Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Габрово, 04.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на четвърти април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
мл. съдия БОЯН
КОСЕВ
при секретаря .............., като разгледа докладваното от съдия Димова
в.гр.д. № 87 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 и
сл. от ГПК.
Подадена е молба вх.
№ 4489 от 24.11.2016 г. от М.Д.К. за поправка на съдебно решение, поради
фактическа грешка. С разпореждане № 969 от 16.12.2016 г., съдът е приел, че
подадената молба има характера на касационна жалба и е върнал молбата, поради
неподлежащо на обжалване въззивно решение.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ДНСК. Счита подадената
молба за изцяло неоснователна и моли да се отхвърли.
С определение № 81
от 13.03.2017 г., Великотърновския апелативен съд е отменил разпореждането на
ГОС и е върнал делото на същия съд за разглеждане на подадената от М.К. молба
за поправка на съдебното решение поради грешка по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед дадените
указания, съдът намира, че подадената молба е неоснователна по следните
съображения.
Жалбоподателката
счита, че са допуснати фактически грешки в постановеното решение № 217 от
04.11.2016 г., като съдът е използвал изразите „демонтаж на покривна
конструкция”; „разваляне на тухлена зидария и вароциментов разтвор”; „разбиване
на 6 куб.м. стоманобетонна плоча”; „просичане на стоманобетонни колони, пояси,
греди, включително изрязване на армировка”. В плана за безопасност и здраве
било указано как следвало да се извърши заповед № ТК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. От
събраните по делото доказателства, свидетелски показания, снимков материал,
видеоматериала /който нарочно съдът не е пожелал да види/, заключенията на
вещите лица било видно, е няма никакъв демонтаж, а има поголовно вандалско
рушене на дома и. Не е изпълнена Наредба № 13 с нейните изисквания, събаря се върху
цялото и имущество, строителните отпадъци са оставени вътре в сградата и
имуществото и е затрупано от тях. Няма конструктивно становище, съборени са
части то сградата, които нямат нищо общо със заповедта, събореното е билото на
жилищната сграда, строена през 1927 г., съборени са комините – 2 бр., съборени
са преградните стени унищожение са ел. инсталацията и дограмите в къщата.
Съдът при
постановяване на решението си се е ръководил от терминологията, която е
използвана по делото, както от административният орган постановил заповедта,
така и от назначените вещи лица. Същото е заведено по установителен иск от ДНСК
срещу М.К. за извършените дейности по премахване на незаконен строеж по влязла
в сила заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на Началника на РДНСК – СЦР. След
като не изпълнила доброволно премахването на незаконния строеж,
административният орган е предприел действия по премахването му. За целта е
била проведена обществена поръчка, като в количествената сметка на извършваните
дейности са били записани: демонтаж на покрив на двуетажна сграда; разваляне на
тухлена зидария на вароциментен разтвор; просичане на стоманобетонни колони,
пояси, греди, вкл. изрязване на армировка; разбиване на стоманобетонни плочи с
ръчен чук и план за безопасност и здраве. Именно същите термини са били
използвани, когато се подписва протокола за установяване състоянието на строежа
и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение и протокола
за извършените разходи по премахването на незаконния строеж.
Очевидна фактическа
грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на
съда, видно от мотивите към съдебното решение и нейното външно изразяване в
текста на самото съдебно решение, т.е в неговия диспозитив. Видно от мотивите
към съдебното решение, съдът е формирал воя, която съответства на отразеното в
диспозитива на съдебното решение и използваната по делото терминология:
„демонтаж на покривна конструкция”; „разваляне на тухлена зидария и
вароциментов разтвор”; „разбиване на 6 куб.м. стоманобетонна плоча”; „просичане
на стоманобетонни колони, пояси, греди, включително изрязване на армировка”.
Решението за
поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението,
на основание чл. 247, ал. 4 ГПК, а постановеното решение № 217 от 04.11.2016 г.
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4489 от 24.11.2016 г. от М.Д.К. за поправка на съдебно
решение, поради фактическа грешка, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.