МОТИВИ към Присъда № 260000/10.01.2023 г.
по НОХД № 498/2021 г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Бургас срещу:
А.Ф.С., ЕГН: **********,***, като непълнолетен, но като
разбирал свойството и значението на извършеното и като можел да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с
непълнолетния С.А.К., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,
причинил на И.М.П., с установена по делото самоличност, средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на долна челюст, която трайно затруднява дъвченето и
говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
както и срещу С.А.К., ЕГН **********, за това, че на
20.05.2019 г., в гр.Бургас, кв. „***“, като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното и като можел да ръководи постъпките си,
в съучастие като съизвършител с непълнолетния А.Ф.С.,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на И.М.П., с
установена по делото самоличност, средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на долна челюст, която трайно затруднява дъвченето и говоренето -
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
С разпореждане за насрочване на разпоредително заседание
съдът разясни на пострадалото лице възможността да участва в производството, но
в предвидения в закона срок, не се направи искане за участие по делото като
страна. С разпореждането съдът е указал на подсъдимите и техните защитници
въпросите, което следва да се решат в разпоредително заседание и изрично е
разяснил разпоредбата на чл. 269 НПК.
В разпоредително заседание подсъдимият С.А.К. заяви, че
желае производството по делото спрямо него да протече по реда на Глава 29 НПК
със сключване на споразумение.
В разпоредително заседание подс.
А.Ф.С. и неговият защитник адв. А., направиха искане
по отношение на подсъдимия С. производството да протече по общия ред.
С определение, съдът реши въпросите по чл. 248 НПК и прие,
че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалото лице, които да са отстраними и да налагат прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора.
С оглед изявлението на подс. К.,
че желае производството по делото да протече по реда на Глава 29 НПК на
основание чл. 384, ал. 3 от НПК, съдът запита подсъдимия С. и адв. А. като негов защитник за становище съгласни ли са да
бъде постигнато споразумение между адв. Р., БРП и
подсъдимият К.. Страните дадоха съгласие за приключване на делото спрямо
подсъдимия С. К. със споразумение, поради което на основание чл. 384а делото се
докладва на Председателя на БРС за определяне на друг състав, който да се
произнесе по споразумението.
С Определение по НОХД № 3775/2021г. на БРС е одобрено споразумение,
с което подс. С. К. е признат за виновен в това, че
на 20.05.2019 г., в гр.Бургас, кв. „***“, като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното и като можел да ръководи постъпките си,
в съучастие като съизвършител с непълнолетния А.Ф.С.,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на И.М.П., с
установена по делото самоличност, средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на долна челюст, която трайно затруднява дъвченето и говоренето -
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б” НК на
подсъдимия К. е наложено наказание „обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез публикация на диспозитива на съдебния
акт в интернет страницата за Община Бургас за срок от един месец. В тежест на
подсъдимия са възложени и разноските в хода на ДП в размер на 1312,52 лева.
Пред съда производството по отношение на подс. С. протече по общия ред.
Подс. С. участва в съдебно заседание като
неведнъж се наложи съдът да постановява
неговото принудително довеждане за провеждане на съдебно заседание като
предвид младата му възраст и чистото съдебно минало съдът не измени МНО в
най-тежката предвидена в закона „задържане под стража“, а все МНО „подписка“.
Подсъдимият не даде обяснения в хода на съдебното следствие като преди
приключването му подс. С. преустанови участието си по
делото и съгласно изисканите справки е напуснал пределите на страната, без
уведоми съда за новия си адрес. Подсъдимият е уведомен за последиците от
неявяването в съдебно заседание, но въпреки това пренебрегвайки дадените
указания, е напуснал страната и след проведеното щателно издирване не беше
установен и наказателното производство приключи без негово участие.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е уведомен за
воденото срещу него наказателно производство, редовно призован, не се явява, макар
и участието му да е задължително съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 1, 2, 4, б „а“ НПК и продължи съдебно следствие без участието на подсъдимия и го приключи в
негово отсъствие. Подс. С., при знание за воденото
срещу него наказателно производство и предупреден за възможността, която дава
разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК с разпореждането за насрочване на
разпоредително заседание, производството да протече и без негово участие, без
да уведоми съда и да посочи адрес, на който да бъде установен, напусна страната
и преустанови участието си в съдебното производство без да посочи уважителна
причина за това.
