Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013
гр.Русе, 10.05.2022г
Русенски
Окръжен съд….гражданска колегия….в открито съдебно заседание на 11 април през 2022г…….в състав:
Председател:
Галина Магардичиян
при
секретаря Ева Димитрова и в присъствието на прокурора Г. Манолов като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 975 по
описа за 2014г, за да се произнесе, съобрази :
Съдът е сезиран с искове, предявени
от Н.Г.Г. срещу Народно събрание на Република България, Върховен
Административен съд и Национална агенция за приходите по искове с правно
основание чл.4 § 3 договора за Европейски съюз и чл.7 от Конституцията на
Република България.
С влязло в сила Определение № 1338 от
02.11.2015г е прекратено производството по отношение на предявените от Н.Г. и
„МВ Професионал“ ЕООД- в несъстоятелност към момента на завеждане на иска, а
понастоящем заличен търговец, срещу НАП за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с обявените за нищожни РА №
********** от 04.07.2008г и Р № ********* от 02.12.2008г, издадени от главен
инспектор на приходите при ТД на НАП-Русе, както следва: обезщетение в полза на
Н.Г. в размер на 40 000лв и обезщетение в полза на „МВ Професионал“ЕООД в
размер на 300 000лв и делото е изпратено по подсъдност на Административен
съд-гр.Русе.
С Определение № 260 136 от 02.06.2021г,
поради заличаване на търговеца в търговския регистър с Решение № 18 от
14.02.2019г по търг.д.№ 130/10 по описа на РОС,влязло в сила на 28.02.2019г,
съдът е прекратил производството по настоящото дело по отношение на ищеца „МВ
Професионал“ЕООД –заличен търговец. Същото е потвърдено с Определение № 339 от
22.07.2021г по в.ч.гр.д.№ 267/21 по описа на ВТАС, което не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 60319 от 18.10.2021 по ч.гр.д.№ 3488/21 по описа на ВКС.
Иска се съдът да постанови решение,
с което да осъди Народно събрание на Република България, Върховен
Административен съд и Национална агенция за приходите солидарно да заплатят на Н.Г.
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 60 000лв, след уточнение на
иска с молба вх.№ 11550 от 26.10.2015г, подробно изложени в част ІV и V, 5.1,
5.2 и 5.3 от обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.
В исковата молба се излагат
твърдения, че твърди, че от 2008г срещу „МВ Професионал“ЕООД-към настоящият
момент заличен търговец, чиито едноличен собственик на капитала е бил ищецът Н.Г.,
са инициирани множество данъчни проверки и ревизии. В хода на тези ревизии са
наложени запори върху банкови сметки на дружеството и са наредени „служебно“ преводи
на суми, по сметка на Национална агенция за приходите/НАП/. Това е довело до
невъзможността на дружеството да се разплаща със съконтрагентите си от Китайска
народно-демократична република/ КНРД/, лизингодателите и с кредитните
институции. В последствие част от ревизионните актове са отменени, прогласени
за нищожни от съда, а друга част са потвърдени, въпреки противоречието им с
правото на Европейския съюз/ЕС/.
Твърди се, че Ревизионен акт/РА/ № *********/04.07.2008г на главен инспектор на
приходите при ТД на НАП-Русе, с които са установено задължения за заплащане на
КД и ДДС в общ размер на 40 507.51лв, с две платежни нареждания от
28.07.2008г ПИБ-Русе служебно нарежда по сметка на ТД на НАП-Русе два банкови
превода от 5 724.21лв / за задълженията по ДДС, установено в т.1.7 от РА/
и от 35 056.15лв/ за задълженията за КД по т.1.7 от РА/ С Решение № 514 от
03.09.2008г на директора на „ОУИ“-Варна РА е отменен по отношение на
задълженията за КД и е потвърден в частта, свързана с облагане с ДДС.
Преписката е върната на органа на ревизия за извършване на нова ревизия за
определяне на задълженията за КД. Дружеството е обжалвало РА и потвърждаващото
го решение от 03.09.2008г пред Административен съд-гр.Варна. С Решение №
247/19.02.2009г по адм.дело № 2580/08 РА е потвърден. С Решение №
12118/16.10.2009 на ВАС по адм.дело № 5989/09 РА е прогласен за нищожен, а
първоинстанционното решение е отменено. Основанието за нищожността е наличието
на влязъл в сила Акт за прихващане и възстановяване № 7889/30.10.200, с който
за дружеството са признати права. Обоснована е неприложимостта на новите
разпоредби на чл.129,ал.3 ДОПК. Така, въпреки, че РА е бил нищожен, сумата от
40780.35лв е приведена по сметка на НАП на 28.07.2008, а банковите сметки на
дружеството остават запорирани защото производството по обжалване на РА не е
било приключило.
