№ 96
гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община
К. против решение № 507/21.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2570/2021 г.
на Районен съд - Казанлък, с което е присъдено обезщетение по чл.49 ЗЗД за
имуществени и неимуществени вреди.
Въззивникът обжалва решението изцяло. Счита, че то е неправилно и
немотивирано, а като такова и незаконосъобразно. Твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото гласни и
писмени доказателства, установяващи, че първопричината за настъпване на
инцидента е виновното и своеволно поведение на ищеца, изразяващо се в
преминаване през изграден защитен пояс от зелени храсти, за да достигне от
мястото, където е паркирал, до мястото, към което се е стремял – банкомат на
ЦКБ, разположен на тротоара. Изводите на районния съд били превратни,
като е приел, че общината е отговорна за настъпилите вреди поради това, че
не е обезопасила и обозначила препятствието метална тел, която се намирала
в обхвата на храстите, които ограничавали тротоара. Ивицата храсти с
височина 95 см не била онази надлъжна част от тротоара, която е
предназначена за движение на пешеходци. Тя била ограждение по смисъла на
§6, т.6 ДР на ЗДвП, което отделя платното за движение на МПС от мястото,
предназначено за движение на пешеходци. Счита, че след като самите храсти
служат за безопасност, не трябва да се сигнализират. На второ място, счита,
1
че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението за
съпричиняване от страна на ищеца. Било установено, че на процесния тротоар
имало два обособени безопасни подхода. Мястото, където ищецът е паркирал,
е било платено, но той не заплатил дължимата такса. Твърди, че ищецът е
действал умишлено – вместо да премине през обособените места за достъп до
тротоара, по който са разположени паркоматните устройства за плащане, той
решава да премине през живия плет за по-бързо. Твърди, че ищецът е
нарушил забраната на чл.17, ал.4 от Наредба № 4 на ОбС Казанлък за
спиране, престой и паркиране на ППС на територията на общината. Счита, че
ищецът не трябва да черпи права от неправомерното си поведение. Счита, че
необосновано и неаргументирано ищецът правилно е пресякъл защитния пояс
от храсти, защото общината не е осигурила безопасен начин за придвижване
на водачите на паркираните МПС. Не било ясно на коя правна норма се е
позовал съдът и кое точно разписано изискване за безопасност е нарушила
общината. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно завишен и иска въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното в обжалваната му част и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Евентуално иска съдът да намали присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, отчитайки съпричиняване от страна на ищеца. По
отношение на иска за имуществени вреди няма изложени оплаквания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който тя се оспорва. Излагат се съображения в подкрепа на становището.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на
неимуществени и имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Ищецът, сега въззиваем, е
твърдял, че на 25.05.2021 г., между 15.30 и 16.00 часа, опитвайки се да ползва
банкоматно устройство, разположено пред офиса на банка ЦКБ, до пощата,
чийто адрес е гр. К., ***, е пострадал. В резултат на това му били избити
горни зъби - резци, получил е разкъсно -контузна рана и кръвонасядане по
горната устна на устата, кръвонасядане по алвеоларния гребен в областта на
първи горен ляв зъб, по двата горни крайника, оток и кръвонасядане по
лявото коляно. Наложило се хирургическото отстраняване на три зъба, които
били разклатени от травмата. Поради настъпилите увреждания изживял болки
2
и страдание, били му причинени неудобства и ограничения при хранене и
говор. Твърдял е понесъл и материални вреди - за възстановяване на
дъвкателната функция, посредством поставянето на зъбна протеза, тъй като
тази, която е носел, се е счупила вследствие инцидента, на обща стойност 770
лева. Твърдял е, че причината за понесените вреди е поставеното на
посоченото място необезопасено и необозначено препятствие – метална тел, в
която той се е спънал и паднал. Счита, че за поставянето на необозначено
препятствие е отговорна Община К., чиято собственост е оградената с тел
площ, както и самата тел. Искал е съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева, частичен иск от 20 000 лева, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, неудобства и дискомфорт, и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 770 лева, ведно със законна лихва върху сумите от датата
на увреждането.
