РЕШЕНИЕ № 260697
гр. Бургас, 11.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 335/2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за
установено, че ответникът Д.А.Б.,***, му дължи следните суми: 130,52 лева –
неплатен остатък от лизинговите вноски по договор за лизинг от 16.03.2016 год.,
и 130,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронна съобщителна
услуга от 16.03.2016 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение № 2238/02.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5207/2020 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните
основания на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът не изразява
становище по делото; не ангажира доказателства.
С исковата молба и с
писмената си молба-становище от 23.04.2021 год. ищецът претендира за постановяване
на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.
Съдът, след запознаване
със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а
и се установява от представените по заповедното производство писмени
доказателства, че на 16.03.2016 год. в гр. Бургас между „БТК“ ЕАД и ответника Д.Б.
са били сключени два писмени договора за мобилни услуги – телефон, интернет и
телевизия, и за лизинг – за GSM устройство Samsung Galaxy J5.
Предвид неизпълнените от ответника парични задължения, ищецът сочи, че
едностранно е прекратил договора за мобилни услуги и е обявил за предсрочно
изискуеми вземанията за лизингови вноски по втория договор (неговият срок е
изтекъл на 16.03.2018 год., преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК).
Ищецът твърди, че е
легитимиран като кредитор на ответника за процесните вземания – договорна
неустойка и лизингови вноски, на основание писмен договор за цесия от 01.10.2019
год., а цедентът по него – „С. Г. Груп“ ООД, е придобил процесното вземане от
първоначалния кредитор на основание договор за цесия от 16.10.2018 год. По
делото няма данни съставените писмени уведомления за цесиите до длъжника – на
основание чл. 99, ЗЗД, да са му били съобщени.
За заплащане на процесните
две главници е издадена Заповед за изпълнение № 2238/02.09.2020 год. по ч. гр.
д. № 5207/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни
установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът
констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства – неоспорени по автентичност договор за телекомуникационни услуги
и договор за лизинг, месечни сметки към тях, общи условия, цесионен договор и
уведомление (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно
доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти за
неизпълнението на ответника. В този смисъл съдът счита, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове,
без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на
исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-25,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 205 лева, направени
в заповедното производство, за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и деловодните разноски от общо 230 лева, направени в
настоящия исков процес, за доплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът
Д.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, следните суми: 130,52 лева – неплатен остатък от лизинговите
вноски по договор за лизинг от 16.03.2016 год., и 130,77 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за електронна съобщителна услуга от
16.03.2016 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 2238/02.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5207/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, деловодни разноски в размер от 205 лева,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5207/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, деловодните
разноски в размер от 230 лева, направени в исковото производство по гр. д. №
335/2021 год. на БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу
него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