РЕШЕНИЕ
№ 18144
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110119767 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ........, седалище и
адрес на управление: ........, срещу Е. С. И., ЕГН: **********, адрес: .........., с
която ся предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ищецът има срещу
ответницата следните вземания за топлоснабден имот, находящ се в .........., аб.
№ .........: сумата от 3005,12 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
от 462,96 лв., представляваща мораторна за периода от 15.09.2020 г. до
13.09.2022 г.; сумата от 53,96 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата от 11,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 13.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 51495/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
Ищецът ......... твърди, че ответницата Е. С. И. е потребител на топлинна
енергия, доставяна в ........, находящ се в ........... аб. № .......... Сочи, че в
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е доставил в имота топлинна енергия на
стойност 3005,12 лв., която не е заплатена. Освен това за ответницата
възникнали и задължения да му плати сумите 462,96 лв. – мораторна лихва
върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до
1
13.09.2022 г., 53,96 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 11,18
лв. – мораторна лихва върху сумата 53,96 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
13.09.2022 г. За тези суми в полза на ......... срещу Е. С. И. била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.11.2022 г. по ч. гр. д. №
51495/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 59-ти състав, но ответницата възразила
срещу нея, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. С. И. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва услугата за дялово разпределние да е било извършено въз основа на
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор с
фирмата за дялово разпределение, като твърди, че през исковия период липсва
валиден договор с посоченото дружество. На следващо място, прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по исковете за
главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на
което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в
процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
ответницата е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на
валидно договорно основание с открита на нейно име партида, както и факти,
спиращи и/или прекъсващи давността, а по исковете за мораторни лихви:
съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в
забава и размер на лихвите.
В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да
докаже погасяване на дълга.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед
2
посочените норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без
да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на
потребителя.
В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата
експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като
компетентно и обективно, се установява, че в рамките на заявения с исковата
молба период процесният имот е бил топлоснабден. Като писмени
доказателства по делото са приети копие от нотариален акт за собственост на
жилище, строено на държавно място от.........г. и копие от удостоверение за
наследници от 10.11.1997 г., изд. от ....... От съвкупния анализ на посочените
доказателства се установява, че на 09.03.1979 г. ...... е придобил правото на
собственост върху процесния ........, находящ се в ........., а след неговата смърт
на 02.11.1997 г., ответницата Е. С. И. в качеството й на дъщеря и единствен
наследник по закон от първи ред на ......... е придобила правото на собственост
върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство – арг. от чл.
5, ал. 1 ЗН. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че след това същата се е разпоредила с него в полза на трето лице.
Следователно Е. С. И. се явява потребител на топлинна енергия, който е
задължен да заплаща на ......... стойността на доставяната в процесния
апартамент енергия.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза в периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са начислени суми за прогнозно потребление на
топлинна енергия в общ размер на 2815,90 лв. От тази сума трябва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените
от потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за
доплащане. Съгласно заключението, за отчетен период м.05.2019 г. –м.04.2020
г. след извършено изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в
размер на 454,02 лв., а за отчетен период м.05.2020 г. –м.04.2021 г. е налице
сума за получаване от потребителя в общ размер на (-) 264,77 лв. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно, се установява,
че няма данни за извършени плащания на суми, касаещи заявения с исковата
молба период. Следователно за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. стойността на топлинната енергия, доставена в имота на ответницата,
възлиза на 3005,15 лв., в какъвто смисъл е и заключението на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза. С оглед изложеното съдът приема, че
от събраните по делото доказателства се установява възникването на
задължение в тежест на ответницата към ......... за сумата от 3005,15 лв.,
представляваща стойност на доставената в процесния апартамент топлинна
енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. г. Ищецът претендира
заплащането на по-малка сума, а именно сумата от 3005,12 лв., като с оглед
3
диспозитивното начало последната следва да се вземе предвид като
максимален размер, до който искът подлежи на уважаване. От страна на
ответницата не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че е изпълнила задължението си, заплащайки тази сума.
Представеното заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза не сочи на извършено неправилно определяне на топлинна енергия
от страна на ищеца, а единствено потвърждава, че същото е било извършвано
в съответствие с действащите към процесния момент правила за определяне
на топлинна енергия. С решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. дело №
13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294 от
26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав,
част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни или
са отменени. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е.
занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с
което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на
ВАС съдът приема, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Методиката
представлява приложим административен акт, доколкото съгласно
заключението на СТЕ именно за този период дяловото разпределение е
извършено в съответствие с разпоребите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в
редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата. На
следващо място, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на
ВАС, са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от
Наредба № Е -РД -04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3
от ПЗР на Наредба № Е -РД -04 -1 от 12.03.2020г. на Министъра на
Енергетиката, но по изложените по-горе съображения отмяната има действие
занапред, поради което за периода от м.05.2020-м.04.2021 г. (втория отчетен
период) отменените норми са били приложими, доколкото съгласно
заключението на СТЕ именно за този период дяловото разпределение е
извършено в съответствие с разпоребите на Наредба № Е -РД -04 -1 от
12.03.2020г.
Предвид обстоятелството, че се установява, че ......... има непогасено
вземане срещу Е. С. И. за стойността на доставената в имота топлинна
енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната възражение, че
част от него е погасено по давност. Задълженията на потребителя за
заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични
плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
4
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/
2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
През исковя период са били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ........... на потребители в гр. ..., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на .........
и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за тях е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно
която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че давностният срок
е спрял да тече за 2 месеца и 7 дни (или 69 дни) в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Посочената разпоредба става част от действащото право от момента на
влизането на закона в сила, като законодателят по императивен начин е
установил, че за посочения период давността спира да тече. В случая
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 51495/2022 г., по описа на СРС, 59 състав, е подадено от
ищеца на 23.09.2022 г., когато е прекъснат давностният срок, като в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП. Погасителната давност за най-старото месечно вземане през
исковия период – това за м.05.2019 г., е започнала да тече на 16.07.2019 г. и
същата би изтекла на 16.07.2022 г., но предвид спирането на давността на осн.
чл. 3 ЗМДВИП, срокът й се удължава с 69 дни, който изтича на 22.09.2022 г.,
т.е. преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 23.09.2022 г. С оглед на това съдът приема, че вземането за м.05.2019 г. е
погасено по давност. Задължението за м.06.2019 г. е следвало да бъде погасено
до 14.08.2019 г., поради което се налага, че към 23.09.2022 г. тригодишният
давностен срок по отношение на него не е изтекъл. Следователно непогасени
по давност са вземанията за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., чийто
размер възлиза на 2947,14 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК
при съобразяване данните от заключението на съдебно-техническата
експертиза.
Слдователно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и сл. ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от 2947,14 лв. и за
5
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., като същият подлежи на отхвърляне
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3005,12 лв. и
за м.05.2019 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания,
каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно,
погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху погасените по
давност суми за топлинна енергия, поради което в тази си част искът по чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период,
а именно 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г. приложими са общите условия от 2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в
настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според
чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на .......тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие (по смисъла на чл. 95 ЗЗД),
като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки
фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това
следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, в случай че същото следва по време датата, на
която изтича периодът.
В настоящия случай общата фактура за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. с № ********** е издадена на 31.07.2020 г. за сумата от 1667,87
лв., което означава, че съгласно чл. 33 от ОУ, задължението е станало
изискуемо на 14.09.2020 г., поради което считано от следващия ден –
15.09.2020 г., ответницата е изпаднала в забава. Следователно, ответницата
6
дължи мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г. (заявената
в исковата крайна дата), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
установен в своето основание. При изчисляване размера на задължението за
мораторна лихва по реда на чл. 162 ГПК съдът взе предвид, че в посочената
фактура са включени и вземания за погасен по давност период – м.05.2019 г.
Съдът, въз основа на данните в заключението на съдебно-техническата
експертиза, изчисли, че за първия отчетен период м.05.2019 г.-м.04.2020 г. по
прогнозни данни са начислени суми в общ размер на 1110,55 лв., като за същия
период след извършено изравняване е налице сума за доплащане в размер на
454,02 лв., следователно стойността на реално доставената топлинна енергия
възлиза на 1564,57 лв. (независимо, че фактурата е издадена за по-голяма
сума), като стойността на топлинната енергия за погасения по давност
м.05.2019 г., изчиследна от съда на осн. 162 ГПК, възлиза на 58,01 лв. (която
по прогнозно начислени суми е в размер на 20,17 лв., видно от данните в
заключението на СТЕ). При това положение ответницата дължи мораторна
лихва върху непогасената по давност стойност на реално доставената
топлинната енергия, или върху сумата от 1506,56 лв., която за периода от
15.09.2020 г. до 13.09.2022 г. възлиза на 305,10 лв.
Общата фактура за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. с №
********** е издадена на 31.07.2021 г. за сумата от 1378,96 лв., като след
отчетено плащане на сумата от 12,23 лв. за периода, е посочена сума за
плащане в размер на 1366,73 лв. Ответницата е следвало да заплати тази сума
в срок до 14.09.2021 г. Тъй като това не е направено, за нея е възникнало
задължение да заплати на .......... обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до
13.09.2022 г. (заявената в исковата крайна дата), поради което искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява установен в своето основание. Съдът, въз основа на данните
в заключението на съдебно-техническата експертиза, изчисли, че за втория
отчетен период м.05.2020 г.-м.04.2021 г. по прогнозни данни са начислени
суми в общ размер на 1705,36 лв., като за същия период след извършено
изравняване е налице сума за получаване от потребителя в размер на (-) 264,77
лв., следователно стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза
на 1440,59 лв. и след приспадане на платената от потребителя сума в размер
на 12,23 лв. (отразена във фактурата, имащ значение на признание на
неизгоден за страната факт) остава непогасена сума от 1428,36 лв. Но
доколкото във фактурата е посочена по-малка сума именно върху нея се
дължи мораторна лихва, която изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК за
периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2022 г. възлиза на 138,20 лв. Следователно
общият размер на дължимата за исковия период от 15.09.2020 г. до 13.09.2022
г. мораторна лихва възлиза на 443,30 лв.
Следователно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да
бъде уважен за сумата от 443,30 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022
г., като същият подлежи на отхвърляне за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 462,96 лв.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза е извършено
7
законосъобразно дялово разпределение от третото лице съгласно Закона за
енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването (отм.)
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването и действащата
методика. Общите водомери и топломери за преминали метрологична
проверка и са годни средства за измерване. Вещото лице е констатирало
период, че между периодичните метрологични проверки е изминал период,
по-голям от две години (2 години, 1 месе и 16 дни), но е констатирало също
така, че топломерът е работил коректно през целия този период.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е легитимиран да
претендира сумите за дялово разпределение от ответницата съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1, 2 ОУ от 2016 г. Услугата „дялово разпределение“ е
възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие
или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ. Отношенията
между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от
договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за
продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е
ответницата, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016 г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен
от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016 г.). В
тази връзка, по делото са представени и приети като писмени доказателства
договор № .........г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия,
сключен между ......и третото лице-пмагач с предишно наименование ......;
протокол от ОС на ЕС с адрес: ... с приложен към него списък на етажните
собственици, в който е посочена ответницата Е. С. И. и договор № ...... г. при
общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката от 09.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице-помагач. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че в рамките на заявения с
исковата молба период е извършена услуга за дялово разпределение от
третото лице – помагач ........... С оглед гореизложеното съдът намира, че искът
за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение е доказан по
основание. При определяне на размера на посоченото вземане по реда на чл.
162 ГПК съдът взе предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което същото възлиза на 53,96 лв.
Предвид обстоятелството, че се установява, че ......... има непогасено
вземане срещу Е. С. И. за цена на извършена услуга за дялово разпределение,
следва да бъде разгледано направеното от последната възражение, че част от
8
него е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Следователно по отношение на вземането
за цена за извършена услуга за дялово разпределение е приложима
разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като случая давността за най-старото
вземане за исковия период – това за м.08.2019 г., е започнала да тече на
01.09.2019 г. и същата към 23.09.2022 г. (депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение) предвид
спирането на погасителната давност на осн. чл. 3 ЗМДВИП не е изтекла. Ето
защо искът за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло за
предявения размер и период.
По делото липсват доказателства за отправена покана от кредитора до
длъжника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата за цена за
дялово разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 70,66 лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лв., или общо 120,66 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 999,54
лв., от които 199,54 лв. за държавна такса и общо 800 лв. за възнаграждения за
вещи лица, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП, като взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, определи в
минимален размер от 100 лв., или общо 1099,54 лв. С оглед уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 117,63 лв. в заповедното производство и в размер на
1071,90 лв. в исковото производство.
В исковото производство ответницата е била защитавана безплатно от
адв. .......... на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 04.04.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по настоящото дело
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 653,32 лв.
9
В същото време, с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед
даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата – арг. чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА,
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената
работа. Съдът намира, че в случая осъществената по делото защита се
изразява в депозиране на отговор на исковата молба и явяване в две откритити
съдебни заседания. Спорът, предмет на настоящото производство, не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Предвид изложените
съображения, настоящият състав намира, че справедлив размер на
възнаграждението съобразно действително извършената от адвоката работа по
защита интересите на ответницата, се явява сумата в общ размер на 400 лв.,
като съгласно отхвърлената част от исковете на пълномощника на
ответницата – адв. ......., се дължи сумата в размер на 10,06 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
........., ЕИК: ., се...далище и адрес на управление: г......., срещу Е. С. И., ЕГН:
**********, адрес: .........., по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сумата от 2947,14 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. до
топлоснабден имот ........, находящ се в ........... аб. № ........., ведно със законната
лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 443,30 лв.,
10
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г.;
сумата от 53,96 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, които вземания са
били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 51495/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ за разликата
над уважения размер от 2947,14 лв. до пълния предявен размер от 3005,12 лв.
и за м.05.2019 г.; иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 443,30 лв., до пълния предявен размер от 462,96 лв.;
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Е. С. И., ЕГН: **********, адрес: .........., да заплати на .........,
ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 117,63 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от
1071,90 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ........., ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: ......... да
заплати на адв. ...... – САК, личен № ....., служебен адрес: ........., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 10,06 лв. –възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие в настоящото производство на
ответницата Е. С. И..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.....пр едишно
наименование „.........), ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: г........, като
трето лице-помагач на страната на ищеца ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11