Ответникът е оспорил предявения иск, като е твърдял, че не е
легитимиран да отговаря по него, доколкото не от всяка вещ, която се твърди,
че е собственост на общината, може да се обоснове ангажиране на
отговорност. Оспорил е изложените в исковата молба основания и размера на
сумата. Твърдял е, че процесната злополука не е вследствие състоянието на
вещта, от която се твърди, че е настъпила злополуката. Оспорил е, че
разходите и извършените медицински манипулации да са свързани само и
единствено с процесния инцидент. Възразил е, че настъпилите травматични
увреждания по ищеца са изключително по негова вина или е налице
съпричиняване чрез нарушаване на установените правила. Степента на
съпричиняването считат, че е в размер на 99%. Искал е съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 25.05.2021 г.
ищецът паркирал колата си до банка ЦКБ, за да ползва банкомат. Между
храстите имало процеп „колкото един едър човек да мине“, през който
преминал и ищецът. Спънал се в тел, опъната на нивото на глезена, и паднал.
При падането му били избити горните резци, получил разкъсно-контузна рана
и кръвонасядане по горната устна на устата, кръвонасядане по алвеоларния
гребен в областта на първи горен ляв зъб, по двата горни крайника, оток и
кръвонасядане по лявото коляно. Приел е, че загубата на зъб е едно от най-
тежките увреждания в устата, от II степен. Разклащането на страничните зъби
вследствие на падането не е мажело да бъде лекувано, т.е тези зъби не са
можели също да бъдат лекувани, за да изпълняват предназначените им
функции – дъвкателна, говорна, отхапване и естетична. Настъпилите травми
са причинили на пострадалия болка и неудобство, тъй като са били извадени
всичките му зъби, т.е. той е нямал собствени такива в устата, с което се е
затруднило храненето, говора и естетиката. Раните в устата, макар и
3
временно, са затруднили основни функции като говор, невъзможност за
отгризване и дъвчене на по-твърда храна. Проведеното лечение е било
единственото възможно, а именно изработване на две сменяеми протезни
конструкции, с които да се възстановят изгубените функции. Приел е за
установено, че направените разходи се намират в причинно-следствена
връзка с оралното състояние на ищеца. Проведеното лечение е навременно и
адекватно. Претърпяната травма е характерна за сблъсък с твърд, тъп
предмет.
Освен горното, първоинстанционният съд е приел за установено, че
участъкът, описан в исковата молба, е разположен северно от пътното платно
на булевард „***“ в град К., в отсечката от кръстовището между булеварда с
улица „***“ – западно и кръстовището на булеварда с улица „***“ – източно,
и е южно от централния вход на ЦКБ. Към датата на инцидента на отсечката
от кръстовището между бул. „***“ с улица „***“ западно и от кръстовището
на булеварда с улица „***“ източно, е било разрешено паркирането на
превозни моторни средства от северна страна на булевард „***“ (от страна на
Банка ЦКБ и Централна поща), в това число и пред банкоматното устройство,
разположено на булеварда, като паркирането на паркомясто е било платено.
Приел е, че на участъка, на който е настъпил инцидентът, северно от пътното
за движение има пояс от нискостеблени храсти и тротоар с базалтови плочки,
разположен между пояса от нискостеблените храсти и сградите на ЦКБ и
Централната поща. Достъпът от пътното платно към северния тротоар се
осъществявал източно през пешеходна пътека, която е на около 75 м от
сградата на ЦКБ и западно през обособен вход-изход към дворно място зад
сградата на ЦКБ, на около 12 м. Поясът с нискостеблени храсти били с
крепежна конструкция и колове, но е с налична напоителна система. На 4.30
м източно от банкомата в пояса от нискостеблени декоративни храсти с
височина 0.95 м. и широчина 1.15 м имало просяка широка около 0.50 м.
От правна страна първоинстанционният съд е приложил разпоредбата
на чл.49 ЗЗД, според която този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Приел е, че собственик на улиците,
булевардите, околните им пешеходни съоръжения и свързващите ги елементи
на пътната инфраструктура в град Казанлък е Община - К. на основание чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Собствеността върху пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на пътя, т.е върху обхвата на
пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Приел е, че по силата
на чл.31 ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината.
Поддържането на тротоарните пространства като част от общинската улична
инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние с оглед обичайното им предназначение. Затова, каквато и
4
организация да създава общината като собственик на пътя/улицата, ако не е
постигнат тази резултат, е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди тя носи отговорност. Общината е била длъжна да
поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най – кратък срок. Конкретно
Община – К. е следвало незабавно да предприеме необходимите действия за
сигнализиране на пешеходците за препятствията или обезопасяване на
тротоара, върху който са засадени нискостеблените декоративни храсти,
оградени с метална тел. Приел е, че противоправното бездействие на
ответника в тази насока е станало причина за увреждане здравето на ищеца
респ. за настъпване на неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди в резултат на
увреждането. Присъдил е обезщетение в размер на 15 000 лв. за
неимуществени вреди и 770 лв. за имуществени.
Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно. Като подложи на собствена преценка събраните по делото
доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон,
намери за установено следното:
Страните не са спорили, че на 25.05.2021 г. ищецът е паркирал МПС,
което е управлявал, на определеното за това място на бул. „***“ в гр. К., за да
ползва банкоматно устройство, намиращо се пред банка ЦКБ. Преминава
през проход, образуван в пояса от нискостеблени храсти, който разделя
платното за движение на МПС и частта от тротоара, застлана с базалтови
плочки, спъва се в тел, с която са били оградени храстите, и пада. При
падането горни зъби – резци са избити. Получава кръвонасядане на
алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб; кръвонасядане по
горната устна на устата; разкъсно-контузни рани по горната устна на устата;
кръвонасядане на двата горни крайника; оток и кръвонасядане на лявото
коляно. Съдът приема за установено от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че тези травматични увреждания са
характерни за сблъсък с твърд тъп предмет, т.е са настъпили при падането
след спъване в металната тел.
По делото като свидетел е разпитана Г.К.Г., която е във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца. От показанията й се установява както
механизмът на настъпване на инцидента, така и състоянието на ищеца. След
произшествието той дълго време се чувствал зле, отпаднал. Чувствал
дискомфорт заради раните на коленете и лактите. Цялата процедура по
възстановяването му траела 3-4 месеца докато поставят зъбите и започне да
се храни спокойно.
От заключението на вещото лице д-р Ц.Н. се установява, че в следствие
на падането ищецът е претърпял травма, характерна за сблъсък с тъп твърд
5
предмет, в резултат на което му е наранена устната лигавица, избити са му 11
и 21 зъб , а други три на горната челюст са необратимо разклатени до
невъзможност да изпълняват функциите си, поради което са екстрахирани.
Всичко това е довело да болка и страдание и нарушаване на основните
функции – отхапване, дъвчене, говор и естетика. Лечението е дефинитивно и
трайно и протезите с тези случаи са възстановени донякъде.
От заключенията на съдебно техническата експертиза – основно и
допълнително, и приложените към тях снимки и схема се установява, че към
датата на настъпването на инцидента, в участъка, в който е настъпил, е било
разрешено платено паркиране на МПС в северната част на пътното платно на
бул. „***“. Достъп от пътното платно към северния тротоар, на който е бил
разположен процесният банкомат, е можело да се осъществи през
пешеходната пътека, разположена на около 75 м източно от сградата на ЦКБ,
и през обособен вход/изток към дворно място зад сградата на ЦКБ,
разположен на около 12 м от сградата. Освен това обаче вещото лице е
констатирало, а и това ясно се вижда от приложените към допълнителното
заключение снимки, че на 4,30 м източно от банката, в пояса от
нискостеблени храсти има просека с широчина около половин метър. Видно
от снимките, направени при огледа на място, освен тази обособена пътека
през храстите има още две такива просеки, разположени вдясно спрямо
банкомата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск има за правна квалификация чл.49 ЗЗД. По правната си
същност отговорността за непозволено увреждане на възложителя на работа е
гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или
по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия. Следователно е необходимо кумулативното установяване на
вреди, причинени на пострадалия (ищеца) от лице, на което отговорният по
чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или
по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът
или служителят да има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-
08, ІІІ г.о.). Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се
установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата
(ППл на ВС № 7/1959 г.).
