О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII
въззивен състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мумджиева ВНЧД № 845 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
Образувано е
по жалба на Н. П.срещу определение на СРС, НО, 115 с-в от 30.12.2020г. по НЧД
№14904/2020г., с което е потвърдено постановление на СРП от 09.10.2020г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 15159/2020г. по описа на 01
РУ СДВР, пр.пр № 14713/2020г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В жалбата се
излага подробен прочит на възприетите от П. факти по уреждане на договорните
взаимоотношенията между него и Р.Б.и М.С., като се твърди, че Н.П. е бил
умишлено въведен в заблуждение от посочените лица с цел последните да не
изплатят остатъка от договорената сума по сключен договор за покупко-продажба
на магазини и прилежащите им стоки и оборудване.
Въззивният
съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, с която е сезиран, както и
материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е
постъпила в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна поради следните
съображения:
Досъдебно
производство № 15159/2020 г. по описа на
01 РУ СДВР, пр. пр № 14713/2020г. по описа на СРП е образувано на
16.04.2020г. за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК за това, че на 20.09.2019г.
в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, било възбудено заблуждение у
Н.П., че срещу продажба на дружествените му дялове в „С.“ ЕООД, ЕИК ******, ще
получи сумата от 50654лв., като това не било направено и с това на лицето П.
била причинена имотна вреда. В хода на разследването е установено, че Н. П.
като едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД през месец август 2019г.
решил да продаде притежаваното от него дружество, като за целта публикувал
обяви в интернет сайтове. В началото на септември 2019г. с него се свързали
свидетелите Р.Б.и М.С., които след като посетили двата обекта (магазини за
продажба на алкохол, цигари и захарни изделия, находящи се в гр. София, на ул.
„Гео Милев“ и ул. „Венера“), решили да закупят бизнеса на св. П.. В изпълнение
на взетото решение на 20.09.2019г. свидетелят Б. платил сумата от 1000лв. на
св. П., служеща като капаро за постигнатата уговорка за продажба, за което била
издадена и разписка. Уговорката между страните била крайната продажна цена да
бъде формирана от два компонента – стойността на дружествените дялове и
стойността на стоките и оборудването в двата магазина, като общата сума
следвало да се равнява на около 50000лв. Крайната цена следвало да бъде
уточнена след извършване на ревизия в двата обекта.
На
09.10.2019г. свидетелите Б., С.и П. посетили нотариус в гр. София, където бил
подписан договор, с който св. П. продал на св. Б. и на св. С.всички свои
дружествени дялове от „С.“ ЕООД за общата сума от 100 лв. На същата дата бил
сключен друг договор между „С.“ ЕООД в качеството на продавач и св. Б. в
качеството на купувач с предмет – правото на собственост върху магазин за
алкохол, цигари и пакетирани храни, като купувачът Б. се задължил да плати
сумата от 50654лв. в срок до 21.10.2019г. Още на следващия ден – 10.10.2019г.
свидетелят Б. превел сумата от 22 000лв по банковата сметка на св. П., а на
11.10.2019г. – сумата от 1700лв., представляващи част от уговорената крайна
цена за продажба.
След този
момент отношенията между страните се обтегнали поради възникнал спор относно
останалата част от неизплатената продажна цена. Свидетелите Б. и С.направили
ревизия в двата обекта и констатирали разлика в количеството на стоката, посочена
като налична от св. П.. Същевременно установили и неизплатени задължения към
доставчици. Тези факти мотивирали свидетелите Б. и С.да не се съгласят, че
дължат на св. П. разликата до сумата от 50654лв., отказали да я заплатят и на
свой ред обявили бизнеса за продажба. Последвали многократни телефонни
обаждания от страна на св. П., който настоявал да получи остатъка от дължащата
му се сума по договора за покупко-продажба, но свидетелите Б. и С.не откликнали
на молбите му. В същото време, след като наемодателят на магазина на ул. Гео
Милев“ разбрал за предстоящата продажба от страна на Б. и С., прекратил
договора за наем със „С.“ ЕООД, а другият магазин на ул. „Венера“ също затворил,
като в крайна сметка св. П. не получил дължимата му се сума.
При
тези данни прокурорът е приел, че случаят касае неуредени гражданскоправни
отношения, които не са от компетентността на прокуратурата, с оглед на което на
основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прекратил образуваното
наказателно производство. В постановлението за прекратяване прокурорът е
анализирал събраните доказателства, от които е преценил, че липсват такива, от
които да се направи извод, че свидетелите Б. и С.са създавали у св. П. или са
поддържали у него вече създадени неверни представи, които да са послужили като
основание за разпоредителния акт – прехвърлянето на правото на собственост от
св. П. на св. Б. върху двата магазина.
Недоволен от прокурорския акт останал Н.
П. и го обжалвал, като било образувано НЧД №14904/2020г. на СРС, НО, 115 с-в.
С определение от 30.10.2020г.,
постановено по НЧД № 14904/2020г. по описа на СРС, НО, 115 състав, на основание
чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК обжалвания прокурорски акт било потвърден изцяло.
Именно по жалба срещу това определение
на първоинстанционния съд е образувано и настоящото производство пред въззивния
съд.
Първоинстанцинният
съд, солидаризирайки се с изводите на прокуратурата, е приел за установено, че
процесният случай касае неуредени гражданскоправни отношения между страните
относно размера на дължимата от страна на купучава Б. сума по договора за
продажба на стоки и оборудване от 09.10.2019г. В обжалваното определение СРС е
акцентирал върху наличието единствено на гражданскоправни отношения между
страните по сключения договор за продажба на стоки и оборудване и е счел, че
липсват и данни за престъпление по чл.209 от НК, изводимо от неизпълнението на
облигационно задължение от страна на свидетелите Б. и С.. В подкрепа на
изводите си СРС е отчел наличието на сключен договор за покупко-продажба от
09.10.2019г. между „С.“ ЕООД, представлявано от св. П. и св. Р.Б., както и
частичното изпълнение по същия. До тези изводи първоинстанционният съд е достигнал
след съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, като е приел, че изводът
на прокурора относно липсата на данни за извършено престъпление от общ характер
е правилен, с оглед на което е и потвърдил постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие
следното:
Предмет на
проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл.
243, ал. 5 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В
конкретния случай настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС относно
обосноваността и законосъобразността на атакуваното пред него постановление.
Въззивният съд се
солидализира напълно с подробния анализ на доказателствата в съдебния акт на контролираната
съдебна инстанция, в който са разгледани развитието на договорните взаимоотношения
между лицата – от преговорните такива, през сключване на двата договора (за
прехвърляне на дружествени дялове и за покупко-продажба) до заплащане на част
от уговорената цена по договора от страна на свидетеля Б. и причините,
обусловили неизпълнение на остатъка от задължението.
Правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извод за неизпълнение на задължения,
възникнали по облигационно правоотношение. Съгласно правната теория и
утвърдената съдебна практика, поемането на едно задължение може да осъществи
състава на престъплението по чл. 209 от НК, ако това лице още към този момент няма
намерение да се задължи по него. В разглежданата хипотеза, както е отбелязал и
районният съд, св. Б. не само че е имал
намерението да изпълни поетите задължения, видно от извършените плащания по
договора (платил е на св. П. сумата от общо 24700лв.), но на практика след
установяване на разминаванията в ревизираната стока и наличието на неизплатени
парични задължения на дружеството, се е опитал да уреди висящите договорни
отношения със св. П., като се намали крайната цена, за да бъде постигнат
консенсус между страните. Неизпълнението на договора е възникнало след получаване на фактическата власт над
двата стопанисвани обекта и извършена самостоятелна ревизия от страна на св. Б.
и св. С., когато именно са констатирани разминавания с отчетеното от св. П..
Неизпълнението по договора е свързано и с факта на установени непогасени задължения на продаденото от св. П.
дружество, за които липсват данни да са били обявени предварително на
купувачите.
Според
доводите, развити в жалбата, формираната невярна представа относно определени
факти от действителността се заключава в обещанието за изпълнението на
гражданско-правно задължение от страна на св.Б. към св. П.. Настоящият съдебен
състав намира възраженията на св.П., касаещи неговото непознаване на
нормативната уредба като факт, способствал извършването на измамата, за
абсолютно неоснователен. Както правилно е заключила и контролираната съдебна
инстанция, непознаването на правото не
може да обуслови извод за въвеждане в заблуждение. Не без значение е и
обстоятелството, че св. П. като едноличен собственик на капитала и управител на
„С.“ ЕООД е следвало да положи дължимата грижа на отговорен търговец и да се
информира досежно юридическите способи за прехвърляне на дружествени дялове и
продажбата на предприятие. Обстоятелството, че св. П. изначално е имал някакви
възражения досежно съдържанието на договора, но въпреки това го е подписал, не
може да се приеме дори за индиция за въвеждането му в заблужение с цел измама.
В процесния случай св. П. се е възползвал от прогласената свобода на договаряне
и сам е преценил с кого да влезе в облигационни правоотношения, а оттам – и по
какъв начин да се обвърже с договорните клаузи.
Тук е
мястото да се посочи, че договорите се сключват със съзнание, че всяка от
договарящите страни ще изпълни поетите задължения, като всеки от
съконтрахентите дължи определено поведение и действителното му намерение да
поеме задължение се установява от действията, в които се е обективирало. Безпротиворечива е съдебната практика,
че неизпълнението на един договор не е достатъчно обстоятелство,
за да бъде ангажирана наказателната отговорност на едно лице, а е необходимо и
допълнително условие - при наличие на договорно отношение между страните, още при сключването на договора деецът да е
знаел, че не може да изпълни поетите с него задължения, т.е. изначално същият
да е съзнавал, че неминуемо ще е налице неизпълнение на поетите с него
задължения. Частичното или пълното им неизпълнение не е достатъчно, за да се
квалифицира поведението на лицето като измама. Необходимо е да се установят
конкретните причини за това неизпълнение - дали то наистина е в резултат на
измамливи действия или се дължи на друга причина.
От събраните
гласни доказателствени средства (вкл. показанията на самия П.) се установява,
че той доброволно и съзнателно е положил подписа си върху сключения договор за
продажба на стоки и оборудване. От субективна страна, както правилно са
отбелязал решаващият делото прокурор, както
и СРС св. Б. и св. С.не се установява да са имали намерение да подведат св. П.
и да накърнят неговия патримониум. В конкретния случай липсват данни св. Б. да е въвел в заблуждение свидетеля П.
към момента на сключване на процесния договор, тъй като от докателствелата
безспорно по делото се установява, че свидетелят Б. е превел част от цената,
визирана в договора и то веднага след неговото сключване. Действително
остатъкът от договорената цена не е постъпила в патримониума на св. П., което
обстоятелство не се отрича нито от св.Б., нито от св. С., но намира своето
логично обяснение в заявеното от свидетелите относно установените от тях
обстоятелства след сключването на договора, свързани с непогасени задължения на
продавача към доставчици. Не без значение е и обстоятелството, посочено от св. Б.,
че магазините му са фалирали.
С оглед
цялостния прочит на доказателствената маса въззивният съд се солидализира с
извода на СРС, че не се доказва св. Б. да не е имал намерение да изпълни договора,
започнал с изпълнението му. Причините за неизпълнението в договорения пълен
обем не са в резултат на измамливи действия, а се дължат на последващи
сключването на договора събития (откриването на парични задължения на
дружеството към трети лица, както и разминавания в стоковата наличност при
направената ревизия, прекратяването на наемните отношения, фалирането на
обектите). Отделно от това, съгласно сключения между страните договор купувачът
е бил длъжен да прегледа приетата стока в едномесечен срок за скрити
недостатъци и да уведоми за това обстоятелство продавача, а именно - за
недостатъци, за които не е знаел и не е могъл да узнае при приемането й. Гласните
доказателства също са еднопосочни, че изплащане на пълния размер на уговорената
сума е било дължимо на базата на извършена ревизия.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на
СРС, че липсват данни за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Относно
твърденията в жалбата за неправомерни заплахи, отправени срещу него в случай че
упражни правото си на жалба, въззивният съд не е компетентен да се произнесе с
оглед предмета на доказване в настоящото производство. Същият е очертан в
актовете на органите на досъдебното производство, което се провежда за престъпление
против собствеността. С оглед изложеното, ако въззивният жалбоподател поддържа
твърдението си, че е пострадал от друго престъпление от общ характер, с което е
засегната неговата личност, следва да сезира за това обстоятелство органите на
досъдебното производство по предвидения в НПК процесуален ред.
С оглед изложеното обжалваното определение,
постановено от СРС, следва изцяло да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.12.2020г. на СРС,
НО, 115 с-в, постановено по НЧД № 14904/2020г., с което е потвърдено
постановление от 09.10.2020г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 15159/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. №
14713/2020 г., водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.