№ 107
гр. Габрово, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото се разглежда повторно в изпълнение на указания, дадени в
мотивната част на решение № 20/03.02.2022 г. по гр. д. № 1231/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК.
С Решение №149 от 15.06.2020г. по гр. д. №1754/2019г. по описа на
Районен съд – Габрово е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1
ГПК по отношение на ответника „Енерго Про Продажби“ АД, че ищецът П.
П. П. не дължи сумата от 12 254,70 лева по Фактура №********** от
26.08.2019г., представляваща цена на допълнително изчислено количество
електрическа енергия за периода от 03.04.2018г. до 02.04.2019г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: Г.Ч., с клиентски номер ***, абонатен
номер ***. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца
съдебни разноски пред първата инстанция в размер на 1 572,37 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„Енерго Про Продажби“ АД, в която се излагат оплаквания за неправилност
поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
Посочва се, че корекционната процедура, вследствие на която са начислени
процесните суми, е проведена законосъобразно и в съответствие с
утвърдената съдебна практика на ВКС по приложение на предходно
действалите ПИКЕЕ. По делото безспорно се установявал фактът на
осъществен достъп – намеса в тарифните схеми, вследствие на който върху
СТИ била извършена софтуерна манипулация с цел отчитане на потребена
енергия в тарифа 1.8.4, вместо в одобрените тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. От
приложения констативен протокол и изслушаното заключение към приетата
съдебно-техническа експертиза се установявало наличието на неотчетена
електроенергия, натрупана в тарифа 1.8.4, като било възможно неотчетеното
1
количество да се консумира през исковия период. Въззивникът излага доводи
за неправилна преценка от първоинстанционния съд за недължимост на
претендираните суми за потребена, но неотчетена електроенергия, поради
липсата на нормативна уредба, регламентираща корекционната процедура.
Съгласно чл. 17, т. 6 от приложимите общи условия на
„Електроразпределение Север“ АД от 2007г. клиентът бил задължен да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно и поврежда средство за търговско
измерване, поставено от служители на „Електроразпределение Север“ АД,
както и да не използва електрическа енергия без тя да се отчита от средствата
за търговско измерване. Правоотношението между въззивника и въззиваемата
страна възникнало по силата на сключен договор за продажба на електрическа
енергия, съгласно който „Електроразпределение Север“ АД дължало
доставяне на електроенергия, а П.П. – заплащането на реално полученото и
потребено количество. Количеството на предмета на продажбата се
определяло от реализираното потребление от абоната, установимо за всеки
конкретен период от време чрез показанията на СТИ. Посочва се, че видно от
представената справка за потребление през последните 12/24/36 месеца
потреблението в обекта се повишило. Въззивникът се позовава на цитираната
съдебна практика на ВКС, съгласно която при липса на специална уредба за
начисляване на потребената електроенергия се прилагали общите правила за
договора за покупко - продажба в ЗЗД, в частност разпоредбата на чл. 183
ЗЗД. При едностранно коригиране на сметката на потребителя поради
констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
електрическа енергия се прилагали приетите по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ /обн. ДВ от 12.11.2013г./, издадени от ДКЕВР,
действали през исковия период. При така изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на въззиваемата страна
/ищец през първата инстанция/ е подал писмен отговор на въззивната жалба, в
който се излагат обстойни доводи за правилност на обжалваното решение,
респективно неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна
излага становище за ненадлежно съставяне на представения и кредитиран
като писмено доказателство констативен протокол. Оспорва като недоказан
конкретния период, през който е било доставено процесното количество
неотчетена електроенергия в обекта на абоната. Дружеството „Енерго Про
Мрежи“ АД не изпълнило задължението си да осъществява периодични и
контролни проверки на изправността на СТИ. Липсата на категорични данни
за началния момент в отклонението при отчитането на потребеното
количество електроенергия от СТИ, довело до произволно и неправомерно
определяне на дължимите суми, начислени в корекционни фактури от страна
на ответника. Въззиваемата страна не разполагала с техническа грамотност,
позволяваща извършването на софтуерна манипулация върху СТИ. Оспорва
като недоказан факта на доставено количество електроенергия в размера,
констатиран в издадената корекционна фактура. В първоинстанционното
производство не били събрани доказателства, от които се установявал