Правото на защита на подсъдимия се осъществи от неговия
защитник още от ДП адв. А..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в
обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Намира, че вината на подсъдимия е доказана и счита, че наказание
от 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“ с 1 /една/ година изпитателен срок би
могло да се окаже достатъчно целево и превъзпитателно, както спрямо самия С.,
така и спрямо други членове на обществото. Предлага да му се възложат в тежест
половината от разноските от ДП.
Служебният защитник на подсъдимия адв.
А. от БАК пледира за оправдателна присъда като счита, че подс.
К. е признал фактите и подс. С. не е виновен.
Подсъдимият не се възползва от възможността за последна
дума като въпреки знанието, че срещу него се води наказателно производство,
напусна пределите на страната и не се яви, за да продължи лично участието си в
процеса.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност
и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Ф.С.
- ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес:*** и с настоящ
адрес:***, български гражданин, неосъждан.
На 20.05.2019 г. подсъдимият С. /по прякор Д./ бил заедно
със свидетелите И.И., С.М., Й.П., М.Х. и С.К.. Подс. С. имал спор със св. И. П. /по прякор О. или Ю./ ЕГН **********
относно момиче, което и двамата харесвали и затова подс.
С. провел комуникация по приложението „Фейсбук” със
св. И. П. като му казал да излезе навън, в близост до дома си, за да се срещнат
и да изяснят отношенията си. Подсъдимият С., заедно със свидетелите И.И., С.М.,
Й.П., М.Х. и С.К. отишли до кв. „***“, за да се срещне подсъдимият със св. И. П..
Св. И. П. излязъл от дома си и отишъл на място, в близост
до дома му в кв. „***“, заедно със своя брат Х. П., който останал на разстояние.
Св. К. не познавал св. П., но научил от подс. С. за
тяхната предполагаема конкуренция. Било около 22.00 часа когато подс. С. започнал разговор със св. И. П. като в близост до
тях бил св. К., а останалите момчета били на разстояние. Подс. С. и св. И. П.
били на много близко разстояние един от друг, като подс.
С. започнал да предизвиква св. П. и в един момент подсъдимият С. ударил силно с
юмрук в областта на лицето, долна дясна част на челюстта свидетелят П., при
който удар последният паднал на земята. Изправил се и също под влияние на
емоциите се опитал да се защити от подс. С.,
опитвайки се също да нанесе удар. В този момент св. К., който бил най - близо
до него, нанесъл на И. П. последващ удар с юмрук в
лицето, след който пострадалият повече не можел да се защити. Дочувайки
суматохата навън от дома си излязла майката на пострадалия И. П. - свидетелката
С.Т., която като видяла детето си на земята да вика за помощ се втурнала към
него и се развикала на момчетата наоколо, които се разбягали. Св. Т. заедно с
другия си син и племенник помогнала на пострадалия да се изправи и да го внесат
у дома им. Св. Т. била силно разстроена от окървавеното лице и състояние на
сина си И. П. и сигнализирала на тел. 112.
На мястото на случилото се пристигнали полицейски
служители при 05 РУ на МВР - Бургас, които установили самоличността на
заварените там лица. Пострадалият получил спешна медицинска помощ, като още при
първичния преглед била констатирана фрактура на челюстта.
От съдебно-медицинска експертиза № 403/2019 г. се констатира, че на св. И. П.
била причинена фрактура на долната челюст, която е възможно да е била получена
по време и начин, както е съобщено от удар с твърд тъп предмет, каквато
характеристика има юмрука на човек. Фрактурата на долна челюст се определя като
трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
От повторна съдебно медицинска експертиза №
583/2020 г. с
участието и на специалист-стоматолог е изведено, че причинената фрактура на
долната челюст на св. И. П. е възможно да е в резултат на еднократен удар при
сключени челюсти, като тогава при директен страничен удар в такова положение на
долната челюст цялата ударна сила пада на страната на приложението, където се
наблюдава увреждането във вид на фрактурна линия. Не
са намерени медико- биологични данни за други травми и увреждания на лицето и
главата на пострадалия, говорещи в полза на падане върху твърда земна
повърхност с последваща фрактура на челюстта.
Установеното увреждане е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за срок повече от 30 дни.
Разпитана в съдебно заседание д-р М. посочи, че един удар
е достатъчен, за да се получи фрактурата като може ударите и да са повече от един
на едно и също място, при което не би имало друг резултат.
Според изготвена
по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза подс. А.С. към момента на
извършване на деянието и към момента на освидетелстването е бил психически
здрав. Неговото поведение е било нормално психологично мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени, като качествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите, паметта
и интелекта. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си, независимо от непълнолетието си.
Съгласно изготвената характеристична справка от ОУ „********“ гр.
Бургас, където учил подс. С., същият показвал
задоволителна успеваемост в учебно-образователния
процес, като имал затруднения, поради незаинтересованост и чести отсъствия от
часовете. Обяснението за тези отсъствия били, че се налагало да работи и да
подпомага семейния бюджет. Подс. С. е описан като
ученик с добра дисциплина, но не много активен в учебната работа. Към
възложените задачи се отнасял избирателно, спрямо личните си интереси, насочени
главно в областта на транспортната техника и спорта. В класа имал изяви като
лидер и се ползвал с авторитет сред съучениците си. Не били постъпвали
оплаквания от учители за лошо поведение по време на часовете. В добро
здравословно и психическо състояние. За него и за още три деца в семейството грижи
полагала предимно баба му, като бащата не работел постоянно, а майката не
живеела при тях.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа гласни доказателства и доказателствени
средства: разпит на св. И. П. (л. 187 СФ, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); св. И.И. (л. 188 СФ –частично и прочетени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. чл. 281, ал. 1 т. 2 и т. 1 НПК - частично);
св. Й.П. (л. 189 гръб СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК - частично); св. Х. П. (л. 190
СФ частично), С.Т. (л.191 СФ – частично), св. М.Х. (л. 217 СФ, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК
- частично), св. С. М. (л. 290 СФ – частично и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - частично);
св. С.К. (л. 292 СФ -частично, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); К.Г. (л. 294 СФ).
От писмените доказателства и доказателствени
средства: медицинска документация (т.1, л. 7-10, л. 29-39, л. 41-45 ДП);
характеристична справка инспектор ДПС (л. 49 ДП); педагогическа характеристика
(л.106, том 1 ДП); характеристични справки (л. 104-116, том 1 ДП); отговор
УМБАЛ Света Марина ЕАД Варна (л. 77, том 2 ДП); протокол по НОХД № 3775/2021г.
по описа на БРС (л. 117 СФ); справка за съдимост;
От експертизите:
съдебномедицинска (л. 59-60 т. 1 ДП); комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза (л.80-89, том 1 ДП); съдебномедицинска (л. 80-81, т. 2 ДП.
Съдът постави в основата на изводите си относно
фактическата обстановка показанията на св. С.К. и на пострадалото лице И. П.,
които са били непосредствени очевидци и най-близо до случващото се. Съдът прие,
че имената на пострадалото лице са И.М. П., съгласно снетата в хода на
съдебното следствие самоличност и ЕГН, което е идентично с ЕГН в протокол л. 6,
том 1 от ДП, от който по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, бяха прочетени и показанията на свидетеля,
дадени в хода на ДП и че се касае за техническа грешка при изписване на
неговата фамилия в обвинителния акт. Еднопосочни са показанията на свидетелите,
че се касае именно за св. И. П., както и че неговият прякор е О. /така св. И.,
св. М., св. М.Х., св. И. П./, макар и свидетелите да използват в съдебна фаза и
„Ю.“ съдът приема, че се касае за синоними и е едно и също лице като в този
смисъл св. М. ЕГН ********** потвърждава показанията си дадени с хода на ДП, където
е посочил „О.“, но в съдебно заседание нарича лицето „Ю.“.
Показанията на св. С.К. и на пострадалото лице И. П. се
подкрепят до голяма степен и в основни линии и от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели И., М., П., Х. П..
Следва да се отчете младата възраст на всички свидетели,
които към датата на събитието са били непълнолетни и до датата на съдебното
следствие е изминал значителен период от време, през който представите им за
събитието са били променени и е нормално да не помнят конкретни детайли. Така
например съдът констатира противоречия в показанията на свидетелите относно
мястото на събитието, мястото на нанесения удар, дали удара е бил един или
повече, това дали св. П. е носил някакъв предмет в себе си. Така, св. П. е посочил
в разпита си в ДП, че И. П. е носил бокс, в който смисъл са и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК
показания на св. М.Х., а св. М. в съдебно следствие вече твърди, че П. е имал
нож.
Съдебният състав намери, че следва да се довери на св. П.
и св. К., че всъщност св. П. не е имал някакъв предмет в себе си, а е отишъл да
разговаря с подсъдимия на уговореното място след получено съобщение по Фейсбук. Самият св. П. при прочитане на показанията, дадени
в хода на ДП сочи, че е бил на разстояние и не се е виждало, а св. М. заявява,
че може и да е нямало нож, а бокс изобщо не помни да е имало.
Констатира се известно противоречие относно мястото на
нанесения удар в показанията, дадени в хода на съдебно следствие, при св. Х. П.
и св. С. М. като последният сочи, че видял удар в лявата част на лицето, а св. Х.
П. първоначално сочи, че ударът е бил от подс. С. в
дясната част на челюстта, а след това сочи, че ударът бил в лявата част. Св. К.
от своя страна изразява несигурност дали ударите от страна на подсъдимия са
били един или два, а св. И. в показанията си от ДП сочи, че видял как „…Д. удари
О.…Видях как О. падна на земята…Мисля, че той сам се хвърли на земята…“.
Съдът намира, че следва да се довери на св. И. П., който
е пострадал и непосредствено е възприел действията, че ударът от подсъдимия е
бил в дясната част на челюстта на И. П.. Намира, че следва да се довери на св. К.,
че първи удар е нанесъл подс. С., но ударът е бил
еднократен, което се установява от показанията на св. И. П., който е
категоричен, че подсъдимият го е ударил веднъж и след това веднъж го е ударил С.К.,
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281,
ал. 1, т. 2 и т. 1 НПК показания на св. И.И.,
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281,
ал. 1, т. 2 НПК показания на св. П., показанията на св. Х. П., дадени в съдебна
фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл.
281, ал. 1, т. 4 НПК показания на св. М.Х., както и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
показания на св. С. М.. Съдът в по-голямата част, с изключение на посочените
части, постави в изводите си показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП,
тъй като се касае за разпит непосредствено след събитието, още повече като се
отчита младата възраст на свидетелите и изминалия период от време.
Съдът се довери на св. П. и св. К. и относно мястото на
събитието – кв. „***“ като в този смисъл е бил получен и сигнал на тел. 112 и е
била извършена проверка от служителите на 05 РУ ОД МВР Бургас.
Съдът констатира противоречие в показанията на св. И.И., дадени в хода на съдебното следствие, и тези, дадени в
хода на ДП относно обстоятелството дали е видял подс.
С. да нанася удар на св. П. и намери, че следва да се довери на показанията,
дадени е хода на ДП, тъй като те са били депозирани непосредствено след събитието
и прочетени в хода на съдебно следствие свидетелят заявява, че е изминало много
време и не помни като щом тогава е казал, че е видял удар, то следва да се
приеме, че е така. Трябва да се отчете, че се касае за субективна преценка на
свидетеля дали ударът е бил силен или слаб и дали от този удар пострадалия е
можел да падне на земята или не.
Съдът не даде вяра на показанията на св. М., дадени в
съдебна фаза, че св. П. е имал нож, тъй като в тази част неговите показания не
кореспондират с никои други показания на свидетели и отделно от това в разпита
си в хода на ДП не е посочил такова обстоятелство. В разпита на този свидетел
съдът наблюдава промяна на факти и обстоятелства, които значително се
различават от дадените пред органа на досъдебното производство като отдава това
разминаване на изминалото време от датата на събитието до датата на разпита на
свидетеля в хода на съдебно следствие като се отчита много младата възраст на
свидетеля при възприемане на събитието и възможността с изминалия период от
време действителността да е значително изкривена и преиначена в съзнанието му.
Самият свидетел, след прочитане на показанията, дадени пред орган на ДП посочи,
че вероятно е било така както е казал тогава, поради което и съдът кредитира
показанията му дадени пред орган на ДП.
Съдът не взе предвид показанията на св. Ф.С., дадени в
хода на ДП, тъй като свидетелят в съдебно заседание като баща на подсъдимия С.
отказа да свидетелства като се възползва от възможността на разпоредбата на чл.
119 НПК и затова съдът не взе предвид неговите показания.
Еднопосочни са показанията на св. И. П., св. Х. П., св. К.,
дадени в хода на съдебно следствие, както и прочетените показания на св. И. П.
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК; св. И.И. прочетени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. чл. 281, ал. 1 т. 2 и т. 1 НПК; св. Й.П.
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр чл. 281, ал.
1, т. 2 НПК; св. М.Х. прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, св. С. М. прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и св. С.К., прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, че първо подсъдимият С. е нанесъл удар на И. П. в областта на
челюстта и врата, от който той е загубил равновесие и е паднал на земята, след
което се е изправил и е последвал удар от страна на св. К.. Св. Х. П. трудно
различава ляво и дясно като запитан в съдебно заседание показва различна ръка
от тази, която сочи с думи, но показанията на свидетеля кореспондират с тези на
св. К., И., П., И. П., поради което и съдът дава вяра, че именно подс. С. е ударил с юмрук св. И. П. в областта на челюстта,
а след това удар е последвал също в челюстта и от св. К..
Съдът частично взема предвид показанията на св. Т., тъй
като тя не е била свидетел – очевидец на случилото се, а относно събитието на
удара възпроизвежда това, което е чула от други свидетели. Съдът обаче й се
доверява за това, че лечението на пострадалото лице е продължило повече от
месец.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица като
обективни, безпристрастни и пълни. Съдът даде вяра на вещото лице д-р М., че установената
фрактура води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от
тридесет дни като същата изрично посочи, че тази травма може да се получи и
само с един удар и последващ удар не би променил
резултата - „при втори удар, ако удара
попадне на същото място няма да има никакъв резултат, фрактура на даденото
място“. Това становище не е в противоречие с приетата съдебномедицинска
експертиза 403/2019г. на д-р К. Я., а
според състава на съда я допълва, че травматичното увреждане може да се причини
и с един удар, но ако вече е настъпила травмата, то последващ
удар не би довел до различен резултат – налице е фрактура на челюстта.
Настоящият състав цени и всички приложени по делото
писмени доказателства, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са
оспорени от страните и напълно кореспондират с останалите материали. Няма
пречка да се ценят и установените по делото данни за личността на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът счете,
че подсъдимият А. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна – на 20.05.2019г., в гр.Бургас, кв. „***“,
като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и
като можел да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с непълнолетния С.А.К., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,
причинил на И.М. П., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на долна челюст, която трайно затруднява дъвченето и говоренето.
Обект на престъплението е засягане на обществените
отношения, свързани със здравето и телесната цялост на пострадалия.
Безспорно по делото се установи, че е нанесено увреждане на
св. И. П., изразяващо се във фрактура на долна челюст, която е затруднила
дъвченето и говоренето за повече от 30 дни.
Обективно подс. С. и св. К. са
действали в съучастие помежду си, като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението нанасяйки удари на пострадалия П..
В конкретния случай се установява, че задружната дейност
е била насочена към нанасянето на удари в областта на лицето и конкретно към челюстта
като всеки един от тях – първо подс. С., а след това
св. К., е нанесъл самостоятелно по един удар, а съгласно вещото лице д-р М.
само един удар би бил достатъчен да се получи процесното
увреждане, последващ удар на същото место не бил
променил резултата – фрактура на долна челюст. Това, че първоначално удар е бил
нанесен от подс. С., а след това удар е бил нанесен и
от св. К., се установи от съвкупния анализ на всички доказателства. Изпълнителното
деяние е осъществено от двамата подсъдими с активни действия, довело до
затруднение на дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни. Касае се за
задружна престъпна дейност, в която участие са взели св. К., който е сключил
споразумение с БРП, и подс. С., поради което и всеки
един от участващите отговаря за крайния престъпен резултат, без значение какви
точно удари е нанасял. От събраните по делото доказателства се установи, че
фамилията на пострадалото лице с ЕГН ********** е П.. В случая не се касае за
лице, различно от посоченото от държавното обвинение, а за допусната техническа
грешка при изпиване на фамилията му като и в протокола от проведения разпит в
хода на ДП и прочетените от него показания в хода на съдебно следствие по реда
на чл. 281, ал. 5 НПК се установи, че се касае за идентичност на лицето И.М. П.
и И.М.П.. Ето защо и според съдебния състав не се касае за различен пострадал и
без да е налице нужда от изменение на обвинението може да се поправи
допуснатата техническа неточност като се приеме действително установената в
хода на съдебно следствие самоличност на лицето с фамилията на пострадалото
лице „П.“ и да се оправдае подсъдимия по отношение на фамилията „П.“, в който
смисъл постанови присъдата си.
Съгласно
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС счупването на челюстта е
самостоятелна съставомерна последица от деянието, без
да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби. Под „счупване” трябва да
се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции,
а именно дъвченето или говоренето.
В случая причиненото увреждане е довело до фрактура на
долна челюст, затруднение на дъвченето и
говоренето за срок повече от 30 дни, което покрива признаците увреждането да се
квалифицира като средна телесна повреда.
При извършване на престъплението подс.
С. е действал умишлено при форма на вината „пряк умисъл“. От интелектуална
страна е съзнавал, че нанасяйки удар в областта на челюстта, с участието на още
едно лице – С.К., неминуемо ще засегне физическата му неприкосновеност и ще му причини
фрактура на челюстта като е искал да покаже своето превъзходство над
пострадалия. От волева страна е искал причиняването на телесната повреда на
пострадалия. Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл (чл. 20, ал.
2, вр. с ал. 1 НК), като е съзнавал, че участва
в изпълнението на престъплението заедно с друго лице св. К. и е искал, от така
съчетаната дейност, да бъдат предизвикани престъпните последици.
По вида и размера на наказанието:
По отношение на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест години като
по отношение на непълнолетните съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвидените в особената част
на този кодекс наказания се заменят лишаването от свобода за повече от пет
години - с лишаване от свобода до три години.
В случая съдът определи наказанието при предпоставките на
чл. 54 НК, тъй като макар и да са налице смекчаващи обстоятелства същите не са
от такова естество, че да обосноват прилагането на чл. 55 НК – не се касае за
многобройност или за само едно обстоятелство, което поради своята
изключителност да обоснове прилагането на чл. 55 НК. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете това, че подсъдимият не е осъждан, това, че съгласно
доказателствата по делото и изготвените справки имал трудно детство и работи,
за да помага в домакинството. Това, че е непълнолетен е отчетено от
законодателя в разпоредбата на чл. 63 НК, но въпреки това съдебният състав
намира, че следва да се вземе предвид младата възраст на подсъдимия и че извън процесното деяние няма данни за други негови престъпни
прояви.
Според състава на съда като отегчаващи обстоятелства
следва да се отчете, че става въпрос за нанасяне на средна телесна повреда като
деянието е осъществено с висока степен на обществена опасност, в съучастие с
друго лице, в късните часове на денонощието, при обмислена постъпка.
Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
съдебният състав прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
обстоятелства към минимума като счете, че целите на наказанието ще се постигнат
с наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца.
Съдът намери, че по този начин ще се постигнат целите на
наказанието да се предупреди и превъзпита извършителя и да се въздейства
предупредително и превъзпитателно и по отношение на останалите членове на
обществото.
Съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал.
1 НК за срок от 1 /една/ година, тъй като счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на лицето не е наложително да изтърпи
наказанието. Това, от една страна, съдебният състав прие, защото е минал дълъг
период от време от датата на деянието до момента на постановяване на присъда, в
който не се установиха данни за други противообществени прояви на подсъдимия, а
от друга страна отчете, че подсъдимият се стреми да работи и да бъде полезен в
семейството си.
С така определеното наказание според съдебния състав ще
се постигнат целите на наказанието да се поправи и превъзпита деецът към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД МВР Бургас сумата в размер на 1312,02 лева /хиляда
триста и дванадесет лева и две стотинки/, представляваща припадащата му се част
от направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи, тъй
като останалата част е възложена на св. С.К., съгласно одобрено споразумение.
Съдът осъди подсъдимият А.С. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати и сумата в размер на 200 /двеста/ лева по сметка на Районен съд
Бургас за разноски в съдебна фаза за явяване и разпит на вещи лица.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.МАВРОДИЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Ж.М.