Съгласно чл.8, ал.3 ЗП общинските пътища са публична общинска
собственост, като съгласно чл.8, ал.5 собствеността се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, включително и обхвата му. По силата на §
6 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата. Затова не може да има
спор, че в случая улицата, тротоарът и крайпътните насаждения са
собственост на Община К.. Както Законът за пътищата в нормата на чл. 31,
6
така и Законът за движение по пътищата в чл.3, ал.1 сочат задълженията на
лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, при което няма
съмнение, че горните задължения се отнасят и до поддържането на улиците,
маркировката им, пътните им съоръжения и пътните им принадлежности.
Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през
цялата година. Ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което
е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност (Р-639-09, І
г.о.; Р-1184-08, ІІ г.о.; Р-411-09, ІІІ г.о.; о-10732-09, ІІІ г.о.). Следователно в
случая е налице вменено на Общината законово задължение да ремонтира и
поддържа тротоарите в границите на урбанизираната територия, в т.ч. и в
частите им, които са озеленени. Това свое задължение общината е следвало
да изпълнява чрез свои служители или чрез трети лица-изпълнители по
предвидения в закона ред. В случая Община К. не е изпълнила това свое
задължение и не е поддържала пояса от нискостеблени декоративни храсти,
разделящи частта от тротоара, постлана с базалтови плочки, и платното за
движение на МПС. Както бе посочено по-горе, в този растителен пояс са били
обособени просеки, използвани от пешеходците, вкл. и от водачите на МПС,
които са можели да паркират на определените за това места до храстите, а и
от пътниците. Община К. е следвало да констатира наличието на тези просеки
и или да обезопаси преминаването през тях чрез премахване на телта, която
ги обгражда или е имала друго предназначение, или да възстанови храстовия
пояс, като запълни направените просеки, което тя не е сторила. В резултат на
това бездействие да изпълни задължението си по чл.31 ЗП да поправи
направените просеки за преминаване в процесния участък, ищецът се е
спънал и паднал и е получил описаните по-горе травматични увреждания.
Затова съдът приема, че в процесния случай вредите са настъпили от лошото
стопанисване на зелените насаждения, които като пътни принадлежности по
смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗП са част от пътя, респ. от улицата.
Поддръжката на зелените площи е задължение на общината – арг. чл.61, ал.4
във връзка с ал.2 ЗУТ, с оглед на което и отговорността в случая да поправи
вредите възниква за ответника.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба,
поддържано и във въззивната жалба, за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Като основание за това е посочено
в отговора на исковата молба, че съпричиняването е извършено чрез
нарушаване на правила. Тези правила не са конкретизирани нито в отговора,
нито в с.з. по реда на чл.145, ал.2 ГПК. Едва във въззивната жалба е посочено,
че ищецът не е заплатил таксата за паркиране, с което е нарушил забраната на
7
чл.17, т.4 от Наредба№ 4 на ОбС Казанлък за реда за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на община К., която не допуска паркиране
в зоните по чл.12, ал.1, без да е заплатена цената по реда на чл.13, ал.1.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Правната норма визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните
действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с
действията на самия увреден. Съпричиняването е обективен факт, който се
определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка.
Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за
поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието
на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна
връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът
трябва да е следствие и на нарушаването. Такава причинно-следствена връзка
няма между твърдяното нарушение – незаплащане на дължимата такса за
паркиране и престой на МПС на обозначеното за това място. Не е налице и
съпричиняване поради обстоятелството, че ищецът е пресякъл храстите
вместо да върви по платното за движение на МПС, за да достигне до тротоара
или като ползва пешеходната пътека, или на подхода към задния двор на
банката. В случая по делото нито се твърди, нито се доказва, че ищецът е
направил просеката, през която е преминал, за да достигне до тротоара. Тя е
съществувала на място и това недвусмислено е означавало, че през нея се
преминава. Друг е въпросът, че преминаването през нея е ставало по
необходимост именно поради невъзможността паркирал водач или пътник да
достигне до тротоара безопасно, като се движи по платното за движение на
МСП в нарушение на ППДвП, независимо колко е широко то. Ищецът не е
бил длъжен, след като е било очевидно и недвусмислено, че през тази просека
е било преминавано многократно, да очаква, че на това място ще има опъната
тел. Така че, дори и да се приеме, че той е преминал през просеката
неправилно, то това не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, тъй като е било очевидно, че просеката е била направена за подобно
използване.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Не може да има спор за
това, че ищецът е претърпял травматичните увреждания, описани по-горе. Не
може да има спор и за това, че те са настъпили по причина и в следствие на
падането му, след като се е спънал в тел. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. То има
компенсаторна функция - целта му е да компенсира причинените вреди.
Освен това то се определя индивидуално във всеки конкретен случай. Затова
съдът не приема становището на процесуалния представител на ответника, че
8
размерът на обезщетението е прекомерно завишен с огледа на други сходни
случаи. Уврежданията на пострадалия са едни от най-тежките – загубата на
зъб не се възстановява. Разклащането на страничните зъби също не може да
се лекува според заключението на вещото лице д-р Н., поради което те не са
могли да изпълняват функциите си по предназначение – дъвкателна, говорна,
отхапване и естетична. Тези зъби също са били отстранени. Настъпилите
травми са причинили болка и неудобство, защото е било затруднено
храненето, говора и естетиката. Единственото възможно лечение е
изработването на две протези, с които основните функции по отхапване,
дъвчене, говор и естетика са възстановени донякъде. С други думи
увреждането, което ищецът е получил, има траен и постоянен характер.
Нарушен е бил нормалният му ритъм на ежедневието. Качеството му на
живот е било променено в негативен план и ще остане такова до края на
живота му.
От друга страна, при определяне на размера на обезщетението следва да
се отчетат както преживените болки и страдания непосредствено при
иницидента с оглед на получената травма, така и болките и страданията по
време на лечението и възстановяването на ищеца. Както бе посочено по-горе,
то е наложило екстахиране на разклатените зъби, което е сериозна
интервенция. От показанията на разпитаната по делото свидетелка се
установява, че по това време ищецът не е можел да се храни по обичайния за
него начин, с твърди храни. Наложело се е да приема течна или пасирана
храна. Случилото се му е повлияло негативно и върху психическото му
състояние. В тази връзка следва да се отчете уплахата и стреса, които ищецът
е изпитал при падането, и негативните емоции във всеки един момент при
спомена за случилото, както и негативните емоции при провеждане на самото
лечение.
С други думи съдът намира, че следва да съобрази не само
непосредствените болки и страдания и техния характер, но и реалното им
проявление при всички посочени обстоятелства, при които се търпят и
продължават да се търпят. Затова ищецът следва да бъде обезщетен със
сумата от 20 000 лв., като в случая следва да се присъдят само 15 000 лева,
тъй като искът е предявен като частичен. Определената по-горе сума се
дължи от ответника заедно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на злополуката. Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята за забава без покана, т.е. от деня,
в който увреждането е причинено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАвд на
процесуалния представител на въззивника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2100 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.
9
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507 от 21.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2570/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв Община К. със седалище и
адрес на управление в гр. К., ***, представлявано от кмета Г.Г.С., ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К. – процесуален представител на въззиваемия
М. Ц. О. от гр. К., ***, ЕГН **********, сумата от 2100 лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС за пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10