускане на съдебна реабилитация не е налице- няма налични по делото доказателства за възстановяване на вредите в размер от 100 лева, причинени от молителя П. при осъществяване на престъплението, предмет на разглеждане по НОХД № 171/2000 г. на ВС-Сливен. Видно от справката за съдимиост на П. , по цитираното дело с Присъда № 171/06.02.2001 г., за престъпление с правна квалификация по чл.216, ал.1 НК, О. П. е признат за виновен и осъден на глоба в размер на 100 лева като глобата е платена на 13.03.2007 г. , но доказателства за репариране на нанесените щети в размер на 100 лева липсват както не са представени и доказателства за налични уважителни причини за липсата на търсеното от закона възстановяване на имуществените вреди от престъпната деятелност, за да са налице предпоставките за допускане на съдебна реабилитация. Безспорно за това престъпление не е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.88а от НК, т. к. в периода след изтичането на обикновената давност за плащане на глобата от 100лева, започващ да тече на 22.03.2004 г./правилно посочен в контролирания акт/ и изтичащ на 22.03.2006 г./според ТР№ 2/2018 г. на ОСНК/ , П. е осъществил престъпното деяние пож чл.343б от НК, за което е осъден по НОХД № 3356/2005 г. на РС-Варна..
Като законосъобразни и обосновани се преценяват изводте на решаващия съд, че доказателствената съвкупност не сочи на наличие на извинителна причина, поради която П. да е бил поставен в обективна безусловна невъзможност да репарира нанесените щети в размер на 200 лева по НОХД № 171/2000 г. на Военен съд-Сливен, поради което и не е налице изключението възведено в нормата на чл. 87, ал.2 от НК При липсата на доказателства за репарирани съставомерни вреди за осъщественото престъпление по чл. 216, ал.1 от НК , то осъденото лице не може да се ползва от привилигированата възможност за реабилитация, като дългия период от време , изтекъл след влизането в сила на осъдителната присъда по НОХД № 171/2000 г. на ВС-Сливен е категорично ирелевантен към задължението за репариране на причинените от деянието съставомерни вреди.
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на ОС-Бургас и на предсатвителя на АП-Бургас досежно обстоятелството, че търсената реабилитация засяга всякога цялостния юридически статус на личността и не е възможно да се допусне реабилетация за част от осъжданията на лицето – безспорно е недопустима частична реабилитация, в какъвто смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение № 216/04.06.2015 г. на I –во н.о. на ВКС, постановено по н. д. № 647/2015 г.
Мотивиран от гореизложеното, въззивният съд намира атакуваното определение за законосъобразно, правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила , а въззивната жалба - за неоснователна.
Ето защо и на осн. чл.338 вр.с чл. 436,ал.2 от НПК, Апелативният съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270/13.09.2019 г.,постановено по ЧНД № 458/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бргас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.