началният момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания
регистър, което се отразявало върху размера на дължимите суми, евентуално
2
върху дължимостта им съобразно изтеклия погасителен давностен срок. От
приложения протокол за първоначален монтаж на СТИ не се установявали
показанията в тарифите. Заявява, че ответникът не провел успешно пълно
доказване, че остойностеното неотчетено количество електроенергия е било
потребено през исковия период от 03.04.2018г. до 02.04.2019г. Въззиваемата
страна оспорва представения протокол, изготвен от БИМ. Излага доводи за
неприложимост на разпоредбите на чл. 48- чл.50 от ПИКЕЕ в процесния
случай. Натрупването на отчет за потребена електрическа енергия в скрит и
недостъпен регистър съставлявало нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, доколкото
препятствало възможността на потребителя за контрол над него. Отчетът по
незаявена от потребителя тарифа се намирал в противоречие с чл. 120, ал. 4
ЗЕ, уреждащ изискване за зоново измерване на потребеното електрическо
напрежение. Излага доводи за наличие на неяснота относно това в кой часови
диапазон е била консумирана натрупаната в скрития регистър електроенергия
и дали при първоначалния монтаж на СТИ са били нулирани показанията в
тарифа 1.8.4. Въз основа на изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа
изложените доводи в депозираната въззивна жалба, като моли за отмяна на
обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде
отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендиранато от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна
поддържа изложените доводи в депозирания отговор на въззивна жалба.
Излага доводи за наличие на неяснота в показанията на видимите тарифи на
СТИ. Позовава се на чл. 24 и чл. 25 от приложите общи условия, съгласно
които при извършване на корекционната процедура се прилагала справка за
изчисления, каквато липсвала по настоящото дело. Посочва, че използваните
за изчисление на процесната сума технологични разходи не били предвидени
в приложимата нормативна уредба, като стойността им надвишавала
стойността на дневната и нощната енергия. При формиране на дължимата
сума по издадената фактура били начислени суми за задължения към
обществото в несъответствие с действаща към този момент нормативна база.
Посочва се, че процесната сума била определена произволно от дружеството
в несъответствие с ПИКЕЕ. По делото не се установявала с категоричност
причината за натрупване на показания в скритата тарифа 1.8.4 на СТИ.
Издадената фактура за претендираните суми не съответствала на
изискванията за необходимото съдържание съобразно общите условия на
дружеството, като съставлявала нередовен счетоводен документ. Посочва се,
че в представения протокол на БИМ не се съдържали данни за осъществена
софтуерна намеса в СТИ. Оспорва като недоказан факта на извършена реална
доставка на електрическа енергия, както и начина на формиране на цената,
съобразно която е определена претендираната сума. Прави възражение за
прекомерност на претендиранато от въззивника адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, намери за установено следното:
Производството по гр. д. № 1754/202019 година по описа на РС-
Габрово е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание
3
чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. П. П. срещу "Енерго-Про Продажби" АД за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не му дължи сумата от 12 254,70 лв., представляваща допълнително
начислена ел. енергия за минал период, от 03.04.2018 г. до 02.04.2019 г., за
обект на потребление, находящ се в Г.Ч., с клиентски № *** и абонатен №:
***. Ищецът заявява, че е битов клиент - потребител на електрическа енергия,
доставяна от ответното дружество в обект в Г.Ч.. Твърди, че извършената
проверка на СТИ била ненадлежно проведена в отсъствие на абоната и от
неупълномощени лица. Оспорва факта на реално потребление на
допълнително начислената електрическа енергия като недоказан. Излага
доводи за осъществено едностранно определяне на дължимата цена на
потребената електроенергия при неизпълнение на задължението на регулярни
проверки на изправността на СТИ от страна на дружеството и при
недоказаност на факта на осъществено виновно и противоправно въздействие
върху СТИ от страна на абоната. Оспорва като недоказан факта на
консумирана електрическа енергия в размер на посоченото количество
съобразно изготвения констативен протокол. В хода на проведената
корекционна процедура не се установявал, начинът по който е определен
периодът на извършената корекция. От представения констативен протокол
на БИМ не се установявала осъществена външна намеса в тарифната схема на
СТИ. Твърди се, че процесната корекционна процедура била извършена от
„Енерго-Про Мрежи“ АД, което не разполагало в компетентност, доколкото
не притежавало издаден лиценз за продажба на електрическа енергия.
Позовава се на цитирани решения на върховната инстанция, в които е
прогласена нищожност на приети общи условия от ответното дружество в
частта, в която се въвежда възможност за доставчика да обосновава правото
си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите общи условия.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК заявява, че вземането за сумата
произтича от обстоятелствата на извършената на 02.04.2019 г. от служители
на "Електроразпределение Север" АД контролна проверка на СТИ, чийто
резултат е предмет на съставен констативен протокол № 1701843 /подписан
от ищеца и от служителите на оператора на мрежата/, в който са записани
констатации за показанията му по тарифи, след което е подменен с нов по
причина, че е установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в
скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа 1.8.4. Заявява, че
дружеството е предоставило пълно и точно изпълнение по сключения договор
за доставка на електрическа енергия, като осигурявало непрекъснато
необходимото количество електрическа енергия в обекта на абоната.
Процесната сума била дължима от страна на ищеца като насрещна престация
по договора. В процесния случай установеното след извършената проверка на
СТИ количество потребена електроенергия от 62 897 квтч не било
фактурирано и заплатено от ищеца. В изготвения констативен протокол от
16.08.2019г. на БИМ било посочено, че при софтуерно четене на електромера
е установено наличие на регистрирана енергия на 1.8.4, която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговарял на
изискванията за измерване на електрическа енергия, но не съответствал на
техническите характеристики. Установеното количество електроенергия не
представлявало служебно начисление, а реално потребено количество,
измерено от СТИ, но неотчетено при месечното отчитане на показанията на
електромера, съответно нефактурирано. В издадена фактура от 26.08.2019г.
4
неотчетеното при редовния месечен отчет количество електроенергия било
остойностено за общата сума от 12 254,70 лева, дължима за периода
03.04.2018г. – 02.04.2019г. на основание чл. 200, ал. 1 ЗДД. Съгласно чл. 17, т.
2 от приложимите общи условия към договора потребителят се задължавал
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Моли
да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск и да му бъдат
присъдени направените разноски в производството.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд от процесуално легитимирано лице и при наличието
на правен интерес от обжалването.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: Ищецът притежавал качеството на потребител на електрическа
енергия в обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про
Мрежи“ АД/, като потребителят бил снабдяван и закупувал електроенергия от
„Енерго-Про Продажби“ АД, като краен снабдител. Ищецът се намирал в
договорни отношения с ответното дружество, подробно уредени в сключен
договор за доставка на електрическа енергия и приложимите общи условия
към него. На 02.04.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД
извършили проверка на изправността на СТИ в обекта на ищеца, при което
било установено, че СТИ е в класа си на точност, но през него имало
преминала електрическа енергия, записана в тарифен регистър 1.8.4. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол
№1601449/02.04.2019г., в който била отразена посочената констатация. След
проверката процесното СТИ било демонтирано и изпратено за проверка в
БИМ, ГД МИУ, регионален отдел Русе, където била извършена метрологична
експертиза на електромера и бил изготвен констативен протокол
№401/16.08.2019г. При софтуерно четене била установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и сумарно количество електрическа енергия
в тарифен регистър 1.8.4 в размер на 62 897,3 квтч., което не се визуализирало
на дисплея на електромера и не било отчетено. Въз основа на посочения
констативен протокол на БИМ от „Електроразпределение Север“ АД било
съставено становище за начисления на електрическа енергия от 62 897 квтч.
За периода от 03.04.2018г. до 02.04.2019г., при натрупано в тарифен регистър
1.8.4,. количество електрическа енергия в размер на 62 897 квтч, въз основа на
посоченото становище от ответника била издадена процесната фактура
№********** от 26.08.2019г. за сумата от 12 254,70 лева в сключен ДДС и
срок на плащане 05.09.2019г.
Така установената от РС-Габрово фактическа обстановка намира
5
потвърждение в събрания доказателствен материал, поради което настоящата
въззивна инстанция я възприема изцяло.
