Р Е Ш Е Н И Е № 97
гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 70 по описа за 2019 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
П.С.П., С.С.П., действащ към датата на подаването на
исковата молба като непълнолетен със съгласието на своята майка М.Л.П., а
понастоящем вече пълнолетен и Ц.М.П., действащ към датата на подаването на
исковата молба като малолетен чрез своята майка и законен представител М.Л.П., а
понастоящем вече непълнолетен, действащ с нейно съгласие, са предявили срещу „Б.” АД обективно и субективно съединени
частични искове за плащане на следните суми: сумата от 26000 лв., претендирана
от всеки от ищците, представляваща част от сумата от 120000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на всеки от ищците неимуществени вреди
– страдание поради смъртта на техния брат П.С.П., настъпила при ПТП, настъпило
на 28.04.2015 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане. Твърди се в
исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП, механизмът на което е
подробно описан в исковата молба, при което починал братът на ищците, който пътувал
в л. а. „Фолксваген Поло“, управляван от Н. А.П.. Подробни твърдения за
търпяното от ищците страдание като интензитет с оглед близката връзка между тях
починалия им брат са изложени в исковата молба. Твърди се също, че ПТП
настъпило по изключителната вина на водача Н. А.П.. За ПТП било образувано
наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която Н. А.П.
бил признат за виновен в извършване на престъпление. Тъй като относно
управлявания от Н. А.П. автомобил бил
налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се
предявяват настоящите частични искове.
Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва наличието
на твърдяното застрахователно правоотношение. Излага доводи за неоснователност на
исковете поради това, че ищците не са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претендираните вреди от ПТП. Прави искане съдът при постановяване
на решението да съобрази разпоредбите на § 95 и § 96 КЗ. При условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на починалия поради
това, че е пътувал без поставен предпазен колан.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 06.01.2016 г. присъда № 38 по н. о. х. д. № 499/2015 г.
по описа на ОС – Враца, която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК
обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото
авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено,
че Н. А.П. е виновен в това, че на 28.04.2015 г. около 16:50 ч. на главен път Е-79
на км. 169.000 между селата Л.и Р., общ. М., при управление на МПС - лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. №
ВР 5140 ВН, негова собственост, е нарушил правилата за
движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал със скорост от103 км./ч. при
законоустановена такава извън населено място от 90 км./ч., и чл. 43, т. 1 и т.
4 ЗДвП, като е предприел маневра изпреварване при намалено разстояние на
видимост, ограничено от десен завой и при изрична забрана за изпреварване,
установена с пътен знак ”В-24“ и при
невъзможност да се върне безпрепятствено в напуснатата
пътна лента, с което е допуснал причиняването на смърт по непредпазливост на Л.С.П.,
починал на 28.04.2015 г. – престъпление чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1 НК.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява
следното: Установява се следният
механизъм на ПТП: На 28.04.2015 г. около 16.50 ч., при облачно време, мокър
асфалт (след дъжд) в района около 169.000 км. На главен път I-1 Е-79 между селата Л.и Р., със скорост около 103 км./ч.
в посока от гр. С. към гр. М. се движел лек автомобил „.Фолксваген Поло“ с
регистрационен номер ВР 5140 ВН, собственост и управляван от Н. А.П.. В зоната
на десен завой и при наличие на изрична забрана за изпреварване - наличие на
хоризонтална и вертикална маркировка, П. предприел маневра за изпреварване на
движещата се пред него колона от четири автомобила. По време на изпреварването
и излизане от завоя П. видял насрещно движещи се автомобили и възприемайки ги
като опасност от евентуален сблъсък, направил опит да се върне в лентата си за
движение. В резултат обаче на високата скорост и рязкото завъртане на волана,
същият загубил контрол върху автомобила, ударил се с предна челна част в
стоманената предпазна ограда, намираща се в дясно на платното за движение, в
резултат на което автомобилът се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка. При това завъртане автомобилът навлязъл в насрещната лента и с дясната
си част се ударил в лявата челна част па влекач марка „Волво“ с peг. № СА 5410
XT, след което лекият автомобил се установил на място. На предна дясна седалка в лекия автомобил
пътувал пострадалият Л. С.П., който към 23.15 часа на същата дата - 28.04.2015
г., починал в болнично заведение. Установява се също, че автомобилът „Фолксваген
Поло“ е произведен през 1998 г. и всички седалки на същия са оборудвани с
триточкови обезопасителни колани. Установява се още, че при ПТП пострадалият Л.
