МОТИВИ
към Присъда № 93, постановена на 26.03.2018 г. по
НОХД № 2333 по описа на Районен съд – Варна за 2017
г.
Производството по НОХД № 2333 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г. е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 1311 по описа за 2016 г. на Първо РУ
към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия В.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на В.М.Д. за това,
че през периода месец септември 2016 г. – месец март 2017 г. (включително), в
гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 1528/30.03.2015 г. по гр. дело №
13724/2014 г. по описа на Pайонен съд – Варна, 25
състав, влязло в законна сила на 29.04.2015 г., да издържа свой низходящ –
дъщеря си Л.В.Д. (родена на *** г.), чрез нейната майка и законен представител М.А.М.,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски – 7 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка, на обща стойност 1400
лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание по
НОХД № 2333 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г., проведено на 26.03.2018 г. представителят на
Варненската районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно
доказано, както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимият Д. е
осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Поради гореизложените
съображения представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание
„пробация“, изразяващо се в пробационните
мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. В
условията на евентуалност застъпва позиция за приложимостта на разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства
може евентуално да се приеме, че подс. Д. е изпълнил
изцяло задължението си да заплати дължимата издръжка и няма данни да са
настъпили някакви вредни последици за пострадалото лице, поради което и моли за
произнасяне на съда в този смисъл.
Защитникът на подс. Д. – адв.
М. *** моли съдът да постанови оправдателна спрямо неговия подзащитен
присъда, аргументирайки, че може да се приеме, че за инкриминирания период е
била изплатена изцяло дължимата издръжка на дъщерята на подсъдимия. Според адв. Ибриямов макар и закъснели,
плащанията от страна на подсъдимия, следва да се съотнасят за месеците,
включени в инкриминирания период, а не да погасяват неплатената издръжка за
минал период от време, предхождащ инкриминирания.
Подс. В.М.Д. се придържа към
становището на своя защитник, като в предоставената му възможност да изрази
своята последна дума пред съда, подс. Д. моли да бъде
оправдан, като заявява, че е изплатил целия размер на дължимата до този момент
издръжка на своята дъщеря.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Подс. В.М.Д. и св. М.А.М. живеели на съпружески начала,
като от съвместното си съжителство им се родила една дъщеря – Л.В.Д., родена на
*** г.
С Решение № 1528/ 30.03.2015 г., постановено по гр.
дело № 13 724 по описа за 2014 г. на Районен съд Варна, подс. Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка за Л.В.Д.,
чрез майка й и законна представителка М.А.М. в размер на 200 лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 31.10.2014 г.
С Решение № 2439/01.06.2015 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка, подс. Д. трябвало да
заплати месечна издръжка на детето си и за периода 15.01.2014 г. до 31.10.2014
г., ведно със законната лихва за просрочие.
В периода от месец септември 2016 г. до месец март
2017 г. (включително), подс. Д. не изпълнил
съзнателно задължението си да заплати дължимата издръжка за своята дъщеря за
тези седем месеца (месец септември 2016 г. до месец март 2017 г.).
Същевременно след образуване на съдебното
производство по НОХД № 2333 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г., подс. Д. започнал
да погасява задължението си да заплаща издръжка за периода месец септември 2016
г. до месец март 2017 г.
На 22.08.2017 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец септември 2016 г.
На 08.09.2017
г. подс. Д. заплатил месечната издръжка за месец
октомври 2016 г.
На 18.09.2017 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец ноември 2016 г.
На 02.10.2017 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец декември 2016 г.
На 17.11.2017 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец януари 2017 г.
На 27.11.2017 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец февруари 2017 г.
На 10.01.2018 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец март 2017 г.
На 26.01.2018 г. подс. Д.
заплатил месечната издръжка за месец април 2017 г.
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. М.А.М.; заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е.Т.; заключението на съдебно
– счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М.А.; извлечение от
банковата сметка на св. М.А.М. в „БАНКА ДСК“ ЕАД;
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията
на свидетелката М.А.М. като последователни, логични, а и най – важното,
подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
изготвените съдебно – счетоводни експертизи.
Свидетелката М. беше категорична в показанията си, че подс. Д. не изплаща
навреме дължимата издръжка за своята дъщеря, вкл. и за инкриминирания период –
месеците от септември 2016 г до месец март 2017 г. – обстоятелство, което беше
безспорно потвърдено от писменото извлечение от банковата сметка на св. М. в
„БАНКА ДСК“ ЕАД и съдебно – счетоводната експертиза, изготвена в хода на
съдебното следствие от вещото лице Е.Т., което съдът безусловно кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице заключава, че подс. Д. е заплатил издръжката за месец септември 2016 г.
на 22.08.2017 г., издръжката за месец октомври 2016 г. на 18.09.2017 г.,
издръжката за месец ноември 2016 г. на 18.09.2017 г., издръжката за месец декември 2016 г. на
02.10.2017 г., издръжката за месец януари 2017 г. на 17.11.2017 г., издръжката
за месец февруари 2017 г. на 27.11.2017 г., издръжката за месец март 2017 г. на
10.01.2018 г., издръжката за месец април 2017 г. на 26.01.2018 г.
По отношение основанието за възникването на
задължението на подс. Д. липсва спор, че това
представлява Решение № 1528/30.03.2015 г. по гр. дело № 13724/2014 г. по описа
на Pайонен съд – Варна, 25 състав, влязло в законна
сила на 29.04.2015 г. Същевременно с Решение
№ 2439/01.06.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, подс. Д. трябвало да заплати месечна издръжка на детето си
и за периода 15.01.2014 г. до 31.10.2014 г., ведно със законната лихва за просрочие.
След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът
категорично намира и приема, че подс. В.М.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като безспорно се установи, че през
периода месец септември 2016 г. – месец март 2017 г. (включително), в гр.
Варна, след като е бил осъден с Решение № 1528/30.03.2015 г. по гр. дело №
13724/2014 г. по описа на Pайонен съд – Варна, 25
състав, влязло в законна сила на 29.04.2015 г., да издържа свой низходящ –
дъщеря си Л.В.Д. (родена на *** г.), чрез нейната майка и законен представител М.А.М.,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски – 7 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка, на обща стойност 1400
лева.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Субектът
на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК – В.М.Д. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението
на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл. 183,
ал. 1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на
престъплението – лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да
заплаща издръжка на свой близък.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо
се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно
решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своето дете – Л.В.Д. през
инкриминирания период.
Съгласно
разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). Това означава, че за времето на инкриминирания период подс.
Д. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде
освободен, дори да няма и да не реализира никакви доходи.
Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно
доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимият ясно е съзнавал
наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона
поведение.
С
престъпното деяние се накърняват обществените отношения, които са свързани с
нормалното развитие на подрастващите лица, доколкото същите са лишени от
материални средства, необходими за тяхната издръжка.
Гореизложеното
мотивира съда да постанови осъдителна присъда.
По вида
и размера на наказанието.
При
индивидуализация вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че в конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, съгласно която деецът
не се наказва, ако преди постановяване на присъдата в първата инстанция изпълни
задължението си за заплащане на издръжка и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Безспорно по делото бе установено, че подсъдимият
преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка в пълен размер, а също така видно от свидетелството му за съдимост
спрямо същият не е била прилагана преди това разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и в резултат на
неплащането на издръжка няма данни да са настъпили вредни последици за
пострадалото лице (детето). Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
в случая е напълно приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпно
деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, като на същия не следва да се налага наказание
за извършеното от него престъпление предвид на това, че е изпълнил задължението
си за заплащане на издръжка за периода месец септември 2016 г. – месец март
2017 г. в пълен обем.
По
отношение конкретните възражения на адв. М. И. срещу обективната и субективната
съставомерност на деянието.
Съдът
не може да се съгласи със становището на защитата на подсъдимия, че съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД при наличието на еднородни задължения за
погасяване би следвало подсъдимият сам да избере и да посочи кое задължение
конкретно погасява. На първо място задълженията за ежемесечна издръжка не могат
да бъдат наречени еднородни, тъй като всяко предходно задължение за предходния
месец става изискуемо и ликвидно един месец по – рано от следващото, така, че в
никакъв случай не може да се приеме, че задълженията са еднородни. Още повече,
че тъй като се дължи лихва за забавеното плащане на задължението, то очевидно
по – старото задължение за плащане на издръжка (за предходен месец) се явява по
– обременително за длъжника и отново съобразно правилата, залегнали в Закона за
задълженията и договорите, следва това задължение да бъде погасено първо.
Иначе
казано, няма никаква житейска логика, при условие, че има период, предшестващ
инкриминирания период, за който издръжка не е плащана, то да се приеме, че
подсъдимият заплаща издръжката точно за конкретните месеци, включени в периода,
за който му е повдигнато обвинение. По този начин на практика подсъдимият ще
може да избира за кои месеци да заплаща издръжка и за кои не, респ. да плаща
издръжка само за месеците, за които му е повдигнато обвинение и му е потърсена
наказателна отговорност, което е обществено неприемливо и недопустимо.
По
отношение разноските.
Въз
основа на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. В.М.Д. да заплати направените разноски по делото в
размер на 288 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: