Р
Е Ш Е
Н И Е № 595
18.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията В.Куршумова гр.д.№ 906 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на К.Т.А., ЕГН: **********
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв. Г.Р.,
против Разпореждане от 18.02.2020 г. по изпълнително дело № 202091104000011 по описа на ЧСИ Петя Николова с
рег.№ 911 от КЧСИ, с което е постановен отказ за намаляване на размера на
приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ с довода, че приетите
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение
от 1200 лв. са в прекомерен размер и не съответстват на правната и фактическа
сложност на делото, както и на регламентираните в Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. Моли се за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева, а ако се
приеме, че се дължат разноски по чл.10, ал.2 от цитираната наредба, моли се да
се отмени разпореждането за размера над минималния размер от 701, 13 лева,
поради прекомерност.
По отношение на размера на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се прави възражение, че същата е необоснована, тъй
като дългът не бил събран по делото, а извършеното от длъжника плащане било
преди получаването на поканата за доброволно изпълнение. Моли се за отмяна на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 443, 80 лева, а в случай, че
същата се дължи - да се отмени разпореждането за тази такса за размера,
надвишаващ определения в т.26, б.“г“, предвид намаленото възнаграждение на
адвоката. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за посочените по -горе
суми, надвишаващи определените по закон, така, както се посочва в жалбата. Не
претендира разноски в производството.
Ответната страна по жалбата – взискателят В.В.А., ЕГН: **********,
представлявано от пълномощника адвокат С.М., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага довода, че задължението по изпълнителния лист е платено в хода на изпълнителното
производство и след неговото образуване. Позовава се на разпоредбата на чл.79
от ГПК за задължението на длъжника за заплащане на таксите и разноските по
изпълнението. Намира, че предвид непогасен по изпълнителното дело дълг за такси
и разноски по изпълнението, не можело да се направи преценка какви изпълнителни
действия биха се предприели още, от което прави извод, че делото не е лишено от
фактическа и правна сложност. Моли да се остави без уважение жалбата, както и
претендира разноските по делото в размер на 200 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните
по изпълнителното дело, намери следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК. Доколкото е
налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и именно то
е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл е т.
2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Изпълнително дело № 202091104000011 по описа на по описа на ЧСИ Петя
Николова с рег.№ 911 от КЧСИ е образувано по молба на В.В.А.,
чрез пълномощника адвокат С.М., против К.Т.А.,
въз основа на изпълнителен лист издаден
на 28.11.2019 г. по гр.д.№ 858/2018 г. от Районен съд Пловдив за заплащане на
сумата от 29 075 лв., дължима за уравнение на дялове. С молбата е направено
искане за налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника. Представени са пълномощно и договор за
правна помощ от 10.01.2020 г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с отбелязване, че възнаграждението
е заплатено изцяло в брой.
На 10.02.2020 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело към 29.01.2020 г. в общ размер на 32 914, 80
лв., от които: 29 075 лв – главница, 1 200 лв. - разноски по изп.дело, както и 2 639, 80 - такса и разноски по ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното дело е наложена
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
На 12.02.2020 г. е постъпила
молба от длъжника за извършено плащане на 04.02.2020 г. по сметка на взискателя на сумата от 29 801, 93 лева, от които
29 075 лева - главница и 726, 93 лева - законна лихва, считано от
06.11.2019г. до 04.02.2020 г., с приложено преводно нареждане. На същата дата е
депозирана и втора молба от длъжника до ЧСИ, с което е направено възражение за
прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и на таксите по ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане
съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника относно
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 1
200 и относно такси и разноски по ТТРЗЧСИ, включително на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 2 443,
80 лева с ДДС.
При така
установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Приетите от
съдебният изпълнител разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение са в размер на 1 200 лева. Съгласно договора за
правна помощ и съдействие
от 10.01.2020г. възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е договорено за процесуално представителство по
образуване и водене на изпълнителното производство, с отбелязването, че изплатено изцяло и в брой.
Съгласно чл.10,
ал.1 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /действаща до
15.05.2020 г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а за процесуално представителство
в производството е в размер на 701, 13 лв. -
съобразно удостовереният в изпълнителния лист материален интерес, на основание
чл.10, ал.2 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че на взискателят се дължи
минималният размер на адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство в производството, доколкото не се установява производството да
се отличава с правна и фактическа
сложност, както и съдът кредитира факта
на извършеното от длъжника погашение на задължението по изпълнителния лист в
хода на изпълнителното производство и преди срока за доброволно изпълнение. С
това обаче плащане не е погасен пълният
размер на дълга към взискателя, доколкото на същият
се дължи заплащането на разноските за адвокатското възнаграждение, а не се
спори, че същите не са платени. Поради това не може да се приеме, че
предприетите от процесуалния представител на взискателя
действия се изчерпват с образуване на производството, тъй като производството не
е приключило и следва да бъде продължено за събиране на пълния размер на
вземането на взискателя в изпълнителното
производство. Взискателят в случая не е упълномощил
съдебния изпълнител с правомощията на чл. 18 ЗЧСИ, поради което пълномощникът
следва да посочи способ на изпълнение.По
изложените съображения неоснователно е искането на длъжника за намаляване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
до размера на 200 лв. Основателно е искането за намаляването на разноските до
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното производство, които изчислени на основание чл.10, ал.1 и ал.2 от
Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер на 901, 13 лв.
Ето защо, ОС Пловдив приема, че
са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване размера на адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя по изпълнителното
производство до размера на 901, 13 лв. Обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането
на длъжника за намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, ще следва бъде отменено
в частта му за разликата над
сумата от 901, 13 лв. лв. до
размера на 1 200 лв., като незаконосъобразно, като вместо него бъде
постановено разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя да бъдат намалени от сумата
1 200 лв. на
сумата от 901, 13 лв.
По отношение
оплакванията в жалбата за отказ на ЧСИ да намали начислената
такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира следното:
Неоснователно е възражението за недължимост на
таксата по т.26 от Тарифата, поради извършено плащане от длъжника директно на взискателя преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение. В настоящия случай, взискателят и длъжникът признават, че взискателят е получил изпълнение
на сумата от 29 075 лева на 04.02.2020 г., в който смисъл е и молба - становище на взискателя
от 14.02.2020 г. Плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и
в хода на същото. Предвид на това съдът намира, че макар плащането да е
извършено директно на взискателя и преди получаването
от длъжника на ПДИ, щом същото е извършено в
хода на изпълнителното производство, то това налага извод за дължимост на
пропорционалната такса по т. 26 от тарифата от страна
на длъжника. Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват
върху събраната сума, като със "Забележка" е пояснено, че при
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера на
паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които – на основание чл.
79, ал. 1 ГПК, са за сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ е
посочено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси,
като законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които е и
платеното адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай дългът по
делото възлиза в размер на 29 976,
13лв., от които: 29 075 лева –
главница и 901, 13 лева – разноски по изп.дело за адв.възнаграждение. Таксата по т. 26 от
тарифата следва да бъде изчислена по правилата на буква Г, съгласно която се дължи такса от 820 лв. и 6 % върху горницата над 10 000 лв,
тоест 2 018, 57
лева.
Върху тази сума следва да се начисли и ДДС, при което общо дължимата сума става
2 422, 28 лв.
С оглед на това, начисляването на
сумата за разликата над 2 422, 28 лева до 2 443, 80 лева, тоест за 21, 52 лева като такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява без правно основание, поради което в тази си част
жалбата следва да бъде уважена и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се корегира до действиятелния й
размер от 2 422, 28 лева.
По разноските в настоящото производство: Настоящият състав намира, че производството по разноските (каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на разноските, определени в изпълнителното производство) не е самостоятелно производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Предвид изложеното, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноските е неоснователно и се оставя без уважение.