От правна страна районният съд е приел, че към момента на
извършване на проверката и коригиране на сметката на ищеца липсвала
приложима материалноправна уредба, по силата на която да се установят
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Позовавайки се на отмяната на нормите на ПИКЕЕ,
първоинстанционният съд е приел, че правилата не изпълняват функцията,
които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага, и промяната в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на
доставчика на електроенергия не би могла да бъде извършена въз основа на
тях. Същевременно в действащите общи условия липсвали норми,
регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното
документиране. Поради така изложените съображения районният съд е счел,
че липсата на въведени правила и ред за извършване на проверки за
неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия към
момента на извършване на проверката налагала извод за недължимост на
процесната сума, съответно за основателност на предявения отрицателен
установителен иск. Алтернативно съдът е приел, че липсата на категорични
доказателства за записи на нулеви показания в регистър 1.8.4 при
първоначалния монтаж на СТИ обуславяла извод за основателност на
исковата претенция.
Настоящият въззивен съдебен състав не възприема така изложените
мотиви като правилни, законосъобразни и съобразени с утвърдената съдебна
практика на върховната инстанция.
Между страните е безспорен фактът на възникване на облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови
нужди, както и обстоятелство, че процесното вземане представлява начислена
от крайния снабдител сума като корекция в цената за реално доставена и
консумирана за минал период електрическа енергия. Изводът, че след отмяна
на приложимите ПИКЕЕ по отношение на така възникналата договорна
връзка не съществува нормативна уредба, регламентираща възникването на
право на оператора да извърши едностранна корекция на сметката на
потребителя, е неправилен.
При липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от
2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дело
№2385/2016г., в сила от 14.02.2017г., и адм. дело №3879/2017г., в сила от
23.11.2018г./ за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на
СТИ в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на
крайния потребител, е приложима нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение
произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителното дружество и крайния потребител, възниквали по
силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази
специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД, досежно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД,
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
6
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Този извод следва и от общия гражданскоправен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съгласно утвърдената съдебна практика /в
Решение №97 от 28.07.2015г. по т.д.№877/2014г. на ВКС, I ТО, Решение
№115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на ВКС, IV ГО, Решение №19 от
21.02.2014г. по т.д.№2014/2013г. на ВКС, II ТО, Решение №228 от
10.09.2012г. по гр.д.№311/2011г. на ВКС, IV ГО, Решение №487 от
29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, IV ГО/ при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребител той дължи заплащане на
реално потребена електрическа енергия, като доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в
колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешка в отчитането й от
СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители
/така в Решение №124 от 18.06.2019г. по гр. д.№2991/2018г. на ВКС, III ГО,
Решение №107 от 26.11.2020г. по гр. д.№1096/2020г. на ВКС, III ГО, Решение
№170 от 06.01.2021г. по гр. д.№169/2020г. на ВКС, IV ГО, Решение №141 от
12.01.2021г. по гр. д.№4486/2029г. на ВКС, III ГО, Решение №6 от
22.02.2021г. по гр. д.№1978/2020г. на ВКС, III ГО, Решение №120 от
26.01.2020г. по гр. д.№3754/2019г. на ВКС, III ГО, Решение №160 от
31.12.2020г. по гр. д.№1174/2020г. на ВКС, IV ГО, Решение №16 от
09.02.2021г. по гр. д.№1635/2020г. на ВКС, III ГО/.
Изложените доводи за липса на действащи специални правила в
ПИКЕЕ или приложими общи условия към договора за доставка на
електрическа енергия към момента на извършване на проверката и издаване
на корекционната фактура са неоснователни. Липсата на предварителните
процедури, разписани в ПИКЕЕ и ОУ, имат отношение само към поставяне
на длъжника в забава, но не може да бъде основание за отричане
дължимостта на сумата, доколкото противоречи на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване.
В процесния случай от събраните доказателства се установява
наличието на предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от
ищеца цена за електроенергия. От приетите писмени доказателства –
констативен протокол №161449 от 02.04.2019г. и констативен протокол
№54722/21.08.2019г. се установява, че при демонтиране на СТИ от обекта на
ищеца са отчетени следните показания: тарифен регистър 15.8.1 – 3 081 квтч.,
тарифен регистър 15.8.2 – 6 821 квтч., тарифен регистър 15.8.3 – 887 квтч.,
тарифен регистър 15.8.41 – 62 897 квтч. Представеният констативен протокол
от 02.04.2019г. е съставен надлежно от служители на оператора на
електроразпределителната мрежа и в присъствието на потребителя.
