№ 60
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000175 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. А. ЗА П.,
подадена срещу решение№ 25 от 28.05.2021 г., постановено по т. д. №
349/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което по иск на ПСФК „Ч. Б."
АД (н) е прието, че вземанията на Н. А. ЗА П. към „П. С. Ф. К. Ч. Б." АД (н),
включени в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по
несъстоятелността с определение от 11.08.2020г. по т. д. № 480/2018г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, не са с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, а следва да се изплатят с поредност, както следва: 1.
вземания за данъци за данъци - 1 458 829.38 лева за главница и 827 450 лева за
лихва до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност – по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ; 2. вземания за лихва в размер 5 268
лв. за периода от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност до 17.07.2019г. - по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ; 3. вземания за
осигурителни вноски – 565 498.84 лева – главница и 304 649.17 - лихва преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – с
поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ; 4. 2 042.16 лева - лихва от датата на
1
решението за откриване на производството по несъстоятелност до
17.07.2019г. – с поредност по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ; 5. вземания за данъци –
5 384.40 лв. – главница и 260.04 лева - лихва до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност; и вземания в размер на
370 776.40 лв. – главница за осигурителни вноски и 187 662.79 лв. – лихви до
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - по
чл.722, ал.1, т.6 ТЗ; 6. вземания в размер на 9.44 лв. – лихва върху главницата
за публични вземания за данъци и 1 338.98 лева – лихва върху главницата за
публични вземания за осигурителни вноски с ред на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
Решението се оспорва с оплакване за неправилно тълкуване на нормата
на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в редакцията след 29 декември 2005 г., като се
позовава на вписани залози по реда на ЗОЗ, съобразно и сега действащата
редакцията на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ. Поддържа се, че нормата на чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ не подлежи на корективно тълкуване.
Препис от жалбата е бил връчен на ищеца - ПСФК „Ч. Б." АД, който в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор чрез пълномощника - адв.
К.Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
В с. з. за въззивника в с. з. не се явява представител.
Явилият се представител на длъжника ПСФК „Ч. Б." АД – адв. Б.,
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Синдикът във връзка с връчената му въззивна жалба е депозирал
писмено становище, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Бургаски апелативен съд със свое определение от 24 август 2021 г.,
прие, че въззивната жалба е допустима, като във връзка с правомощията си по
чл. 269 ГПК, извършвайки проверка за валидност и допустимост, не намира
основание за постановяване на решение от настоящата инстанция на
основание чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Решението е валидно и с него, при наличие на изискуемите от чл. 694
ТЗ, предпоставки е постановено допустимо решение по оспорване
поредността за удовлетворяване на вземания на НАП: 1. за данъци - в размер
2
на 1 458 829.38 лв. за главница, 827 450 лв. за лихва до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и 5 268 лв. за лихва за
периода от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност до 17.07.2019 г.; 2. за осигурителни вноски - в размер на 565
498.84 лева - главница, 304 649.17 лв. лихва преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и 2 042.16 лв. – лихва от
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
17.07.2019 г.; за данъци – в размер на 5 384.40 лв. – главница и 260.04 лева –
лихва до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност; 370 776.40 лв. – главница за осигурителни вноски и 187
662.79 лв. – лихви до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност; за вземания в размер на 19.44 лв. – лихва върху главницата
за публични вземания за данъци и 1 338.98 лв. – лихва върху главницата за
публични вземания за осигурителни вноски.
Липсва спор понастоящем в съдебната практика, че исковете по чл. 694
ТЗ са допустими и е налице правен интерес не само при спор относно
съществуването на вземанията, но и при спор относно поредността им за
удовлетворяване обезпечени или необезпечени.
С постановеното на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ определение от
11.08.2020г. по т. д. № 480/ 2018г. на БОС на съда по несъстоятелността е
била внесена промяна, като вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 и съответно – т. 7, за
вземанията, които са възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, вземанията са
включени с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съображенията за така извършената от съда по несъстоятелността промяна са
обосновани с факта на обезпечаването им със залог на вземания по банкови
сметки съгласно постановление изх. № 0079/2011/000125 от 24.01.2013г.,
вписано в ЦРОЗ под № 2017072203226; постановление изх. №
0079/2011/000020 от 10.01.2012г., вписано в ЦРОЗ под № 2017072203233;
постановление № 0919¬000413 от 02.09.2014г., вписано в ЦРОЗ под №
2017072203265 и постановление изх. № С 180002-022-0054558 от
06.08.2018г., вписано в ЦРОЗ под № 2019071201748.
По правилността на решението, съобразявайки поставения във
въззивната жалба въпрос, относно възможността за корективно тълкуване и
3
приложението на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – относно наличието
на привилегия за кредитора, чиито вземания са обезпечени с вписан по реда
на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ залог, БАС в настоящия му състав намира, че
решението следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, приемайки от своя
страна следното:
Между страните липсва спор и от данните по делото се установява
съществуването на вземанията в посочените размери, като е безспорен и
несъмнен фактът на обезпечаването им по реда на ЗОЗ, вписан съгласно чл.
26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗОЗ
Спорът между страните е изключително правен и касае приложението
на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в редакцията съгласно изм. ДВ бр.
105 от 2005 г. при съобразяването и на други специални разпоредби,
регламентиращи конкуренцията в правата на обезпечените кредиторите и
реда, по който са пристъпили към удовлетворяване на вземанията си.
Еднозначно понастоящем в съдебната практика се застъпва
становището – изразено в Определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 515/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А. Х. и Определение № 238 от
10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1597/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.
И., че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е
създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на
заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение
от страна на заложния кредитор - чл. 32а ЗОЗ. Следователно вписаният запор
има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор
само по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен
залог върху запорираното имущество – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и в
принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен и следователно вписването на запора не
създава привилегия нито за обезпечения кредитор, нито за кредитора с прието
вземане в производството по несъстоятелност. В този смисъл са специалните
правила – чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194,
4
ал. 5 ДОПК, според които вписването на запора и възбраната не създава
предимство на взискателят спрямо останалите конкуриращите кредитори.
Аргументи в подкрепа на разбирането, че вписаният запор по реда на ЗОЗ не
създава привилегия, се съдържат и в противопоставимостта на такива мерки
след откриване на производството по несъстоятелност.
Предпочтителното удовлетворение на кредитора с вписан особен залог
върху вземания от банковите сметки, с предимство спрямо останалите
необезпечени кредитори в несъстоятелността, противоречи пряко на
разпоредбите на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 и чл. 638, ал. 4 ТЗ, недопускащи
пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ след откриване на
производството по несъстоятелност. Такава последица би имало и
включването на НАП за процесните вземания, ако бъдат приети с поредност
за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поради това предявените от
несъстоятелния длъжник - ПСФК „Ч. Б." АД искове в настоящото
производство по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ са основателни, а обжалваното
решение, с което са уважени, следва да се потвърди.
Мотивиран от горните съображения Апелативен съд- Бургас, търговско
отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА решение№ 25 от 28.05.2021 г., постановено по т. д.
№ 349/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок то връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5