№ 182
гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500205 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба и въззивна частна жалба на Т. Г. И., ЕГН
**********, подадени чрез адв. А. Б. от АК-Пловдив, двете против Решение
№164/19.04.2022 г., постановено по гр.дело №3440/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд: ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.****, ЕГН
********** да заплаща на Н. К. И. от гр.*****, ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетния Г. Т. И., род. на *** г. месечна издръжка в размер на
300,00 лв., платима до десето число на текущия месец, считано от 04.11.2021 г., до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и
издръжка за минало време за периода от 20.05.2021 г. до 04.11.2021 г. в размер на 1278,71
лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021 г., а исковете за издръжка в останалата
им част като неоснователни ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.****, ЕГН ********** да
заплати на Н. К. И. от гр.*****, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 202,42 лв.,съразмерно на уважената част от исковете; ОСЪЖДА Н. К. И. от гр.*****,
ЕГН ********** да заплати на Т. Г. И. от гр.****, ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 97,58 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете; ОСЪЖДА Т.
Г. И. от гр.****, ЕГН **********, да заплати държавна такса за исковете за издръжка в
размер общо на 483,12 лв.; ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на съдебното решение, в частта за присъдената издръжка.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която Т. Г. И. е
осъден да заплаща на Н. К. И., в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Г. Т. И., издръжка в размер на 300 лева, считано от 04.11.2021 г. до настъпване
1
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и в частта на
издръжка за минало време за периода от 20.05.2021 г. до 04.11.2021 г. в размер на 1278.71
лв., ведно със законна лихва, считано от 04.11.2021 г., както и в частта за разноските и
държавната такса с твърдения за недопустимост на решението, тъй като ЯРС се е
произнесъл, въпреки че в Пловдивски районен съд се води друго дело, което е със същия
предмет и страни. Заявени са и твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени съображения
за нарушаване правилата за недопускане на произнасяне два пъти по един и същи правен
спор и правилата на подсъдността. Жалбоподателят твърди, че е извършен превратен анализ
на събраните доказателства и че липсва социален доклад, изготвен от компетентни органи,
което сочи на незадълбоченост и необективност на съдебния акт, а и представлява
нарушение на императивните изисквания на ГПК, свързани с анализа на доказателствения
материал и формирането на изводите на съда, като са изложени съображения в тази насока.
Моли ЯОС да обезсили атакуваното решението, да прекрати производството по делото и да
осъди другата страна да заплати всички направени разноски, евентуално - да отмени
решението на ЯРС и претенциите за издръжка да бъдат изцяло отхвърлени. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Н. К. И., като законен представител на
малолетния Г. Т. И., чрез пълномощника адв. М. Х. от ЯАК е депозирала писмен отговор, в
който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за допустимост и
правилност на атакуваното решение в обжалваните части. Изложено е становище, че
постановеното определение по привременни мерки във висящият бракоразводен процес не
се ползва със СПН, нещо повече - съдебните решения, в частта за упражняването на
родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето,
имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН.
Въззиваемата твърди, че ЯРС правилно и законосъобразно е приел, е липсва тъждество
между страните по двете производства, тъй като ищец в настоящото производство е
малолетното дете, действащо чрез своята майка, а ответник по делото в PC Пловдив е
майката на детето, а не самото малолетно дете. В отговора е посочено, че задължението на
бащата е безусловно и правилно и законосъобразно съдът е определил нейния месечен
размер от 300 лв., предвид относимите данни за нуждите на детето и възможностите на
бащата, като същата не би му създавала затруднения. Въззиваемата счита за основателен и
доказан по основание и размер и иска, касаещ издръжката за минало време. Моли ЯОС да
потвърди решението на ЯРС в обжалваните части. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С постъпилата въззивна частна жалба решението се атакува в частта, имаща
характер на определение, с която се допуска на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка, с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност. Посочено е, че от една страна, предварително изпълнение не е
поискано от ищцовата страна, а от друга - такова не следва да се допуска по съображения,
подробно изложени във въззивната жалба, свързани с недопустимостта на съдебния акт.
Моли ЯОС да приеме, че е недопустимо и незаконосъобразно не само присъждането на
издръжка, която бащата да заплаща на майката, но и допускането на предварително
изпълнение на подобно задължение.
Насрещната страна по въззивната частна жалба Н. И., като законен представител на
малолетния Г. Т. И., не е изразила становище по нейната допустимост и основателност.
В о.с.з. въззивника Т. Г. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В
2
предварително депозирана молба, вх.№4165/12.09.2022 г. от пълномощника му адв.Б.,
последната е заявила, че поради служебна ангажираност няма да се явят в о.с.з. нито тя, нито
доверителят й, но не възразяват да се даде ход на делото. Поддържат въззивната жалба и
искат уважаването й по изложените в същата подробни съображения. Претендират и за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемата Н. К. И., в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете Г. Т. И., чрез пълномощника адв.Х. поддържа заявеното в писмения
отговор становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска потвърждаване на
атакуваното решение. В допълнение сочи, че и към настоящия момент детето се отглежда от
неговата майка, като по гр.д.№1127/2022 г. на ЯРС е постановено решение по ЗЗДН, с което
на жалбоподателя Т. Г. И. са наложени мерки - да не доближава както майката, така и
детето, като по отношение на детето срокът е девет месеца, но решението не е влязло в сила,
т.к. е обжалвано и делото се намира в Окръжен съд - Ямбол. Поддържа и претенцията за
присъждане на разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и
не е спорна между страните.
Така не е спорно, че страните са родители на детето Г. Т. И., род. на *** г., което е
видно и от удостоверение за раждане на детето.
Не е спорно между страните, че Н. К. И. и Т. Г. И. са съпрузи в процес на развод по
гр.дело №15107/2021 г. по описа на РС - Пловдив, като по настоящото дело липсват
доказателства на какъв етап се намира бракоразводния процес, но не е спорно, че не е
приключил с влязъл в сила съдебен акт. От представен протокол №1618/01.03.2022 г. от
проведено по това дело о.с.з. се установява, че ПРС е определил привременни мерки като за
времето от 01.03.2022 г. до приключване на производството по делото с влязло в сила
съдебно решение, родителските права по отношение на детето на страните Г. Т. И. са
предоставени за упражняване на бащата Т. Г. И., определено е местоживеене на детето при
бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето и тя е осъдена да
заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител издръжка в размер на 162,50
лв. месечно, за времето от 01.03.2022 г. до приключване на производството по делото с
влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с привременните мерки на бащата Т. Г.
И. е издаден изпълнителен лист № 416/04.03.2022 г. Не е спорно по делото, че
определението на ПРС по привременните мерки не е изпълнено и към момента на
приключване на съдебното дирене детето се отглежда от неговата майка, с която живее в
гр.*
От уведомление от ЧСИ с рег. №787 с изх. № 11803/15.03.2022 г. до страните по
изп. дело №356/2022 г., образувано по изп. лист от 04.03.2022 г. се установява, че се отменят
насрочените изпълнителни действия по предаването на детето Г. Т. И., род. през *** г. на
баща му Т. Г. И., т.к. в изпълнение на задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК в срок, майката
на детето Н. К. И. съобщила, че съществува пречка за предаването му, предвид
здравословното състояние, в което се намира, подробно описано в представените
медицински документи-амбулаторни листи от 01.03.2022 г. и от 21.02.2022 г. с посочена
основна диагноза-детски аутизъм, като при принудителното изпълнение съществувало риск
от влошаване на състоянието, което като резултат би увредило интересите на детето, така и
3
на неговите родители.
Видно от удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община- Ямбол, детето Г. Т.
И. има заявен последен настоящ адрес в гр.* ул. **** от 16.06.2021 г., който е и настоящия
адрес на майката Н. К. И..
От представеното удостоверение от работодателя на ответника се установява, че в
периода м. ноември 2020 г.- м. ноември 2021 г. е получил сумата от 26 982, 98 лв. нетен
доход.
По делото са представени множество медицински документи (амбулаторни листи),
удостоверяващи здравословното състояние на детето Г.. Видно от амбулаторен лист №
52/21.02.2022 г., съставен от д-р С.С. - специалист по детска психиатрия, в същия по
отношение на детето Г. Т. И. е посочена основна диагноза „други емоционални разстройства
в детството“, придружаващи заболявания и усложнения „разстройство на експресивната
реч“, като е препоръчано е извършване на обстойно психометрично изследване на внимание,
памет, интелекта както и редовни посещения на логопедични и психологични занимания. В
амбулаторен лист №112/ 01.03.2022 г. е посочена основна диагноза „детски аутизъм“, като в
тази връзка е предписана терапия - лекарства, закупени от майката. Представено е и
удостоверение №78/25.06.2021 г., издадено от логопед Г.Б. в уверение за проведени
логопедични терапевтични сесии на детето, първата от които на 12.08.2020 г. От
амбулаторен лист № 001464/ 20.06.2019 г. се установява, че детето страда от „вродено
плоско стъпало; други вродени валгусни деформации на стъпалото“, като същата диагноза е
посочена и в Протокол на ортопедична ЛКК от 20.06.2019 г. В амбулаторен лист
№00040/20.01.2021 г. е посочена основна диагноза на детето „други форми на затлъстяване;
хипотиреодизъм, неуточнен“, като е предписана строга диета и повишена физическа
активност.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
02.02.2021 г. се установява, че К.Н.С. и И.И.С. продали на Т. Г. И. и Н. К. И., собствените си
недвижими имоти, находящи се в гр.****, който имот в последствие е отдаден под наем с
договор за наем на недвижим имот от 10.04.2021 г. с наемодател Н. К. И. при месечен наем
в размер на 500,00 лв. Представена е справка от НОИ за всички трудови договори на Н. К.
И., видно от която е налице един действащ ТД.
Ответника Т. Г. И. е представил договор за наем от 25.01.2019 г., видно от който е
наел апартамент, намиращ се в гр.*, срещу месечен наем в размер на 800 лв., както и още
един договор за наем на недвижим имот от 18.05.2021 г. видно от който е наел и още един
недвижим имот - апартамент в гр.*, срещу наемна цена също от 800 лв. От удостоверение за
раждане от *** г. се установява, че ответника Т. Г. И. е баща на детето Л.Т.И., род. на *** г.
от майка - М.Т.П.. Представен е и договор за финансов лизинг от 22.06.2017 г. с
лизингополучател Т. Г. И. за лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ на стойност с ДДС в
размер на 24 772,46 евро.
Във връзка с оспорване на ответника на амбулаторните листи от 01.02.2022 г. и
01.03.2022 г. и поставените в тях диагнози на детето Г., е представен амбулаторен лист №
513/16.10.2019 г., в който на детето е посочена основна диагноза „разстройство на
експресивната реч“ и придружаващи заболявания „нарушение на активността и
вниманието“; медицинска бележка от 16.10.2019 г., издадена от ЕТ д-р Й.П., с отразяване
"няма данни за детски аутизъм"; амбулаторен лист №283/03.08.2020 г. от д-р Й.П. с
посочена основна диагноза „разстройство на експресивната реч“ и придружаващи
заболявания „Нарушение на активността и вниманието. Специфични разстройства в
развитието на двигателн. Незряла ФМ и графомоторика.“ Представено е и удостоверение от
4
„АИППМП МЕДИХОУП“ ЕООД гр.Пловдив за детето Г. Т. И., в уверение на това, че в
периода 22.05.2019 г. до 12.04.2021 г. не били установени отклонения в нервно-
психическото развитие. Представени са още амбулаторни листи за периода 22.05.2019 г.-
12.04.2021 г., касаещи здравословното състояние на детето и поставените диагнози, в т.ч.
затлъстяване и плоско стъпало.
От показанията на свидетелката И.И.С.-майка на ищцата се установява,че от месец
юни 2021 г. страните не живеели заедно, но Т. се бил изнесъл преди това от месец май 2021
г. Детето било при тях в гр.*, заедно с майката. За същото се грижела само майката, като Т.
не бил давал никаква издръжка от момента, в който били в. *. Детето било със специфични
нужди за храна, за обувки, имало двустранно плоскостъпие и му се правили специални
стелки и обувки. Имало нужда и от специфични храни, от кокосови масла, от много
специфични храни, които да допринасяли витамини и минерали в организма, за да му се
помогне с говореното, било на ГАБС диета. Детето станало странно, след като баща му ги
манипулирал, че ще дойде да ги вземе и когато не дошъл - то пищяло, получили се в него
огромни промени не в положителна страна, а в застой. Притеснявали се, че детето не говори
и тръгнали да търсят причината. Н. плащала всичко, а те и помагали. Плащало се за
лечението, за лекарства, детето посещавало логопед, но трудно се отделяло от майка си,
защото мислело, че можело да бъде изоставено, а и било свързано много с нея. Детето
продължавало да се отглежда от майката и било при тях в къщи. Откакто били разделени
страните, бащата идвал в домът им и те го пущали, до момента, в който излизайки тръгва,
пред детето в очите на майката и казал, че тя е психично болна.
Стелките, които направили за детето, не били платени от касата, но им било
обяснено, че може и по здравна каса и след шест месеца щели да отидат на контролен
преглед, като и било известно, че два пъти в годината детето имало право на безплатни
обувки и стелки. Лекарствата ги изписвал лекар, за сега детето нямало книжка за
закупуването на лекарства, но нещата предстояли. Детето било водено на детски психиатър
в гр.Бургас, където било преглеждано. Мнението било, че детето е затворено, неконтактно,
не можело да говори и било изостанало. Диагнозата била написана в медицинските
документи при прегледа и ставало дума за аутизъм. Детето посещавало логопед в гр.*в
Център за социални услуги, ходило 2-3 пъти. Детето било свързано много с майка си и
пищяло и не искало да остане, след всички тези истории, които се случили пред детето.
Майката работеля от 08.08.2021 г., но само онлайн.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
преклузивен и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивника е легитимиран
и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно, но недопустимо.
Съображенията са следните:
Производството по настоящото дело е образувано 04.11.2021 г. по предявени от Н.
К. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Т. И., род. на *** г.
против Т. Г. И. искове с правно основание чл.143, ал.2 СК - за определяне на месечна
издръжка за малолетното дете и по чл.149 СК - за определяне на издръжка за минало време,
за периода от 20.05.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 04.11.2021 г.
Не е спорно между страните, а и от данните, съдържащи се в приложеното по
делото Определение №1563/10.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№3001/2021 г. по описа
5
на ОС-Пловдив (на л.26 и 27 от първоинстанционното производство) се установява, че Н. К.
И. и Т. Г. И. са съпрузи в процес на развод по гр.дело №15107/2021 г. по описа на РС -
Пловдив. Делото за развод първоначално е било образувано пред ЯРС по ИМ, вх.
№3674/21.06.2021 г. на ЯРС, подадена от Н. И. против Т. И., с която против ответника е
предявен брачен иск за развод по вина на последния и съединени с него по реда на чл.322,
ал.2 ГПК небрачни искове за предоставяне упражняване родителските права по отношение
на роденото от брака малолетно дете Г. на майката, за определяне на бащата режим на
лични отношения с него и за издръжката на детето (в т.ч. и такава за минало време от датата
на фактическата раздяла на родителите). В срока по чл.131 ГПК ответника депозирал
отговор на ИМ, вх.№5011/21.07.2021 г., в който освен че заявил възражение за
неподсъдност на делото пред ЯРС, предявил и насрещен иск за прекратяване на брака по
вина на съпругата, съединен с небрачни искове за предоставяне упражняване родителските
права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г. на бащата, за определяне на
майката режим на лични отношения с него и за издръжката на детето. С влязло в законна
сила определение ЯРС уважил възражението за местна неподсъдност, прекратил делото
пред себе си и го изпратил за разглеждане на РС-Пловдив, където е образувано гр.дело
№15107/2021 г. по описа на посочения съд. Не е спорно, че с молба от 07.09.2021 г. Н. И.
оттеглила иска си, при което ПРС прекратил производството по делото. С горепосоченото
Определение №1563/10.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№3001/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив, прекратителното определение на ПРС е частично отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от Т. И. искове.
С протокол №1618/01.03.2022 г. от проведено о.с.з. по гр.дело №15107/2021 г. ПРС
е определил привременни мерки, като за времето от 01.03.2022 г. до приключване на
производството по делото с влязло в сила съдебно решение, родителските права по
отношение на детето на страните Г. Т. И. са предоставени за упражняване на бащата Т. Г.
И., определено е местоживеене на детето при бащата, определен е режим на лични
контакти на майката с детето и тя е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и
законен представител издръжка в размер на 162,50 лв. месечно, за времето от 01.03.2022 г.
до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. Във
връзка с привременните мерки на бащата Т. Г. И. е издаден изпълнителен лист
№416/04.03.2022 г., като не е спорно, че определението на ПРС по привременните мерки не
е изпълнено и към момента детето се отглежда от неговата майка, с която живее в гр.*
При тези факти настоящия съд счита, че към момента са налице две висящи
производства, по които страни са едни и същи лица (Н. К. И. и Т. Г. И.) и които в едната си
част имат един и същи предмет - разглеждане от съда на въпроса за издръжката, дължима за
общото на страните дете Г., поради което приложение следва да намери разпоредбата на
чл.126 ГПК.
В Определение №390/26.10.2017 г. на ВКС, по ч.гр.д.№3754/2017 г., III г.о. е
изложено, че съгласно чл.126 ГПК когато в един и същи съд или в различни съдилища има
висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното се прекратява служебно от съда, което правило цели да се избегне възможността
по един и същи правен спор да бъдат постановени повече от едно съдебни решения, вкл. и
противоречиви такива. В случаите, обаче, когато предмет на някое от делата е предявен
брачен иск, при прилагане на това правило следва да се съобразят и специалните норми,
регламентиращи тези производства (глава 26 ГПК), които отчитат техните характеристики и
цел. Такова правило е чл.322, ал.2, изр.2 ГПК, съгласно което с брачните искове
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителски права,
6
личните отношения и издръжката на децата, ползване на семейното жилище, издръжката на
съпрузите и фамилното име. При тълкуването на тази норма се налага извода, че тогава,
когато е образувано производство по брачен иск – какъвто е този за развод (чл.318 ГПК),
съдът е длъжен именно в него, а не в отделно производство (без значение дали то е
образувано преди това, наред с брачния иск или след него) да се произнесе по искове за
предоставяне на родителски права, личните отношения и издръжката. Нещо повече, в
изпълнение на задължението по чл.322, ал.2, изр.2 ГПК съдът, разглеждащ искът за развод, е
длъжен да се произнесе по тези въпроси и без да е сезиран от страните с иск за това. Това
задължение се изключва само тогава, когато този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен
акт преди образуване на процеса по брачния иск. Предвид изложеното общото правило на
чл.126 ГПК е приложимо и при брачните искове и исковете, регулиращи отношенията
между родители и деца, но при съобразяване на специалната норма на чл.322, ал.2, изр.2
ГПК, което означава, че при образуване на две дела между едни и същи лица и с един и
същи предмет – искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка
на децата, от които едното е по заведен брачен иск, на прекратяване винаги подлежи
отделното производство за разглеждане на тези искове, което е образувано по реда на чл.127
ал.2 СК – без значение дали то или бракоразводното е по-късно заведено. Интересът на
страните да получат разрешение на този спор в рамките на бракоразводния процес е
гарантиран, вкл. в хипотеза, когато искът се отхвърля по аргумент от т.5 ППВС №5/30.11.81
г. При тези обстоятелства по исковете за упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка, следва да се произнесе съдът, разглеждащ брачния иск, а делото,
образувано по чл.127, ал.2 СК трябва да се прекрати независимо дали е образувано преди
брачния процес или след него. В с.см. Решение №619/30.09.2010 г. на ВКС по гр.д.
№370/2010 г., IV г.о.
Като съобрази нормата на закона и цитираната съдебна практика настоящия съд
прие, че като се е произнесъл по недопустимо производство с акт по съществото на
искането, ЯРС е постановил недопустим съдебен акт, който на осн. чл.126, ал.2 ГПК следва
да бъде обезсилен от настоящата инстанция, а производството по делото да бъде прекратено
на осн. чл.126, ал.1 ГПК.
При този изход на въззивното производство въззивна частна жалба, с която
решението се атакува в частта, имаща характер на определение, с която се допуска на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението относно присъдената
издръжка, не следва да бъде разглеждане, поради липса на предмет.
С оглед изхода на производството и на осн. чл.78, ал.4 ГПК на въззивника Т. И.
следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, предвид наличието на надлежно
искане и на доказателства за сторени разноски. Пред ЯРС е сторил разноски в размер на 300
лв. за заплатено адв. възнаграждение, а пред ЯОС - 256,56 лв. за заплатена ДТ, поради което
следва да му се присъди сума от 556,56 лв.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №164/19.04.2022 г., постановено по гр.д.№3440/2021 г. по
описа на ЯРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. К. И. от гр.*****, ЕГН ********** да заплати на Т. Г. И. от гр.****,
ЕГН ********** сумата 556,56 лв. - сторени разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8