№ 789
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от А. С. Ч. срещу
решение № 261692 /15.12.2010г., гр. Варна,постановено по гр. д. № 8836 по описа на ВРС
за 2018 г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 281822/16.11.2010г.,
подадена от молителката А. С. Ч. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на постановеното по делото решение № 2833/25.06.2019г., на основание чл.
247, ал. 1 ГПК.
Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно и претендира неговата
отмяна по подробно изложени в жалбата съображения.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на депозираната въззивна
жалба,в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Излагат се подробни съображения. Претендира разноски по делото
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
1
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 281822/16.11.2010г., подадена от молителя, А. С.
Ч., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото решение. Посочва, че е налице несъответствие между волята на
съда, изразена в мотивите и в диспозитива на решението.
Ответниците по молбата В. К. И. и Л. К. Р., редовно уведомени са депозирали
отговор по молбата в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, като са изразили становище
за неоснователност на същата.
ВРС е приел, че с депозираната молба страната цели подмяна на волята на съда
чрез поправяне диспозитива на съдебното решение, което не може да бъде сторено по реда
на чл. 247 ГПК, а е следвало да бъде упражнено чрез инстанционния контрол пред
съответната въззивна инстанция,че не е налице очевидна очевидна фактическа грешка,
която да подлежи на саниране по реда на чл. 247 ГПК и е оставил без уважение молбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Настоящият въззивен състав приема,че решението на ВРС е неправилно и като
такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да се
допусне исканата от страната поправка на очевидна фактическа грешка.
Съгласно чл. 247 ал.1 ГПК след като обяви решението си съдът не може сам да
го отмени или измени, освен само за да поправи допуснатите в решението фактически
грешки.
Очевидна фактическа грешка според правната теория е всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
решението. Такава грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението,
която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на
2
решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на
решението друга. Фактическа грешка ще е налице в случай, че съдът е обсъдил данните по
делото и в мотивите си е направил изводи, погрешно отразени или пропуснати в
диспозитива. Следва също така да се посочи, че при очевидната фактическа грешка
спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е
направил съответен правен извод, но при изписване на диспозитива тези правни изводи на
съда са отразени погрешно. При очевидната фактическа грешка не се постановява ново
решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допуснатата
техническа грешка. Поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице
несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, изразената в
диспозитива на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на
съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията
по чл. 247 от ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага
тълкуване на волята на съда. Решението следва да се основава върху приетите от съда
обстоятелства за доказани и закона. Това налага между мотиви и диспозитива да съществува
единство, а наличие на противоречие между тях е основание за допускане на очевидна
фактическа грешка. Действително, за да е налице ЯФГ, следва да е налице несъответствие
между истинската, формирана от съда воля и нейното външно изражение в писмения текст
на решението като напр. грешка в пресмятането, грешно посочване в скица и др.
В настоящия случай, съдът е допуснал грешка,като погрешно е посочил
границата,която е между двата процесни имота .
В настоящия случай съдът счита, че е налице е явно несъответствие между
формираната действителна воля на съда и външното й изразяване в текста на диспозитива
на решението, което дава възможност на съда постановил решението си сам да го да
поправи, поради което следва да се уважи искането за поправка на очевидна фактическа
грешка депозирана молителя, независимо че се налага промяна на постановения от съда
диспозитив. Тази възможност за изменение на постановения акт от съда е дадена изрично в
ГПК,като е посочено,че съдът може да измени решението си,когато е налице очевидна
фактическа грешка, като в този смисъл е и становището на проф Сталев- Българско
процесуално право изд.1979 - стр. 438 /. Без значение и дали тази промяна удовлетворява
интереса на страната,която е депозирала молбата за очевидна фактическа грешка или не,тъй
като в случая не се преценява наличието на правен интерес от депозиране на молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка
Предвид изложеното и с оглед мотивите на Варненския районен съд изложени в
решението,чиято поправка е искана, въззивната инстанция счита, че следва да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка, по изложените по долу съображения, а именно :
В мотивите на решение № 261692 /15.12.2010г., гр. Варна,постановено по гр. д.
№ 8836 по описа на ВРС за 2018 г, Варненският районен съд е приел / цитираме – л.171 от
3
делото – абзац първи и следващи/, че ::
„ При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното от правна страна:
........................................
От събраните по делото писмени доказателства, снимков материал и видно от
заключенията на вещите лица Г.Т. и А.С. , се установи, че по плановете от 1937 г. и от 1956
г. е нямало отразена граница между двата имота, като за първи път тя се вижда в плана от
1969 г. Последващият план е този от 1987 г., като границата между двата процесни имота е
останала същата. По плана от 1969 г. имотът на ищеца е бил отразен с номер 661, с площ от
882 м2, а на ответниците с номер 662 с площ от 798 м2. С последващия плана от 1987 г.
имотът на ищеца вече е с номер 1399, с отчетена площ от 919 м2, а на ответниците с номер
1400 с графично отчетена площ от 713 м2. Следващият план е този от 2006 г. като имотът на
ищеца е с № 173 с площ от 876 м2, а на ответниците ПИ 174 с графично отчетена площ от
736 м2. По този план имотите били пренесени и в КК от 2008 г. Едва с изменението в КК
през 2017 г. имотът на ищеца с № 10135.2723.173 с площ от 876 кв. м. става с площ от 772
кв. м., а имотът на ответниците с № 10135.2723.174 с площ от 736 кв. м. става с площ от 840
кв. м. в. л. Следва извода, че границите на двата имота по плана от 2006 г. и от 2008 г.,
са действителните граници между имотите на страните. Именно тези отразени граници
в са в най-близко съответствие и с границите на имотите от двата предходни
кадастрални плана от 1969 г. и от 1987 г. „ ...............................
И по надолу на следващата страница се посочва / л.172/ / цитираме/-
„ От изготвените по делото СТЕ, от приложения снимков материал и скици се
установява, по безспорен начин, че оградата между двата съседни имота е вървяла по
линията, отразена в плановете от 2006 г. и от 2008 г. С изменението в КККР през 2017 г.
настъпва съществено изменение в границата между двата имота, като се образува
разликата от 104 кв. м., което води до неправилното отразяване (деклариране) на
правото на собственост на страните, съгласно техните титули за собственост. Именно
отразените граници по ПНИ от 2006 г., пренесени и в КК от 2008 г. следва да се отразят
в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен
имот. По възражението за изтекла давност, съдът намира, че доколкото не се установи
начален момент, в който е започнало владението от страна на ответниците, не може да се
приеме, че са придобили собствеността върху процесната реална част по давност.
Отново от заключенията на вещите лица и представените комбинирани
скици към същите могат да се проследят измененията в границата и площта на
имотите на страните, като се установява, че действително процесната реална част от
104 кв. м. е част от имота на ищеца и е допусната грешка при изменението в КККР на
4
гр. Варна, одобрена със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК,
одобрено със Заповед № 18-3281 от 10.05.2017 г. на Началника на СГКК – Варна.
Одобреното изменение в КК на границата между имотите отразява наличната на терен
ограда между двата имота, но не съответства на действителни права на
страните, поради което следва да се приеме, че действително е допусната грешка при
изменението на КК и исковата претенция се явява доказана и основателна и следва да бъде
уважена“
При така изложеното в мотивите на ВРС, съпоставяйки изложеното в мотивите
на съда с приетите от съда по делото заключения и скици по изготвените по делото
експертизи,се установява, че границата между имотите на страните по делото следва да се
определи по линията в черно по скицата на вещото лице А.С. на л.143 от делото на
ВРС,която е границата на имотите между страните съгласно КК на гр.Варна от 2008
година, вместо посочената от ВРС граница.
Съобразно представената по делото експертиза на вещите лица и приложените
скици ,границата между имотите на страните на двата имота по плана от 2006 г. и от 2008
г., са действителните граници между имотите на страните и те са оцветени в черни
линии по скица № 3 на л.143,която е приподписана от съда и следва да се счита неразделна
част от решението на ВРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА В ДИСПОЗИТИВА НА решение №
261692/15.12.2010г., гр. Варна,постановено по гр. д. № 8836 по описа на ВРС за 2018
г,КАТО вместо :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че границата на
собственост между имота на ищеца А.С. Ч. , ЕГН **********, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2723.173, намиращ се в гр. Варна, р-н Приморски, м-т „Траката“ /м-т
"Ваялар“/, с площ от 876 кв. м., и имота на ответниците Л.К. Р., ЕГН **********, и В. К. И.,
ЕГН **********, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2723.174, намиращ се в гр.
Варна, р-н Приморски, м-т „Траката“ /м-т "Ваялар“/, с площ от 736 кв. м към момента на
одобряване на КККР на гр. Варна, със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, и към настоящия момент, е правата линия от точка 1 до точка 2, по скицата проект №
15-213710/10.05.2017 г. (на л. 19 от делото), приложена и изменена съобразно Заповед № 18-
3281 от 10.05.2017 г. на началник СГКК - Варна, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
ОБЯВЯВА скицата – проект № 15-213710/10.05.2017 г. (на л. 19) от делото за
неразделна част от настоящото съдебно решение.
5
СЕ ЧЕТЕ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че границата на
собственост между имота на ищеца А.С. Ч. , ЕГН **********, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2723.173, намиращ се в гр. Варна, р-н Приморски, м-т „Траката“ /м-т
"Ваялар“/, с площ от 876 кв. м., и имота на ответниците Л.К. Р., ЕГН **********, и В. К. И.,
ЕГН **********, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2723.174, намиращ се в гр.
Варна, р-н Приморски, м-т „Траката“ /м-т "Ваялар“/, с площ от 736 кв. м., към момента на
одобряване на КККР на гр. Варна, със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, и към настоящия момент, е правата линия оцветена с черни линии по скица № 3, /
л.143 от делото/ към заключението на вещото лице А.С., която скицата е приподписана от
съда и се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение,на основание чл. 54, ал.
2 ЗКИР,
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6