Решение по дело №1041/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  260620

07.05.2021 г., гр. Пловдив,

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести август, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                        МАРИЯ ШИШКОВА

 

като разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова

въззивно гражданско дело № 1041 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство И.Д.И., депозирана чрез адв. С.М. против Решение № 730/27.02.2020 г., постановено по гр. дело № 11531/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от жалбоподателя отрицателни установителни искове против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК - да се установи по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи, поради изтичането на погасителна давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, сумата от 3 111,45 лева, консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. за обект в гр. Пловдив, ул. „****, сумата от 563,85 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2007 г. – 05.11.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2009 г. до пълното изплащане на сумата и направените разноски по делото в размер на 323,92 лева, за които е бил издаден изпълнителен лист на 23.03.2010 г. по ч. гр. д. 14010/2009 г. по описа на ПРС, VII гр. с., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 4290/2017 г по описа на ЧСИ Константин Павлов.

По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В жалбата се излагат доводи за нищожност и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения за липса на мотиви, което не позволява да бъде установена действителната воля на съда като в този аспект се сочи, че в решението липсват фактически съображения относно датите на предприетите изпълнителни действия и материално правния им ефект по отношение на давността, при липса на аргументи и относно приложимото материално право, касаещо института на погасителната давност. Прави се искане, ако все пак въззивната и нстанция възприеме съдебния акт за валиден, да го отмени като неправилен. В този аспект, се поддържа становището, че материално правен ефект да прекъснат погасителната давност имат само реално предприетите изпълнителни действия, а не поисканите от взискателя, които не са били извършени от съдебния изпълнител.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение. Възразява се срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна :

 

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, макар и да страда от липса на достатъчно ясна аргументация както по отношение на фактическите обтоятелства, така и по отношение на приложимото материално право, регламентиращо погасителната давност. Това предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките на заявените в жалбата доводи.

При въззивната проверка не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на релевантните факти към приложимата нормативна уредба.

Предмет на първоинстанционното производство са обективно съединени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от И.Д.И. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за установяване на недължимост на претендирани от ответното дружество вземания за сумите 3 111,45 лева – главница, равностойност на консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. за обект в гр. Пловдив, ул. „****, лихва върху тази сума в размер на 563,85 лева - за периода 01.07.2007 г. – 05.11.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2009 г. до пълното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 323,92 лева, за които в исковата молба се твърди да са погасени по давност, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Фактическите обстоятелствата, на които се основава исковата молба  са: издаден в полза на ответното дружество изпълнителен лист от 23.03.2010 г. по ч.гр.д. 14010/2009 г. на Районен съд – Пловдив, VII гр. с.;

образувано изпълнително дело 215/2010 г. по описа на ЧСИ рег. № 827 Величко Апостолов на 13.04.2010 г. /л. 34 съд.пр./;

наложен на 15.05.2010 г. запор върху 2 МПС /л. 50 и л. 60 съд. пр./;

наложен запор на 14.06.2010 г. върху всички банкови сметки на ищеца и едноличният му търговец в ТБ „Прокредитбанк“ /л. 56, л. 62 и л. 70 съд. пр./;

молба от 21.03.2013 г. на ответното дружество за имуществено проучване и насочване на изпълнението с всички, предвидени способи по ГПК;

молба от 29.06.2016 г. за имуществено проучване и насочване на изпълнението с всички, предвидени способи по ГПК;

приемане на изп. дело от ЧСИ Константин Павлов на 08.07.2017 г. и образуване на изпълнително дело № 4290/2017 г.

молба за запор на банкови сметки от 19.10.2017 г. по изп. дело 4290/2017 г.;

молба за запор на банкови сметки от 12.11.2018 г.

насрочен опис на движими вещи от 21.02.2018 г., който не е извършен.

За първоначално наложените обезпечителни мерки ищецът е уведомен на 23.11.2010 г. чрез залепване на съобщение и поканата за доброволно изпълнение на единствения адрес, на който е регистриран /л.78 съд. пр./.

Според твърденията в исковата молба, след 10.05.2010 г. е започнал да тече 3 годишния погасителен давностен период, който е изтекъл на 10.05.2013 г. В този иаспект, се излагат съображения, че молбата на ответното дружество от 21.03.2013 г. не е прекъснала давностния срок, тъй като не съдържа искане за прилагане на изпълнителен способ, а само искане за имуществено проучване. Твърди се, че към този момент вече е било настъпило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействието на взискателя в рамките на двугодишния период след налагане на запор върху МПС, тъй като не са поискани и не са предприемани изпълнителни действия върху тези вещи. При условията на евентуалност се твърди, погасителната давност да е започнала да тече и да е изтекла в рамките на периода 21.02.2013 г. до 21.03.2016 г.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва основателността на доводите на ищеца, че след 15.05.2010 г. не са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата по отношение на процесните вземания погасителна давност. Като такива се сочат депозираните молби от 11.11.2011 г., 21.03.2013 г., 24.02.2015 г., 29.09.2016 г., 19.10.2017 г., 12.11.2018 г. и 02.08.2019 г., с които са правени искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия, както и насроченият опис на движими вещи в жилището на ищеца на 30.03.2018 г.

С обжалваното решение районният съд, изхождайки от необходимостта от установяване на релевантни за хипотезата на чл. 439 от ГПК юридически факти, е отчел, че приложените към материалите по делото заверени копия от изпълнителните производства /л. 34 – 121 съд.пр./, представени по искане на ищеца, сочат на множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, което му е дало основание да приеме, че нито към момента на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Величко Апостолов /13.04.2010 г./, нито към момента на преобразуването на това дело в изпълнително дело на ЧСИ Константин Павлов /08.07.2017 г./, нито към момента на постановяване на решението, вземанията на ответника са погасени по давност. Така е мотивирана неоснователността на претенцията на ищеца за недължимост поради погасяването по давност на вземанията на ответното дружество. Въз основа на този резултат от изхода на спора, в съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в тежест на ищеца е възложено и заплащането на юрисконсултското възнаграждение.

 

Задълженията за плащане на ползвана топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, при ежемесечно отчитане, които следва да бъдат заплатени през месеца, следващ ползването. Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД предвижда прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание не прекъсва давността. Такова действие няма и молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.04.2010 г., както и редовно връчената покана за доброволно изпълнение, съобразно тълкуването, дадено в т. 10 на ТР от 26 юни 2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от приложените заверени копия от изпълнителното дело, след образуването му по молба на ответното дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – Пловдив от 13.04.2010 г., взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението.

След извършените справки за имущественото състояние на длъжника, с разпореждания от 10.05.2015 г.ЧСИ е насочил изпълнението като е наложил запор върху две МПС /л. 60 съд. пр. – уведомление вх.№ Вя/КАТ-16305 от 12.05.2015 г./, собственост на длъжника, както и върху банкови сметки, открити в „Прокредитбанк“ ЕАД – клон Пловдив /л. 61- 62 съд. пр. – запорното съобщение е връчено на 16.06.2010 г. на представител на „Прокредитбанк“ ЕАД/. С писмо изх. № 10149/18.06.2010 г. представляващите Банката са уведомили ЧСИ Апостолов, че запорът не е първи по ред. Уточнено е, че сметките ще останат блокирани до пълното изплащане на дължимата по запора сума или до получаване на съобщение за вдигане на запора /л. 70 съд. пр./.

Въпреки наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело, липсват данни за постъпили суми, погасяващи задълженията към ответното дружество.

На 11.11.2011 г. от ответното дружество е депозирано ново искане до ЧСИ Апостолов /л. 79 съд. пр./ за изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи.

На 21.03.2013 г. /л. 81 съд. пр./ е постъпило поредното искане от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за изпълнение с всички предвидени способи в ГПК, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи.

Идентични са исканията на ответното дружество от 24.02.2015 г. /л. 82 съд. пр./, от 29.09.2016 г. /л. 85 съд. пр./, от 19.10.2017 г. /л. 87 съд. пр./, от 12.11.2018 г. /л. 100 съд. пр./, от 02.08.2019 г. /л. 109 съд. пр./.

С Разпореждане от 21.02.2018 г. ЧСИ е насрочил за 30.03.2018 г. от 10,00 ч. опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се на адреса в гр. Пловдив, ул. „****.

 

С тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и пр. С тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В този аспект, давността се прекъсва при предприемане на което и да е изпълнително действие – в случая насочването на изпълнението чрез искане за извършване, съответно налагане на запор на движими вещи, банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи. Не се изисква за прекъсване на давностния срок да е постигнат конкретен резултат от поисканите изпълнителни действия чрез постъпване на съответна сума, осребряване на описани вещи и др. Доколкото чрез института на давността се цели да се санкционира бездействието на взискателя за непредприети действия по събиране на вземането си в определен срок, затова всяко предприето действие е достатъчно условие за прекъсване на давността, независимо дали предприетите действия са довели до конкретен резултат. За прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е необходимо да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години, при невъзможност посочените от него изпълнителни способи да доведат до погасяване на вземането.

В този аспект, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че от последното предприето изпълнително действие – налагането на запорите върху двете МПС и банковите сметки на ищеца през м. юни 2010 г. не са били предприети други действия от взискателя, които да прекъснат, предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК срок, както и 3-годишния погасителен давностен срок. Ежегодно и периодично от ответното дружество са отправяни искания към ЧСИ за прилагане на всички възможни изпълнителни способи, като е проявявана и допълнителна активност за установяване на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението.

По така изложените съображения, въззивната инстанция е на становище, че не са налице заявените от ищеца новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства по отношение на спорното материално право, по смисъла на чл. 439 от ГПК, поради което и предявените искове на това основание се явяват недоказани и неоснователни, а обжалваното решение – обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК, въззивният съд

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 730/27.02.2020 г., постановено по гр. д. 11531/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с., с което са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, предявените от И.Д.И. ЕГН ********** ***, офис 1, адв. С.М. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, обективно съединени искове с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 111,45 лева – консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. за обект в гр. Пловдив, ул. „**** и сумата от 563,85 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2007 г. – 05.11.2009 г., дължими по изпълнителен лист, издаден на 23.03.2010 г. по ч. гр. д. № 14010/2009 г. по описа на ПРС, VII гр. с., въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 4290/2017 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, и Е ВЪЗЛОЖЕНО, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в тежест на ищеца И.Д.И. заплащането на юрисконсултско възнажраждение в размер на 300 лева в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр. Пловдив ЕИК ********* сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: