№ 159
гр. П. 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100088 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 430 и
сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “„Юробанк България” АД, гр. ***, твърди в исковата молба, че на
22.07.2016г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит **, по силата на
който банката предоставила на ответника кредит в размер на 9039.00 лв., като последния се
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията
на процесния договор.
В съответствие с договора, кредитополучателят усвоил изцяло предоставените
парични средства от нарочна разплащателна сметка, разкрита на негово име в банката на
22.07.2016г.
По силата на Договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължал на
банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.666%. Страните уговорили, че за
референтен лихвен процент ще се ползва индекс: 6-месечен **, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно договора. За периода
след първите 9м. до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължал
на Банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.666%.
Твърди се, че съгласно договора, дължимите лихви се начислявали от датата на
усвояване на кредита, а уговорения ГПР по отпуснатия кредит бил в размер на 14,93 %.
Твърди се още, че с подписването на договора, ответника се задължил да погасява
кредита съгласно чл. 4, чл. 5, 6 и 7 във вр. с чл. 2 и 3 от Договор за потребителски кредит.
Погасителните вноски се заплащали съгласно погасителен план до 22-ро число на
месеца. Общият брой на погасителните вноски били 68, като размерът и падежът им били
описани в погасителен план, подписан от страните и представляващ неразделна част от
договора.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
1
изискуемост на кредита, кредитополучателя дължал и обезщетение за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определял
от МС.
Твърди се, че длъжника не изпълнил договорните си задължения, а именно: не бил
заплатил всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж - съгласно
погасителния план към процесния договор, както и не бил заплатил дължимите на банката
по договора лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава.
На основание клаузи от договора -неплащане в уговорения срок на погасителна
вноска № 6 с падеж 22.01.2019г., банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без
да прекрати действието на договора, с писмо, което достигнало до длъжника на 19.05.2021
г.,
На 18.08.2021г. „Юробанк България” АД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч. гр. д. ***г. по описа на ПпРС. По това ч.гр.д. била издадена заповед за незабавно
изпълнение, срещу която длъжника възразил, поради което с Определение №***г. на ищеца
бил даден срок са предяви настоящия иск.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата ***лв. -
главница; сумата 1461.12лв. - възнаградителна лихва за периода от **.; сумата **лв. -
мораторна лихва за периода от 22.01.2019г. до 12.03.2020г. и сумата ***лв. - мораторна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането-всички дължими по договор
за потребителски кредит №**/22.07.2016г, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС. Претендира разноски.
В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана писмена
защита, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи така
както е предявен.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника Р. Г. Г., действаща чрез адв.П.Х. от АК-В.Т., с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Оспорва изцяло, както по основание така и по размер, всички предявени в исковото
производство вземания, предмет и на издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство.
Не оспорва, че е налице сключен между страните договор за потребителски кредит №
FL 816111/22.07.2016г. Не се оспорва и обстоятелството, че не е извършвано в срок плащане
на всички дължими вноски съгласно приложения погасителен план.
Счита обаче,че между страните не било възникнало валидно правоотношение, тъй
като ответника не бил подписвал договор №***г., който договор бил посочен в чл.1, ал.1 от
договора. Ответникът оспорва качеството си на картодържател, като същото да е придобито
на основание договорно правоотношение. Твърди, че кредитната карта била издадена без да
бил налице писмен договор с банката; без писменото съгласие да й бъде издавана кредитна
карта. Такава била получена от ответника с куриерска пратка. Твърди, че била направила с
картата дребни покупки на стойност далеч по-ниска от сумата, която трябвало да върне на
банката, като в по-голямата си част задължението й включвало начислени от банката такси
за обслужването и лихви.
Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит по своята правна природа
бил договор за новация, който бил нищожен, поради липса на основание. В случая нямало
2
действително предшестващо задължение (стар дълг), което новото задължение да замести.
Твърди се още, че договора за издаване на кредитна карта бил вид договор за банков кредит,
и за да бъдел валидно сключен, същият следвало да е сключен в писмена форма като форма
за действителност, което условие не било налице. Ответникът счита, че при липса на правно
валиден стар дълг, липсвало основание за сключване на договор за новация. В този смисъл
договора за потребителски кредит FL 816111 бил нищожен, и в тази връзка ответника не
дължа сумите, претендирани на основание този договор.
Незаконосъобразни били и претенциите за възнаградителна и мораторна лихва, тъй
като имало две претенции за лихви върху една и съща сума, които се отнасяли за периоди,
които се покривали в по-голямата си част.
Ответникът оспорва да е получил и уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита.
Твърди, че заповедното производство било образувано при липса па уведомление,
което правело незаконосъобразно предявяването на установителния иск. В тази връзка
незаконосъобразно главницата се претендирала в размер, който включвала и непадежирали
вноски.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, по подадено от банката-
ищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника Р. Г. Г., била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №**г., поправена с
Разпореждане №69/11.02.2022г., за заплащане на сумата ***лв. - главница; сумата 1461.12лв
- възнаградителна лихва за периода от **.; сумата **лв. - мораторна лихва за периода от
22.01.2019г. до 12.03.2020г. и сумата ***лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
08.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до
изплащане на вземането-всички дължими по договор за потребителски кредит
№**/22.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
По повод подадено възражение от страна на ответника, с Определение №***г. е
указано на „Юробанк България” АД, да предяви настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК.
Безспорно се установи, че по силата на договор за потребителски кредит
**/220074.2016г., „Юробанк България” АД предоставила на Р. Г. Г. кредит в размер на
9039.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор №**г., сключен
между страните. Уговорено било кредотополучателя да върне така предоставения кредит на
анюитетни вноски, с падеж на всяка погасителна вноска-22-ро число на съответния месец,
като крайния срок на погасявана на договора е последната падежна дата, посочена в
погасителния план, неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план
последната дължима погасителна вноска е 22.03.2022г.
В договора страните договорили още, че кредитополучателя ще ползва 9 месечен
гратисен период-чл.4 от Договора. Съгласно чл.3 от договора за този период длъжника
дължал на банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.666 %. Страните
уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва индекс: 6-месечен **, приложим
за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно
договора. За периода след първите 9м. до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължал на Банката променлива годишна лихва, която се определяла
като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
3
13.666%. Уговорено било още дължимите лихви да се начислявали от датата на усвояване на
кредита, а уговорения ГПР по отпуснатия кредит бил в размер на 14,93 %.
В чл.15 от Договора били посочени и основанията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и последиците от това.
От приложеното банково бордеро от 22.07.2016г., сумата от 9039.00лв., преведена на
посочената в чл.2, ал.1 от Договор №**/22.07.2016г., банкова сметка на кредитополучателя
Поради необслужване на кредита, до кредитополучателя било изпратено уведомление
изх.№***г., с което го уведомяват, че поради неиздължаване в уговорения срок на месечна
вноска с падеж от 22.01.2019г., на осн. чл.15 от Договор №**/22.07.2016г., обявяват цялото
задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо, считано от дата на получаване на
уведомлението.
Видно от приложената обратна разписка (в оригинал и копие) уведомление изх.
№***г., е получено от Р. Г., на 19.05.2021г.
По делото са приложено и запис на заповед от 22.07.2016г., за сумата от 9039.00лв., в
полза на банката-ищец; декларация за свързани лица; искане за отпускане на кредит,
подписано от ответника, на 21.07.2016г.; извлечения от Банкова сметка на длъжника и
справка „Трансакции“ по договор за кредит
По повод възражение на ответника, по делото е представен и Договор за
потребителски кредит №***г., по силата на който ищцовата банка отпуснала на ответника
Г. кредит в размер на 11210.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по
договор за кредит № ***г. Съгласно този договор кредитополучателя се е задължил да
изплати кредита на равни анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план, в срок до
21.02.2022г. Уговорена е дължимия ГЛП- 13.20%, както и ГПР-13.70%. посочена и общата
дължима сума по кредита, която възлиза на 20915.54лв. Видно от този договор същия е
подписан както от представители на банката, така и от ответника Р. Г., като подписи
фигурират на всяка една от страните на договора.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
предоставената сума в размер на 9039.00лв. по Договор за потребителски кредит от
22.07.2016г. е преведен по нарочна разплащателна сметка, разкрита на името на
кредитополучателя, на 22.07.2016г. с банково бордеро № **г., който бил усвоен изцяло, като
кредитната сделка била записана под № 4535818.
Вещото лице установява, че размера на непогасените задължения па длъжника по
Договора за потребителски кредит № **/22.07.2016г. към датата на подаване заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е 6616.66лв., в т.ч.общ размер на вземанията към
съответните дати и разделени на: усвоена и непогасена главница в размер на *** лв., в т. ч.
редовно изискуема главница / редовно падежирали 29 вноски преди обявяване на
предсрочната изискуемост-18.05.2021г. - 4498.23 лв.; предсрочно изискуема главница от 29
непогасени вноски, считано от 22.01.2019г.; начислена редовна/възнаградителна/ лихва в
размер на 1439.19лв. и начислена наказателна лихва/обезщетение за забава/ от 679.24лв.
По отношение на дължимата договорна лихва и лихва за забава, вещото лице дава
заключение, че същите са определени и съобразени с уговорените стойности в договора,
като за целия период, лихвата върху цялата главница е ** лв., или обща сума по кредита в
размер на **лв. Тъй като от ответника били извършени 20 броя погасителни вноски за общо
*** лв., то лихвата която се претендира била начислена върху размера на непогасената
главница за периода от **., в размер на 1461.12лв.
По отношение лихвата за забава, вещото лице посочва, че тя е начислена върху
главница *** лв., в общ размер от 904.93 лв., включваща мораторна лихва за периода от
4
22.01.2019г. до 12.03.2020г. за **лв., и от 14.05.2020г. до 08.08.2021г. от *** лв.
Мораторната лихва изключва периода на извънредното положение, съгласно разпоредбата
на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
От заключението на вещото лице се установява още, че от страна на длъжника
постъпили 51 бр. плащания, като с 31 бр. са погасени лихви за общо **лв., за периода от
***г. С останалите 20 бр. вноски е погасена главница за ***лв., за периода от ***г., или
общо внесена сума от ответника- 4536.09лв. След датата на подаване па заявлението за
издаване на заповед за изпълнение няма погасявания на кредита.
По отношение на договор № ***/21.02.2012г. вещото лице дава отговор, че към
датата на подписване на процесния договор е било налице задължение на ответника в
размер на 9027.73 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен
договор за кредит; че е изправен кредитор по договора- предоставила е на
кредитополучателя сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна
лихва; наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на
претендираното обезщетение за забава; че задълженията по договора са изискуеми, поради
настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че
между страните е подписан договор кредит № **/22.07.2016г, съгласно който„Юробанк
България” АД е отпуснала на кредитополучателя Р. Г. Г., кредит в размер от 9039.00 лв. От
своя страна кредитополучателя се задължил да погасява задълженията си по кредита в срок,
както и да заплащат уговорените в процесния договор главница и лихви. Не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че кредитополучателя е усвоил така предоставения
му кредит на 22.07.2016г., като посочената сума е преведена на изрично посочена в договора
банкова сметка. Установява се, че до 02.07.2019г. ответника е заплащал редовно месечни
погасителни вноски по този кредит, като след тази дата е преустановил плащанията.
Ответника оспорва този договор като нищожен, поради липса на основание, а именно
липса на действително старо задължение, което било заместено с новото.
Т.е. спорна между страните е действителността на договорите от 22.07.2016г. и от
21.02.2012г.
В договор от 22.07.2016г. е посочено, че същият се сключва за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредит № ***г. Това по своята същност това
представлява новация по см. на чл.107 от ЗЗД
Освен задължителните предпоставки за новиране по чл.107 ЗЗД : 1.валидно
възникнало задължение, което се погасява, 2.валидно възникване на нов дълг, 3. разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат
различен предмет, 4. намерение за новиране, 5.способност на страните да новират,
обективната новация предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение,
5
като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. Новият елемент се отнася до предмета на задължението -
длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото
задължение. Няма новация, ако в рамките на общия размер на стария дълг, страните са
изменили само размера на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане -
несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася изменение в старото
облигационно задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието -
старият дълг не е погасен. В този см. и Решение № ***г. по т.д. № 27/2012 г. на ІІ т.о.;
Решение № ***г. по т.д. № ***г. на I т.о.; Решение № *** г. по т.д. № ** г. на І т.о.; Решение
№ ***г. по т.д. № 2483/2014 г. на II т.о.; решение № ***г. по т.д. № **. на II т.о.; решение №
***г. по т.д. № ***г. на I т.о.; Решение № ***г. по т.д. № *** г. на I т.о. и др.
В настоящия случай всички посочени по-горе предпоставки са налице, в т.ч. нов
елемент и новационно намерение, които са ясно изразени между страните в договора от
22.07.2016г. В същия ясно е постигната уговорка, че се отпуска нов кредит, т.е. налице е
фактическо предоставяне на средства, с които да се погаси старият дълг и на негово място
да възникне нов на ново основание – нов договор за кредит.
За да бъде даден отговор на въпроса относно точния размер на дължимите вземания
на първо място следва да бъде обсъден въпросът за нищожност на вземанията, който с
договора за новация се погасяват. Това е така, тъй като новият дълг не би възникнал на
валидно ново основание, ако старият не е съществувал.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС , например Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № *** г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение ** г. по тълк. д. № ** г. на ОСГТК на ВКС.
Погасеният дълг по договора за новация е този по договор за кредит от 21.02.2012г.
Ответникът навежда възражения, че такъв договор не е сключван от нея, респ. не е
подписван. В тази връзка изрично е изискано представянето на този договор. От този
договор се установява, че същия е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата (външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, лихвен процент
по кредитът и условията за прилагането му, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже
от договора. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът от 21.02.2012г. е валидно сключен,
предвид което и възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно. Същият
не е и без основание. Изрично в него е записано, че кредита се отпуска за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от 01.04.2010г., а не за
погасяване на задължения по договор за издаване на кредитна карта, която безспорно ако е
притежавал ответника е на друго основание. В случая обаче е записано договор за
потребителски кредит в всички характерни белези на договор за банков кредит.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит, както от 21.02.2012г., така и от
22.07.2016г.
6
В този смисъл съдът приема, че иска е доказан по основание. Доказан се явява и по
размер.
Ищецът претендира главница в размер на ***лв., възнаградителна лихва за периода
от **. в размер на 1461.12лв; мораторна лихва за периода от 22.01.2019г. до 12.03.2020г. в
размер на **лв и мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г. в размер на
***лв.
От представените по делото доказателства, както и от изготвената и приета по
делото ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда дължимите от
ответника суми са в посочените по-горе размери.„
В чл.15 от Договора банката има право с писмено уведомление до кредитополучателя
да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не погаси изцяло
или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, в уговорения срок.
В случая от ССчЕ се установява, че ответника е погасявал вноските по кредита до
02.07.2019г., до който момент са платени общо 51 бр. вноски част от които само за дължима
лихва, а друга част за главница. След тази дата няма постъпили плащания по кредита от
страна на ответника. Това налага извод, че е настъпила обективната предпоставка,
предвидена в договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №***г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното уведомление изх.№***г. и обратна разписка към него,
получена лично от ответника на 19.05.2021г. безспорно по делото се установи и доказа, че
кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди дата на подаване на
заявлението в съда.
В този смисъл възражението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на вземането не почива на събраните по делото доказателства , и в този смисъл се явява
неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има вземане за главница спрямо
ответника в общ размер на ***лв.
Поради изложените доводи по-горе за основателност на главния иск, както и за
действителност на договора за банков кредит, доказано и основателно се явява и искането
на ищеца за акцесорните вземания, а именно вземането за договорна лихва в размер на
1461.12лв., начислена за периода от **., както и вземането за лихва забава върху
просрочената главница за двата посочени периода от ** и от до 14.05.2020г. до 08.08.2021г.
в размер на **лв. и съотв. ***лв., които размери са установени по делото посредством
извършената ССчЕ. Съдът намира, че в съответствие с чл.6 ** правилно лихва за забава за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не е нито начислявана, нито пък се претендира.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са
за ответника. В случая в отговора ответника изрично заявява, че не е извършвал в срок
плащане на всички погасителни вноски, съгласно приложения погасителен план.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата ***лв. - главница; сумата 1461.12лв. - възнаградителна
лихва за периода от **.; сумата **лв. - мораторна лихва за периода от 22.01.2019г. до
12.03.2020г. и сумата ***лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до изплащане на
вземането-всички дължими по договор за потребителски кредит №**/22.07.2016г, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на
7
ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така
и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 837.62лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС, както и сумата от **лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, в т.ч. 181.17лв. за дължима и
заплатена д.т., 250.00лв. за възнаграждение за в.л. и 1447.00лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Тъй като ищеца при образуване на делото е внесъл сумата от 362.33лв. като държавна
такса, при дължима такава от 181.17лв., то разликата от 181.16лв. се явява надвнесена и
подлежи на връщане, след депозиране на изрична молба за това.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , ЧЕ Р. Г. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес-
гр.В.Т., ул.“*** и настоящ адрес-с.С., общ.П. обл.Т., ул.“***, ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, Район В., ул.
„***” № **, представлявано заедно от Д.Б.Ш.- изп.директор и М.И.В.-прокурист, действащи
чрез пълномощник – адв.Х. И. от САК, с адрес – гр. ***, ул.”***, СУМАТА ***лв. (шест
хиляди шестстотин деветдесет и два лева и 25ст.) - главница; СУМАТА 1461.12лв.
(хиляда четиристотин шестдесет и един лева и 12ст.) - възнаградителна лихва за периода
от **.; СУМАТА **лв. (двеста и шест лева и 15ст.) - мораторна лихва за периода от
22.01.2019г. до 12.03.2020г. и СУМАТА ***лв. (шестстотин деветдесет и осем лева и
78ст.) - мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането-всички
дължими по договор за потребителски кредит №**/22.07.2016г, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС.
ОСЪЖДА Р. Г. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес-гр.В.Т., ул.“*** и настоящ
адрес-с.С., общ.П. обл.Т., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, Район В., ул. „***” № **, представлявано
заедно от Д.Б.Ш.- изп.директор и М.И.В.-прокурист, действащи чрез пълномощник – адв.Х.
И. от САК, с адрес – гр. ***, ул.”*** СУМАТА 837.62лв. (осемстотин тридесет и седем
лева и 62ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, както и
СУМАТА **лв. (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 17ст.), представляващи
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Т..
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8