Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.05.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публичното
заседание на осми април
две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3679 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от М.Т.К. против ЕТ „Шогун-К. И.“
със седалище и адрес на управление в гр.Русе.
Ищецът твърди, че ответният едноличен търговец е
собственост на неговата баба К. И.И., която стопанисвала фурна на адреса, на
който е регистриран търговецът. Поради влошаване финансовото състояние на
едноличния търговец, се наложило ищецът да внася от собствените си средства
пари за покриване текущите нужди и задължения на фирмата. Твърди, че суми са
внасяни както по сметка на едноличния търговец в „Юробанк И Еф Джи България“
АД, така и в брой в касата на търговеца, като уговорката била да му бъдат
възстановени при първа възможност от постъпления във фирмата. За периода
2009г.- м.март 2012г. в банковата сметка на едноличния търговец ищецът внесъл
сума в общ размер 24 430,05 лв., от които му били върнати само 6 559,
45 лв., а в брой за същия период внесъл 20 052,31 лв. Твърди, че
едноличният търговец му дължи парична сума в общ размер 43 060 лв. Претендира
да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати
сумата 17 870 лева, частично предявена от 43 060 лв., внесени по банков
път и в брой без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител твърди,
че сумите са внасяни от М.К. в качеството му на пълномощник на едноличния
търговец и че това са суми на търговеца, а не лични средства на ищеца, поради
което моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно
възразява, че ако съдът счете, че липсва основание за внасяне на сумите, е
налице изпълнение на нравствен дълг и съгласно разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗЗД
не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой
нравствен дълг.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за връщане на получена
без правно основание по банков път и в брой сума в размер на 17 880 лева,
частично предявена от 43 060 лв., с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД и за заплащане на законна лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който
е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от
обогатилото се лице и начална липса на основание за получаването. Характерно за
тази хипотеза на неоснователно обогатяване е, че основанието, което е в
състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия,
липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между
даващия и получаващия не е налице валидно задължение, като още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
Ищецът М.К. твърди, че в периода 2009г. – месец март 2012г., за да подпомогне финансово ЕТ„Шогун-К.
И.“, внесъл в банковата сметка на търговеца сума в общ размер 24 430,05
лв., от които са му върнати само 6 559, 45 лв., а по касов път в брой за
същия период внесъл суми, от които не са му върнати 20 052, 31 лв. И тъй
като средствата били внесени без правно основание, претендира тяхното връщане, чрез
предявяването на осъдителен иск за сумата от 17 870 лв., частично от
43 060 лв. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест
при този фактически
състав, ищецът
следва да докаже факта на внасянето в процесния период по
банков и по касов път на парична сума от 43 060 лв., а
ответникът - основанието за получаването и за задържането на полученото.
Видно от приложените по делото 50 броя вносни бележки (от л.28-ми до л.52-ри) в периода 01.01.2009г.-31.03.2012г.
по банкова сметка *** „Юробанк И Еф Джи България“АД с титуляр ЕТ„Шогун-К. И.“ са
постъпили суми в общ размер 41 369,05 лв., като за вносител по банковите
документи е посочен М. Тихомир К., а като основание за внасяне на сумите е
отбелязано „вноска“, „авоар“ или „захранване на сметка“. Внесената обща сума за
2009г. възлиза на 9 315 лв., за 2010г. – 19 879 лв., за 2011г. –
10 675, 05 лв., за 2012г. – 1 500 лв.
По делото е представена и приета „Справка на
задължението на ЕТ „Шогун-К. И.“ към М.Т.К.“ от дата 20.05.2014г. (лист 5-ти), съгласно която по банков път са
внесени: за 2009г. 600 лв., за 2010г. – 11 785 лв., за 2011г. –
10 545,05 лв., за 2012г. – 1 500 лв. В справката е отразено, че през
При тази констатирана разлика досежно внесените по
банков път суми и отчитайки, че справката е подписана единствено от лицето
Л.Милева, като липсват подпис и печат на едноличния търговец, съдът не дава
вяра на изложените в нея данни. Още повече, че внасянето на парични суми по
касов път следва да бъде удостоверено в счетоводството на едноличния търговец
със съответните счетоводни документи – приходен касов ордер, или най-малкото
разписка, каквито ищецът не представи по делото. Предвид изложеното съдът
счита, че твърдението на ищеца, че е внасял по касов път в процесния период суми,
остава недоказано.
Съдът приема за доказан фактът, че в процесния период
по банковата сметка на едноличния търговец в „Юробанк И Еф Джи България“ АД е
постъпила сума в общ размер 41 369,05 лв. с вносител, съгласно банковите
документи, ищецът М. Т.., която сума не съответства и е по-голяма от посочената
от ищеца в исковата молба сума в размер на 24 430,05 лв.
Съдът не следва да обсъжда наведените от ответната
страна възражения, тъй същите се явяват преклудирани, предвид разпоредбата на
чл.133 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са
ангажирани никакви доказателства относно твърдението, че претендираните за връщане в настоящото
производство суми са собственост на ЕТ, а ищецът от 2008г. до м.март 2012г. е
действал като негов пълномощник.
Съгласно т.2 на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на
Пленум на ВС, съгласно което съдилищата изследват във всички случаи дали не е
налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, съдът счита, че в настоящия
случай приложение следва да намери нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД, според която не
може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг.
От данните по делото е видно, че М.К. съвсем
съзнателно, доброволно и без принуда е внасял суми по банковата сметка на
едноличния търговец. Самият той в обстоятелствената част на исковата молба
твърди, че е „давал тези пари, за да се покриват текущите задължения на
фирмата“ и че „ако не е внасял сумите, баба му нямало да може да покрива
задълженията и фурната трябвало да спре да работи“. Поради това според
настоящия състав, престацията в случая е извършена съзнателно и в съгласие с
изискванията на морала, с оглед на което не е лишена от основание. Съзнателното
изпълнение на нравствения дълг от внука към своята баба в случая представлява
основанието. И тъй като ищецът е съзнавал при изпълнението моралното си
задължение, даденото не подлежи на връщане.
Предвид наведените в исковата молба твърдения, че
внасяните от ищеца парични средства следвало да бъдат възстановени от ЕТ при
първа възможност от постъпления във фирмата, в конкретния случай са налице
индиции и за сключен между страните договор за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД,
послужил като основание за внасяне парите по банков път и в брой в касата на
ответника.
Неоснователността на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
води до неоснователност и на акцесорната претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
При този изход от делото искането на ответника за
присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи, съгласно чл.78,
ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
обективно съединените искове на М.
Т.К.,***-К. И.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“54, представлявано от собственика К. И.И., за
заплащане на сумата от 17 870 лв., частично предявена от 43 060 лв.,
внесена по банков път и в брой в периода 2009г.-месец март 2012г. без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Т.К.,
с ЕГН **********,***16, да заплати на ЕТ„Шогун-К. И.“***, ЕИК *********,
представляван от собственика К. И.И., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 1095 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/