М О Т И В И
към Решение по АНД № 4879 по описа за 2020 година
на ПРС
Производството е по реда на Глава ХХVIII от НПК
С постановление на Районна
прокуратура гр.Пловдив е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК
и налагане на административно наказание глоба по чл.78а от НК на обвиняемият Р.Й.С.
с ЕГН ********** за това, че
на 28.10.2018г. в
с.Белозем, обл.Пловдив, по хулигански подбуди, като длъжностно лице – ****на
фирма ****“ ЕООД, съгласно нотариално заверено пълномощно №32 от 14.01.2010г., при изпълнение на службата му, е
причинил другиму – на М.Д.З. ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на лицето с кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток
и кръвонасядане на лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност
/хипестезия/ на лява околоочна област и лява лицева половина; счупване на
предна стена на левия синус на горната челюст; счупване на предна стена на лява
клетка на челния синус; охлузване в дясната слепоочна област на окосмената
частна главата, охлузвания в челната област, охлузване по предната повърхност
на лявата длан; охлузване на първи пръст на лявата ръка; счупване на част от
коронкатана първи горен ляв зъб; охлузване на лигавицата на долната устна,
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа предложението така, както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на престъпния състав, което се
доказва от приобщените в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с оглед социалното и материално
положение на обвиняемия, предлага на същия да бъде наложено административно наказание
Глоба в размер на 1500 лева. Представителят на прокуратурата направи искане и за
произнасяне по направените разноски по делото.
Обвиняемият Р.Й.С. се явява и
лично участва в наказателното производство. Не се признава за виновен. Дава
обяснения за нападение от няколко човека, както и че един от тях го ритнал и му
счупил лявата ръка. Отрича да притежава длъжностно качество на управител по отношение
заведението в с.Белозем и заявява че е замествал съпругата си която е управител
на заведението в тази вечер. Присъединява се към изложеното от неговият
защитник за признаването му за невинен и че което е направил е било при
самозащита. Поиска да бъде признат за невинен.
Адв.Д.Д. – защитник на обвиняемият пледира за признаване на
неговият подзащитен за невинен и оправдаване по
повдигнато му обвинение. Представя доводи по отношение направеното искане.
Съдът като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Р.Й.С. е роден на *** ***, б., български
гражданин, със средно образование, неосъждан,
с ЕГН **********.
Обвиняемият Р.С. е син на свидетелката Ц.А.Н., която към инкриминираната
дата била управляващ и представляващ фирма ****“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, *****. Обвиняемият бил упълномощен с нотариално
заверено пълномощно от свидетелката Ц. да я представлява, като организира,
ръководи и контролира дейността на предприятието на дружеството; да стопанисва
и опазва имуществото на дружеството; да сключва сделки , свързани с упражняване
на търговското занятие на дружеството; да учредява индивидуални трудови
правоотношения; да сключва от името на дружеството търговски сделки и договори;
да се разпорежда с недвижими имоти на дружеството; да я представлява пред банки
като открива и закрива банкови сметки на дружеството и да се разпорежда с тях и други.
Дейността по стопанисване и управление
на Дискотека „Маскарад“ в с.Белозем обл.Пловдив
се водела от името на фирма ****“ ЕООД с
управител Ц.А.Н., която с нотариално заверени подписи на Пълномощно от
14.01.2010г. предоставила на обвиняемият С. тяхното осъществяване.
Възложените пълномощия да пази и
управлява чуждо имущество, което във връзка с разпоредбата на чл.93, т. 1,
б. „б“ от НК го характеризирало като „длъжностно лице“.
Преди инкриминираната дата обвиняемият Р.Й.С. и пострадалият М.З.
не са се познавали и не са имали неуредени взаимоотношения.
Вечерта на 27 срещу 28.10.2018г. обвиняемият Р.Й.С. бил в дискотека
„Маскарад“ с. Белозем, за да организира, ръководи и контролира дейността на
зведението.
На 28.10.2018г., около 01:00 часа свидетелите М.З., И.М.
и Д.Х. посетили Дискотека „Маскарад в с. Белозем обл.
Пловдив, стопанисвана от фирма ****“ ЕООД. Вътре в заведението те седнали на бара до свидетел И.З. и си
поръчали питиета.
Около 04:00 часа свидетелите А.С. и
П.Д. – охрананители в дискиотека „Маскарад“, отишли до свидетел М. и му казали,
че с неговите приятели трябва да си взимат якетата и да напуснат заведението. Свидетелите М.З., И.М. и
Д.Х. се съобразили с охранителите и тръгнали да напускат
дискотеката. Излизайки свидетел И.М. вървял напред, а след него излизали свидетелите Х. и
З., всички те съпровождани от двамата охранители в заведението – свидетелите П.Д.
и А. С.. След като напуснали заведението
свидетелите М.З., И.М. и Д.Х. застанали в градинката пред него, на около 10
метра от входа на дискотеката.
До този момент обвиняемият Р.Й.С., който се намирал във вътрешността на заведението също отишъл на
входа. Той разговарял със служителите на дискотеката, след което се насочил към
свидетелите М.З.,
И.М. и Д.Х.. Обвиняемият Р.С., демонстрирайки явно незачитане на личната
неприкосновеност нанесъл удар с юмрук в носа на свидетел И.М.. След това обвиняемият
С. нанесъл удар с юмрук в лицето - в областта на лявото око, на свидетел З..
Тези действия на обвиняемия принудили свидетел М.З. да приклекне. Тогава обвиняемият
С. му нанесъл удар с ритник в лицето. От нанесените му удари свидетел З. се
строполил на земята. По този начин, със своето арогантно и цинично поведение,
обвиняемият С. демонстрирал своето неуважение към обществото и провокирал
неодобрението и възмущението на свидетелите.
В хода на образуваното ДП при проведени процесуално - следствени действия – разпознаване на лице /
лист 85 – 86 от ДП/, свидетеля М.З. разпознал обвиняемия Р.Й.С., като лицето, нанесло му ударите.
Съгласно заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза / лист 91 – 98 от ДП/ на пострадалия М.З. е било причинено контузия на лицето с кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток
и кръвонасядане на лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност
/хипестезия/ на лява околоочна област и лява лицева половина; счупване на
предна стена на левия синус на горната челюст; счупване на предна стена на лява
клетка на челния синус; охлузване в дясната слепоочна област на окосмената
частна главата, охлузвания в челната област, охлузване по предната повърхност
на лявата длан; охлузване на първи пръст на лявата ръка; счупване на част от
коронкатана първи горен ляв зъб; охлузване на лигавицата на долната устна. Било му причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Съгласно вещото лице травматичните увреждания
са получени по механизма на удар и/или притисване с/или върху твърд тъп предмет
и е възможно по начин и време да са получени както е установено в ДП – при
нанасяне на удар с юмрук и ритник в областта на лицето с последващо
падане на земята на 28.10.2018г.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, преценен от настоящия състав на основание на чл.378, ал.2 от НПК както следва:
Гласни доказателства: Показания на свидетелите М.Д.З., И.Т.М.,
Д.Н.Х., И.З.З., Т.Д.И., И.И.Г., А.С.С., П.Д.Д., Д.И.Д., Ц.А.Н., Р.Г.Г.
/ лист 30 – 37 от наказателното/. Показанията на свидетелката Н.А.С. / лист 53 – 54 от наказателното/
и на свидетел С.Д.К. прочетени и приобщени по делото / лист 74 от ДП/.
Писмените доказателства: Медицински документи – СМУ, лист
за преглед на пациент, болничен лист / лист 26 – 35 от ДП/, медицинска
документация от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив / лист 48 – 52 от ДП, лист 101
– 106 от ДП, лист 108-111/, Справка съдимост
/ лист 58 от ДП/, справка от РЦ 112, Справка от НАП, Справка от
фирма ****“ ЕООД / лист 127 – 129 от ДП/.
Експертизи - съдебномедицинска експертиза № 142/2019 година от д-р С.Я./ лист 91-98 от
ДП /.
Свидетелските показният на свидетелите М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х.,
И.З.З., Т.Д.И., И.И.Г. са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на вещото лице по СМЕ,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите за категорични, че на
посочената в предложението дата и място обвиняемият безпричинно е нанесъл удар
с юмрук и ритник в областта на лицето на
З. Д.З., което е предизвикало възмущението им.
Съдът кредитира показанията Р.Г.Г.
който е бил в заведението, не е бил свидетел на случилото се със свидетел З.,
но потвърждава посоченото от свидетелите по – горе че тази вечер в заведението
не е имало спречкване или спор, в който да са били участници свидетелите М.Д.З.,
И.Т.М., Д.Н.Х..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц.А.Н. която
като управител потвърди оправомощаването на
обвиняемия с права на стопанисва и управлява имуществото на дружеството, като и
на Д.И.Д., която като барман с работно място вътре в заведението отрече да е
имало спорове и инциденти, в които да са били страна свидетелите М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А.С.С., П.Д.Д. в частта им че
свидетелите М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х. са се държали непристойно, конфликтно с
други лица от заведението както и че лице от тяхната група са причинили
увреждане на обвиняемият С.. Техните показания в тази им част се оборват от
показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на СМЕ, както и от
показанията на свидетел К., прочетени и присъединени към делото / лист 74
страница втора / който посочва че именно собственика на заведението заявил че
нищо не се е случвало.
Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия С. в частта
им, в която същият заявява, че не е нанасял удари на пострадалия, както и че
пострадалия и неговата компания са се държали непристойно. В тази им част
обясненията му са изолирани и напълно оборени от посочените по-горе показания на свидетелите М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х.,
И.З.З., Т.Д.И., И.И.Г. и Р.Г.Г. и
заключение на СМЕ, поради което и съдът не им дава вяра, а ги окачествява като
защитна позиция на обвиняемия. В останалата им част, досежно
това, че на посочената дата и място обвиняемият се е намирал в дискотеката, с
други лица, както и че му е било съобщено за поведението им от охранителите на
заведението кореспондират с останалия доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира.
Съдът цени и приложената по делото СМЕ. Същата е
изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта на
съдебната медицина и се отличава със задълбоченост и пълнота.
Заключението на вещото лице напълно
кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен
материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло.
При така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от обвиняемия с активни действия, изразяващи се в нанасяне
на удар с юмрук в областта лицето на пострадалия, както и с последващ
ритник с крак в лицето на пострадалия които са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от приложената СМЕ – причиненото разстройство на здравето е пряка
и непосредствена последица от нанесените удари.
Престъплението е извършено и по
хулигански подбуди. Безспорно между обвиняемия и пострадалия не е имало каквито
и да е предишни взаимоотношения, които да индицират
възможен „личен мотив” за нанасяне на удара. На следващо място – признакът
„хулигански подбуди” е особеност от
субективна страна и е налице, когато посредством увреждането телесната
неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което по
правило изключва наличието на личен мотив. В конкретния случай, обвиняемият е
действал с ясното съзнание, че инициирането на конфликт и нанасянето на
удари по лицето на пострадалия, на обществено място, при наличието на други
граждани, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т. е. – на
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната
агресия от страна обвиняемият по отношение на пострадалия е явна демонстрация
на превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на обвиняемия са
съвсем явен израз на унижение към пострадалия, тъй като е съзнавал, че същите
ще станат достояние на всички намиращи се в близост и по този начин ще
предизвика възмущението им, но въпреки това ги е извършил.
Установеният правов ред в Република България
не може да търпи такова унизително и пренебрежително отношение към личността на
отделния гражданин и към обществения ред, като цяло, още повече че се касае за
посегателство осъществено на обществено място, в присъствието на други
граждани, които са станали свидетели на агресията. В случая се засяга далеч не
само личността на пострадалия, но се
засяга и то грубо, самият обществен ред, включително усещането у обществото за
държавност, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите обществените
порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо. Демонстрацията
срещу установения ред е брутална, без обвиняемия да покаже изобщо свян в тази
насока, без да се церемони. Същият директно е нападнал пострадалия, без да му даде възможност за защита. Чрез тази
демонстрация се нарушава важен държавен и обществен интерес във връзка с
необходимостта у гражданите да съществува усещане за държавност, усещане за ред
и сигурност, за върховенство на закона и за равнопоставеност
на субектите пред него. Изразеното от обвиняемия неуважение към обществото е
явно. То не буди никакво съмнение предвид безцеремонността на неговите действия
и определено е израз на висока степен на открито неуважение към личността. Поради всичко, посочено по-горе, съдът счита,
че в случая, манифестираното поведение от обвиняемият С. правилно е било
квалифицирано от Районна прокуратура гр.Пловдив като извършено по хулиганските
подбуди.
При извършване на престъплението обвиняемият
С. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна
същият е съзнавал, че нанасяйки удар с юмрук и ритник по лицето на пострадалия З.
неминуемо ще му причини телесни увреждания с последващи
болка и страдания. Съзнавал е и че действията му ще станат достояние на
гражданите, намиращи се пред заведението, както и че по този начин грубо ще наруши
обществения ред и ще изрази явно неуважение към обществото. От волева страна –
обвиняемият е искал причиняването на болка на пострадалия, както и грубото
нарушаване на обществения ред. Обвиняемият е съзнавал противообществения
характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си
неуважение към обществото и към отделната личност, причинявайки безпричинно
телесно страдание.
За извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до една година или пробация. В
същото време по отношение на обвиняемия Р.С. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а
именно:
1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато
е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на
власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления.
Съгласно константната
практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи деецът от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият
състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл.78а НК. Като отегчаващо отговорността
обстоятелства следва да се отчете фактът, че безпричинното посегателство е
извършено по време и на място, където е имало други граждани, на обществено
място. Не на последно място, настоящият състав не може да отмине
обстоятелството, че прояви като тази на обвиняемия, зачестяват в нашето
общество, като водят до широк и бурен обществен отзвук.
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото
състояние на обвиняемия, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, под средния предвиден в
закона, а именно – Глоба в размер на 1500 лева. Настоящият състав счита, че
така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът
намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени на
досъдебната фаза разноски в размер на 134,40 лева поради което и обвиняемият следва да бъде
осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.Пловдив.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала!
ВИ