№ 6574
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100106888 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Т. Ю. Р., с ЕГН:
**********, съдебен адрес:гр. София-1324 кв.“******* чрез: адв. Л. Н., срещу Прокуратура
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „*******, с която е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за незаконно повдигнато
обвинение по Досъдебно производство №2134/2016г. на 9 РУ на СДВР, пр.
пр№35921/2016г. на СРП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД
№3499/2017г. на СРС,НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 15.12.2016г. му е повдигнато обвинение по досъдебно
производство №2134/2016г по описа на 09 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК. През 2017г. е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД
№3499/2017г на СРС,НК, 9-ти състав.На 19.01.2021г след четири години процес с множество
съдебни заседания ищецът бил оправдан от Софийски районен съд.Присъдата била
протестирана от прокуратурата.С присъда на СГС,15-ти въззивен състав по ВНОХД
№2148/2021г от 22.11.2021г. ищецът бил признат за виновен и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година,като изпълнението на наказанието било
отложено за срок от три години.С решение на ВКС от 11.07.2022г по НД №317/22г.
присъдата на СГС била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на СГС.С
решение на СГС от 22.11.2022г по ВНОХД №272б/2022г. е потвърдена присъдата на СРС и
последната влязла в сила на 22.11.2022г.
В резултат на действията на прокурори от СРП ищецът бил несправедливо обвинен в
извършване на престъпление, което е тежко и се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години. Изпитвал изключителен страх,че може да получи присъда без да е виновен.
Този страх се засилил след осъдителната присъда на СГС. Твърди, че работи като
таксиметров шофьор и изпитвал страх, че ще остане без работа, защото е налице изискване
1
за работа да бъде неосъждан. Вследствие на незаконното обвинение, за което разбрали
съседите и приятелите, всички се отдръпнали от ищеца, станали подозрителни и избягвали
контакти с ищеца. Променила се психиката му, затворил се в себе си, като не желаел да
излиза и да контактува с хора.
Наказателното производство продължило необосновано дълго и ищецът се явявал на
множество съдебни заседания. Бил лишен от възможност да пътува. В резултат на това
претърпял неимуществени вреди.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва
исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за
съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на
Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 30 000
лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази
на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе
по съществото на делото.
По основателността:
Видно от приложеното към делото копие на Досъдебно производство №2134/2016г.
на 9 РУ на СДВР, пр. пр№35921/2016г. на СРП, е образувано на 26.10.2016г. за извършено
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК за нанасяне средна телесна повреда на Л.Б.М..
На 15.12.2016г. на ищеца е повдигнато обвинение по досъдебно производство
№2134/2016г по описа на 09 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от
НК за нанасяне средна телесна повреда на Л.Б.М.. При повдигане на обвинението спрямо
ищеца не е взета мярка за неотклонение.
Досъдебно производство №2134/2016г. на 9 РУ на СДВР, пр. пр№35921/2016г. на
СРП, е приключило със заключително мнение на разследващия полицай за предаване на
обвиняемия Т. Ю. Р. на съд.
Въз основа на обвинителен акт от 27.02.2017г. на СРП е образувано НОХД
№3499/2017г на СРС,НК, 9-ти състав, по което са проведени открити съдебни заседания. С
присъда от 19.01.2021г след четири години процес с множество съдебни заседания ищецът
бил оправдан от Софийски районен съд.
Присъдата била протестирана от прокуратурата.С присъда на СГС,15-ти въззивен
състав по ВНОХД №2148/2021г от 22.11.2021г. ищецът бил признат за виновен и му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението на
наказанието било отложено за срок от три години.
С Решение №89/11.07.2022г. по НД №317/22г. на ВКС оправдателната присъда на
СГС е отменена, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на СГС.
2
С Решение№750/22.11.2022г. на СГС по ВНОХД №272б/2022г. е потвърдена
присъдата на СРС и последната е влязла в сила на 22.11.2022г.
По делото не са ангажирани гласни доказателства, като в открито съдебно заседание
на СГС от 30.11.2023г. ищецът е заявил, че се отказва от събиране на допуснатите му такива
доказателства.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на
престъпление по Досъдебно производство №2134/2016г. на 9 РУ на СДВР, пр.
пр№35921/2016г. на СРП, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на
22.11.2022г. Същото производство е образувано на 26.10.2016г. и е приключило на
22.11.2022г., като е продължило около шест години.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че вследствие на
незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът
намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (около шест години ), че спрямо ищеца е имало
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, че от присъдата е видно, че
същият работи като таксиметров шофьор, при което липсата на осъждане е условие за
упражняване на професията, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на
обвинение естествено води до накърняване честта и доброто име на личността, като
последиците на това отзвучават дълго.
3
В същото време не е установено по наказателното производство спрямо ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално- следствени действия. Спрямо
ищеца не е взимана мярка за неотклонение, не е ограничавано правото му на придвижване.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план, ищецът
е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от
извършваните процесуално следствени действия.
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца
извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са настъпили
трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, преживяното травматично
събитие не е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около
1000 лв. на година. В този смисъл са Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г., III г. о., ГК,
и др.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 6 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 30000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление,
възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, съответно от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 22.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., от
които в съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от
400,00лв. Следва да му се присъдят и разноски за сумата от 10лв. за държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Т. Ю. Р., с ЕГН: **********, съдебен адрес:гр. София-1324
кв.“*******“, бл.*******,ап.7, чрез: адв. Л. Н., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за незаконно повдигнато обвинение по
Досъдебно производство №2134/2016г. на 9 РУ на СДВР, пр. пр№35921/2016г. на СРП, по
което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №3499/2017г. на СРС,НК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до
пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Т. Ю. Р., с ЕГН: **********, съдебен адрес:гр. София-1324
кв.“******* чрез: адв. Л. Н., САК, сумата от 410,00лв., представляваща направени по
делото разноски в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5