№ 1699
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4871624, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г. Д. Д., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глоба в размер на 800 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена на 14.06.2021г. По делото не е представена
разписка за връчване на обжалваният акт. Съдът с разпореждането за
насрочване е изискал представянето на такава от въззиваемата страна, с
1
указания, че при непредставянето на такава в срок до първото съдебно
заседание, жалбата ще се счита подадена в срок. От въззиваемата страна не е
представена разписка в дадения от съда срок, поради което и за гарантиране
правата на жалбоподателя съдът прие, че същата е подадена в
законоустановения срок, като съобрази и представената справка нарушител-
водач, приложена към административно-наказателната преписка, в която е
посочена като дата на връчване датата 31.05.2021г., т.е. в случай че датата на
връчване действително е посочената в справката нарушител-водач, то и
жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок от връчването на
електронния фиш. Жалбата освен това е подадена от легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.05.2021 г. в 11,15 ч. на
път III-642 км 6 посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, при
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост- 91 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 41 км/ч. Като вписан ползвател на автомобила е била посочена
жалбоподателката Г. Д. Д..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 94 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 91 км/ч.
2
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 06.05.2021г.
От справката за собственост на автомобила е видно, че вписан
ползвател е била Г. Д. Д.. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. При вписване на регистриран ползвател,
правилно е ангажирана именно неговата административно-наказателна
отговорност, доколкото той се явява лицето, на което е предоставено
моторното превозно средство. В противен случай при санкционирането на
собствениците на автомобилите при вписани ползватели би се стигнало до
юридическия нонсенс за нарушение, извършено от лизингополучател, да
отговаря управителят на дружеството-лизингодател, каквато няма как да е
била целта на законодателя.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
3
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 1-33-21/01.03.2021г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че
АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена
4
проверка № 1-33-21/01.03.2021г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и
същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
тази връзка неоснователно се явява възражението в жалбата, че такъв
протокол липсва;
- по отношение на поставения пътен знак B26 за ограничение на
скоростта от 60 км/ч е представена справка от ОПУ-Пловдив, сочеща
наличността на такъв пътен знак на км 6+366 на път III-642, посока с.
Михилци-гр. Хисаря, монтиран във връзка с организацията на безопасността
на движение в района на крайпътен обект бетоновъзел „Екомикс“ и
обхващащ км 6 от пътя, което от своя страна кореспондира с посоченото в
Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., че АТСС е било
поставено на 300 метра от пътния знак за ограничение на скоростта. Съдът
съобрази и възражението на жалбоподателя, че поставеният пътен знак е бил
неясен, като счете същото за неоснователно. Към жалбата жалбоподателят
представя снимка на твърдян от него „някакъв“ пътен знак, съгласно който е
наложена глобата. Същевременно обаче твърдяната от жалбоподателя
неяснота на знака се оборва от представената по делото справка от ОПУ-
Пловдив и приложените към нея снимки, видно от които знакът В26, поставен
на път III-642 посока Михилци – Хисар е напълно ясен и недвусмислено
регламентира ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Неоснователно се явява възражението, че е налице ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя, което да доведе до основание за
отмяната на електронния фиш, липсата на посочване пред кой орган и в какъв
срок може да бъде обжалван същият. Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено,
5
че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш няма изискване да фигурира
описание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван.
Същевременно с подаването на жалбата в срок пред компетентния орган и
разглеждането й по същество по никакъв начин не са били нарушени правата
на жалбоподателя, който е реализирал правото си да обжалва процесния
електронен фиш.
Неоснователно се явява възражението за неясно описание на
фактическата обстановка при извършване на нарушението и за порок при
конкретизиране на правната квалификация. В текстовата част на ЕФ е
описано, че е извършено нарушение за скорост, каквото именно се вменява да
е извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, като е описано в
пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е
движел процесният автомобил. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП сочи, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Поради това и следва
при квалификацията на нарушението към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да
се привърже и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за да бъде надлежно
посочено, че в случая се касае за скорост, различна от посочената в ал. 1,
както повелява нормата. От друга страна именно в първата алинея е
формулирана забраната на водачите при избор на скорост на движение да
превишават определени стойности, докато в алинея две не е формулирана
тази забрана.
Следва да се посочи обаче, че се явява основателно възражението в
жалбата, че фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, не е посочен в пълнота, тъй като липсва
описание на всички съставомерни елементи на деянието.
С електронния фиш е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лв.
6
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4
от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182
от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства:
1. доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай
на превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено
място от 41 до 50 km/h – чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП);
2. описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
3. описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт,
който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане
в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от
горепосочените обстоятелства.
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на
нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната
санкция.
На следващо място, липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. За такова може да се съди единствено от
посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено
повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го
изследва в съдебното производство. При липсата на такова описание, съдът
не може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно
извършено нарушение по квалифицираният състав, както се сочи с
посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението.
Не на последно място, липсва посочване на предхождащия санкционен
акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на този акт в
7
електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект да бъде
санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата
предпоставя процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен
белег на административното нарушение. Същата води до невъзможност както
за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва. При
посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл
в сила, или че ако е влязъл в сила, е изминала 1 година от влизането му в
сила, което да бъде проверено от съда. При непосочването на този акт,
жалбоподателят е поставен в невъзможност да се брани, тъй като не знае кой
е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира възраженията си.
Действително по делото е представена справка нарушител-водач,
видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за
движение, включително по влезли в сила електронни фишове за нарушения
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Както вече се посочи обаче, при липсата в
електронния фиш на посочване кои от тези актове обуславят повторността на
нарушението, при това с отбелязване на датата на влизането им в сила,
същите не попадат в предмета на доказване по настоящото дело, тъй като
жалбоподателят не е имал възможност да се брани по тях. Изискванията за
описание на съставомерните факти в електронния фиш са императивни и
такива факти не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен
път от доказателствата по делото. Поради това и жалбоподателят не следва да
отговаря по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т.д.
№ 1/2020г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая е налице порок при описанието на
санкционната разпоредба, като административнонаказващият орган е наказал
жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за
8
нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед постановките на
тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание на
санкционната норма, съдът да приеме, че квалифицарищият признак
„повторност“ не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния
състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в размер на
400 лева. По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се
е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за
скорост, надвишаваща с 41 км/ч максимално позволената в процесния
участък.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде
изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
наказание „глоба“ се намали до размер от 400 лева на основание чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед защитената част от интереса му, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати половината от сторените
разноски, а именно – 150 лева. Съдът съобрази и стореното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност, като счете същото за неоснователно,
доколкото уговореното възнаграждение е било в минимален размер съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноски са дължими и на въззиваемия и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това
производство. Съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да определи в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева. С оглед защитената част от
9
интереса му, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззивамеата страна половината от определеното юрисконсултско
възнаграждение, а именно – 40 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4871624, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г. Д. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********
сума в размер на 150 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10