Направената констатация за наличие на показания в невизуализирания
регистър са описани в съдържанието на протокола, като впоследствие
електромерът е демонтиран и предаден за метрологична експертиза на БИМ.
При проверка за съответствие на електромера с техническите
изисквания не се установяват механични дефекти на кутията на клемите и
клемния блок на електромера, като са налични необходимите обозначения на
табелката на електромера. При изследване на техническото състояние на
7
частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е
констатирано, че няма видима външна намеса и повреда в схемата на
електромера. При софтуерно четене на електромера е установено наличие на
регистрирана енергия от 62 897,3 квтч., която не е визуализирана на дисплея
на електромера, като електромерът отговаря на метрологичните изисквания за
измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики. Видно от заключението към първоначалната съдебно-
техническа експертиза СТИ е произведено през 2015г. и е монтирано в обекта
на абоната на 31.05.2016г., откъдето следва, че измервателното средство е
метрологично годно.
С писмо, връчено лично на абоната П.П. на 09.09.2019г., той е
уведомен, че на 02.04.2019г. е извършена проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД за точността на измерване на
обслужващата обекта измервателна система, при което е съставен
констативен протокол, изпратен в приложение към писмото.
С писмо, връчено лично на абоната П.П. на 09.09.2019г., е изпратена
издадена фактура за корекция на сметката за потребена енергия в резултат на
констатираното неточно измерване на електрическата енергия със срок на
плащане 05.09.2019г. В издадената фактура №********** от 26.08.2019г. са
отразени дължими плащания от ищеца П. П. П. към ответното дружество за
доставена електрическа енергия за периода 03.04.2018г. – 02.04.2019г. в общ
размер от 12 254,70 лева, от които 2 377 лева /потребено количество от 15 337
квтч. при цена от 0.15503 лв./квтч. / и 7 834,55 /потребено количество от 47
560 квтч. при цена от 0.16473 лв./квтч. /, с начислено ДДС. Така издадената
фактура съставлява редовен счетоводен документ и съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 18а, ал. 2 от приложимите общите
условия на „Енерго Про Продажби АД“ от 2007г.
В представеното заключение към назначената от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза е посочено, че наличието на данни в
невизуализирания регистър Т4 на електромера се дължи на вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема.
Съобразно изчислената средната стойност на преминаващия ток вещото лице
е дало становище, че е възможно начислената електроенергия да бъде
консумирана през исковия период. В заключението се посочва, че
изчисленията на стойността на начислената електроенергия са математически
коректни и са извършени съгласно чл. 50 от предписанията на ПИКЕЕ на
ДКЕВР от 14.03.2013г. за битови клиенти, като са използвани одобрените
цени на технологични разходи за електрическа енергия за процесните
подпериоди. Към момента на извършване на проверката процесното СТИ е
било метрологично годно, предвид обстоятелство, че е произведено през
2015г. и е монтирано на 31.05.2016г. Доколкото монтираният електромер е
бил нов показанията във визуализираните тарифни регистри са били нулеви,
като вещото лице не е открило данни за показанията по тарифа Т4 към
момента на монтаж през 2016г. В отговор на поставени въпроси в открито
съдебно заседание от 14.05.2020г. вещото лице допълва, че няма практика в
протокола за първоначален монтаж да се записват показанията на
невизуализираните тарифи на СТЕ, като при отразените записвания за нулеви
показания в останалите видими тарифи, би могло да се изведе заключение, че
показанията в тарифа Т4 също са били нулеви. Съгласно становище на
вещото лице от съхранените показания на електромера не може да се
установи кога е започнало натрупването в невизуализираната тарифа, като е
8
възможно това са е станало както през процесния едногодишен исков период,
така и преди това – от поставянето на електромера до извършването на
проверката.
От представеното заключение към назначената в изпълнение на
указанията на ВКС по чл. 293, ал. 3 ГПК допълнителна съдебно-техническа
експертиза се установява, че най-вероятната причина за наличието на данни в
регистър Т4 е софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
СТИ и по-точно в тарифната схема. Тази външна намеса в тарифната схема
би могла да се осъществи чрез достъп до софтуера на СТИ през оптичен порт
с оптична глава и съответна програма, като в паметта на средството няма
съхранени данни за такава параметризация. След анализ на представения
констативен протокол на БИМ вещото лице посочва, че отчетената
електрическа енергия в регистър Т4 е преминала през електромера, като не би
могло да се посочи точно през кой период от денонощието. Дружеството
„Електроразпределение Север“ АД разполагало със софтуерна програма,
посредством която да чете данните по СТИ, но не и с такава, посредством
която можело да променя показанията в тарифите на СТИ. Констатацията в
протокол на БИМ от 16.08.2018г., че СТИ не съответства на техническите
характеристики била следствие на установените показания в скрита тарифа, т.
к. натрупването на електроенергия в тарифи, нерегламентирани от КЕВР,
водело до констатация за техническа негодност на СТИ. При софтуерен
прочит на СТИ се установявала тарифа 15.8.0, в която била записана сумарно
отчетена електроенергия от 73 689,4 квтч, включваща отчетените данни във
всички тарифни регистри. В съдебно заседание от 02.06.2022г. вещото лице,
посочва, че процесното СТИ отчита дневна и нощна енергия, като цената на
технологичните разходи е по-висока от цената на нощната и по-ниска от
цената на дневната електрическа енергия. В процесния случай в
невизуализирания тарифен регистър е била въведена парола за заключване,
което е възможно да бъде осъществено при препрограмирането му. При
първоначалния монтаж не са били отбелязани показания в скрития регистър
Т4, което се обяснява с възприетата практика от служителите на дружеството,
извършващи монтажа, да не отразяват в протокола за монтаж показания в
скритите регистри. Вещото лице посочва, че направените изчисления при
издаване на фактурата за математически верни. При софтуерен прочит на
СТИ не се откривали данни за това в коя часова зона е преминала отчетената
електроенергия, доколкото конкретният модел на електромера не позволявал
съхраняването на така информация.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд намира,
че по настоящото дело са установени с положителност както фактът на
осъществено неправомерно софтуерно въздействие върху средството за
търговско измерване, така и фактът на реално потребено количество
електрическа енергия в резултат на осъществена намеса в тарифната схема на
устройството.
Видно от описания механизъм на вмешателство в параметризацията на
техническото средство, то може да бъде резултат от човешки действия,
предприети в цел неотчитане на потребената електрическа енергия във
видимите регистри на електромера, чрез задаването на парола за ограничен
достъп. Предвид липсата на наличен софтуер у ответното дружеството,
позволяващ въвеждането на промени в тарифната схема на електромера,
както и предвид посочената от вещото лице занижена вероятност промените в
паметта на електромера да се следствие от софтуерна грешка или въздействие
9
на магнитно поле, съдът намира за обоснован изводът, че осъществената
софтуерна намеса е резултат от човешко поведение. Заявените доводи от
ищеца, че не разполага с познания, позволяващи осъществяването на
софтуерно вмешателство върху СТИ, не опровергават този извод.
Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия
не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно
причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в
патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално
доставено количество електрическа енергия /така в Определение № 60561 от
29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2020 г., III г. о., ГК/. От тук следва, че
за да възникне субективно право у крайния снабдител да начисли
допълнителни суми за доставена, но неотчетена електрическа енергия, не е
необходимо наличието на виновно поведение на потребителя, а доказаният
факт на неправомерно въздействие върху СТИ, в резултат на което е
измерено, но не е отчетено цялото количество доставена енергия.
Неоснователни са доводите за нарушаване на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като
всеки потребител има възможност да контролира изправността на СТИ, като
по всяко време може да заяви проверка съгласно чл. 44 от ПИКЕЕ – Проверка
на измервателната система може да бъде поискана от страната, която купува
или продава електрическа енергия. Разходите се заплащат предварително от
страната, поискала проверката. Освен това със съгласието на съответния
мрежов оператор, клиент може сам да отчете показанията на монтираното на
обекта му средство за търговско измерване, което не се отчита дистанционно
от оператора и да предостави данните на мрежовия оператор – чл. 3, ал. 7
ПИКЕЕ. В чл. 38, ал. 2, т. 1 ПИКЕЕ пък е предвидена възможност: а) всеки
ползвател получава право на достъп до информация за данните от измервания
на електрическа енергия за неговите обекти, присъединени към
електропреносната мрежа и посочени в договор и за мрежови услуги и/или
индивидуални приложения към общи условия по чл. 104а от Закона за
енергетиката, през сайта на оператора на електропреносната мрежа, чрез
предоставяне на потребителско име и парола за достъп.
На следващо място, както правилно е отбелязал ищецът, дължимостта
на сумата за допълнително начислена електрическа енергия се предпоставя от
доказването на факта на реално потребено количество електрическа енергия в
посочения размер. В този случай следва да се съберат данни за начина и
момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за
параметризация на СТИ, както и дали е възможно съответното количество
електроенергия да премине пред него в рамките на процесния период.
При наличието на обективна невъзможност да се установи с точност
момента на извършване на софтуерна манипулация съдът следва да използва
като отправна точка първият възможен момент към който електромерът е
отчитал точно. При изследване на продължителността на софтуерното
въздействие релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на
СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответното дружество
/така в Решение №60172 от 22.06.2021г. по гр. д. №3575/2020г. на ВКС, III
ГО, Решение №67 от 26.05.2022г. по гр. д. №2481/2021г. на ВКС, III ГО /.
От представения протокол №16116710 от 31.05.2016г. се установява,
че инициатива на ответното дружество в обекта на абоната и в негово
присъствие е монтиран електромер с фабр. №1114171564326000, модел
МТ17402/2015/ISKRA при показания в тарифа нощна енергия – 000000, в
10
тарифа дневна енергия – 000000, в тарифа върхова енергия – 000000.
От приетите първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертизи се установява, че в паметта на електромера не се съхраняват
данни за началния момент, от който е започнало натрупването в
невизуализирания тарифен регистър. Процесното СТИ е монтирано като ново
в обекта на ищеца на 31.05.2016г., като при монтажа са отбелязани нулеви
показания във видимите регистри Т1, Т2 и Т3. Въпреки че няма изрично
отразени данни относно показанията в невизуализираната тарифа Т4,
въззивният състав приема, че доколкото измервателният уред е преминал
задължителна техническа и метрологична проверка преди монтаж, поставен е
като нов и във видимите регистри не са били отразени показания за
преминала електрическа енергия, то може да бъде направено обосновано
заключение за отсъствие на показания и в невизуалиризирания регистър Т4
към този момент. От изготвеното експертно заключение се установява, че
количеството електроенергия, пренасочено вследствие на извършеното
софтуерно въздействие в невизуализирания регистър е преминало през
електромера и е отчетено в сумарния регистър. Същевременно съгласно
приетото експертно заключение се установява, че констатираното количество
електроенергия от 62 897 квтч. би могло да бъде реално консумирано в обекта
на абоната за процесния исков период.
Изводите на приетите съдебно-технически експертизи за преминало и
доставено количество електрическа енергия, което не е било отчетено поради
софтуерна манипулация се покрепят от останалите събрани писмени
доказателства – констативен протокол за метрологична проверка на СТИ
№54722/21.08.2019г., от който се установява, че липсват механични дефекти
върху кутията на клемите и клемния блок на електромера, като са налични
необходимите обозначения на табелката на електромера, както и следи от
видима външна намеса и повреда в схемата на електромера. При софтуерно
четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия от 62
897,3 квтч., която не е визуализирана на дисплея на електромера, като
електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на
електрическата енергия.
Въз основа на така извършения анализ поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните доказателства въззивният съд приема за доказан
факта на реално потребление на количеството електрическа енергия, чиято
цена е била начислена от ответното дружество под формата на корекционна
сметка с процесната фактура. От тук следва, че исковата претенция е доказана
по своето основание и ищецът следва да отговаря за задължението за
заплащане стойността на доставената и консумирана електрическа енергия.
На следващо място съдът приема за неоснователни заявените
оспорвания относно начина на формиране на цената по която е начислено
допълнително процесното количество електрическа енергия за периода от
03.04.2018г. до 02.04.2019г. От заключението към приетата допълнителна
съдебно-техническа експертиза се установява, че остойностяването на
консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 1.8.4 на
процесното СТИ, е правилно извършено, макар то да е по цени за
технологични разходи. Изчисленията са математически точни и съобразени с
утвърдените от ДКЕВР цени за технологични разходи, действащи през
процесния период. Съгласно §1, т. 64 от ЗЕ технологичните разходи са
разходите на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са
11
присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос,
разпределение и съхранение и се утвърждават в решение на ДКЕВР.
Действително няма данни в кой период от денонощието е ползвана
отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, тъй
като остойностяването е по цени за технологични разходи, които са по-ниски
от цените за дневна и по-високи от цените за нощна тарифа.
Съобразно така изложените мотиви съдът приема, че доставената и
получена от ищеца електрическа енергия е била законосъобразно
остойностена, като цената не е била определена свободно от ответника, а
съобразно приетите от ДКЕВР цени за технологични разходи за съответния
период.
По правилата на чл. 183 ЗЗД и за да не се допусне неоснователно
обогатяване, потребителят на електроенергията - ищец е длъжен да я заплати
на доставчика, като неплащането е безспорно. Назначените в
първоинстанционното и въззивното производство експертизи установяват
съответствие на допълнително начисленото количество на ел. енергия с
действително потребеното, а начислената парична равностойност отговаря на
действащите през процесния период цени на електроенергия и са съобразени
с цените и решенията на КЕВР. Поради това предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до противоположния извод, районният съд е
постановил неправилно – незаконосъобразно и необосновано решение, което
следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника
следва да се присъдят разноските, направени пред първата, предходната и
настоящата въззивни инстанции, както и пред касационната съдебна
инстанция. Пред предходните съдебни инстанции и пред настоящата съдебна
инстанция процесуалният представител на въззиваемата страна е
противопоставил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното адвокатско възнаграждение от въззивника, което настоящият
съдебен състав намира за основателно. След като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, наличието на утвърдена съдебна практика по
поставените спорни въпроси, както и предвидените минимални размери в чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, съдът намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено за предоставени
правна защита и съдействие за всяка една от съдебните инстанции, следва да
бъде намалено от 2 148 лева с ДДС до 1 077, 17 лева с ДДС.
При този изход на спора въззиваемата страна П.П. следва да бъде
осъден да заплати на въззивника направените съдебни разноски, както следва:
за първоинстанционното производство сума в общ размер от 1 277,17 –
депозит за СТЕ от 200 лева и адвокатско възнаграждение 1 077, 17 лева с
ДДС, за въззивното производство по в. гр. д. №359/2020г. на ОС-Габрово
общо 1322,17 – държавна такса в размер на 245 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 077, 17 лева с ДДС, за касационно
производство общо 1352,17 лева – държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 Тарифа
по ГПК - 30 лева, държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа по ГПК – 245
лева и адвокатско възнаграждение 1 077, 17 лева с ДДС, за настоящото
въззивното производство общо 1322,77 – депозит за допълнителна СТЕ от
255,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 077, 17 лева с ДДС.
12
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 149/15.06.2020 година, постановено по гр. д. №
1754/2019г. по описа на Районен съд - Габрово, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: Г.Ч., срещу "Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №258,
Варна Тауърс кула Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че П.
П. П., ЕГН: **********, не дължи сумата от 12 254,70 лв. /дванадесет хиляди
двеста петдесет и четири лева и 70 ст./ с ДДС по Фактура №********* от
26.08.2019г., представляваща цена на допълнително начислено количество
електрическа енергия за период от 03.04.2018 г. до 02.04.2019 г. за обект на
потребление, находящ се в Г.Ч., с клиентски номер *** и абонатен номер ***,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. П. П. да заплати на "Енерго-Про Продажби“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 277,17 – съдебни деловодни разноски
пред първата инстанция, сумата от 1322,17 – съдебни и деловодни разноски
по в. гр. д. №359/2020г. на ОС-Габрово; сумата от 1352,17 лева – съдебни и
деловодни разноски пред касационната инстанция, сумата от 1322,77 -
съдебни и деловодни разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13