Твърди се, че междувременно, няколко
месеца след започване на първата ревизия, е възложена нова ревизия на
дружеството. С РА №
*********/11.11.2008г на инспектори на ТД на НАП-Русе са възприети доводите
в издаденият ревизионен доклад и са установено задължения в общ размер на
14 195.88лв.Дружеството подава жалба. В хода на проверката са наложени
предварителни обезпечителни мерки с налагане на пореден запор върху банковите
сметки на дружеството. Дружеството подава молби за замяна на мерките- на
27.10.2008г и на 01.12.2008г, но същите не са уважени. Междувременно публичният
изпълнител изпраща на „ПИБ“АД разпореждане изх.№ 70481 от 01.12.2008г за прехвърляне
по сметка на НАП на сумата от 14 195.88лв.Запорите върху банковите сметки
на дружеството са вдигнати едва на 22.01.2009 в изпълнение на постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки, на основание чл. 225, ал.1, т.2 и т.5 ДОПК-поради „незабавното“ привеждане на дължимата сума, в изпълнение на
разпореждането от 01.12.2008г. С Решение № 1679/19.10.2009г на АСВ жалбата срещу
РА е отхвърлена, а с Решение № 2427 от 23.02.2010 на ВАС по адм.д.№ 15346/2009г
решението на АСВ е потвърдено. И данъчните власти и съда се позовават на
разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС, която противоречи на чл.24, т.1 и чл.168
от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Това е установено с Решение от 16.02.2012 на СЕС по дело С-118/11.
Цитираното решение провокирало законодателно изменение, считано от
01.01.2014г. в чл.6, ал.2,т.3 ЗДДЕ.
Според мотивите на законопроекта за изменение на ЗДДС, предложените изменения
са в съответствие с решението на СЕС по дело С-118/11. Така, въпреки че е била
налице доставка, в резултат на което дружеството е имало право на данъчен
кредит, сумата от 14 195.88лв е приведена по сметка на НА на 01.12.2008г,
а банковите сметки на дружеството остават запорирани до края на м.януари 2009г.
Междувременно със Заповед № 800511
от 16.09.2008г на началник сектор „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП-Русе е
възложена трета ревизия. С РА № *********
от 01.12.2008г на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Русе са
установени задължения за КД в размер на 35 780.13лв. С постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки от 24.10.2008г публичният
изпълнител налага запор върху банковите сметки на дружеството за предполагаемия
размер на задълженията-35 744.36лв. Молбата на дружеството от 01.12.2008г
за замяна на обезпечителните мерки е оставена без уважение, а с разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение от 22.12.2008г публичният изпълнител разпорежда
„незабавно“ привеждане на сумата от 35 749.11лв по банкова сметка ***,
което е направено „служебно“ на 29.12.2008г. Едва месец след привеждане на
сумата, с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, запорите са
вдигнати. С Решение на директора на Дирекция на „ОУИ“ № 3 от 05.02.2009г РА е
потвърден. С Решение № 498/09.03.2010 на АСВ, РА е отменен частично, а с
Решение № 401 от 11.01.2011 на ВАС, РА е обявен за нищожен. Така, въпреки, че
РА е бил нищожен, сумата от 35 749.11лв е приведена по сметка на НАП на
29.12.2008г, а банковите сметки на дружеството остават запорирани до края на
м.януари 2009г.
Така в резултат от наложените запори
и „служебно“ приведените по сметка на НАП суми „ дружеството „МВ
Професионал“ЕООД се оказало в невъзможност да заплаща редовно кредитните вноски
по договор за банков кредит № 05-0009/06.03.2008г и Анекс № 1 от 14.03.2008г,
сключен с „Юробанк и Еф Джи България“АД и кредита е станал предсрочно изискуем;
невъзможност да заплаща редовно лизинговите вноски по договор за лизинг №
006657 от 28.02.2008г с „И Еф Джи ауто Лизинг“ЕООД; невъзможност да заплаща
редовно договорените суми за доставка на стоките, с което търгува дружеството,
в резултат на което голяма част от стоките не са доставени и дружеството не
може да осъществява търговски дейност и да генерира приходи и да се разплаща
със съконтрахентите си. Затова на 09.04.2010 дружеството подава молба до РОС за
откриване на производство по несъстоятелност. В молбата е посочено, че от април
2010 дружеството не осъществява търговска дейност, няма доходи и има множество
задължения. С Решение № 56 от 17.05.2010 РОС обявява дружеството в
неплатежоспособност с начална дата 31.12.2008г и открива производство по
несъстоятелност. С Решение № 153 от 15.02.2012 РОС обявява дружеството в
несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността му.
Счита, че Народното събрание на
Република България, НАП и Върховния административен съд/ВАС/ носят отговорност
във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на
доставка по договор за финансов лизинг от март 2008г, по следните съображения :
Предпоставките за възникване и
упражняване на право на данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63,
чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006
относно общата система на данъка върху добавената стойност. Според данъчните
власти и ВАС, фактическото предаване на автомобила до договора за лизинг с „Е
Еф Джи Ауто Лизинг“ЕООД, не представлява „доставка“. Това заключение е основано
на чл.6,ал.2,т.3 ЗДДС. Тази норма към март 2008г не признава характер на
„доставка“ на фактическото предаване на стока по договор за лизинг, в който е
уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на стоката. Тази
разпоредба противоречи на чл.24, т.1 и чл.168 от цитираната директива и Решение
от 16.02.2021 на СЕС по дело С-118/11. Това е признато изрично от ответника
Народно събрание на Република България в мотивите към законопроекта за
изменение на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС. Следователно, въпреки че правото на ЕС е
задължително за националния съд от 2007г, въпреки задълженията на Народното
събрание да имплементира точно Директива 2006/112/ЕО и въпреки задълженията на
националните власти да прилагат правото на ЕС, дори ако националното право му противоречи,
„МВ Професионал“ЕООД е било лишено от правото му на приспадане на данъчен
кредит за плащането на ДДС във връзка с доставката на автомобила от март 2008г
по договора за финансов лизинг. Затова счита, че за дружеството възниква право
на обезщетение за вредите, които е претърпяло от нарушения на правата му,
произтичащи от неточното имплеметиране на посочената директива. Отговорност
следва да понесат всички национални органи, допринесли за нарушението. В
конкретният случай това са Народното събрание на Република България, Национална
агенция за приходите и Върховен административен съд.
Народното събрание на Република
България не е изпълнило задължението си за правилно транспониране на
Директива 2006/112/ЕО като е оставила в сила национален регламент, който
изключва признаване право на данъчен кредит в хипотези, в които това право е
гарантирано от правото на ЕС. Освен това, като е установило регламент,
категорично противоречащ на правото на ЕС, Народното събрание е допуснало
нарушение на принципите на данъчен неутралитет, законност и правна
сигурност-общи принципи за държавите-членки и основни принципи в правото на ЕС.
Затова Народното събрание носи отговорност за вредите, причинени на
дружеството, в резултат на разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС в редакцията й
към 2008г.
В нарушение на разпоредбите на пряко
приложение на чл.168 и чл.176 от Директива 2006/112/ЕО, както и на принципа на
данъчния неутралитет, данъчните власти на Република България неправомерно са
отказали на дружеството „МВ Професионал“ЕООД право на данъчен кредит и са
начислили ДДС с лихви върху него. Поради това Национална агенция за
приходите носи отговорност за вредите , причинени на дружеството, в
резултат на извършеното нарушение на правото на ЕС.
В разглежданите случаи, въз основа
на примата на правото на ЕС пред националния закон и с оглед принципа на
неговия директен ефект, изведен от практиката на СЕС, Върховият
административен съд е следвало да отмени актовете на данъчните органи,
противоречащи на правото на ЕС. Мотивите на ВАС преповтарят мотивите на
данъчните власти. Освен това когато ВАС правораздава като касационна инстанция,
той следва да следи служебно за съответствието на първоинстанционното решение с
материалния закон. ВАС е бил длъжен да установи материалноправните разпоредби
както на националното право, така и на правото на ЕС. Следвало е да съобрази
правилата за тълкуване и прилагане на предпоставките за възникване и
упражняване на право на данъчен кредит, произтичащи от разпоредбите на чл.63,
чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, като ползващи се с приоритет
пред противоречащите им норми от националното право. Тъй като не го е сторил
носи отговорност за вредите, причинени на дружеството, в резултат от
извършеното нарушение на правото на ЕС.
Тези вреди за едноличният собственик
на дружеството“ МВ Професионал“ЕООД-понастоящем заличен търговец/ Н.Г. са пряка
и непосредствена последица от поведението на ответниците.
Твърди се, че Н.Г. е претърпял
следните вреди: чувство за безсилие и онеправданост от институционалния тормоз,
упражняван от НАП; злепоставяне пред обществото, пред близки и познати;
разстройство на физическото и психическото му здраве; срив на доверието в
националните институции и по-специално ответниците по делото; лишаване от
доходи и други средства за живот, водещи до заплаха да физическото му
оцеляване. Счита, че тези неимуществени вреди биха могли да бъдат репарирани
чрез заплащане на парично обезщетение от ответниците в размер на 60 000лв, след уточнение на
иска с молба вх.№ 11550 от 26.10.2015г, ведно
със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане. Счита, че
ответниците отговарят солидарно тъй като до вредоносния резултат се е стигнало
от съвкупното влияние на незаконосъобразното поведение на всички ответници.
Ответникът Върховен
Административен съд писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита
иска на Н.Г. за допустим, но неоснователен и необоснован. За да бъде ангажирана
обективната отговорност на ВАС на соченото от ищеца основание, следва да се
установят следните кумулативни предпоставки: твърдяното нарушение да е на
приложими и относима съюзна норма, предоставяща права на частноправните
субекти; нарушението на тази съюзна норма да се очевидно/достатъчно сериозно,
съществено/ и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението
и претърпяната вреда. В настоящият случай не са налице тези елементи от
фактическия състав на отговорността.
Ищецът твърди нарушение на разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и
чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от ноември 2006г относно общата
система на данъка върху добавената стойност. Тези норми уреждат права в полза
на частноправни субекти-право на приспадане на данъчен кредит при определени
условия. Тези норми от директивата обаче предоставят права в полза на
частноправни субекти- данъчно задължени лица. В случая ищецът няма качество на
данъчно задължено лице. Такова качество има ревизираното лице „МВ
Професионал“ЕООД-заличен търговец. То е било страна в ревизионното и съдебно
производство, по отношение на него е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит, респ. само то може да се позовава на извършено нарушение на това право.
Предвид изначалната липса на приложима и относима към правното положение на
ищеца съюзна нарма като първа предпоставка за реализиране отговорността на
държавата по този ред и само на това основание искът следва да се отхвърли като
неоснователен. По отношение на втората предпоставка, СЕС в решение по дело
С-224/01 е посочил, че при преценка за наличието на това условие и приложението
му при установяване на възможната отговорност на Държавата поради решение на
национален съд от последна инстанция, трябва да се има предвид специфичния
характер на съдебното функция и законовите изисквания за правна стабилност. Отговорността
на Държавата за нарушения на правото на общността чрез решение на национален
съд от последна инстанция, може да възникне само в изключителни случаи, когато
съдът явно е нарушил приложимия закон. Нарушението ще е очевидно при явно
несъобразяване с практиката на съда в съответната област. В настоящия случай,
ищецът се позовава на извършването на нарушение от страна на ВАС, изразяващо се
в несъобразяване с постоянната практика на Съда на ЕС. Доколкото обаче
твърдените като нарушени съюзни норми са неотносими към правното положение на
ищеца, ирелевантен се явява и въпросът за евентуални допуснати от ВАС нарушения
на относимата в тази област практика на СЕС. Освен това решението на СЕС, на
което се позовава ищецът, е постановено след произнасяне на касационната
инстанция, поради което не може да бъде годен обект на нарушение. Претендират
се и разноските в производството.
Ответникът Национална агенция за
приходите в писмен отговор по реда и
в срока по чл.131 ГПК счита предявеният от Н.Г. иск за недопустим, предвид
това, че същият не е активно легитимиран да води иск за вреди, настъпили в
резултат на действията на данъчните органи, тъй като ревизионният акт, от който
произтичат задължения и въз основа на който лицето претендира неимуществени
вреди, е издаден срещу юридическото лице, чийто собственик е ищеца,т.е
физическото лице не е страна в данъчния процес и следователно не може да
претендира вреди от действията на органите на НАП. Оспорват иска по основание и
размер. Считат, че не е посочено правното основание на иска и същото не може да
бъде извлечено от съдържанието на исковата молба. Доводите за недопустимост на
иска, считат, че следва да се разглеждат от съда и като доводи за
неоснователност на същия иск. Освен това считат, че не е налице доказана пряка
причинно-следствена връзка между задълженията, произтичащи от РА срещу
дружеството и вредата, претендирана от ищеца. Не е налице въобще и засягане на
правната сфера на физическото лице за да претендира пряко прилагане на
директива. Според СЕС директива, която не е транспонирана, какъвто е настоящия
случай, може да произведе директно някои ефекти, когато разпоредбите й дават
права на физически лица. В случая, право на данъчен кредит, би възникнало за
търговското дружество „МВ Професионал“ЕООД. В този смисъл са мотивите на ВАС по
иска на Г. по ЗОДОВ – Р № 16 156/20.12.2018 на ВАС. От изложеното в
исковата молба и в исканията по доказателствата няма никаква индикация за
начина на формиране на размера на претендираната вреда. Изцяло оспорват
фактическите обстоятелства, на които се основава иска, тъй като същите не са
подкрепени с никакви доказателства. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Народно събрание на
Република България в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като „МВ-Професионал“ЕООД е заличен търговец
и липсва правосубектност на ищеца като юридическо лице, а Н.Г. не е
правоприемник на заличения търговец и следва да уточни в какво качество
продължава процеса и да обоснове основанието за това. Считат, че исковете спрямо Народното събрание
на Република България са недопустими, тъй като Народното събрание не е страна
по спора. Националната ни уредба не предвижда възможност да бъде ангажирана
отговорността на Народното събрание във връзка с осъществяване на
законодателната му дейност, предвид особения характер на органа и извършваната
от него дейност. Процесуалният ред за реализиране на отговорността по ЗОДОВ не
променя и не повлиява по никакъв начин принципното положение, че единственият
орган, имащ правомощия да се произнася по актове на Народното събрание, е
Конституционният съд Народното събрание не е процесуален субституент по реда на
ЗОДОВ и при липса на изрична правна уредба следва да намери приложение чл.31 ГПК. В чл.2в ЗОДОВ е уреден единствено редът за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. Търсенето на отговорност,
основаваща се на правото на ЕС, не предполага ангажирането на такава от националния
законодателен орган. Ако съдът приеме, че исковете срещу Народното събрание са
допустими, считат че същите са неоснователни и недоказани. Възникването на
спорното материално право по чл.4 § 3 ат ДЕС се обуславя от наличието на
следните материални предпоставки: общностна норма, която предоставя права на
частноправни субекти, достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС,
претърпени вреди от ищеца и наличие на причинно-следствена връзка между
нарушението и вредите. Наличието на тези елементи по отношение на Народното
събрание не е обосновано и надлежно доказано в исковата молба. Не е налице
първият елемент от фактическият състав. Разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 от ЗДДС,
на които се позовава ищецът, касае доставката на стоки, поради което не може да
бъде установено твърдяното несъответствие с чл.24, т.1 от Директивата. Дори и
да се приеме, че е налице нарушение, то същото не може да се квалифицира като
съществено. В случай, че съдът приеме, че е налице съществено нарушение, то не
е налице причинно-следствена връзка между нарушението и твърдените вреди от
ищеца. За да е налице такава връзка следва вредите да са пряка и непосредствена
последица от деянието. Доказването на причинно-следствената връзка е в тежест
на ищеца. По отношение на размера на претендираните вреди считат, че същите не
са индивидуализирани и не е ясно как е формиран претендираният размер. По
отношение на неимуществените вреди не са индивидуализирани и не са представени
доказателства. Считат, че исковете са неоснователни и поради изтекла
погасителна давност. Давността тече за всеки длъжник по отделно. Възражението
за давност обаче ползва само онзи от солидарните длъжници, който се позове на
последниците. Предвид датата на депозиране на исковата молба- 16.10.2014г и с
оглед твърдението за несъответствие на разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС с
правото на ЕС/ в приложимата си редакция от 2008г/, считат че 5 годишната
давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Н.Г.Г. е бил едноличен собственик на
капитала и управител на „ МВ-Професионал“ЕООД.
С Решение № 56 от 17.05.2010 по т.д.№
130/10 по описа на РОС/л.218-222 от делото/ е открито производство по
несъстоятелност на дружеството като началната дата на неплатежоспособността е
31.12.2008г. С Решение № 153 от 15.06.2012 по същото търговско дело,видно от търговския
регистър, дружеството е обявено в несъстоятелност, поставено е прекратяване
дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на
длъжника-юридическо лице. С Решение № 18 от 14.02.2019г по търг.д.№ 130/10 по
описа на РОС,влязло в сила на 28.02.2019г/ л.229 от делото/, съдът е прекратил
производството по несъстоятелност по отношение на „МВ Професионал“ЕООД и е
заличил дружеството от търговския регистър на основание чл.735, ал.2 ТЗ.
С Решение № 1679 от 19.10.2009г по
адм.дело № 191/2009 по описа на Варненски административен съд е отхвърлена
жалбата на „МВ Професионал“ЕООД, представлявано от Н.Г. против Ревизионен акт №
********* от 11.11.2008г, издаден от орган на приходите при ТД на НАП-Русе,
потвърден с Решение № 711/23.12.2008г на зам.директор на Дирекция „ОУИ“ при ЦУ
на наП-Варна, с който му е отказано право на данъчен кредит по фактура №
********** от 24.03.2008г, на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС в размер на
38 903.27лв, извършена е корекция на СД по ЗДДС за данъчен период м.03.2008г
и са установени задължения за довнасяне и съответните лихви. Решението е влязло
в сила на 23.02.2010г като същото е потвърдено с Решение № 2427 от 23.02.2010г
на Върховен административен съд.
От показанията на св.Д.Н., която живее с
ищеца на семейни начала от 2009г се установи, че Г. преживял срива на
дружеството си „МВ Професионал“ЕООД, което било доста добре финансово
обезпечено.Имало редица ревизии от НАП като проверките започнали 2009г,
източване на сметка от НАП, а при последното дело се оказало, че има фактическа
грешка. Г. бил в много лошо психическо състояние. Не спял, бил почти денонощно
буден. Загубил контакти с клиенти и такива с близки. Имало е моменти, в които
се молели за пари и техни близки им давали хляб, вода. Нямали ток, не можели да
си го платят, защото тя помагала на ищеца финансово, но в един момент и на нея
и се наложило да спре да работи. Той преживявал това и заради факта, че виждал,
че няма възможност да се върне към работата си и дейността си. Според свидетелката
когато имал пари, имал и много приятели, но след като загубил парите загубил и
приятелите си. Ищецът не е ходил на психолог. За това, че не можел да спи имал
предписани лекарства, но свидетелката не знае кой му ги е предписал. Приемал ги
в период от около 2-3 години, но състоянието му не се нормализирало.Нарушен му
бил целия ритъм и начин на живот.
По делото са представени имейли,
съдържащи търговска кореспонденция между Golden Wheel Mfy.Co. Ltd, Хонк Конг, Китай и „МВ Професионал“ЕООД в
периода от м.август 2003 до м.декември 2008г. От тази кореспонденция е видно,
че от края на м.11.08, началото на м.12.2008г дружеството, управлявано от
ищеца, е имало неплатени суми по сключените договори, а от друга страна са му
били доставени дефектни стоки от страна на китайския съконтрахент. Имейлите съдържат и кореспонденция от 2009г и
от същите е видно, че към м.08.2009г също има неплатени суми от страна
дружеството на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С Ревизионен акт № ********* от
11.11.2008г на главен инспектор при ТД на НАП-Русе/ л.261 от делото/ по
отношение на „МВ Професионал“ЕООД е прието, че не е налице изискуемост на данък
добавена стойност по смисъла на чл.25,ал.5, т.1 ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл.68, ал.2 ЗДДС вследствие на което дружеството дължи сумата от
12 595.32лв. данък добавена стойност и 1115.79лв лихви ДДС или общо
задълженията на дружеството по този ревизионен акт са в размер на
14 110.75лв. Главният инспектор по приходите е приел в ревизионния акт, че
съгласно чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС за доставка на стока се смята фактическото предоставяне
на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на
правото на собственост върху стоката, като разпоредбата не се прилага когато в
договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху
стоката. Съгласно чл.12, ал.5 ППЗДДС в един договор за лизинг не е уговорено
задължение за прехвърляне на правото на собственост, а само опция, когато за
прехвърляне на собствеността се изисква изрично волеизявление на
лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по
договора. В ревизионния акт е анализирано съдържанието лизинговия договор към
фактурата, предмет на акта, и е прието, че предвид условието, че освен
дължимите вноски по договора/ лизинговата цена/, лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху актива едва след като заплати всички други
парични задължения/ и предвид договореното, че собствеността да бъде
прехвърлена с нотариално заверен договор, който да бъде сключен след писмено
искане от лизингополучателя/, сключеният договор за лизинг между „И еф джи ауто
лизинг“ЕООД и „МВ Професионал“ЕООД има характера на договор, в който е
уговорена само възможност, а не задължение за прехвърляне на правото на
собственост. Във връзка с това е направен крайният извод, че по фактура №
********** от 24.03.2008г за „МВ Професионал“ЕООД е прието, че не е налице
изискуемост на данък добавена стойност по смисъла на чл.25,ал.5, т.1 ЗДДС
и право на приспадане на данъчен кредит
на основание чл.68, ал.2 ЗДДС
С
Решение № 1679/19.10.2009г Административен съд-Варна по адм.дело № 191/09 е
отхвърлил жалбата на дружеството срещи посоченият ревизионен акт. Решението е
потвърдено с Решение № 2427 от 23.02.2019г по адм.д.№ 15346/19 по описа на ВАС.
В мотивите на съдебните решения е прието, че с оглед клаузите на лизинговия
договор се обосновава извода, че в договора за лизинг липсва разпоредба,
изрично предвиждаща прехвърляне на правото на собственост върху автомобила,
поради което разпоредбата на предложение първо от чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС е
неприложима. От това следва, че не може да се приеме, че е налице събитие,
приравнено на сделка за целите на ДДС към датата на фактическото предаване на
автомобила за ползване с приемо-предавателния протокол от 21.03.08 г.
Специалната разпоредба на ЗДДС, приравняваща фактическото предоставяне на
стоката по договора за лизинг на сделка, за целите на ЗДДС, е неприложима за
конкретния договор за лизинг на МПС. В случая е приложима разпоредбата на
предложение второ от същия текст - чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС - уговорена само
възможност - опция за прехвърляне на собствеността, в който случай са валидни
правилата за повече от едно данъчно събитие - чл. 25, ал. 4 ЗДДС, а именно
всеки период или етап, за който е уговорено плащане (лизингова вноска), ще се
смята за отделна доставка и данъчно събитие за нея.
С Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), в сила от 1.01.2007 г. е въведено изключение от правилото,
установено с преди действащите разпоредби на ЗДДС, че доставка на стока е
налице при прехвърлянето на право на собственост или на друго вещно право върху
стока. С ЗДДС на доставка на стока са приравнени и събития, при които изобщо не
е налице прехвърляне на собственост върху стока, а се има предвид, че това
събитие ще се осъществи в бъдеще време. Такова бъдещо събитие е договор за
лизинг, който изрично предвижда прехвърляне на правото на собственост върху
вещта, която е обект на договора и в този случай за целите на ДДС е изрично
предвидено, че е налице данъчно събитие към момента на фактическото
предоставяне на стоката по договора за лизинг. Тази законова уредба се съдържа
в предложение първо на т. 3 от чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно текста, за доставка
на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по
договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на
собственост върху стоката. В този случай възниква едно данъчното събитие и то
на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на
лизингополучателя - чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за разлика от досега
действащата уредба, съгласно която данъчните събития са толкова на брой,
колкото са договорените и дължими лизингови вноски. При така установената с
закона хипотеза, ДДС се начислява при фактическото предоставяне на стоката,
когато възниква и данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Облагането с ДДС в този случай ще се извърши еднократно в началото на
лизинговия период, а не при всяко плащане по договора. Така лизингодателят, ако
е регистрирано по ЗДДС лице, ще трябва да начисли ДДС върху цялата стойност
(цена), дължима по лизинговия договор още в периода на фактическото предаване
на стоката на лизингополучателя. За да бъде начислен ДДС от лизингодателя,
лизингополучателят ще трябва да плати наведнаж този данък, отново към датата на
фактическото предоставяне на стоката, независимо, че дължи на вноски
лизинговата цена.Съгласно предложение второ на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, разпоредбата
на предложение първо не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена
само опция за прехвърляне собствеността върху стоката. Съгласно чл. 25, ал. 4
от ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки
период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка - данъчното
събитие е на датата на която изтича периода за плащане, или на датата, на която
е направено плащането и данъкът за доставката в тези случаи става изискуем на
тези дати. В този смисъл са разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и 4 от ППЗДДС. С
разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС е въведен режимът за облагане с ДДС по
ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба и в случаите на договор за лизинг, с който
не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото
на собственост. В изречение второ на ал. 5 на чл. 12 ППЗДДС е дадено
определение за договор за лизинг, в който е налице само опция, а именно:
"Счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за
прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на
лизингополучателя и допълнително плащане, различно от дължимите вноски по
договора". По новия ЗДДС, с така въведените различни хипотези, лизинговите
договори биха могли да имат два твърде различни данъчни режима, свързани с
възникване на данъчното събитие, дължимостта на ДДС и възникване на правото на
данъчен кредит.
Със изменение на т.3, ал.2, чл.6 от ЗДДС
със ЗИДЗДДС- ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. е прието, че за
доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне
на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на
правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в
договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху
стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на
лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към
датата на предоставянето.
Видно от мотивите към законопроекта на
Закона за изменение и допълнение на ЗДДС – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г., „направените предложения за изменение и допълнение на Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от
хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на
европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на
косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават
затруднения при практическото прилагане на закона.“ Видно от същите мотиви изменението
на нормата на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС е било необходимо с оглед „ Промени,
свързани с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за
изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху
добавената стойност“
във
връзка с правото на
приспадане на данъчен кредит за данъчно задължените лица и „Промени в резултат
на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на
ЗДДС в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз“, а именно “направени
са предложения за изменения по отношение на доставките на стоки при условията
на финансов лизинг, като са регламентирани критерии в кои случаи сделката по
лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив
съобразно решение на СЕС по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД“
Държавата отговаря за вредите от
нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно
съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие
или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. За
отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за
вреди е обективна. Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото
на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено умишлено или
при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено"; но това не означава, че
полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението
може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки
полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка,
нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на
задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.
Международните договори и правото на
Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и
от всеки друг правоприлагащ орган.
Правото на Европейския съюз има особено
положение в системата на българското право. То има международен произход, което
налага неговото автономно тълкуване и поставя в особено положение Съда на
Европейския съюз, като източник на задължителна съдебна практика. Международният
произход на това право обуславя и неговото надмощно положение по отношение на
националното право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 на Конституцията. Правото на
Европейския съюз, като част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал.
4, изр. 1 на Конституцията урежда, както публичните отношения между
държавата-членка и нейните граждани в обществено значими области като свободата
на движение на хора, стоки, услуги и капитали, и др., така и частноправните
отношения с международен елемент (напр. в областта на съдебното сътрудничество
по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение), но също и частноправни
отношения без международен елемент, напр. защитата на потребителите.
В
чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм за предотвратяване на евентуални
вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, чрез овластяването на
всички правоприлагащи органи – от местната и държавната администрация до
Конституционния съд – да преценяват съответствието на приетите закони с правото
на Европейския съюз и да приложат това право с приоритет пред националния
закон, но съществуването на този механизъм не освобождава държавата от
отговорността, че е приела и/или поддържа националния закон в несъответствие с
правото на Европейския съюз, както и, че този механизъм не е сработил ефективно
и вреди са причинени. Причинният процес започва от приемането или поддържането
в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз
и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните
негативни последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен
процес има значение единствено за процесуалната им легитимация да отговарят
като ответници по иска за обезщетение. Обезщетение за нарушение на правото на
Европейския съюз може да се претендира, както поради нарушения от
нормотворчески, правораздавателни и правозащитни органи, на органи на
изпълнителната власт и на местното самоуправление, така и за допускането на
нарушения от частноправни субекти.
Правото на Европейския съюз може да бъде
нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща
правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато
правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като
приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но също и
когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или
може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да
съществува в друг вид в националното право.
Българският съд е съд на Европейския
съюз, той прилага правото на Европейския съюз като свое право, но тълкува
неговите разпоредби автономно, т. е. според практиката на Съда на Европейския
съюз. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз не буди
съмнение, съдът прилага правото на Европейския съюз, но в случай на съмнение
той може да отправи запитване до Съда на европейските общности. Такова
запитване съдът е длъжен да отправи не само, когато се постави въпрос за
валидността на акт на органите на Европейския съюз, но също и ако възникне
съмнение за съответствието на закон с правото на Европейския съюз/ В този
смисъл Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о./
В този смисъл съдът намира, че
постановявайки ревизионен акт, респективно съдебни решения, потвърждаващи този
ревизионен акт и отхвърлящи жалбата на „МБ Професионал“ЕООД срещу него, по
съображения свързани с противоречащата правна норма на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС с
правото на Европейския съюз, Държавата в лицето на своите органи, отговаря за
вредите, които са причинени на увреденото лице. Когато вредите са причинени от
действията или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение
може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност,
тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-Държавата. /
Решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о./
В случая Народното събрание на Република
България носи отговорност, тъй като е приел закон, който е в несъответствие с
правото на Европейския съюз. Върховният административен съд носи отговорност с
оглед изложеното по-горе, че следва да прилага правото на
Европейския
съюз като свое право и да тълкува неговите разпоредби автономно според
практиката на Съда на Европейския съюз и в случая на наличие на норма от
вътрешното право, която противоречи на правото на Европейския съюз и практиката
на Съда на Европейския съюз, следва да приложи правото на Европейския съюз. Отговорността на НАП произтича от
обстоятелството, че разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно данъчният
кредит са точни, ясни и безусловни, поради което са пряко приложими и следва да
бъдат зачетени от административният орган при извършване на дейността му по
осъществяване на данъчни ревизии.
Съдът намира, че съществуването на
правна норма, противоречаща на правото на ЕС и прилагането й, от което за
проверяваните по ЗДДС лица настъпват преки последствия, представляваща достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което Държавата в
лицето на ответниците по делото носи отговорност за нанесени вреди.
Съдът намира, че независимо, че адресат
на ревизионния акт е „МВ Професионал“ЕООД, неимуществени вреди могат да
настъпят и в сферата на физическото лице, едноличен собственик на капитала на
това дружество и управител на това дружество, още повече както е в настоящият
случай, в който след открито производство по несъстоятелност на дружеството
същото е заличено като търговец. В този случай могат да възникнат и
неимуществени вреди за самото физическо лице, тъй като неблагоприятните
последици от прилагането на противоречащата на правото на ЕС правна норма пряко
засягат и неговия патримониум, а не само на юридическото лице.
От събраните по делото доказателства-писмени
и гласни- съдът намира за доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
който се изразяват в това, че същият в продължителен период от време не е можел
да спи, безпокоял се е за бъдещето си, чрез невъзможността да развива
търговската дейност на фирмата си той като физическо лице е бил лишен от
поминък и средства за препитание. Тези вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на ответниците, изложено по-горе в решението. Съдът
намира, че справедливото обезщетение, което може да репарира тези болки и
страдания е в размер на 10 000лв. Искът следва да се уважи в този размер,
а над него като недоказан следва да се отхвърли. Ищецът не установи в процеса болките
и страданията, които е търпял да са били с някакъв изключителен интензитет, който
да обуславя присъждане на обезщетение в по-висок размер. По тези съображения
искът за заплащане на обезщетение над сумата от 10 000лв до 60 000лв
като неоснователен следва да се отхвърли. Върху присъдената сума се дължи и
законна лихва, считано от завеждане на иска-16.10.2014г до окончателното й
плащане.
Съдът намира направеното възражение за
погасяване на иска по давност за неоснователно. Решението на ВАС по адм.дело №
15346/09, с което се потвърждава Решение
на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалба срещу ревизионния акт
от 11.11.2008г, е постановено на 23.02.2010г. От този момент започва да тече
срокът за петгодишната давност относно предявяване на иска. Исковата молба е
депозирана на 16.10.2014г, поради което предявеният иск с правно основание
чл.4, § 3 ДЕС вр ЗОДОВ, не е погасен по давност.
Ответниците дължат солидарно на ищеца и
направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска му. От
разноски в общ размер на 1661.90лв в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 277лв.
В полза на ответника Народно събрание на
Република България, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25 Наредба
за заплащане на правната помощ вр чл.10,ал.4 ЗОДОВ, ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв. съразмерно с отхвърлената част от предявеният
иск.
В полза на ответника Върховен
административен съд, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25 Наредба
за заплащане на правната помощ вр чл.10,ал.4 ЗОДОВ, ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. съразмерно с отхвърлената част от предявеният
иск и представеният списък за разноски.
В полза на ответника Национална агенция
по приходите, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25 Наредба за
заплащане на правната помощ вр чл.10,ал.4 ЗОДОВ, ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв. съразмерно с отхвърлената част от предявеният
иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Народно събрание на Република България- гр.София, пл.“Народно
събрание“ № 2, Върховен административен
съд-гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 18 и Национална агенция по приходите- гр.София, бул.“Дондуков“ № 52 солидарно да заплатят на Н.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 10 000лв/ десет хиляди лв/,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен
кредит по отношение на доставка по договор за финансов лизинг от март 2008г,вследствие
на нарушение на правото на ЕС, на основание чл.4, § 3 ДЕС вр ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска-16.10.2014г до окончателно
плащане, както и 277лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000лв до 60 000лв
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН ********** *** да
плати на Народно събрание на Република България- гр.София, пл.“Народно
събрание“ № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН ********** *** да
плати на Върховен административен съд-гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №
18 юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН ********** *** на
Национална агенция по приходите- гр.София, бул.“Дондуков“ № 52 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия :