№ 34650
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110104292 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 18.04.2022 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 4292 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от “фирма, със седалище и адрес на управление: г...., за издаване на заповед за незабавно
1
изпълнение на парично задължение против К. Г. Н., с ЕГН **********, от ...., за сумата от 5
706,24 лв. за главница по договор за потребителски кредит № PLUS-16963322 от 02.05.2019
г., сумата от 3 628,91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 05.09.2024
г., сумата от 598,37 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 16.01.2022 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 18.04.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 5 706,24 лв. за главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-16963322 от 02.05.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за направените по
делото разноски в размер на 142,85 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 3
628,91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 05.09.2024 г., сумата от
598,37 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 16.01.2022 г.,съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е посочил в заявлението, че
вземането му е възникнало по договор за потребителски кредит от 02.05.2019 г., който
намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК,
обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но
същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на
заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може
да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси,
свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по
смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо
Закона за защита на потребителите. Претенциите за присъждане на възнаградителна и
мораторна лихва, при твърдяна предсрочна изискуемост на кредита съдът намира, че е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и обосновава вероятна основателност на
неравноправни клаузи. В настоящото производство, което не предполага състезателен
характер, а напротив: налице е едностранен характер до връчване на препис от заповедта на
длъжника, съдът не може да определи дължима лихва, още повече когато вземането е по
договор за потребителски кредит, при който се изискват специални познания от
компетентността на вещо лице – счетоводител за определяне размера на дължимите лихви.
2
За пълнота следва да се посочи, че претендирането на възнаградителна лихва за периода
след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита би довело до неоснователно
обогатяване на кредитора и съобразно с практиката на СЕС една такава клауза в договора за
кредит обосновава извод за вероятна неоснователност. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да
бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на “фирма, със седалище и адрес на управление: г...., против К. Г. Н., с ЕГН
**********, от ...., за сумата от 3 628,91 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и
деветдесет и една стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020 г. до
05.09.2024 г., сумата от 598,37 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 16.01.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3