С.П. е получил тежка черепномозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъчния
ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и напречно счупване на
костите на черепната основа, което е довело до развитието на мозъчен оток с вклиняване
и разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност,
локализирани в продълговатия мозък, което е и непосредствената причина за
смъртта. Тежките травматични увреждания, локализирани в областта на главата, са
с дясна локализация. В протокола за оглед на местопроизшествие е отразено, че
преден десен колан е изтеглен и срязан /но това не показва нарушена изправност,
а показва, че е бил технически изправен и при удара е блокирал удължаването си/.
При този механизъм на пътно-транспортното произшествие може да се приеме, че
пострадалият Л. С.П. в момента на произшествието е бил с поставен обезопасителен
колан, който в конкретния случай не е изиграл никаква защитна роля. Тежките травматични
увреждания, причинили смъртта на Л. С.П., са причинени от контакт е части на деформираното автомобилно купи, като главата на пострадалия
се е ударила в деформиращите се и навлизащи в този момент към купето десни
части на същото – таван, рамка на врата, колонки и др. Уврежданията на главата
при този механизъм на произшествието могат да се получат и при наличието или
липсата на поставен колан от контакт с деформираните части на автомобилното
купе, тъй като движението на главата не се ограничава от колана. Наличието на
поставен такъв по никакъв начин не би предотвратило получаването на
уврежданията и настъпилия по-късно смъртен изход в случая.
От заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Непосредствено
след травмата /съобщението за смъртта на брата Л. С.П./ ищците са изпаднали в шоково състояние /остра стресова
реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с
известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за възприемане
на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена и ясно
изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната
симптоматика, като при С. и Ц. симптомите са придобили необратим характер
поради невъзвратимата загуба, те са придобили хроничен ход като са се
задълбочили. Към настоящия момент персистират емоционалните нарушения, свързани
с изживяване на, тревожност, анхедония и дистимен тон на настроението на фона
на значително снижен фрустрационен толеранс. В същото време са налице белези на социална дисфункция и
промени в жизнените стереотипи. При С. и Ц. са налице и белези на
дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх ценностна фиксация върху
психотравмата. При С. е налице травматичен стрес с последваща дезорганизация на
личността, внезапно постъпване на силно противоречаща на предполагаемия свят
информация, която не се поддава на опровергаване или илюзорно изкривяване - в
случая смърт на близък - няма причина за обяснение и не може да се обясни.
Наблюдава се стремеж към рационализация, параадаптабилна по своя характер - с
действията си се стреми да заеме мястото на брат си, на мъжа в семейството. Има
данни за депресивитет, свъхценностно фиксирана върху психотравменото
изживяване, социално изолация, дефицит от доверие, анхедония, което
допълнително възпрепятства формирането на социален и сексуален идентитет в
период на възрастова криза - пубертет. Наблюдава се емоционална притъпеност,
отчужденост, тревожност и изразен депресивитет. При Ц. е налице травматичен
стрес, изразяващ се в изразен депресивитет, повишена тревожност, социално
изолация. Показва изразен депресивитет, социална изолация, тъга. Наблюдава се
емоционална притъпеност, отчужденост/оттегленост. При П. също е налице травматичен
стрес /с характеризиращите го белизи, описани по-горе/, но поради добрите
адаптивни способности при него той не е довел до дезорганизация на личността и
социална дисфункция. Шоковите реакции (каквито са налични и при тримата братя)
се проявяват в относително кратък перод от време, но оставят дълготрайни следи,
напр. от 4 до 7 години след инцидента потърпевшите са по - депресивни,
мнителни, подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни, страдат от
фобии и повишена междуличностна чувствителност. Такива лица имат по-ниска
оценка на психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен с повече
неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по-голямо отчуждение.
Те са податливи на по-голям риск от преждевременна смърт от различни
заболявания. Прогнозата при травматичния стрес няма положителен знак, може да
продължи над 20 години. Горепосочените състояния /душевни страдания/ на П., С.
и Ц.М.П. безспорно са във връзка със смъртта на брат им.
От показанията на свидетелите се установява следното: Свид. Г.
установява, че след ПТП видяла ищците,
те били шокирани от новината за смъртта на брат си, не очаквали да чуят такава
новина. И тримата били в добри отношения с барт си, били задружни, помагали си
един на друг, Л. водел по-малките братя на училище, живеел заедно с тях. След
смъртта на брат им поведението на ищците се променило - те се затворили в себе
си, усещало се, че брат им им липсва много. Свид. Р. установява, че П.С.П. сравнително
скоро разбрал за съществуването на братята си - през зимата на 2014-та година и
споделял със свидетеля, че е много щастлив, че има братя, че много радушно са
го приели в семейството, ходел при тях за празници, тепърва откривал семейството
за себе си и бил много радостен. Споделял, че брат му Л. искал неговото мнение по
житейски въпроси. След смъртта му ищецът станал затворен, споделил, че брат му
е починал и личало, че това му тежи. Свид. Н. установява, че при ПТП Л. С.П.
пътувал в автомобила с поставен обезопасителен колан.
Не се спори по делото, че към
момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с
ответника относно управляваното от Н. А.П. МПС.
Установява се от представеното
удостоверение за родствени връзки, че ищците са братя на П.С.П..
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главните искове за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени по
следните съображения:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител /застрахован/ спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай е безспорен фактът на наличие на
твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, доказаха се и всички
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на починалия при ПТП, тъй като от показанията на
свидетеля Н. и от заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза се установява, че Л. П. е бил с поставен
обезопасителен колан, а от заключението по експертизата се установява и че при
описания механизъм на
пътно-транспортното произшествие обезопасителният колан в конкретния случай не
е изиграл никаква защитна роля, тъй като уврежданията на главата могат да се
получат и при наличието или липсата на поставен колан от контакт с
деформираните части на автомобилното купе, защото движението на главата не се
ограничава от колана, съответно наличието на поставен такъв по никакъв начин не
би предотвратило получаването на уврежданията и настъпилия по-късно смъртен
изход в случая.
Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
От събраните в хода на производството по делото гласни
доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между ищците и
починалия им брат трайна и дълбока
емоционална връзка и причинените от смъртта на Л. С.П. продължителни душевни
болки и страдания на ищците, налагащи извода, че те са понесли морално
страдание, което в достатъчна степен дава основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Свидетелите са единни,
че ищците са преживели изключително тежко загубата на брат си и не могат да я
преодолеят до днес. В такава насока е и заключението по допснатата съдебно-психологична
експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищците поради смъртта на техния брат.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от
телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от
показанията на свидетелите и заключението на вещото лице - психолог. В
заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод смърт
на близък, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта подходящи и достатъчни суми биха били следните: сумата от 80000
лв. за ищеца П.С.П. /при сочен пълен размер на иска от 120000 лв./, който съдът
намира, че е търпял неимуществени вреди с по-малък интензитет предвид факта, че
знае за съществуването на братята си /в т. ч. и починалият при ПТП Л./ от
2014-та година и едва оттогава контактува с тях /в т. ч. и с починалия при ПТП Л./,
предвид също и факта, че е живял в отделен дом /дори в различно населено място/
от братята си; сумата от 100000 лв. за ищеца С.С. С. /при сочен пълен размер на
иска от 120000 лв./; сумата от 100000 лв. за ищеца Ц.М.П. /при сочен пълен
размер на иска от 120000 лв./. Тези суми са съобразени с обсъдените конкретни
факти по делото, които са обективно съществуващи. Съответно при предявени
частични искове в размер на 26000 лв. същите следва да бъде уважени изцяло.
При определяне размера на обезщетението съдът не
следва да прилага § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съгласно който до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият случай, се
определя в размер до 5000 лева. Този текст
влиза в противоречие с постановено по преюдициално запитване решение на
Съда на Европейските общности, което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за
съдилищата в Република България – решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013
г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от
16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка: „Без да се
засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат,
всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай на
телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1000000
евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е
постановено във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на
държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5/EИО
на Съвета от 30.12.1983 г. за сближаване на законодателствата на
държавите-членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства. С решението по втория от поставените
за тълкуване въпроси е постановено, че: „Член 3, § 1 от Директива 72/166 и член
1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на
понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица
изключва лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ – лица, които не са съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, следва да се отчете следното: Посочените в ал. 4 лица /извън кръга
на лицата по ал. 3/, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно
посочени със същата формулировка и в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2016 г. Видно от мотивите към това ТР, ОС на трите колегии на
ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави
възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на
обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от присъединяването на
Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското, по-конкретно – освен сочената
по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва“ е
дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“, според който за целите на директивата „жертва“
означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо,
душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В чл. 2, § 1, б. „б“ като „членове на семейството“ са
посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с
горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва както лицата,
изчерпателно изброени в чл. 493а, ал. 3 КЗ, така и тези, визирани в чл. 493а,
ал. 4 КЗ, респ. в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС. Очевидно и лицата,
сочени в решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки членове на семейството“
попадат в дефиницията, дадена в чл. 2, § 1, б. „б“ на Директива 2012/29/ЕС,
като спорен е единствено въпросът дали допълнително използваното определение
„близки“ може да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка
между членовете на едно семейство не е формален белег, който ясно и категорично
да стесни кръга от лицата по чл. 2, § 1, буква „б“ – като дефинирана степен на
родство например, нито постановеното с решението по дело С-277/12 има тази цел.
Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава максимално като
смисъл и контекст до формулировката в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС за
лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което
роднините по пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните
лица, ако установят съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга
на лицата, за които решението на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 изключва
възможността с национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им
обезщетения за претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО –
минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за
събитие /чл. 9, ал. 1, посочен по-горе/.
Доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за
този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5000 лева, то той е в
пряко противоречие с постановеното по преюдициално запитване цитирано решение
на Съда на Европейските общности, поради което в случая националната правна
уредба следва да остане неприложена.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главните искове
за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорните искове за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. Тъй като отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е
тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, на
ищците се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на застрахователното обезщетение от датата на увреждането – 28.04.2015 г., в
който момент съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането,
до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищците са освободени от държавна такса и разноски за
производството по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. С представения
по делото списък по чл. 80 ГПК е направено и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата
размерът на възнаграждението, дължимо за оказаната безплатна адвокатска помощ
на всеки от ищците съобразно цената на исковете е 1310 лв., съответно същото
следва да се присъди на адв. Ч. /същият не се е явявал о. с. з., но е изготвил
исковата молба и допълнителната искова молба, поради което представеният в о.
с. з. списък на разноските изхожда от него/. Върху така определеното
възнаграждение следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства по
делото за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се
присъди на адв. Ч. за оказана базплатна правна помощ на всеки от ищците, е 1572
лв., съответно общата сума, която следва да се присъди на адв. Ч., е 4716
лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски с
оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
в размер на 3120 лв., както и разноски в размер на 900 лв. /за възнаграждения
на вещи лица по допуснати съдебно-психологическа експертиза и комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П.и К. К., да плати на П.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***, С.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** и Ц.М.П. с
ЕГН **********, действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка М.Л.П.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от по 26000 лв. /двадесет и шест хиляди
лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на брат им П.С.П., настъпила при ПТП, настъпило на
28.04.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите от датата на настъпване на ПТП – 28.04.2015 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати на адв. С.С.Ч.
от САК с рег. № ********** от ЕАР сумата от 4716 лв. /четири хиляди седемстотин
и шестнадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
оказана безплатна адвокатска помощ на П.С.П., С.С.П. и Ц.М.П. ***” АД с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К.К., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3120
лв. /три хиляди сто и двадесет лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото, както и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: