Решение по дело №3/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 39
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20221400500003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Враца, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. И., ЕГН **********, от
гр.***, чрез адв.Ц.М., в качеството й на особен представител, против Решение
№ 292/08.12.2021 г. по гр.д.№ 2023/2021 г. на Районен съд-Враца, с което е
признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД
вр. чл.198о ЗВ, че Б. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата 299,58 лв., представляваща неплатени ВиК услуги
за периода 07.08.2019 г.-09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес:
гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 281/2021 г. по описа на ВРС, и
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Б. И. И. е осъдена да заплати на „ВиК“
ООД сумата 275,00 лв. – разноски в исковото производство и 75,00 лв. –
разноски за заповедното производство.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните по делото
доказателства не е установено по безспорен начин, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, както и че Б.И. е живяла
на посочения в исковата молба адрес през процесния период или е ползвала
1
имота чрез друго лице. Изтъква се, че приложената към исковата молба
покана не е била връчена на ответницата, нито са й били връчвани фактурите
за претендираните суми, поради което тя не е могла да узнае за задълженията,
да ги оспори и направи възражения. Развиват се съображения, че
представените от ищеца фактури са оспорени с отговора на исковата молба и
не могат да бъдат приети като годни доказателства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издалото ги
лице обстоятелства. В жалбата се посочва, че не е доказано и правилното
отчитане на консумацията на вода, съответно извършеното въз основа на него
правилно изчисляване на задълженията, тъй като приетата по делото
счетоводна експертиза е базирана единствено на счетоводните записвания на
ищеца.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В подадения отговор въззиваемото дружество „ВиК“ ООД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В.И., оспорва жалбата като
неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, с всички произтичащи от това законни
последици, в т.ч. и присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С въззивната жалба и с отговора й страните не правят доказателствени
искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
След извършена на основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка,
настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден
и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на „ВиК“ ООД, гр.Враца по
чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Б.
И. И. от гр.Враца за следните вземания: за сумата 299,58 лева,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги за
периода 07.08.2019 год. – 09.03.2020 год.; за сумата 17,31 лева,
представляваща лихва за забава за периода 06.09.2019 год. – 16.12.2020 год.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното
производство.
По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 281/2021 год. и приемайки, че са
налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 260180/21.01.2021 год. На длъжника е
връчено съобщение за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
на което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на
2
заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. В срока по чл.415, ал.1
ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор,
като е представил доказателства за това в заповедното производство.
С предявения иск „ВиК“ ООД, гр.Враца моли да бъде признато за
установено, че Б. И. И. дължи част от сумите по издадената заповед за
изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на „ВиК“
ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ
и Наредба № 4/2004 год., в жилище, находящо се в гр.***. Твърди се, че за
периода 07.08.2019 год. - 09.03.2020 год. на ответницата са издадени 7 бр.
фактури за заплащане на дължими суми в общ размер от 299,58 лева -
главница, които обаче не са заплатени и това е породило правен интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Не е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 17,31 лв. -
мораторна лихва за периода 06.09.2019 год. - 16.12.2020 год., за която е
издадена заповед за изпълнение.
Ответницата И. е призована по реда на чл.47 ГПК, поради което
районният съд й е назначил адв.Ц.М. за особен представител. В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който оспорва
предявения иск и навежда доводи за неоснователност и недоказаност на
същия. Заявява, че от представените доказателства не се установява по
безспорен начин дължимостта на претендираната сума от 299,58 лв. Заявява,
че към момента на депозиране на отговора не е осъществен контакт с
ответницата, нито й е известно дали същата живее на този адрес, респ. дали е
потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Оспорва, че Б. И. И. е
титуляр на валидно правно основание на партидата, открита във „ВиК“-
Враца, както и че адресът на потребление е адресът на ответницата, че
последната действително е живяла там през исковия период и към момента на
връчване на поканата за доброволно изпълнение, както и че е ползвала –
лично или чрез други обитаващи имота лица – услугите на ищеца, че
ответницата е била поканена да плати доброволно. Оспорва правилното
отчитане на консумацията и правилното изчисляване на задълженията.
Посочва, че в приложения към исковата молба карнет, който е частен
документ, липсват имена, длъжност и подпис на съставилото го лице.
Липсват и имената и подписите на лицата срещу отчетените показания за
отделните месеци. Оспорва верността на всички приложени към исковата
молба документи и удостоверените в тях обстоятелства. Иска се
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел
фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за
основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и
правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
3
изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявеният установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за
доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги
в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно
доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези
услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
Неоснователен е доводът на въззивника, че за процесния период не се
установява, че Б.И. реално е живяла на адреса, че е потребител на услугите на
ищеца, както и че е ползвала – лично, или посредством други лица имота. От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Б. И.
И. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги,
свързани с имот в гр.***. От представеното по първоинстанционното дело
копие на Нотариален акт № 33, том 2, рег. № 1820, дело № 158 от 17.04.2017
г., издаден от нотариус Рейна Стефанова, с рег. № 026 и район на действие
РС-Враца, е видно, че ответницата е придобила право на собственост върху
процесния водоснабден имот и в това свое качество се явява потребител на
ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Извлечение от Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
гр.Враца е приложено по делото и в същото е отразено, че са публикувани
във вестник „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г. и във вестник „Конкурент“
в броя му от 19.06.2006 г. и са поместени на интернет страницата на
дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu. При извършената служебна справка
на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван
пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-
019/09.06.2006 г., и представеното по делото извлечение съответства на
текста.
Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора – „ВиК“ ООД гр.Враца са
4
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет,
настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.30 -
чл.40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
В случая са представени заверени копия от карнети за отчитане на
вода, водени на името на Б. И. И., от които се установява, че за измервателен
уреда /водомер/ в жилището на ответницата на адрес: гр.***, има извършени
реални отчети на 07.08.2019 г., 08.10.2019 г., 06.12.2019 г. и 07.02.2020 г., за
които са поставени подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на
ответника прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната
инстанция, се свежда до това, че от представения карнет не се установява, че
именно ответникът е получател на евентуално предоставена от ищеца услуга.
Прави се и възражение, че липсват подписи срещу всеки запис.
Доколкото отчитането на ВиК услуги се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така
и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за
упълномощаване на този представител, води до извода, че карнета може да
бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя
по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което
обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
5
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че
присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на
отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта
на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на
показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу
показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за
предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно
разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-
дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане
на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време за извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното
следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на
водомера като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно
количество вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от
Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл.22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя
или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг
от шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни, съдът приема,
че ответницата не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, включително и извършеното служебно
начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета. Ето
защо съдът не възприема изложените от процесуалния му представител
доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в
месеците през процесния период.
Следващото възражение на особения представител на ответника е, че
ищецът не е издал по надлежния ред фактури за дължимите суми за доставена
вода и не е връчил същите на ответника. В случая от представената с исковата
6
молба справка за начислени суми по партидата на ответника за имот на адрес
гр.***, както и от експертното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 07.08.2019 г. до 09.03.2020 г. по
партидата на абоната са издадени 7 бр. фактури за доставяни в имота ВиК
услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че
ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно
фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги.
Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в
електронен вариант, които видно от справката съдържат номер на фактура,
дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както
и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от
дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за
изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му
бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ,
според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Представените от ищеца писмени доказателства – справки за дължими
суми по издадените 7 броя фактури също са оспорени от особения
представител на ответника с доводи, че в същите са изготвени въз основа на
данните за отчетената консумация по партидата, вписани по т.нар. Партидна
книга (Карнет). Действително, представените от ищцовото дружество
справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват
съда с доказателствената си стойност, като се преценяват наред с другите
доказателства по делото, но с оглед изложеното по-горе относно верността на
отразените в карнета данни и от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно
дадено, се установява какво количеството вода е отчетено за процесния
период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за главница
и лихва са правилно определени. При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че в имота е наличен един брой измервателен уред /водомер/ за
студена вода с № 006057, като данните от измервателния уред са отчитани и
отразявани в Карнета с подпис и на основание чл.21, ал.3 от ОУ. За периода
от 07.08.2019 г. – 09.03.2020 г. в партидата на титуляра е измерена от
водомера и отчетена общо 72 куб.м. консумирана вода. От заключението на
ССЕ се установява, че отразените в този документ данни съответстват на
действителното фактическо положение, а доколкото справката няма характер
на официален свидетелстващ документ, то при оспорването й не е
необходимо откриване на производство по реда на чл.193 ГПК.
Релевирано е възражение от особения представител, че поканата за
доброволно плащане и издадените фактури не са връчвани от ищеца на
ответницата, поради което същата не е имала възможност да узнае за
задълженията и да ги оспори. В случая от представената с исковата молба
справка за начислени суми по партидата за имота се установява, че за
7
периода от 07.08.2019 г. до 09.03.2020 г. са издадени 7 бр. фактури за
доставяни в имота на ответника ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства
може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от
ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за
предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е
изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от
заключението на експерта съдържат номер на фактура, дата на издаване,
период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са
присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В
нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите
на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен
препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на
вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ, според която
абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за
плащане, за да изпадане длъжникът в забава.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание
чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за ползваните от
ответника услуги. Няма данни ответникът да е подал предвидените в чл.32 от
ОУ възражения против фактурите, поради което за него е възникнало
насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на
потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на
задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени,
поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в
месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по
карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по
размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден изцяло. Предвид изложеното въззивната жалба се
явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Искане за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна
и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, въззивникът
Б. И. И. следва да бъде осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр.Враца, юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1
ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
направените разноски за възнаграждение на особения представител в размер
на 150,00 лева.
8
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна, в случая въззивникът Б.
И. И.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест
на съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо и тъй като
подадената въззивна жалба се явява неоснователна, то следващата се за
въззивното производство държавна такса от 25,00 лв. ще следва да бъде
възложена в тежест на жалбоподателката Б. И. И..
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/08.12.2021 г. по гр.д.№ 2023/2021 г.
по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Б. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които
100,00 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/ – изплатено възнаграждение за особения представител на
въззивника.
ОСЪЖДА Б. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за въззивното обжалване.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9