Р Е Ш Е Н И Е № 808
гр.Пловдив, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1095/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на ОД на МВР гр.****, чрез юрисконсулт И.П. срещу решение № 1403/14.04.2020г. по
гр.д. № 14141/2019г., на Районен съд – Пловдив І гр.с., с което е осъдена Областна
дирекция на МВР – гр. ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
да заплати на О.А.А., егн **********,***, адвокатско дружество „К., Д. и Партньори“, сумата 1 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
2 057, 4 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143,
положен през периода 01.08.2016 г. - 27.08.2019 г., заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо
число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до 30.08.2019 г. в размер общо на 200 лева, заедно със законната
лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019 г., до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано. Сочи се, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – прилагане на чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и
извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, а не обратното. Сочи се на второ място,
че преизчислението по чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата е неправилно извършено и на трето място се сочи, че в периода
01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. е действала нормата на чл.9г от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която отработените часове от
работника, които в края на периода, за който е установено сумарно изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от
Наредбата се отчитат за извънреден труд без превръщане на нощните часове в
дневни. Сочи се практика на съдилищата в обратна посока на решението. Иска се
отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените разноски
по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната стана.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от О.А.А., с който се счита, че
решението е правилно и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски
за настоящото съдебно производство. Няма искания по доказателствата.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият О.
А. с правна квалификация чл.178 от ЗМВР. Безспорно е между страните,
че ищецът О. А. е полагал труд в ОД на МВР гр.****. Като служител в МВР в периода 01.08.2016 г.- 27.08.2019
г., същият е полагал нощен труд в размер на 1826 часа, след приравняването им
на дневен труд с коефицент 1,143 стават 2087 часа, като разликата от 261 часа
представлява положен извънреден труд в размер на 1 771,23 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно е приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която
е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч.
с
коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в Наредбата
обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва
да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част
от въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в
чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00 ч.
за работещите на смени
служители на МВР
и е доразвитие на
правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на
МВР и по
отношение на тези от тях, които
работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се
направи извод, че
същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР
през деня и през нощта, т.е. че приравнява по
отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като
това би поставило същите
в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и работещите по трудово
правоотношение и би
било в противоречие с изрично
прогласеното в чл.188 ал.2 от
ЗМВР приложение по отношение на служителите на МВР
на
уредената в КТ специална закрила на нощния труд. При това
положение при сумирано изчисляване
на работното време за работещите
на смени служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143, равен
на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето защо исковата претенция е
доказана по основание и по размер, видно от приетата СИЕ /л.114-л.116/, поради
което
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Въззиваемата
страна обаче не е доказала разноски направени по това дело, ето защо такива не
се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1403/14.04.2020г. по гр.д. № 14141/2019г., на Районен съд –
Пловдив І гр.с.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.