Р Е Ш Е Н И Е
№
24.1.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на петнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Г. Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2553 по описа за
2018
година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на
„К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, чрез адв. Н.Ш., срещу Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска осъждането
на ответника за сумата от
750.00 лева - главница по договор за
кредит №
**********/9.3.2015 г., сключен с „***” ЕООД, за сумата от
21.59 лева – възнаградителна
лихва за периода от 9.3.2015 г. до 13.8.2015 г., за сумата от 107.91 лева - такса за
експресно разглеждане на заявки, както
и за сумата от 972.30 лева – наказателна лихва за периода от 14.8.2015 г. до 31.1.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба.
В
молбата се твърди, че на
9.3.2015 г. между „***” ЕООД и ответника е сключен договор за кредит
от разстояние, по силата на
който на последния е предоставена сумата от 500.00 лева. Ответникът е следвало да погаси
задълженията си, включващи главница, възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане, в срок до 9.4.2015 г., като същият се е възползвал
от правото да удължи срока
за връщане на кредита до
8.5.2015 г. На 11.4.2015 г. договорът
е изменен чрез подписването на нов такъв и на 14.4.2015 г. на ответника са
отпуснати още 150.00 лева. Впоследствие ответникът отново се е възползвал от правото си
да продължи срока за връщане
на кредита – този път до
7.6.2015 г. На 5.6.2015 г. ответникът
е заявил ново искане за
кредит, като между него и „***” ЕООД е подписан нов договор
и на същата дата му е предоставена
сумата от 100.00 лева, с което общият
размер на задълженията му е станал 879.50 лева, включващи главница в размер на 750.00 лева, договорна лихва в размер на 21.59 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 107.91 лева. Твърди се, че ответникът
не е погасил дължимите от него
суми и върху същите е започнало начисляването на наказателна лихва. Заявява се, че по
силата на договор за продажба
на вземания от 1.2.2018 г. вземанията на първоначалния кредитор, произтичащи от горепосочения договор кредит, са прехвърлени на ищеца.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор
на исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди
насроченото открито заседание, ищецът поддържа исковата молба и моли за нейното
уважаване.
Ответникът не се явява и не взема
становище по отправените претенции.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати
представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение по делото, когато
на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
От
представените писмени доказателства следва да се приеме за установено, че
ответникът е бил в облигационни отношения по сключен с „***” ЕООД договор за кредит, че
вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца „К.” ЕООД,
както и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, доколкото такова
уведомяване може да бъде извършено надлежно и с връчване на препис от исковата
молба и от нейните приложения. Не са ангажирани доказателства, въпреки
указаната на доказателствена тежест, че ответникът е заплатил на ищеца търсените
от него суми, произтичащи от сключения договор за
кредит, като от
представените и неоспорени писмени доказателства може да се
направи обоснован извод за вероятната
основателност на предявените искове.
С
оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не
представи отговор на исковата молба и негов представител не се яви в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето
на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло,
без решението да се мотивира по същество.
Тук
съдът следва да отбележи, че с протоколно определение от 19.11.2018 г. съдът е
указал на ответника да представи по делото подписан от него или от упълномощено
от него лице екземпляр от постъпилата на 7.11.2018 г. молба, или да потвърди
изложеното в същата, като го е предупредил, че при неизпълнение на даденото
указание процесуалното действие, а именно - подаването на посочената молба, ще
се смята за неизвършено. Съобщението с дадените от
съда указания е редовно връчено на 20.12.2010 г., но в указания срок указанията
не са изпълнени, поради което съдът приема, че постъпилата на 7.11.2018 г.
молба не е подадена от ответника.
Предвид
изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на
направените в настоящото производство разноски - 200.00 лева заплатена
държавна такса и 360.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати
на „К.” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Р. В.,
сумата от 750.00
(седемстотин и петдесет) лева - главница по договор
за кредит № **********/9.3.2015 г., сключен с „***” ЕООД, сумата от 21.59 (двадесет и един лева и петдесет и девет
ст.) лева – възнаградителна
лихва за периода от 9.3.2015 г. до 13.8.2015 г., сумата от 107.91 (сто и седем лева и деветдесет и една ст.)
лева - такса за експресно разглеждане
на заявки, сумата от 972.30 (деветстотин
седемдесет и два лева и тридесет ст.) лева – наказателна лихва за периода от 14.8.2015 г. до 31.1.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба –
13.8.2018 г.,
както и сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева – направени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: