РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Бургас , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600626 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас
против Присъда № 260048 от 05.03.2021 г. на Районен съд – Бургас,
произнесена по НОХД № 5258/2019 г. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда, подсъдимият Р. Г. Я. с ЕГН ********** е
признат за виновен, че на неустановена дата през месец януари 2016 г. в гр.
Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ – акумулатор марка
„Банер“, модел „Бъфало Бил“, 225 Ah, на стойност 342,71 лева, която владеел,
собственост на „Асти груп“ ООД, ЕИК *********, с управител С. П. Г.,
поради което и на основание чл. 206, ал.6, т.1, вр. чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54 от
НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при
първоначален строг режим.
Със същата присъда на подсъдимият Р.Я. са възложени и разноските,
направени в хода на досъдебното производство в размер на 31,74 лева,
1
платими по сметка на ОД на МВР – Бургас.
Прокуратурата протестира постановената присъда като неправилна в
частта й, отнасяща се за размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда относно наличието на някои от
посочените там смекчаващи отговорността на Я. обстоятелства и се настоява
наказанието му да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Иска се изменение на присъдата и налагане на
наказание от две години лишаване от свобода на подсъдимия Я..
Срещу въззивния протест е подадено възражение от адвокат Кацарски
от БАК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Я.. Адвокатът
изразява становище за неоснователност на протеста и моли същият да бъде
върнат на РП – Бургас, тъй като в него не били посочени неизяснените
обстоятелства и доказателства, които трябвало да бъдат събрани и проверени
от въззивния съд.
Недоволен от постановената присъда е останал и служебният защитник
на подсъдимия Р.Я. – адв. Астакова от БАК, която обжалва
първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и
неправилен. Твърди, че обвинението е останало недоказано както от
обективна, така и от субективна страна, затова моли подсъдимият да бъде
признат от въззивния съд за невиновен и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за налагане на наказание
„пробация“ на подсъдимия Я..
В съдебното заседание пред въззивния съд се явява единствено адвокат
Вълчев от БАК, редовно упълномощен от подсъдимия Я. като негов
защитник, който поддържа жалбата на служебният защитник Астакова, но на
други основания. Твърди, че за забавянето на съдебното производство не
трябвало да бъде обвиняван подсъдимия, а неговия служебен защитник, с
когото Я. не е постигнал съгласие за реда, по който подсъдимият е искал да
приключи наказателното производство, а именно при условията на чл. 371,
т.2 и сл. от НПК. Защитникът изразява също и становище относно подаденият
от прокуратурата въззивен протест, когото намира за неоснователен и поради
това моли да бъде отхвърлен. В тази връзка, акцентира на признанията на
подсъдимия Я. на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, както и на
доброто му поведение през дългия период от време, изминал от изтърпяване
2
на последното наказание до датата на извършване на настоящото
престъпление. Моли съда да измени атакуваната присъда като намали размера
на наказанието, наложено на Я., а алтернативно – да потвърди
първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание, подсъдимият Я., редовно призован, се явява лично
и поддържа аргументите, изложени пред въззивния съд от неговия нов
упълномощен защитник.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за основателност на въззивния протест и за
неоснователност на въззивната жалба. Моли да бъде постановено решение, с
което да се измени присъдата на Районен съд – Бургас в частта й относно
размера на наложеното наказание, като същото бъде завишено. Моли
присъдата в останалата й част да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивният протест и във въззивната жалба,
като изслуша явилите се в с.з. страни и като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, намери протестът и жалбата за процесуално
допустими, доколкото са подадени от надлежни страни, имащи правен
интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледани по
същество, претенциите на страните за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт са основателни, но на друго правно основание.
Въззивният съд констатира, че обжалваната първоинстанционна
присъда е постановена при допуснати в хода на съдебното производство
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени във
въззивното производство и поради това налагат отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда, и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните:
Производството по НОХД № 5258/2019 г. на Районен съд – Бургас е
било образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против
подсъдимия Р. Г. Я. за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. С разпореждане
по чл. 247б, ал.2, т.1 от НПК съдията-докладчик насрочил разпоредително
заседание за разглеждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, като за него
призовал всички лица по чл. 247в от НПК.
3
По време на разпоредителното заседание, подсъдимият Я. и неговият
служебен защитник заявили, че желаят делото да продължи по общия ред,
като поискали и разпит на лице, което да установи твърденият от тях факт, че
подсъдимият вече е върнал инкриминираната вещ на пострадалия. Съдът се е
съобразил с желанието на подсъдимия и защитника му, и насрочил, съобразно
чл. 252, ал.2 от НПК, разглеждането на делото по общия ред.
На следващото съдебно заседание – на 03.06.2020 г., след като снел
самоличността на явилите се свидетели и вещи лица и ги предупредил за
наказателната им отговорност по чл. 290 и чл. 291 от НК, председателят на
съдебният състав не обявил начало на съдебното следствие и не направил
доклад на делото, съгласно разпоредбата на чл. 276, ал.1 от НПК. Нещо
повече, председателят на съдебният състав нарушил и разпоредбата на чл.
276, ал.2 от НПК, като не предоставил на представителя на прокуратурата
възможност да изложи пред подсъдимия Я. и неговия защитник
обстоятелствата, включени в обвинението. Въпреки това съдът провел
съдебно-следствени по съществото си действия като извършил разпит на
явилите се свидетели и вещи лица. Допуснатите процесуални нарушения са
съществени, включително и защото с нарушението по чл. 276, ал.1 от НПК
съдът фактически е лишил подсъдимия от възможността да разбере
окончателно, кои конкретни факти и обстоятелства прокуратурата използва,
за да обоснове обвинението си и съобразно с тях да изгради линията си на
защита, включително и по повод проведените в това съдебно заседание
разпити.
След още четири съдебни заседания – на 02.09.2020 г., 04.11.2020 г.,
03.02.2021 г. и 19.02.2021 г., в съдебното заседание от 05.03.2021 г. съдът дал
отново ход на делото, обявил, че същото е във фаза на съдебно следствие,
разпитал явил се свидетел, прочел неговите показания от досъдебното
производство при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1 т.2 от НПК и приобщил
писмени доказателства. След тези процесуално-следствени действия,
служебният защитник на подсъдимия оповестил желание делото да продължи
да се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие и по-конкретно по
реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съдът на свой ред, след като оповестил
преценката си, че липсват процесуални пречки за удовлетворяване на това
искане, с определение обявил, че продължава разглеждането на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК и разяснил на подсъдимия последиците от
4
прилагането на разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК. След като получил от
подсъдимия Я. признание за фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират
доказателства за тях, съдът с определение обявил, че ще се ползва от
самопризнанията на подсъдимия и постановяване на присъдата и приключил
производството по реда на съкратеното съдебно следствие.
Преминавайки към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК и по-конкретно по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, след даден ход на
съдебно следствие по общия ред и събиране на гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е
допуснал тежко съществено процесуално нарушение, което може да бъде
отстранено, но не във въззивното производство, и на самостоятелно
основание води до отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд. Съгласно т.3 на ТР № 1/
2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, след започване на съдебното
следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, тъй
като обратното е несъвместимо със законодателните идеи, вложени в
диференцираната процедура. Както посочва ВКС в посоченото решение, след
започване на съдебното следствие по общите правила, инициативите за
преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 НПК са закъснели и да се приеме допустимост на очертаната
процесуална ситуация би означавало да се позволи на отделна страна (в
случая на подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо
органа, осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на
наказателния процес. Освен това, посочва ВКС, такъв подход противоречи и
на характера и целите на диференцираната процедура, насочена към
обезпечаване икономичност и бързина на съдебното производство.
Първоинстанционният съд е допуснал и още едно съществено
процесуално нарушение. Налице е противоречие между текстовата част на
диспозитива на постановената присъда и цифровото изражение на
престъплението, съобразно Особената част на НК, за което наказателната
отговорност на подсъдимият Я. е ангажирана. От диспозитива на присъдата е
видно, че подсъдимият е признат за виновен затова, че на неустановена дата
5
през месец януари 2016 г. г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – акумулатор марка „Банер“, модел „Бъфало Бил“, 225 Ah, на
стойност 342,71 лева, която владеел, но която била собственост на „Асти
груп“ ООД. Така описано престъплението, за което Я. е признат за виновен,
би следвало да получи правна квалификация по чл. 206, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд обаче е посочил в диспозитива на присъдата си, че
описаното деяние представлява престъпление по чл. 206, ал.6, т.1, вр. ал.1 от
НК. От мотивите на атакуваната присъда пък става ясно, че съдът приема за
правилна правната квалификация по чл. 206, ал.6, вр. ал.1 от НК, а не тази,
дадена от прокуратурата в обвинителния акт, тъй като според районния съд
от доказателствата се установявало, че до приключване на делото с присъда,
присвоената вещ е била върната от подсъдимия на собственика й. Този факт
обаче, очевидно приет за доказан от съда, е следвало да намери своето
отражение и в текстовата част на диспозитива на атакуваната присъда,
доколкото връщането/заместването на инкриминираната вещ до приключване
на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, се явява елемент от
обективната страна на привилегирования състав на чл. 206, ал.6, т.1 от НК.
Съгласно чл. 301, ал.1, т.2 от НПК, решаващият съд е длъжен да направи
правна оценка на деянието от гледна точка на неговата съставомерност по
отношение на конкретен състав от Особената част на НК и да посочи
правилната му правна квалификация. С оглед това си задължение, съдът е
длъжен да отрази в текстовата част на диспозитива на присъдата всички
установени по делото факти и обстоятелства, явяващи се елементи от
обективна и субективна страна на състава на престъплението, а цифром да
изпише възприетата от него правилна правна квалификация на деянието,
съобразно Особената част на НК. В конкретният случай, щом според
мотивите на съда наказателната отговорност на Я.а трябва да бъде ангажирана
по привилегирования състав на чл. 206, ал.6, т.1 от НК, то фактът на
връщането на вещта е трябвало да намери отражение и в текстовата част на
диспозитива на постановената присъда. Доколкото това не е било сторено,
решаващият съд е допуснал противоречие между текстовата част на
присъдата и цифровото изражение на престъплението, съобразно Особената
част на НК. Това противоречие затруднява правото на защита на подсъдимия,
но затруднява и въззивният съд в неговата контролна дейност, тъй като
очевидно е налице неяснота, за какво точно престъпление е наказателно
6
санкциониран подсъдимия Я. и каква е действителната воля на решаващият
съд в тази насока. Налице е съществено процесуално нарушение, което не
може да се санира от въззивния съд и представлява самостоятелно основание
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Предвид гореизложените констатации на въззивния съд за допуснати от
първоинстанционният съд съществени нарушения на процесуалните правила,
които налагат отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на
районния съд за ново разглеждане, настоящият въззивен състав намира, че не
се следва да обсъжда направените възражения по същество на делото.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр.
чл. 335, ал. 2 от НПК, Бургски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 260048/05.03.2021 г., постановена по
НОХД № 5258/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Бургас.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7