Решение по дело №14772/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4220
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20181100514772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                 

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.София, 11.06.2019 год.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №14772 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.04.2018 год., постановено по гр.дело №56557/2017 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявения от „А.Й.“ ЕООД срещу „П.Р.“ ЕООД иск с правно основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД за сумата от 3 3110 лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 900 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „А.Й.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че изводите на първоинстанционния съд били необосновани, като било прието, че изработката на стола отговаряла на заложените характеристики, а същевременно не било отчетено, че част от системите му не работят и не било ясно можело ли да бъдат поправени. Доказано било, че на 27.02.2017 год. между страните бил сключен договор за изработка №0216, по силата на който ищецът възложил на ответника производството на спа масажен педикюрен стол от масивно PVC, метални и многолистови сглобки, с шиацу масаж и акупресурен масаж, както и с включена хидромасажна, водопроводна и дренажна система. Параметрите на стола били посочени в договора. Възнаграждението от 3 110 лв. било изцяло заплатено от ищеца, както следва: 1 866 лв. – при сключване на договора и 1 244 лв. – при монтажа на стола. Столът бил монтиран в началото на м.април 2017 год. в салон за красота, стопанисван от ищеца, находящ се в гр.София, ж.к.“*******ул.“*******. При монтажа на стола било установено, че захранващият кабел е по-къс, като вместо с дължина 1.80 м., бил монтиран кабел с дължина 1.30 м., като ответникът не бил представил и гаранция. Доказано било, че столът бил работил около месец, след което спрял да работи – масажната система не работела, водата изтичала бавно, маркучът бил скъсан. От заключението на вещите лица по комплексната експертиза било видно, че от 28 параметри, на които трябвало да отговаря столът, 15 липсвали или не можело да бъдат установени, като техническото състояние на масажната част на педикюрния стол било нефункциониращо по предназначение. Техническото състояние на хидомасажната система било частично функциониращо по предназначение, а на водопроводната система – функциониращо по предназначение с необходимост от ремонт. От всички системи единствено дренажната система била функционираща по предназначение. Изведените в предната част ел.контакти и ключове работели, но не били занулени, смесителят за топла и студена вода бил неизправен, масажните глави за гърба не работели и били изпъкнали и др. Неправилно СРС бил приел, че не е доказано ответникът е бил търсен да поправи недостатъците, респ. че е отказал изпълнение. Тези обстоятелства се установявали от събраните гласни доказателства по делото. Т.е.е ответникът знаел за повредите, но не бил предприел съответните действия, не бил представил гаранция и указания за работа със стола. Уведомлението за разваляне на договора било изпратено на ответника на 21.07.2017 год., като било получено от него на 22.07.2017 год., т.е. повече от три месеца след монтирането на стола и повече от два месеца, след като същият бил спрял да работи. В случая столът бил негоден за неговото предназначение, поради което ищецът бил развалил валидно договора – чл. 261, ал. 1 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД и ответникът следвало да върне заплатеното му възнаграждение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.

Ответникът по жалбата „П.Р.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че предметът на сключения между страните договор за изработка бил изработен съгласно проекта, с качествени материали, годен за работа по предназначение. Страните не били уговорели време за оттичане на водата от ваната, не бил уговорен и тангентор. Изработеният стол бил доставен в срок – 11.04.2017 год., като бил монтиран, изпробвана била работата на всички системи, като били дадени и указания за използването им. Работата била одобрена без забележки от ищеца и заплатена от него. В случая не били правени възражения за явни недостатъци. За скритите недостатъци възложителят трябвало да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, но такова уведомление липсвало. По делото не била установена пълна негодност на изработеното като основание за разваляне на договора. Следователно не било налице пълно неизпълнение и релевираната претенция не можело да бъде уважена в цялост по арг. от чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Сочени от ищеца недостатъци не били скрити, тъй като били установими при направен грижлив преглед, като за да се приемело, че недостатъците са съществени било необходимо да бъде извършена преценка не само дали правят изработеното негодно за договореното или обикновеното предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Установените от вещите лица недостатъци не били съществени и не се отразявали на изработеното до такава степен, че да правят изработения предмет негоден за договореното или обикновеното му предназначение. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

С определение на СРС по посоченото дело от 22.06.2018 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искането на ищеца „А.Й.“ ЕООД за изменение на решението в частта му за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок частна жалба от ищеца, който поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Ответникът по частната жалба „П.Р.“ ЕООД не изразява становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че на 27.02.2017 год. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка №0216 – чиято регламентация се съдържа в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, по силата на който ищецът възложил, а ответникът приел да изработи спа масажен педикюрен стол от масивно PVC, метални и многолистови сглобки, с шиацу масаж и акупресурен масаж, с водопроводна и дренажна система и други характеристики, подробно описани в чл. 1, в срок от 30 работни дни, срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 3 110 лв., платимо както следва: 1 886 лв. – при подписване на договора /аванс/ и 1 244 лв. – при доставка на място и монтаж /което задължение е било изпълнено от ищеца/.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това дали е налице пълно неизпълнение от страна на ответника на договора за изработка, респ. дали ищецът валидно го е развалил.

В разглеждания случай ищецът се позовава на скрити недостатъци на изработената вещ, проявили се един месец след нейния монтаж и приемането й /чл. 264, ал. 1 ЗЗД/ на 11.04.2017 год., които я правят негодна за договореното предназначение, като твърди, че многократно уведомявал ответника, но същият не отстранил недостатъците, поради което го предупредил, че разваля договора с уведомление от 21.07.2017 год., получено на 22.07.2017 год.

СГС приема, че изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да съответства на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното изпълнение предпоставя съответното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя – чл.  264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.

Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя – да направи възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците или 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им или 3/ намаляване на възнаграждението или да развали договора или 4/ да развали договора. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, тъй като създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /виж Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 120 от 20.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1032/2016 г., I т. о., ТК/.

Доколкото процесният договор за изработка е сключен в писмена форма, съобразно правилото на чл. 87, ал. 1, изр. последно ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и следва да бъде доведено на знанието на насрещната страна /виж Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК/.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е упражнил валидно правото  да развали процесния договор, поради следните съображения:

Несъмнено е, че предмет на процесния договор е изработването на завършен продукт – спа масажен педикюрен стол, оборудван със съответните функции и системи, които не притежават обективна обособимост, поради което лошото им изпълнение е основание за установяване на негодност за използване по договорното му предназначение в рамките на общо възложеното.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, скрити недостътици са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД – с неуведомяването за скрити недостатъци, се преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в посочения законов текст, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на видими недостатъци или появили се скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно.

Доказано е по делото въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К.К.и Ц.Н.М., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, житейски логични, безпротиворечиви помежду си и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че около месец след монтирането на процесния стол в търговския обект, стопанисван от ищеца, клиентите започнали да се оплакват, че столът е неудобен и масажната му система спряла да работи, за което своевременно ищецът, както и неговият пълномощник /адв. Е. е била упълномощена от ищеца на 01.06.2017 год. – видно от приложеното по делото пълномощно/, известявали устно ответника и поискали поправяне на недостатъците.

Видно е от заключението на вещите лица по допусната и изслушана в първоинстанционното производство комплексна съдебна експертиза, че: 1/ масажната част на стола не функционира по предназначение – горните глави изобщо не могат да бъдат включени, а долните работят на едно място – не се движи вертикално, горната част на масажора не пасва на ръста на жените, не функционира дистанционното, липсва инструкция за експлоатация; 2/ хидормасажната система е частично функционираща по предназначение – две от четите дюзи на хидромасажа са повредени, като повредата представлява поправим проблем след подмяната им; 3/ дренажната система е функционираща по предназначение и 4/ водопроводната система е функционираща по предназначение с необходимост от ремонт – налице е теч от гъвкавата част на смесителната батерия, бавно отичане на дренажа. Дължината на захранващия кабел на масажната част е около 1.65 м. /при уговорена дължина от 1.80 м./. Налице били и недостатъци от ергономичен характер: наклонът на облегалката назад бил недостатъчен за комфортно облягане на ползващия стола – не се предвиждала регулация на наклона; лостът за регулиране позицията на седалката напред-назад стърчи неудобно и опира в десния крак на седящия; сядането върху стола не е комфортно, усеща се липса на достатъчно омекотяващи слоеве, в т.ч. вата, пяна, текстил и други; подпората за краката, която има съществена роля при осъществяване на педикюра, е нестабилна и се клати; фиксатора за височината на подпората за краката е силно издаден напред и пречи допълнително на работата. Вещите лица са посочили, че част от недостатъците са отстраними за не по-малко от сума в общ размер на 300 лв., която можело да достигнат 880 лв., а констатираните ергономични недостатъци са технологично заложени и изискват промяна в конструкцията. Педикюрният стол бил частично годен за ползване по предназначение, при това неговото ползване било свързано с неудобства. Установява се също така, че електрическата инсталация в обекта, в който е монтиран процесния стол, отговаря на нормативните изисквания – същата е във видимо добро състояние и е в режим на нормална експлоатация /към момента на огледа, извършен от вещите лица/. Контактите в обекта са с автоматични предпазители срещу претоварване и късо съединение, като изведените в предната част ел.контакти и ключове работят, но не са занулени.

Въззивният съд приема, че твърдените и установени недостатъци на изработената вещ по своето естество са скрити, тъй като част от тях не биха могли да бъдат установени при обикновен преглед /за констатирането им е било необходимо време/, а други са се проявили впоследствие в процеса на експлоатацията на стола, поради което неоснователно се явява възражението на ответника, че уведомлението за неправилно изпълнение е трябвало да бъде направено от ищеца при приемането на възложената работа. Отделен е въпросът, че ответникът в качеството си на изпълнител и с предмет на дейност, която включва, според обявеното в Търговския регистър /https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra?guid=17c960d1b1bc41fb9d26478c93b7ee70/: производство и търговия на мебели, фризьорски и козметични услуги, най-добре би могъл да бъде запознат с начина на изработване на столове като процесния, както и с ергономичните изисквания и тези за функционалност на отделните му системи и елементи /в т.ч. с оглед възможната му употреба от жени и удобство при експлоатацията му/, т.е. знаел е за по-голямата част от тези недостатъци.

Установеното неизпълнение се дължи на причина, за която изпълнителят отговаря – същият не е положил грижата на добър търговец съобразно чл. 302 ТЗ. Ако дължимият резултат не е бил осъществен според уговореното, както е в частност, то се предполага оборимо, че причината за това е неполагането на дължимата грижа от страна на длъжника /ответника/. Последният носи тежестта за обори тази презмупция, но нито твърди, нито установява, че неизпълнението се дължи на външна причина, която не е могъл да предотврати или преодолее.

Правата по чл. 265 ЗЗД целят да възстановят нарушената еквивалентност на насрещните престации. На възложителя е предоставено правото суверенно да прецени кое от преобразуващите права по чл. 265 ЗЗД да упражни. Принципът, че след като упражни избраното от него преобразуващо право, възложителят не може да промени избора си, да премине към друго право, тъй като правните последици от упражняването на правото са настъпили /правоотношението между страните се е изменило и новосъздаденото правоотношение може да се заличи само по взаимно съгласие на страните/, има изключение. Когато упражни правото да иска поправка, възложителят създава за изпълнителя задължение да изработи нещо допълнително. Но изпълнителят може да не изпълни и това задължение – както е в разглеждания случай /за противното не са ангажирани данни, а доказателствената тежест е била на ответника/, или може да стане ясно, че няма да го изпълни в дадения /подходящия според обстоятелствата/ срок. Тогава възложителят може да развали отношенията по поправката – арг. чл. 262, ал. 2 ЗЗД и отново да има избор по чл. 265 ЗЗД.

В контекста на изложеното СГС приема, че доколкото изпълнителят не е поправил недостатъците до 20.07.2017 год. /обективно подходящ с оглед на обстоятелствата срок/, а изработената вещ, във вида в който е била предадена, е негодна за нейното договорно предназначение, то в полза на възложителя е възникнало правото да развали процесния договор. Същият е упражнил това право с уведомление от 21.07.2017 год., което е било надлежно връчена на ответника на 22.07.2017 год., когато е настъпил и ефектът на развалянето. След като процесният договор е бил развален, то ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на заплатеното възнаграждение. Релевираната претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено /включително и в частта му за присъдените на ответника разноски, поради което подадената частна жалба се явява без предмет/, а предявеният иск – уважен.

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 124.40 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и за  възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 62.20 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                            

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решението от 18.04.2018 год., постановено по гр.дело №56557/2017 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.Й.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД сумата от 3 110 лв. – подлежаща на връщане по развален поради неизпълнение договор за изработка №0216 от 27.02.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.Й.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 124.40 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и за  възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 62.20 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/